Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Гербовете са били паспорти на хора и държави

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Гербовете са били паспорти на хора и държави

    Гербът е изображение върху платно, дъска, хартия или метал на отличителните знаци на някоя държава, династия, град, област или знатно семейство. Изборът на символ е бил практика от най-древни времена - шумерите си харесват орел с лъвска глава, египтяните - змията, атиняните предпочитат совата, а византийците - двуглавия орел. С появата на кръстоносците тези първични емблеми стават много по-сложни и тогава се ражда традицията на едно сложно изкуство - хералдиката, чийто изумителен плод е гербът. Именно като графично изображение с определена композиция, съдържаща строго определени елементи, подредени по установени правила, той се налага в цяла Западна Европа през ХI-ХIII в. като най-познатия и задължителен символ.

    Мотивът за появата му е колкото прост, толкова и убедителен - обкованият в железарии рицар от петите до космите на главата си включително, комуто се виждали само очите през цепката на шлема, е трябвало да бъде разпознат по нещо, а по това нещо и той самият да различава приятелите от враговете си. И това нещо бил гербът, който се появил най-напред на щита, с който рицарят не се разделял и когато спял. Формата на щита предопределя и формата на първите гербове - в Англия те били кръгли, а във Франция - ромбоидни или сърцевидни. След щита гербът превзел всичко, създадено или ползвано от човека, за да се чувства най-умното земно създание и господар на по-низши от него по произход и ум Божи творения. Знаменитата емблема се кипри на парадния вход на рицарския замък, гордо стои на каретите, не се смущава, когато я извезат по бельото или я изрисуват по кухненската посуда.

    Масовата психоза по герба в златните кръстоносни времена е обяснима и с неговата полезност. Неграмотните рицари по-лесно усвоявали картинките по гербовете, отколкото четмото и писмото. Гербът в ония времена бил нещо като паспорт, а възникналата цяла наука - хералдиката - първоначално тълкувала само неговата символика. По-късно хералдиката и нейните висши представители - херолдите, били издигнати от царе и монарси във висш статут. Тази наука почнала да определя какво да се включи в новите гербове, защото повторенията и сходствата със старите се смятали за позор. Монарсите определяли кой да бъде херолдмайстор и задачата му била да съхранява старите и да съставя новите гербове. Херолдмайсторите били най-образованите хора на своето време. Най-известният между тях бил Конрад Вюрцбургски, живял през втората половина на ХIII век. Той се прочул, че формулирал в стихове теоретичната хералдика.

    Нямало нищо случайно в избора на формата, цвета или фигурите в герба. В зората на създаването му повечето от тях се избирали според повеленията на Господин Случая. Например през 1329 г. шотландският крал Робърт, преди да умре, извикал рицаря Дъглас Мрачния и му заповядал да отнесе сърцето му в Палестина. Рицарят обаче бил убит от маврите в Андалузия, стиснал стъкленицата със сърцето на покойния си господар. Родът на храбрия рицар включил в герба си сърце, увенчано с кралска корона и девиза: "Изпълни или умри!"

    В рицарските гербове най-често се срещат кръстът или ръка с кръст, което подсказвало, че основателят на рода е участвал в кръстоносните походи. Сред животните предпочитали лъва, като символ на сила, смелост и великодушие, а също жерав и с камък, който пък олицетворявал бдителност.

    През ХV век правото за разрешение и утвърждение на нов герб иззели монарсите, които създали специално ведомство Херолдия, което да се занимава с тази задача. Но още един век преди това почнали да се съставят сборници с гербове, най-старият от които бил Цюрихският от 1320 г. Историята на гербовете е по-добре описана и съхранена, отколкото историята на някои държави или държавици. След покоряването на Западна Европа гербът превзема и Източна, като през ХVII век се налага и в Русия. У нас препирните какъв да бъде държавният герб в последните години са характерни за страни без потомствена аристокрация. В Западна Европа смяната на елемент в герба или изборът на нов става след някакъв Апокалипсис.

    #2
    ЛЪЖЕБЛАГОРОДНИК СЪЧИНЯВА БАЛКАНСКАТА ХЕРАЛДИКА

    През ХII век, когато гербът покорил рицарския Запад, на Изток, на Балканите едва след два века започнали да се появяват първите царски, семейни или градски гербове. Хералдиката не била разпространена във Византийската империя, но неочакван тласък получила гербоманията с появата на Латинската империя. Покореното местно население за по-дълго могло да гледа и да осъзнава тайните на хералдиката. Разделянето на полуострова между Османската и Австроунгарската империя било следващият немаловажен детайл в развитието на тази традиция. Усилията на латините били продължени във владените от австрийците южнославянски държавици, докато ония, които били поробени от турците, така и не могли да се сдобият с гербове. Ислямът забранява използването на човешки и животински образи и рисуването им, което напълно обезсмисля създаването на какъвто и да е герб. А и в самата империя не се въвеждали гербове във вида, какъвто бил установен в Европа.

    Истинска революция в балканската хералдика неочаквано се разразила в Дубровник, който бил единственият балкански град, останал свободен и отървал се от турско заробване. Извършил я един авантюрист - Петър Охмучевич, и то не заради някакви научни или възвишени интереси, а заради себе си - да го признаят за благородник. Той, като испански моряк, стигнал до Индия, воювал за завладяването на Португалия от Испания (1580 г.), а през 1588 г. се включил с ескадрата си "Classis illyrica" в похода на "Голямата армада" срещу Англия. Дон Педро (както наричали Петър в Испания) направил бляскава кариера и стигнал до адмиралски чин, но бил лишен от почестите и благата, които получавали къде-къде по-незначителни хорица, които обаче се били родили като благородници.

    Ето защо старият морски вълк се захванал с всички сили да измисли свое "благородническо" потекло, като "изнамерил" някакъв си свой прапраблагороден дядо Хрельо Охмучевич, който някога при сръбския княз Душан владял Костур. Дон Педро изчислил, че въпросният Хрельо живял 13 поколения преди това и за да бъде измислицата съвсем реална, построил църква "Св. Ероним", в която направили лъжлив гроб, в който уж бил погребан въпросният Хрельо. От 1580 г. дон Педро почнал да изготвя фалшификати на всички необходими документи, с които да докаже знатния си произход и след това да се сдобие с мечтания герб.

    Накрая, за да се увенчаят усилията му с неоспорим успех, той започнал да измисля и съставя гербове на своите знатни "предци", като за по-убедително ги събрал в една книга, гербовник, наречен Илирийски, както правели на Запад. За да не се усъмнят в тази фалшификация, Петър Охмучевич сложил дата на гербовника си 1340 г., а за още по-достоверно разпространявал навсякъде лъжата, че този сборник бил открит между книгите в Света гора. Гербовникът на стария морски разбойник бил направен изкусно, още повече че за негов първообраз послужил гербовникът на немеца Виргилий Солис от 1555 г.

    Със събраните документи и с гербовника той се явил в Неапол, където през 1594 г. тамошният кралски съвет му издал документ за благороден произход. Успехът в Неапол окуражил новоизпечения благородник и след две години бил признат и в Испания за потомък на знатен род, като му дали титлата "дон". Тъй късметът прилетял и ощастливил сръчния славянин и за това сигурно помогнали двете крила, които нарисувал в собствения си герб.

    Съдбата на неговия гербовник, в който освен гербове на негови роднини имало и гербове на държави и градове, днес е неизвестна. Предполага се, че оригиналът е пропаднал в Неапол. Но останали много преписи, които се разпространявали от ръка на ръка и послужили на следващите съставители на гербовници, които са стигнали днес до нас. Колкото за дон Педро, последното, което може да се каже за него, е, че умрял в Лисабон през 1599 г.

    Един черногорски и няколко сръбски герба от по-ново време представляват особен интерес за нас. Най-напред става въпрос за черногорския крал Никола I Петрович-Негош (1860 - 1921), дядо на българската царица Йоанна. Малък щит в зелено и червено с бягащ лъв е в неговия център. Останалите елементи също са характерни и не са някакво изключение - двуглавият орел е заимстван от византийския герб, а хермелиновата мантия и короната в случая са задължителни. За крал той се провъзгласил през 1910 г., но през 1918 г. бил детрониран, за да може Черна гора да се присъедини към Сърбия. До смъртта си бившият черногорски крал разчитал на своя зет - италианския крал Виктор-Емануил III.

    Любопитни за нас са и двата сръбски герба - на владетелските династии на Обреновичите и Караджорджевичите, които също не блестят с нещо ново, неизползвано дотогава в хералдиката. Гербът на Обреновичите е и герб на злополучния сръбски крал Милан, който загуби войната с българите при Сливница, абдикира през 1889 и завършва безславно живота си 12 години след това във Виена. Син му Александър, който го наследява на сръбския престол, е убит с любовницата си Драга от група офицери, членуващи в тайната организация "Црна рука", през нощта на 29 май 1903 г. в Белград. Драматичното събитие разплакало нашите прабаби със своевременно написания и издаден роман у нас в същата година, който се продавал по будките на брошури и конкурирал "Мъртвите сибирски полета".

    Гербът на Караджорджевичите е търпял различни промени, като тук репродуцираме последната му метаморфоза, когато е държавен герб на Югославското кралство. Първият крал на това кралство на сърби, хървати и др. - Александър I, е убит в Марсилия на 9 октомври 1934 г. от Владо Черноземски, заради терора на сърбите в Македония.

    Темата за балканските гербове е любопитна за всяка една от страните, но не и за хералдиката, защото южните славяни са последните във веригата Западна Европа - Полша - Русия. Преди тях другите по-европейски държави изтеглили по-големите късмети, а за балканците останало утешението, че поне са се добрали до хералдиката.

    Comment


      #3
      Че прабългарските родове също са имали гербове. Това е факт. Така че може да се окаже, че ние използваме герба по-рано от Западноевропейците
      То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

      Comment


        #4
        За рицарите и хералдиката

        :lol: Ето една картинка на рицари, както ги вижда въображението на художника. Тия години отгоре ми се виждат малко късни, но кой ги знай рицарите до кога са се мотали, с тия железа. Я Алонзо Кихано, с прякор Дон Кихот де ла Манча, в кои години се подвизава!
        Attached Files
        От както е изобретен барута, ангелите не участват в сраженията на хората!

        Comment


          #5
          Айде де.Та това е запазената марка на "фабер Кастел" онази фирма с готините моливи
          То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

          Comment


            #6
            Ха сега някой да ми каже защо герба на Англия е идентичен с този на второто българско царство? Става въпрос за лъва. Днес в Англия той само е утроен. Вижда се ясно на националните им футблни тениски.
            Last edited by Imperial; 13-12-2004, 12:18.
            Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

            Злобата крепи човека, а мързела го грози!
            (собствен патент)

            Comment


              #7
              Наистина има поразителна прилика.Ама все пак според мен става дума за някаква случайност.
              ...Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...

              Comment


                #8
                А според мен НЕ. Такива "случайности" ...
                Last edited by Batko Charly; 01-01-2006, 08:16.
                Contra la estupidez, hasta los dioses luchan en vano.

                Злобата крепи човека, а мързела го грози!
                (собствен патент)

                Comment


                  #9
                  С такива случайности в българската история е пълнознам но какво точно имаш предвид че не е случайно?
                  ...Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...

                  Comment


                    #10
                    Темата ми е много интересна и хералдиката като цяло.Гербовете са много интригуващи и ще помоля ако някои знае сайт с рисунки на гербове и родови емблеми да го спомене, за да го разгледам и обогатя знанията си. Може да споменете и малко литература по тази тема ще съм Ви много благодарен.

                    Comment


                      #11

                      Хайде плакни очички и ме споменавай с добро.
                      Сайта е френски, но си го бива
                      То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                      Comment


                        #12
                        Сайта е много добър.И наистина е наслада за очите.Много благодаря за помоща.

                        Comment


                          #13
                          Ами мен не ми хареса особено...Абе някъде жегнахме темата за гербовете или символите на прабългарските родове.Някой да знае нещичко?
                          ...Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...

                          Comment


                            #14
                            Прав си Арслане, относно Бълг-я сайтът е кръгла нула. Виж сега за прабългари и гербове не може да се говори. Теорията, чепрабълг.родове имали гербове (т.нар. тагми) са измислици. Няма нито едно доказателство подкрепящо такова едно твърдение. Единственото за което може да се поспори е че Крумовата династия е използвала лъва като свой символ, разбира се по религиозни причини.

                            Барабанчик, добре е че си преписал А.Матковски, но трябва да знаеш, че подобно на наш Ристо Дерменджиев и той много послъгва. Първо за база на гербовника на Охмучевич изобщо не е използван този на Виргил Солис. Последния можеш да разгледаш на http://freepages.family.rootsweb.com...y/page_wb.html
                            Направи сравнението сам.

                            Според мен за база на Охмучевия гербовник действителтно е ползван някакъв изгубен по-древен гербовник. Прекалено много съвпадения им, за да се твърди че всички гербове са плод на авторското въображение.

                            За герба на Англия се знае че е взаимстван от този на Нормандия (норм. е същия, но с два лъва). Връзка с България е много съмнителна.

                            Comment


                              #15
                              И аз не съм съгласен, че всичко в мистификацията на дон Педро е измислица. Някои от балк. гербове ги имало по гробници и монети.

                              Иначе лъвчето на билоновата монета на Шишман е право. Легнала е само животенката (май ще са е леопард) от Калояновия пръстен-печат и от печата. Има и медалоин от Търново - лъвица с лъвче (емблемата на ВТУ) - но са 2 бр. (при мен изображението е там където е цар Михаил Тих - заради Фил, който нарича него и майка му - лъвицата и лъвчето )

                              При Чака пък е родовата емблема на Ногаевци.

                              А този дето прилича на герба на Плантагенетите: сходството между гербовете е нещо нормално - гербове имали блегородници, духовници... Тъй че възможностите за радикални различия не били големи.
                              Last edited by ; 23-12-2005, 22:29.

                              Comment

                              Working...
                              X