За Кан Телериг
Прочетох сега темата за този спорен период от ранната българска история. Считам, че темата е интересна, но трябва да се разглежда сериозно. Доколко може да се вярва на византийските извори също е спорно. Аз донякъде съм склонен да размишлявам върху съобщеното и да го съпоставям с други извори. Ако е възможно.
Историята за Кан Телериг, всъщност звучи доста правдоподобно. Периода преди него е труден и неизяснен. Ясно е, че в управлението на страната има криза. Ясно е, че стремежите на Ромейския император Константин V Копроним (някъде четох, че се превежда като "гноеметни"!?!?)за изтикване на българите до старите ромейски граници, са налице. Всъщност, как си обяснявате, че от споменатите 9 похода, нито един не е успял. Може да се е случило и на нас да е помогнал Свещенният вятър (Камикадзе),както на японците. Така морските сили на империята са се размазали по Черноморското крайбрежие. Но сухопътните сили на императора е трябвало да ги спре все някой. Вярно е, че е съществувал голям страх от проходите. Вероятно български военни части са ги пазили много ефективно. Този страх добива реални измерения при Крум през 811 г., когато Никифор ² Геник си загубва главата в един от тях.
Случката с унищожаването на ромейските агенти в Плиска, всъщност се явява Първата известна българска контраразузнавателна операция. Тя е проведена срещу чужда -ромейска агентура инфилтрирана в съсловието на боилите. Интригите и действията на тази агентура, вероятно е довела до сериозните сътресения в управлението на държавата и е аспирирала заемането на престола от представители на други видни прабългарски родове. Тя е информирала императора за всички приготовления за военни действия в различни посоки и е предоставяла прекрасни възможности за внезапни удари от негова страна. Тези няколко похода до управлението на Телериг са вероятно резултат от такава информация получена от императора. Прозира в определени моменти, като че ли слабата подготовка на походите и желанието да се използват някакви обстоятелства, неотразени в изворите. С други думи тук може да се помисли за реалната информация донасяна на императорските чиновници и дали голяма част от нея не е била дезинформация!!!
В някой от запазените прабългарски надписи от това време прозира огорчението на нашите предшественици от лукавоста и некоректноста на ромеите и неспазването от тях на сключени договори и поети ангажименти. Докато българите били известни със своята абсолютна коректност и удържане на дадените обещания и договори. Вероятно императора и неговото разузнаване са се хванали на тази коректност и простовата чесност, проявявана от българите. Така, писмото на Телериг се е приело, като чиста монета, а не като уловка на хитър варварин.
Резултатите от саморазкритата агентура са ясни. Така за известен период влиянието и информираноста на империята в Плиска е ограничено сериозно. А , че не е изпратен списък с набедени агенти, а на истинските, говори факта описан от Теофан накрая, че императора дълго време скубал побелелите си коси, от яд че се е хванал на уловката.
Прочетох сега темата за този спорен период от ранната българска история. Считам, че темата е интересна, но трябва да се разглежда сериозно. Доколко може да се вярва на византийските извори също е спорно. Аз донякъде съм склонен да размишлявам върху съобщеното и да го съпоставям с други извори. Ако е възможно.
Историята за Кан Телериг, всъщност звучи доста правдоподобно. Периода преди него е труден и неизяснен. Ясно е, че в управлението на страната има криза. Ясно е, че стремежите на Ромейския император Константин V Копроним (някъде четох, че се превежда като "гноеметни"!?!?)за изтикване на българите до старите ромейски граници, са налице. Всъщност, как си обяснявате, че от споменатите 9 похода, нито един не е успял. Може да се е случило и на нас да е помогнал Свещенният вятър (Камикадзе),както на японците. Така морските сили на империята са се размазали по Черноморското крайбрежие. Но сухопътните сили на императора е трябвало да ги спре все някой. Вярно е, че е съществувал голям страх от проходите. Вероятно български военни части са ги пазили много ефективно. Този страх добива реални измерения при Крум през 811 г., когато Никифор ² Геник си загубва главата в един от тях.
Случката с унищожаването на ромейските агенти в Плиска, всъщност се явява Първата известна българска контраразузнавателна операция. Тя е проведена срещу чужда -ромейска агентура инфилтрирана в съсловието на боилите. Интригите и действията на тази агентура, вероятно е довела до сериозните сътресения в управлението на държавата и е аспирирала заемането на престола от представители на други видни прабългарски родове. Тя е информирала императора за всички приготовления за военни действия в различни посоки и е предоставяла прекрасни възможности за внезапни удари от негова страна. Тези няколко похода до управлението на Телериг са вероятно резултат от такава информация получена от императора. Прозира в определени моменти, като че ли слабата подготовка на походите и желанието да се използват някакви обстоятелства, неотразени в изворите. С други думи тук може да се помисли за реалната информация донасяна на императорските чиновници и дали голяма част от нея не е била дезинформация!!!
В някой от запазените прабългарски надписи от това време прозира огорчението на нашите предшественици от лукавоста и некоректноста на ромеите и неспазването от тях на сключени договори и поети ангажименти. Докато българите били известни със своята абсолютна коректност и удържане на дадените обещания и договори. Вероятно императора и неговото разузнаване са се хванали на тази коректност и простовата чесност, проявявана от българите. Така, писмото на Телериг се е приело, като чиста монета, а не като уловка на хитър варварин.
Резултатите от саморазкритата агентура са ясни. Така за известен период влиянието и информираноста на империята в Плиска е ограничено сериозно. А , че не е изпратен списък с набедени агенти, а на истинските, говори факта описан от Теофан накрая, че императора дълго време скубал побелелите си коси, от яд че се е хванал на уловката.
Обширно изследва Именника и обосновава това твърдение Петър Добрев, в книгата си "Царственик на българското достолепие". Аз горещо я препоръчвам на всички. Считам, че този автор в последните години най-коректно интерпретира познатите и малко познати исторически извори и предлага ново четене, което е много-силно логически и фактологически подкрепено.
Comment