Тази тема винаги ме е вълнувала. В учебниците по История и в Историческите атласи, нашите Историци и картографи представят нашата територия доста внушително. А дали е така в действителност?
-
То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г. -
Територията на Средновековна България
Днес попаднах на тази статия писана от небеизвестният историк проф. Божидар Димитров. В нея той твърди:
След победата при Траянови врата България е най-голяма
При Самуил стигаме до Коринт и Далмация
Византийският император Василий II се спасява с позорно бягство
През 1974 г. бях в Париж като един от организаторите на тракийската изложба, която тъкмо бе започнала триумфалното си шествие по света. По този повод френското списание "История" бе посветило цял брой на нашето минало. И в една от статиите бе написано, че при цар Самуил България е постигнала най-голямото си териториално разширение.
Дворецът на цар Самуил в Охрид
Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ
Помислих си, че френският историк е сбъркал - всички от деца учим и знаем, че България е най-голяма при цар Симеон Велики (893-927).
Но след като направих анализ на наличните в древните хроники данни и карти, наистина излезе, че между 986-1001 г. България владее освен териториите при царете Симеон и Иван Асен и териториите на днешна Централна Гърция до Коринтския проток, цяла Албания, всички сръбски княжества, Черна гора и част от Далмация. Признават го и историците на съседите - през 1964 г. сръбският археолог Пулич публикува български граничен камък, намерен на брега на река Лим. Да - същата река, в която загинаха дечицата ни от Свищов.
Това разширение България постига след битката при Траянови врата.
Траянови врата е малка крепост над хълма, под който днес е пробит единственият тунел на автомагистрала "Тракия". Построена е от римския император Траян във II век като символична граница между провинциите Тракия и Македония. Българите ремонтират и използват тази крепост. Те я наричат Щипон. В Битолския надпис на цар Иван Владислав сражението е наречено "битката при Щипон", а не при Траянови врата. Крепостта има важно стратегическо значение, тъй като се издига на единствения планински рид, който прегражда пътя Средец-Ниш-Белград от вечния враг Константинопол. Овладяването на този път означава България да се разсече надве.
Как се стига до тази битка? От 971 г. България и Византия са в перманентна война, минала през различни перипетии. След падането на Преслав и пленяването на българския цар Борис I войната продължават управителите на областите в западната и отвъд дунавската част на българската държава, избрали Самуил, син на един от областните управители, за главнокомандващ българската войска. В 980 г. цар Борис I и брат му Роман избягват от плен, но български граничар убива Борис, тъй като бил облечен в ромейски дрехи. Тогава Роман е обявен за български цар и за негова резиденция е определен Скопие. Реалната власт обаче остава в ръцете на Самуил. С умели действия до 986 г. Самуил успява да освободи Мизия, Бесарабия, Северна Гърция, да помете сръбските княжества.
Когато византийският император Василий II узнава, че българите се готвят да освободят и последната си окупирана в 971 г. територия (Тракия), решава да нанесе изпреварващ удар. Той е насочен по Виа Милитарис - най-краткия път към Централна Европа. Замисълът е не само да се разсече надве България, но и да се окуражат маджарите да нападнат българските земи в Трансилвания и Влахия.
В началото на август 986 г. с цялата армия на Византийската империя Василий II тръгва от Пловдив към София. Един малък отряд, изпратен към Солун, успява да заблуди Самуил, че главните сили на византийците са десантирали в града и оттам по долината на Вардар ще настъпят към тогавашната българска столица Скопие. Затова с цялата българска армия Самуил се установява пред Солун, за да спре врага на границата с България. В деня, когато издебва солунския византийски отряд, с ужас разбира, че византийската армия начело със самия император е пред Средец и се готви за щурм на града, отбраняван от старци и юноши под командването на брат му Аарон.
Самуил още същия ден сваля обсадата на София и тръгва по долината на Струма към Средец. Това е 20 дена път и той не вярва, че Средец ще издържи толкова време. Но Средец издържа. Прадедите на шопите отбиват първия щурм, а часове преди втория чрез тунели под крепостните стени стигат до подготвените обсадни машини и ги изгарят. От малките крепости по хълмовете около Софийското поле през нощта излизат гарнизоните им и нападат обозите на византийците. На втората седмица след тези шопски упражнения шестдесетхилядната византийска армия остава без храна.
Понесъл тежки загуби, останал без продоволствие и научил, че Самуил с българската армия вече е достигнал днешна Дупница, Василий II взема решение да се оттегли към Пловдив. Самуил предприема смела маневра и вместо към София тръгва по пътя Дупница-Самоков-Щипон с явното намерение да прегради пътя на византийската армия. В тила Василий е следван от гарнизоните в Софийското поле и от царската гвардия, водена лично от цар Роман.
На 19 август армията на Византия е пред рида Траянови врата. Но той е обкичен от стегнатите редове на български войници. А в тила ариергардът на ромейската армия вече води бой със Средечкия и Скопския гарнизон.
Василий II е в положението на император Никифор във Върбишкия проход. Но не изпада в паника. За да се спаси, той жертва войската си, като я хвърля в атака срещу българите в центъра на преградната линия. В тесния проход след днешния тунел тази атака няма никакъв шанс. Но струпалите се на това място български полкове освобождават една пътека по околните хълмове, по която арменската охранителна рота извежда Василий II извън обръча и с безумна езда стига до Пловдив. Това са единствените спасили се в боя. Шестдесет хиляди ромеи лягат под българския меч. В следващите месеци останалата без войски Византия е безпомощна пред българското настъпление по всички посоки. Освободена е Тракия, заети са днешна Централна Гърция, Албания, Далмация. България е в зенита на могъществото си.То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г. -
Парабелка, тоз Божо, нали знаеш, айде да не говоря... не е сериозна работа за приказване, да погледнем старичките ама точни Иречек, Златарски, Мутафчиев, Арнаудов, Рънсиман... след девети, май сега по сериозни са Гюзелев и Божилов, ама той се заби в една палимсестика, не ти е работа...Comment
-
Знам много добре, че тоз вече съвсем е превъртял
. Просто пуснах неговото мнение тук, защото ми се видя доста смахнато.
Тази тема доклокото си спомням в Дир-а я разглеждаха едно време. Но там всички са капацитети и ако не стане по тяхната започват да псуват
Т.нар. Старинар извади някаква невероятна теза, в която оплюва всички основоположници на Българската Историческа наука. Изкарва ти едва ли не некадърници, но все пак той е ел.инженер или пък се прави на такъв. Все подозирам , че е някой от сегашните ни историци, който се прави на електричар за да "блесне" пред аудиторията на нета.НезнамТо исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.Comment
-
ААААА моля ви се аман от историографи за които всяка стъпка от историята на България има общославянско или общоевропейско значение...Ами гледал съм не само български карти и даже ни изкарват(французите) доста по големи и ни имат за империя поне в тяхните учебници се споменава I и II Българска империя,което аз не приемам лично но има някаква логика ако се гледа речниковото значение на думата "империя"....Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...Comment
-
Parabellum написа
Comment
-
Когато говорим за границите на средновековна България, трябва да се изчистим от всякакви сантименти и политически увлечения. Нашите политици в различни времена, все гледат да се подмажат на някой външен фактор и все пропускат въпроса за старите граници. Особенно за северните. А когато нашите историци мълчат, европейците ни отсрамват. Така находките от погребението на Кубрат(Курт) и сина му Аспарух, при Малая Перещепина и Вознесенка, се изкарваха от руски археолози, за скитски могилни погребения. Накрая се намери един австрийски археолог, който прочете, на един от златните пръстени текст, който го насочва към нашите прародители - Ховратос Патриций (или нещо много близко до това). Тогава нашите историци прогледнаха, като видяха очевадно прабългарските предмети и др. гробен инвентар, въпреки че това съкровище стои още от 1912 г. в Ермитажа. И се сетиха за Кубрат. И почнаха да твърдят, че владетелския род Дуло е изповядвал две религии. Едната, тясно семейна -християнството и друга общоплеменна тенгризма. Няма да се ангажирам с това твърдение, защото можи и да е вярно. Но ако видим къде са открити тези погребения, ще си представим с голяма доза вероятност, докъде са се простирали границите на старата средновековна България. За един доста продължителен период. А руските историци, хич и не искат да чуят, за тия находки. Както и за Рюрик и наследниците му. Да, ама те съществуват!
Отвъддунавските територии, доколкото знам, са реално загубени, чак през 1360 г., когато цар Йоан Александър дава формална независимост на влашките княжества. Но остават няколко крепости по левия бряг на Дунав, които да охраняват границите ни от изненади, както и за да бъдат т.нар. форпост и плацдарм, за военна инвазия на север. Тия крепости са толкова важни, че дори османските завоеватели, ги запазват и държат, чак до 19 в. Особенно важна е двубазисната крепост Никопол-Холъвник, която е ограничавала проникването на кораби нагоре по течението на реката. Холъвник е превзет от турците на Баязид и е възтановена от разрушенията. Даже има кирилски надпис, с името на цар Ильдирим. От там, с лодки турците минават отсам Дунава и пленяват нашия цар Йоан Шишман. И му отрязват главата. За назидание на другите неверни балкански владетели.
Холъвник е взривен от руските войски, чак през 1828 г., за да не го ползват турците, за контраратаки на север. Подобна роля играе и другата двубазисна крепост, Русе-Гюргево.
Териториите в посока централна Европа също са доста оспорвани и премълчавани. Така тихомълком се подминава присъствието на българска администрация в Панония, споменаванията по колони, камъни и др. извори, за голям брой "хранени хора", отличавали се в тези територии.
Прабългарските фортификационни строежи в тези земи, също някак си се забравят. Или се приписват на други народи. Като маджарите. Българските крепости по горното течение на Дунав, също се приписват на кой ли не. И не виждат, че едната част от днешната столица на Унгария, Будапеща, е старата българска крепост Пеща. Че такава крепост е и друг унгарски град Пейч. И още много около тях.
А ние си мълчим. Да не ни обвинят че сме шовинисти, националисти и пр. исти. Много ни е страх! За разлика от комшийските историци. Въпреки многото археологически материали. Въпреки изумителното съкровище от Нагъ Сент Миклош, от каната на което гледа нашия Кан, яхнал бойния си кон и с копие през рамо.От както е изобретен барута, ангелите не участват в сраженията на хората!Comment
-
А ако започнем, да проследяваме и поселищата оставени от древните българи - Памир, Каспийският басейн, Кавказ, Вложка България, Стара Велика България, Солунските поселения и т.н.Когато говорим за границите на средновековна България
.. край нямат!
....И кажи ми ти страннико,
чувал ли си звук,
по- велик от тропота на хиляди коне!!?...Comment
-
Става дума за територията не Дунавска България.Териториите обаче са доста странно понятие през Средновековието да не говорим за античността.В нашия случай е още по-сложно заради самите славянски племена не може да се уточни граница която с чиста съвест да се нарече граница.Аз лично за дадения времеви период съм привърженик на думите на Леонид:Нашата граница е там до къде може да стигне копието ми(в малко преработен вид де
)
...Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...Comment
-
доста извън темата, но все пак да видите как ни описва един от най-големите и най-удобни сайтове в интернет - infoplease.com
Колкото до територията, спорно е кога сме били най-големи - при Симеон не сме завладяли толкова голяма част от Гърция, Албания и Сръбските княжества, докато при Самуил губим североизточните региони за сметка на други територии. Ако питате мен е трябвало да си останем в Памир и сега да се гоним със сопи, вместо да имаме интернет, но това е тема на друг разговорThe Thracians lived in what is now known as Bulgaria from about 3500 B.C. They were incorporated into the Roman Empire by the first century A.D. At the decline of the empire, the Goths, Huns, Bulgars, and Avars invaded. The Bulgars, who crossed the Danube from the north in 679, took control of the region. Although the country bears the name of the Bulgars, the Bulgar language and culture died out, replaced by a Slavic language, writing, and religion. In 865, Boris I adopted Orthodox Christianity. The Bulgars twice conquered most of the Balkan peninsula between 893 and 1280. But in 1396 they were invaded by the Ottoman Empire, which made Bulgaria a Turkish province until 1878. Ottoman rule was harsh and inescapable, given Bulgaria's proximity to its oppressor. In 1878, Russia forced Turkey to give Bulgaria its independence after the Russo-Turkish War (1877–1878), but the European powers, fearing Russia's and Bulgaria's dominance in the Balkans, intervened at the Congress of Berlin (1878), limited Bulgaria's territory, and fashioned it into a small principality ruled by Alexander of Battenburg, the nephew of the Russian czar.
Comment
-
"Незнаещият е избавен от хиляди беди!"Напълно съм съгласен със skycycle
...Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...Comment
-
Именно в това се състои отговорноста на знаещите! От тях до голяма степен зависи бъдещето на държавата.Araslan написа"Незнаещият е избавен от хиляди беди!"Напълно съм съгласен със skycycleНА БОЙНОТО ПОЛЕ БЪЛГАРИЯComment
-
Много е трудно да се прецени дори приблизителния размер на територията на Първото и Второто Българско Царство, но ако все пак искаме да бъдем обективни и максимално точни, според мен трябва да се види кои крепости кога са билипод наше владение и за какъв период от време. Освен от изворите историците трябва да се водят и по археологическите находки, защото находките са безпристрастни.Comment
-
"Нашите земи се спростират до там,до където може да стигне това копие!!!!!!!!"...Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал,народ в който е придобивал титли онизи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,народ при който бойното поле прославя рода,понеже у тях без колебание за по-благороден се смята ония,чието оръжие е било окървавено повече в сражение...Comment
-
Араслане, то от подобни девизи, въплътени в практиката най-често се стига до метафори обвързващи ширината на родната земя и човешката длан
.
Comment
Comment