Да и аз точно това имах в предвид че всеки път за всяка битка се издирват математическите причини за нейната загуба а се забравя една много важна съставка-човешкият фактор.В много от българските победи показателите сочат предимства за противника а след това...Работата е там че войнския дух не е абстрактно понятие в битките а тяхното решение.Просто воиска добре организирана многобройна добре въоръжена и снабдена като нищо може да стане на пух и прах (не една и две византийски воиски са били разбивани в България) ако няма желание за борба.В конкретната битка рицарите са били далечни чужди завоеватели и съм сигурен че повечето български бойци са се биели за да запазят страната си от арогантните нашественици(арогантни да Калоян праща няколко пратеничества за мир а Балдуин претендира за българския трон...).А селячеството ако има някакъв идеал за борба знаем на какво е способно примери за това бол.Наистина елитната воиска си е елитна но не са само нейни заслугите в една битка защото сама по себе си е нищо.Ролята на наемниците също е от значение особено през този период.Латинските летописци пишат че рицарите изпадали в бяс от куманската конница която идвала стреляла по лагера и когато рицарите се строявали за битка се оттегляла.Ами в този случай рицарският кодекс е изиграл лоша шегичка на латинците
Подкрепям и КГ125 и неговия израз,че БЪЛГАРИНЪТ СИ Е БЪЛГАРИН ВЪВ ВОЕННО ОТНОШЕНИЕ.

Comment