Волжска България

[Юлиан Август]

Ето линк към книгата, но ако е изпъстрена с такива "известия" :kill_myse едва ли ще си струва да се чете.

цък

Прочее един бомбастичен извод от края и, намерен наслуки...

БЪЛГАРИТЕ са един от древните народи, който в периода ²² в. пр. н.е. - V²² в. от н. е. е познат в “изворите на историографията” под различни имена. Най-често срещаните сред тях са: САРМАТИ, или имена на техни владетели - КУШАНИ (кан Кашан), АЛАНИ (кан Алан), или пък имена на техни съюзници - КОТРАГИ, ХУНИ и АВАРИ.

И още малко уникални глупости от същия автор... цък

Да не се чете от хора със слаби нерви...

[Гост]

защото най-малкият му син ще я продължи Исперих..........той основал Волжка България и нея я има вечно нападана променяла границите си ,вечно ограбвана.....но я има и ще я има докато свят светува........................[/QUOTE]
Нещо не бъркаш ли Сашо?,
Най малкият син на Атила се казва Ирник и се заселва в Малка Скития - днешна Добруджа през V в. Така, че според преданието тази държава се нарича България, а не Волжска България.
.................................................. .................................................. ....

Ето линк към книгата, но ако е изпъстрена с такива "известия" :kill_myse едва ли ще си струва да се чете.

цък

Прочее един бомбастичен извод от края и, намерен наслуки...





И още малко уникални глупости от същия автор... цък

Да не се чете от хора със слаби нерви...

Наистина се съм чел дадените от тебе страници от нета, Но пък цитата предложен от тебе изобщо не е глупост. Точно алани, хуни, авари и сармати са наречени (в смисъл част от тях) българи и това съм го доказал със цитати от първоизвори в Римската теза. Няма шмекерия : авари и българи основават един народ, хуни и българи е едно и също, и т.н. да не повтарям казани неща. Поздрави.
.................................................. .................................................. ....
Феранд,

Това, виж, е много интересен въпрос :nod: и смятам да поразсъждавам над него (Ах, тоя грип!!!):
Сигурно някои по-образовани представители на двете Българии са знаели за съществуването на другата. Има данни, че през ранното средновековие, до 10 век, (пра)българите все още са се схващали като един народ, независимо колко далече един от друг са живеели. Доказателствата са предимно косвени- археологически данни за приток на население в крайдунавска България през 9 и 10 век, което обикновено се свързва с "черните" българи на Батбаян, носители на салтово-маяцката археологическа култура, споменаването в изворите на "панонски българи", подвластни на аварите, от чиито среди произхождал кан Крум, бележката на Тервел за "чичовците му в Солунско" итн. Наистина волжките българи са отишли твърде далеч от дунавските, но не и извън географските рамки на познатото за дунавските българи ойкумене. От друга страна многобройните нашествия на тюркските народи от изток и на скандинавците от север прекъсват през 10 век дори и хипотетичната възможност за контакт между двете Българии. Друго нещо: докато дунавска България е привлечена в орбитата на византийската и православно-християнската културна общност, Волжко-камска отива към съвсем различен свят- този на мюсюлманска Средна Азия. Дори и възможността за търговски контакти е силно ограничена, тъй като пътищата са съвсем различни. Търговията на нашата страна е насочена предимно към Константинопол и Средна Европа; дори да е имало наши търговци на север, те 1. са търпяли силната конкуренция на византийците от Херсон и едва ли са имали сигурност, докато са пресичали степите, населени с многобройни диви варварски племена и 2. биха предпочели по-близкият и по-познат път "из варяг в Греки", който минава по Днепър и отива право на север, без да се отклонява към поречията на Волга и Кама. Търговските пътища на волжките българи, от друга страна, са били ориентирани по другия известен "викингски" маршрут, следващ течението на Волга и пресичащ Каспия, и към Хорезм и Средна Азия. Освен това, след като дунавските българи приемат християнството, а волжките-исляма, религиозните различия са превръщат в една трудно преодолима пречка, доколкото през средновековието религиозната принадлежност е по-важна, отколкото народностната (дори и да допуснем, че след три века разделено съществуване волжките и дунавските българи са запазили и нещо друго, което да ги обединява, освен името им ), особено що се отнася до враждебните една спрямо друго християнство и ислям.
Но, в крайна сметка, повтарям, нито контактите, нито познанието на двете държави една за друга, са напълно изключени. Обаче и да ги е имало, те са били епизодични и твърде незначителни, за да си струва да се говори за тях :tup: Всъщност в изворите нямаме нито едно запазено сведение за такива контакти :tup: В романа "Боянският майстор" на Фани Попова-Мутафова се разказваше как въпросният майстор при пътешествията си попаднал във Волжко-камска България и се срещнал с тамошните българи. Тази среща е била напълно възможна, доколкото единната през 13-ти век Монголска империя буквално е премахнала границата между двата народа с еднакво име, но различна история и съдба.

1." ...бележката на Тервел за "чичовците му в Солунско" итн..."
Това не е верен превод. Виж "преводи на Бешелиев" в Римската теза или където и да е другаде, но не и във фриволните тълкувания на Добрев.
.................................................. .................................................. ....

"Много" информация, няма що :tdown

Ами какво и е на информацията? В "Дъщерята на Шан" за предците на тези хора( в даденият от теб сайт) се казва, че СТАВАТ БЪЛГАРИ. И оттам нататък те са си БЪЛГАРИ - ако ще и будисти по вяра или зелени по цвят да са били. Няма никакви противоречия . Поздрави.

[Guy de Mont Ferrand]

....на българите ......и дошъл при Тервел. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и си отидоха в кисиниите си (селищата си).............негов един ............чрез договор вождът Тервел даде на императора ..........5 хиляди .........императорът заедно с мене победи добре.

превод на В. Бешевлиев ("Първобългарски надписи")

http://www.promacedonia.org/vb/vb_7.html

[Гост]

[QUOTE=Guy de Mont Ferrand]превод на В. Бешевлиев ("Първобългарски надписи")
http://www.promacedonia.org/vb/vb_7.html[/QUOTE

Точно този текст имах предвид.
"...моите чичовци в Солунско " са чичовците на разказвача който естествено е в 1л.ед.ч. и който съобщава, че "Някой" е дошъл при Тервел. Очевидно Тервел и разказвача не са едно и също лице. Поздрави.

[Guy de Mont Ferrand]

[QUOTE=bozman]

превод на В. Бешевлиев ("Първобългарски надписи")
http://www.promacedonia.org/vb/vb_7.html[/QUOTE

Точно този текст имах предвид.
"...моите чичовци в Солунско " са чичовците на разказвача който естествено е в 1л.ед.ч. и който съобщава, че "Някой" е дошъл при Тервел. Очевидно Тервел и разказвача не са едно и също лице.

На мене не ми се вижда толкова очевидно :sm186: . Има празноти в текста...А и кой ли ще да е разказвача в такъв случай?

[resavsky]

Въобще не е невъзможно ако в някои пасажи от текста Тервел говори за себе си в трето лице.Надписа е твърде повреден за са правят изводи.Мене лично повече ме смущава множественото число на "моите чичовци".Нима в Македония е имало повече от един син на Кубрат?

[Imperial]

http://forum.boinaslava.net/showpost.php?p=191166&postcount=27