Цар Йоан Александър и чумата

[1951]

Вчера станаха 650 години от смъртта на цар Йоан Александър, та седнах и погледнах това-онова за него.
Направи ми впечатление, че царуването му (май) много ясно се разделя на две части, които много условно може да наречем "успешна" и "неуспешна".

През първата, успешна, част успява да излезе от сложното геополитическо положение, което заварва при възкачването си на трона (мир със Сърбия, бой по Византия и умиряване на Северозапада), след което горе-долу си изиграва успешно картите при гражданската война във Византия (увеличава територията си).

И след това идва втората част.
Неуспешни войни с османците, при които загиват двамата му най-големи сина. Добротица се отцепва. Зеленият граф безчинства без да му се оказва съпротива. Унгарците влизат много лошо във Видин и тн.

Ако приемем, че 1350 г. е вододелът на двата му периода, от една страна може да кажем, че Йоан Александър е вече остарял (вероятно около 45 и нагоре), че османците са тежък фактор и че феодалният разпад е непреодолим, но от друга, няма как да не се сетим, че точно тогава минава чумата.

Възможно ли е този срив, който България изживява във втората част на управлението на царя да е (най-вече) резултат от чумната пандемия? Не само загубата на население, но и моралния упадък и социална деградация (нали има теория, че първия църковен събор на царя през 1350 не е срещу богомилите, а срещу моралните последици от чумата).

Та, няма как да не преживяваш пандемия и да не се замислиш за ефекта на предишните такива над родната история

[Thorn]

Въпросът е, че за Черната смърт от средата на 14 век за територията на България практически няма данни.

[boilad]

Според мен чумата може да е фактор за "неуспехите", но не е причина за тях. Освен това по някои от тях имам по-различна интерпретация от традиционната парадигма, но тук думата си казва и оскъдната информация с която разполагаме, както отбеляза и Торн. По-нататък, че сега нямам много време, ще изложа някои съображения относно "неуспехите".

[1951]

Въпросът е, че за Черната смърт от средата на 14 век за територията на България практически няма данни.

А това, винаги ме е озадачавало - как така измира минимум 1/3 от народонаселението и историографията ни гледа разсеяно, защото "няма изводи", а археологията не е изкопала отчет на тогавашното НСИ с доклад за смъртността в периода 1348 - 1352 г.....

[Thorn]

Сега, тука говоря малко наизуст, но българскта археология, колокото и да и се радваме, не е чак толкова развита. Тя с удоволствие ще изкопае златните и сребърни предмети, ще събере керамиката (ама много вероятно никога да не я допроучи), но това да изследва костите на скелетите за да види примерно от какво са боледували и да го обработи статистически, да изследва лабораторно зъбния камък за да види какво ся яли, да рови в зъбите за да търси следи от Йерсиния пестис - тези работи не спадат към обичайните ѝ задачи. Не съм сигурен, ама дори и датиране с С14 май в България не се прави.

Следователно - директни археологически доказателства за чума нямаме. Евентуално ако има открити масови гробове от периода, без следи от насилствена смърт и направени без спазване на обичайните ритуали, вероятно това би било доста вероятен белег за смърт при епидемия, но аз и за такива не съм чел.

Обаче възможно е просто това да е резултат от недостатъчно проучвания. Както се казва, отсъствието на доказателства за съществуването на нещо, не е доказателство за неговото несъществуване.

При всички положения, в Константинопол чума е имало.


П. П. Ние тема за чумата нямахме ли?

[1951]

...директни археологически доказателства за чума нямаме. Евентуално ако има открити масови гробове от периода, без следи от насилствена смърт и направени без спазване на обичайните ритуали, вероятно това би било доста вероятен белег за смърт при епидемия, но аз и за такива не съм чел.

Има спор за един масов гроб в Трапезица - според едни е в резултат на природно бедствие, според други - последица от чумата.
Намирам само медийни публикации, та слагам една от по-обширните:

https://trud.bg/%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2-%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B1-%D0%BE%D1%82-xiv-%D0%B2%D0%B5%D0%BA/

[Thorn]

д-р Мирко Робов пък смята, че в гроба са били положени телата на покосени от чумна епидемия.

„Един впечатляващ пример от разкопките на манастира „Св. Иван Рилски” на хълма Трапезица навежда към извода, че тук най-вероятно става въпрос за последствията от чумната вълна в средата на 14 век. Уважавам тезата на ръководителя на обекта е доц. Йордан Алексиев, но фактите сочат друго”, категоричен е доц. д-р Робов.

Той обяснява, че при разкопки западно от църква ¹8, в приземието на игуменарницата на манастира бил разкрит масов гроб.

“Скелетите се установяват в среда, запълнена, както констатира проучвателя „с големи късове от зидовете, арките и полуцилиндричния свод-камъни, тухлени пояси и бигорови блокове, заедно с хоросановата спойка”. Подът на приземието е оформен върху подравнената скала. Именно непосредствено върху тази скала са и самите гробове”, уточнява доц. д-р Мирко Робов.

Той допълва, че свидетелство за екстремната причина за смъртта на тези хора, е ориентацията на скелетите и липсата на християнски погребален обред.

„Ориентацията при отделните скелети е различна, но не в посока изток-запад. Повечето от костите не са в естествения си анатомичен порядък. Част от скелетите са един върху друг. Както отбелязва доц. Йордан Алексиев: „някои от скелетите лежат върху тухли, върху други има паднали тухли, т.е. те са в неестествени пози и положение. Поне три от скелетите лежат „по очи”, информира доц. д-р Мирко Робов.

Според антропологичния анализ, погребаните са очевидно представителната извадка на населението на Трапезица. Така, при 43 от скелетите, мъжете на средна възраст са 21, жените – 7, деца между 7 и 14 години – 3, юноши – 2, деца на възраст под 7 години – 4. Неопределените скелети са 6.

„Масовата смърт е настъпила извън въпросната сграда, еднократно или в много къс отрязък от време, а игуменарницата е употребена за този масов гроб”, казва още доц. д-р Робов.

По думите му причината за тази масова смърт, е била от такова естество, че не е позволила извършването на нормален християнски погребален ритуал. Труповете са били нахвърлени, видно в безпорядък, а на места – един върху друг. При никой от скелетите не са установени следи от насилствена смърт.

“Следователно смъртта е масова, ненасилствена, поразила населението на крепостта едновременно или в много тесен отрязък от време, както и от естество, което е налагало бързо освобождаване от труповете с невъзможност за внасяне на някакъв ред и извършване на християнски погребален обред. Труповете са били нахвърляни и бързо засипани със строителни материали и хоросан от разрушенията на втория и част от първия етаж на манастирската игуменарница”, разсъждава доц. д-р Мирко Робов, който също е един от археолозите, които от години работи на крепостта Трапезица.

Той е убеден, че индивидите в масовия гроб не са жертви на разрушително земетресение или друго природно бедствие. Това не би могло да е резултат и на масово отравяне. Няма установени данни и за насилствена смърт. Налице е видима причина, поради която труповете са били набързо нахвърлени на значителна дълбочина, различна от тази, установена в столичните и следстолични некрополи.

„По всичко личи, че става въпрос за опасна зараза, а начинът на погребване е целенасочено усилие за нейното ограничаване или прекъсване”, изтъква доц. д-р Робов.

Като доказателство на своята теза той посочва чумната епидемия от средата на 14 век. Заразата е била разпространена в нейната бубонна форма, добила известност като „Черната смърт”. От всички сродни епидемии, както в предходните, така и в следващите периоди, тя била най-тежката и опустошителна за населението на Европа – главно поради своите мащаби, но също и със своята злокачественост.

Разпространението на чумата към европейските територии започва от полуостров Крим по странен за военното дело начин, като бактериологично оръжие срещу обсадената през 1346 г. от татарите крепост на Генуа - Кафа. Кафа е кримско-татарското име на Теодосия, разположена на брега на Черно море, на около 80 км от Керч.

„Татарите хвърлили във вътрешността на крепостта трупове на заразени и умрели от чума. Крепостта била панически изоставена и с корабите на бягащите заразата поела необратимо към Константинопол, Месина /Сицилия/, Генуа и Венеция. По свидетелството на Никифор Григора, чумата е изпразвала домовете на заразените. От крайбрежните територии, в които проникнала първо Черната смърт, тя бързо се разпространила към вътрешността на континента. А през 1348 г. вече бошувала с пълна сила в северна Африка, Близкия Изток, Испания, Италия, Франция. С кораб от Бордо заразата достигнала Англия, а след това и Ирландия”, уточнява доц. д-р Мирко Робов.

Близо половината от населението на Константинопол било покосено от чумната вълна.

„Вероятно сходен е процентът е и в България, като несъмнено основно са били засегнати най-оживените търговски средища, водещо от които е била столицата Търново.

Активността на чумния бацил силно се ограничава от фактора температура. Т.е. с падането на температурата на околната среда под 15о пандемията губи интензитет. Това прави най-уязвими по-топлите райони на континента, в това число и територията на България. Допълнителен фактор за разпространение на заразата е средищното местоположение с усилен сухопътен и морски трафик на хора”, убеден е проучвателят.

Като допълнително доказателство доц. д-р Робов изтъква, че начинът на погребване в условията на тежката пандемия подробно и образно е описан от Бокачо. Правил се е огромен по размер масов гроб и труповете са били нахвърляни вътре, като гробната яма е била запълвана на пластове, докато се напълни изцяло.

Предстои нов археологически сезон на историческата крепост Трапезица. За разкопки доц. д-р Мирко Робов кандидатства за държавна субсидия. Ако средствата обаче не бъдат осигурени, това ще е трета нулева година.

Да, много е вероятно да е точно заради чума. При това може да се направи лабораторно изследване, но както занаем - пари нема!

[Field_Marshal]

А възможно ли е балканските страни и Византия да сме били ударени много тежко от чумата и отслабени сериозно след нея, а османците в Анадола да не са пострадали чак толкова, и този фактор също да им е помогнал за успешното завладяване на Балканите? То започва и точно след края на чумата.

[1951]

А възможно ли е балканските страни и Византия да сме били ударени много тежко от чумата и отслабени сериозно след нея, а османците в Анадола да не са пострадали чак толкова, и този фактор също да им е помогнал за успешното завладяване на Балканите? То започва и точно след края на чумата.

Има теории, че османците, будейки основно номади по онова време, са сравнително слабо засегнати от чумата, на фона на уседналите византийци и българи. Но това са само теории и цифри няма кой да ти даде.
Отделно, чумата не се разпространява равномерно навсякъде. По време на първата вълна е имало отделни региони, които са били относително слабо засегнати. Полша и Милано, например, са слабо засегнати. Но под слабо да се разбира, че там са измрели 10 - 20% от хората, а не 30 - 50% и нагоре, като в други части на Европа. Защо се получава така - теории много - от кръвните групи, през климата, гъстотата на населението, та чак до опитите за карантина и поддържането на някаква хигиена.
Но да не забравяме, че чумата е в пандемична фаза в средата на XIV век, след което става ендемична в Европа и периодично върлува в отделни региони. Например, Константинопол го удрят около 10 вълни в рамките на XIV век.

[Guy de Mont Ferrand]

Но да не забравяме, че чумата е в пандемична фаза в средата на XIV век, след което става ендемична в Европа и периодично върлува в отделни региони. Например, Константинопол го удрят около 10 вълни в рамките на XIV век.

А откъде се черпят тези данни за 10 вълни на чумата в Цариград? Не съм се занимавал сериозно с въпроса, но на мен са ми известни по-малко...