Вчера станаха 650 години от смъртта на цар Йоан Александър, та седнах и погледнах това-онова за него.
Направи ми впечатление, че царуването му (май) много ясно се разделя на две части, които много условно може да наречем "успешна" и "неуспешна".
През първата, успешна, част успява да излезе от сложното геополитическо положение, което заварва при възкачването си на трона (мир със Сърбия, бой по Византия и умиряване на Северозапада), след което горе-долу си изиграва успешно картите при гражданската война във Византия (увеличава територията си).
И след това идва втората част.
Неуспешни войни с османците, при които загиват двамата му най-големи сина. Добротица се отцепва. Зеленият граф безчинства без да му се оказва съпротива. Унгарците влизат много лошо във Видин и тн.
Ако приемем, че 1350 г. е вододелът на двата му периода, от една страна може да кажем, че Йоан Александър е вече остарял (вероятно около 45 и нагоре), че османците са тежък фактор и че феодалният разпад е непреодолим, но от друга, няма как да не се сетим, че точно тогава минава чумата.
Възможно ли е този срив, който България изживява във втората част на управлението на царя да е (най-вече) резултат от чумната пандемия? Не само загубата на население, но и моралния упадък и социална деградация (нали има теория, че първия църковен събор на царя през 1350 не е срещу богомилите, а срещу моралните последици от чумата).
Та, няма как да не преживяваш пандемия и да не се замислиш за ефекта на предишните такива над родната история
Направи ми впечатление, че царуването му (май) много ясно се разделя на две части, които много условно може да наречем "успешна" и "неуспешна".
През първата, успешна, част успява да излезе от сложното геополитическо положение, което заварва при възкачването си на трона (мир със Сърбия, бой по Византия и умиряване на Северозапада), след което горе-долу си изиграва успешно картите при гражданската война във Византия (увеличава територията си).
И след това идва втората част.
Неуспешни войни с османците, при които загиват двамата му най-големи сина. Добротица се отцепва. Зеленият граф безчинства без да му се оказва съпротива. Унгарците влизат много лошо във Видин и тн.
Ако приемем, че 1350 г. е вододелът на двата му периода, от една страна може да кажем, че Йоан Александър е вече остарял (вероятно около 45 и нагоре), че османците са тежък фактор и че феодалният разпад е непреодолим, но от друга, няма как да не се сетим, че точно тогава минава чумата.
Възможно ли е този срив, който България изживява във втората част на управлението на царя да е (най-вече) резултат от чумната пандемия? Не само загубата на население, но и моралния упадък и социална деградация (нали има теория, че първия църковен събор на царя през 1350 не е срещу богомилите, а срещу моралните последици от чумата).
Та, няма как да не преживяваш пандемия и да не се замислиш за ефекта на предишните такива над родната история
Comment