Българска народност преди епохата на Възраждането.

[Финголфин]

Здравейте. Интересува ме как се идентифицирали хората преди Епохата на Възраждането(общо прието 18-19 век), например през 15-16 век. Имам предвид дали преди този период е имало хора, които са се считали за българи, с българска народност, или самосъзнанието им е било по-скоро на религиозен и регионален принцип? Има ли някакви исторически извори за това?

[Кухулин]

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81

[Guy de Mont Ferrand]

Има ли някакви исторически извори за това?

Ми то, кат' се замислиш, всеки извор отпреди Възраждането, който споменава името "българи", е доказателство за това, че "е имало хора, които са се считали за българи, с българска народност".

[von Danitz]

Финголфин, добре дошъл! Кажи ни твоята теза?

[boilad]

Привет! То самоопределянето е донякъде условно и зависи от конкретната ситуация, но основно се мотивира от няколко фактора - произход, култура, религия, език. В определени ситуации и контекст самоопределянето може да подразбира един или няколко от тези фактори. В периода на късното средновековие и османската власт определено водеща при самоопределянето е религията, а останалите фактори влияят според контекста в който се извършва самоопределението, най-вече като отличителна черта спрямо едноверците с друг произход, език или култура. Примерно в конкретна ситуация на сблъсък с исляма, българинът ще се самоопредели на първо място като християнин, в контактите с католицизма, вероятно би се определил като грък, тоест източноправославен, но заобиколен от гърци и сърби би казал, че е българин, когато ситуацията изисква да се разграничи от тях, или православен християнин, когато трябва да са солидарни. Но това си е мое мнение.

[Финголфин]

Благодаря за отговорите. Поинтересувах се от темата, защото в един друг форум срещнах твърдението, че всички нации са изковани през 18-19 век, а преди това в историческите извори - пътеписи, документи и т.н., хората са наричани българи, сърби и т.н, поради това, че са населявали област с това име, но самите те са се идентифицирали главно като християни. Впоследствие, в периода около и след Френската революция, някакво малцинство, интелигенция, така да се каже, започва да посява идеята за обща идентичност, свързана със Средновековната държава. Затова и континуитетът между ВБЦ и новосъздадената българска държава през 19 век бил много слаб.

[boilad]

Поинтересувах се от темата, защото в един друг форум срещнах твърдението, че всички нации са изковани през 18-19 век, а преди това в историческите извори - пътеписи, документи и т.н., хората са наричани българи, сърби и т.н, поради това, че са населявали област с това име, но самите те са се идентифицирали главно като християни.

Е, и през 18-19 век факторите които споменах по-горе си остават при самоопределянето, просто на преден план излиза факторът произход, но това не означава, че той не играе никаква роля и по-рано. А самоопределянето по териториален признак, може би, е най-слабият фактор, имащ някаква роля при самоопределянето, дори да е на лице някаква сепаратистична тенденция, през средните векове най-много местните да се самоопределят като хора на конкретния владетел, но това не означава, че другите фактори губят значението си. Тоест, за да започне някой българин от Видин, примерно, да се възприема преди всичко като видинчанин, освен различната политическа власт, трябват и някакви други кардинални отличия от останалите българи. Като в примера идентичностният процес е двустранен - от една страна властта е принудена да се съобразява със статуквото на наложените идентичностни характеристики, от друга ще се опитва да им влияе и да ги трансформира в своя изгода.
http://forum.boinaslava.net/showthre...t=13797&page=2 в тази и следващата страница също частично сме засегнали въпроса който те интересува. Най-вече политическото влияние върху формирането на идентичността.

[boilad]

Затова и континуитетът между ВБЦ и новосъздадената българска държава през 19 век бил много слаб.

Да говорим за липса на континюитет можем само когато сравняваме два периода с голяма хронологическа разлика между тях без да държим сметка за обективните процеси които междувременно са протичали. Третата българска държава не възниква на пусто място, нито по отношение на окръжаващия я свят, нито по отношение на процесите които са се развивали след края на Втората държава.

[Кухулин]

Поинтересувах се от темата, защото в един друг форум срещнах твърдението, че всички нации са изковани през 18-19 век, а преди това в историческите извори - пътеписи, документи и т.н., хората са наричани българи, сърби и т.н, поради това, че са населявали област с това име

По принцип има разлика между понятията "етнос" и "нация". В по-стари времена думата "народ" е носела значението на етнос, а днес се употребява предимно като нация.

Въпроса за естеството на тази разлика е достатъчно сложен, а оттам е сложен и въпроса за възникването на нациите. Мога да споделя моя опит по темата - най-важно за разбирането на материята е да се избягват обобщенията. Словосъчетания от типа "всички нации" не само са лишени от смисъл, но и много пречат. Проблема с всяка нация трябва да се разглежда самостоятелно.

Конкретно по въпроса за българската нация. Историческите обстоятелства в началото на Възраждането водят до това, че тя се оформя по германски модел. Най-просто казано, в този модел етноса е група хора с общ майчин език, а нацията е група хора, които се самоидентифицират като общност на база общ майчин език и обща история.

С тази дефиниция в ръка вече по-лесно можем да разберем защо раждането на българската нация се свързва с Паисий и неговата "История славянобългарска", а в старите времена цар Иван Владислав е просто "българин по род".

[Guy de Mont Ferrand]

Благодаря за отговорите. Поинтересувах се от темата, защото в един друг форум срещнах твърдението, че всички нации са изковани през 18-19 век, а преди това в историческите извори - пътеписи, документи и т.н., хората са наричани българи, сърби и т.н, поради това, че са населявали област с това име, но самите те са се идентифицирали главно като християни.

Погрешно твърдение: народността си е народност, независимо каква област населява. Пример: средновековната област Поату се населява от пуатевинци, които същевременно са християни и французи. Нищо не им пречи да са едновременно и трите, както в днешно време на някой пловдивчанин да е тракиец и българин.

Християнската идентичност е била силна до степен "селяни" (основното руско население до 20 век) на руски да е "крестьяне", т.е. "християни". Обаче народностният фактор в нито една християнска държава не е бил за подценяване и рядко е минавал на заден план (един пример са кръстоносните походи, но ако прочетем изворите ще видим как упорито се идентифицират на народностен принцип участнцитие в тях).

Впоследствие, в периода около и след Френската революция, някакво малцинство, интелигенция, така да се каже, започва да посява идеята за обща идентичност, свързана със Средновековната държава. Затова и континуитетът между ВБЦ и новосъздадената българска държава през 19 век бил много слаб.

Две погрешни твърдения: малцинството/интелигенцията не започва да посява в този период, то просто затвърждава битуващи и преди това представи и по-специално идеята за общата идентичност. Континуитетът между ВБЦ и новосъздадената българска държава наистина е много слаб, но не и поради изтъкнатата причина. По-силен континуитет има например с...Османската империя, на която България е васална до 1908 г., колкото и българите (или тяхната интелигенция) да се опитват да скъсат с всичко турско още преди това.

[Кухулин]

[Кухулин]

Савромат е старо куче и дава малко по-задълбочен поглед, вкл различни национални модели.