Е добре, къде са тогава следите от византийските, арабските и западно европейски стоки? Разбира се, можем да приемем, че българите внасяли само чироз, фурми, и копринени дрешки и затова не са останали следи от тях, но ако тръгнем по тази линия, можем да докажем каквото си искаме.
Е това е априорният подход - нямаме данни и запълваме тази липса с такива от друг период. Разбира се този подход е грешен. През 14 в. търговията с такива стоки е била стимулирана както от появата на италианците в Черно море, така и от състоянието на самата Византия и накрая от наличието на градски центрове по българското черноморско крайбрежие. През 10 в. да закараш една каруца с жито в от България до Константинопол е било твърде неизгодно поради дългия път и ниската стойност на печалбата, а също така и крайно рискова търговска операция предвид факта, че по това време Византия сама си произвеждала нужните й селскостопански стоки.
И като нямаме данни за жените и синовете, какво правим - запълваме ги с данни от тюрките и монголите, щото априорно са родствени народи, следователно и Крум трябва да има толкова жени и деца, колкото и Чингиз хан. Отваряме монголския именник и си избираме имена на жените и децата му ...... и тезата готова. Примерно, първата му жена се е казвала Джансу ханъм, а престолонаследникът Темучин бек, ама умрял твърде млад и за това не се споменава в изворите. Разбира се, в случая веднага се вижда абсурдността на подхода при който "допълваме" изворите. Същото е и ако решим да приложим този подход в областта на търговията. Има данни за такава, има данни за пряко участие на държавата в нея, има данни за няколко артикула и общо взето това е.
Е това е априорният подход - нямаме данни и запълваме тази липса с такива от друг период. Разбира се този подход е грешен. През 14 в. търговията с такива стоки е била стимулирана както от появата на италианците в Черно море, така и от състоянието на самата Византия и накрая от наличието на градски центрове по българското черноморско крайбрежие. През 10 в. да закараш една каруца с жито в от България до Константинопол е било твърде неизгодно поради дългия път и ниската стойност на печалбата, а също така и крайно рискова търговска операция предвид факта, че по това време Византия сама си произвеждала нужните й селскостопански стоки.
И като нямаме данни за жените и синовете, какво правим - запълваме ги с данни от тюрките и монголите, щото априорно са родствени народи, следователно и Крум трябва да има толкова жени и деца, колкото и Чингиз хан. Отваряме монголския именник и си избираме имена на жените и децата му ...... и тезата готова. Примерно, първата му жена се е казвала Джансу ханъм, а престолонаследникът Темучин бек, ама умрял твърде млад и за това не се споменава в изворите. Разбира се, в случая веднага се вижда абсурдността на подхода при който "допълваме" изворите. Същото е и ако решим да приложим този подход в областта на търговията. Има данни за такава, има данни за пряко участие на държавата в нея, има данни за няколко артикула и общо взето това е.

Comment