Златни монети на Сермон от началото на 11 век?

[Thorn]

Случайно попаднах в уикипедия на следното:

Three golden coins produced by Sermon have been found near Novi Sad, in one vineyard in Petrovaradin, which means that this area was also under Sermon's rule. These golden coins are today kept in the Musée de la Ville de Paris, where they are labeled as "Monnaies d'or d'un chef bulgare du XI siècle, Sermon gouverneur de Sirmium" (the golden coins of one Bulgarian ruler from the 11th century, Sermon, the governor of Syrmia). The inscription on the coins is in Medieval Greek, and the English translation of the inscription is: "Madonna, please help Sermon, the duke".

https://en.wikipedia.org/wiki/Sermon_(ruler)#CITEREFPmbZ

Някой нещо знае ли?

[Thorn]

Кратко гуглене даде и това.

[T.Jonchev]

Има такава монета, вярно е.
Но е абсолютно невероятно някакъв областен управител (български или ромейски - все едно) да сече собствени златни монети, след като златното монетосечене е прерогатив единствено на императорския фиск.

[Thorn]

Чакай малко, сега намерих каталога на Мушмов, но супер гаден интерфейс. След малко ще пусна какво пише там.

[Thorn]

http://www.virtualnabiblioteka.com/load_book/book_70.html

[T.Jonchev]

Знам, имам изданието на Мушмов. Сам той въпросната монета изобщо не е виждал, само се позовава на Шлюмберже. Но тя никак не прилича на монетите от Х - началото на XI век и за мен е много съмнителна. само не помня дали впоследствие Т.Герасимов не я беше отхвърлил като фалшификат - той имаше някаква публикация по този въпрос в "Археология" в началото на 70-те години.

[Thorn]

Видях, че в бгнаука е обсъждано, но сте стигнали докъдето и аз съм стигнал.

[Thorn]

http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k203602t/f176.item.r=Revue%20arch%C3%A9ologique%201877

Велико нещо е интернет в 21 век. Намери се френско археологическо списание от 1877 г. !

Но в статията не пише нищо повече от това което каза Йончев. Три много тънки златни монети, двете в Париж, едната в Британския музей, толкова тънки, че се нарушавала повърхността на обратната страна, намерени "на брега на Дунава", вероятно точно в Петроварадин, което е на брега срещу Нови Сад. Намерени са заедно с други златни монети на византийски императори, без уточнение.

[Stan]

Има една наскоро излязла статия на Ив. Йорданов за тия монети - съвременни фалшификати правени с оригинална матрица за оловни печати. За съжаление не помня къде точно съм я гледал, нито дали беше конкретно за тях или се коментираха между другото.

Между другото, по това време Сирмиум е една забутана погранична паланка, а районът му - много слабо населен. Така че дори от тази гледна точка вероятността управляващият тук (само ако е независим, щото иначе би нахранил рибите в р. Сава) няма и потенциала да сече собствени златни монети.

[Thorn]

vvarbanov в бгнаука даде заглавието на статията, но не мога да я намера онлайн.

проф. д.и.н. Иван Йорданов. "Още веднъж за златните монети на Сермон стратилат.- Сб. в чест на Й. Юрукова, С., 1986, 37-38."

Иначе Иван Йонков от НБУ е пуснал това:

 Златната „монета“ на Сермон

Според някои учени обаче, още през 1018 или 1019г. един български феодал, след
като се обявил за самостоен владетел е отсякъл свои златни монети! Известния
френски византолог Гюстав Шлюмберже (1844 – 1929), в края на Х²Х в. свързва името
на Сермон - управител на крепостта Сирмиум (дн. Сремска Митровица) с някои
нумизматични находки[4].
Във френската колекция на Cabinet des médailles de France в Париж, той открил две
тънки (15 мм, тегло ок. 1 гр.) златни „монети“ с гръцки надпис: [Θεοτόκε βοήθει Ζζρμῳ
ςτρ(α)τηλάτ(ῃ)]. Шлюмберже посочва трети екземпляр от тези монети в British
Museum. Отнася отсичането им най-късно към м. юли 1019 г.
Френския учен отъждествява посоченият в надписа стратилат Ζζρμοσ със Сермон -
управител на Срем и „последен боец на една издъхваща народност“, за когото най-
много данни откриваме при ромейския хронист Скилица - Кедрин.
<< Златицата приписвана на Сермон
В редица свои публикации д-р Шлюмберже посочва тази идентификация, въпреки
някои съмнения изказани от негови колеги, като това на руският византолог П.
Безобразов [6], който смята, че Сермон бил „незначительный болгарский вождь",
който не би могъл да сече самостоятелно монети, при това златни.
През 1895 и 1900 [5а, 5б] френския учен обръща отново специално внимание на
Сермон, като обяснява факта как е могъл Сермон да сече златни монети в толкова
критично време, каквото е 1018 и 1019 г. По думите му, като се обявил за „самостоен
господар" на крепостта Срем, Сермон започнал да сече тези монети през времето на
„крайната съпротива, може би по-време на самата обсада на Сирмиум ".
Както преди, и сега Шлюмберже има известни съмнения заради използвания гръцки
език в надписа на монетите. Той обяснява този факт с византийското влияние, и като
отражение на съществувалите византийски образци.
Повечето медиевисти и нумизмати през първата половина на ХХ век приемат
направената от френския им колега идентификация и включват монетите на Сермон
в своите изследвания, публикации и каталози. Известния британски историк Стивън
Рънсиман, пише в монографията си "История на Първото българско царство" [7]: „С
това настъпил краят на българската независимост; единствено далеч на север
воеводата на Сирмиум, Сермон, се задържал още няколко месеца като независим
владетел и дори сечал свои собствени монети."
Д-р К. Иречек в „История на Българите“ [8] се ограничава само до споменаването за
нумизматичната находка, въпреки, че преди това има известни колебания, като
пише, че поради липсата на монети от царете в Охрид - „то je сасвим загонетан такав
златан новац" на стратилат Сермон [8а]. Както ще видим малко по-надолу, все пак
някои съвременни автори [16], свързват някои монети с последните царе на ПБЦ -
факт неизвестен по-времето на Иречек.
От тогавашните български специалисти Н. А. Мушмов (уредник на нумизматичния
отдел при Народния Музей в София) включва в изследванията си [9] въпросната
златна „монета“, като приема предложеното от д-р Шлюмберже отъждествяване и
допълва, че било вероятно Сермон, да е носел титлата протоспатарий в двора на цар
Самуил, във времето преди да се обяви за независим феодал.
От българските историци, някои обаче имат известни съмнения във правилността на
хипотезата защитавана от френския специалист - проф. В. Златарски [10] например
посочва, че нито византийската, нито българската нумизматика познавали подобен
вид монети. Според него това са по-скоро златни печати и затова били толкова тънки.
Други напротив, продължават да включват в изследванията си, откритието на д-р
Шлюмберже - напр. руската проф. И.В.Соколова [11], в нарочна студия за
българските монети пише, че пуснатата от Сермон монета, може да се обясни със
желанието му да провъзгласи себе си за суверенен господар.
Със специална студия [12] през 1961 г. проф. Т. Герасимов оборва доводите тези
златни „монети“, да са били сечени от Сермон - управителя на Срем, като неговото
становище е прието и до днес в българската наука.

Там се споменава размера и теглото, които ги няма в оригиналното съощение от 1877, но можеби ги има в по-късното, но най вече се казва, че през 1961 г. Т. Герасимов е опровергал доводите тези златни монети в кавички да са сечени от Сермон. За съжаление не знам аргументите му.

[Stan]

Имах предвид, нещо излязло през последните години, а не преди 30 г.

[Thorn]

А нещо по същество спомняш ли си?

[Stan]

Каквото си спомням съм го казал по-горе - някакви типове са намерили оригинална матрица за печати и са направили златните монети

[г-н Никой]

Много ми е интересно как така до 13 век никой наш владетел не сече келява монета, дори като символ на държавен суверенитет, докато в Киевска Русия веднага след покръстването Владимир пуска златни и сребърни монети.

http://www.poludenga.ru/srebrenik/zm.html

http://www.poludenga.ru/srebrenik/zmsv1.html

http://www.poludenga.ru/srebrenik/ogls.html

[Thorn]

Абе има някакви силно съмнителни монети на Петър, на Борис и даже на Крум, ама "съмнителни" е мек израз. Но е наистина чудно, че Симо не е сякъл номизми.