Боен потенциал в залеза на Второто българско царство

[boilad]

Авторът, споменаващ това известие на Бонфини, го отнася към края на управлението на Лайош. Мисълта ми беше, че имаме възможно обяснение откъде се взело съотношението 1/3 покатоличени у Вадинг, а то не е близко до епохата за която се отнася, а още по-малко пък е документално обосновано. Това обаче е само хипотеза засега. От друга страна е възможно цитираното от Вадинг писмо да си е автентично, но да се отнася към целия босненски викариат (който за момента нямам представа каква територия обхваща). Смущава обаче факта, че покрай разказа за осемте монаси и настояванията за повече от тях, ни в клин ни в ръкав се споменава "Видин, славен и голям, където братята се намират в голям брой" (?). Дали, съдейки по контекста, автора не иска да каже, че е възможно да се загубят душите спечелени от осемте францисканци, така както има опасност да бъде загубен Видин, въпреки, че там братята са повече, т. е. известието за осемте францисканци и покръстените от тях хора не се отнася към Видин?

[boilad]

В хроника на миноритите писана от Блазий де Залка (след 1417 г.; ЛИБИ 5) мисията на осемте францисканци определено е отнесена към "България и други съседни на Унгария кралства", т. е. има основания да предполагаме, че тези 200 000 души уж покръстени от тях не са само българи, откъдето следва, че, дори цифрата да е достоверна, тя не може да служи като ориентир за числеността на българите. Това потвърждава и горното ми съображение, че мисията на осемте не се отнася до Видинско, или поне не е само до Видинско.

[boilad]

В хроника на миноритите писана от Блазий де Залка (след 1417 г.; ЛИБИ 5) мисията на осемте францисканци определено е отнесена към "България и други съседни на Унгария кралства", т. е. има основания да предполагаме, че тези 200 000 души уж покръстени от тях не са само българи, откъдето следва, че, дори цифрата да е достоверна, тя не може да служи като ориентир за числеността на българите. Това потвърждава и горното ми съображение, че мисията на осемте не се отнася до Видинско, или поне не е само до Видинско.

От друга страна е възможно цитираното от Вадинг писмо да си е автентично, но да се отнася към целия босненски викариат (който за момента нямам представа каква територия обхваща). Смущава обаче факта, че покрай разказа за осемте монаси и настояванията за повече от тях, ни в клин ни в ръкав се споменава "Видин, славен и голям, където братята се намират в голям брой" (?). Дали, съдейки по контекста, автора не иска да каже, че е възможно да се загубят душите спечелени от осемте францисканци, така както има опасност да бъде загубен Видин, въпреки, че там братята са повече, т. е. известието за осемте францисканци и покръстените от тях хора не се отнася към Видин?

За територията на Босненския викариат намерих следното:

Според списъка на Бартоломей Пизански от 1385/90 г.Босненският викариат се състои от 7 кустодии – Дуванска, Гребенска, Босненска, Усорска, Мачванска, Българска и Ковинска. Към тях през 1393 г. се присъединява и новооснованата Апулска кустодия. По време на капитула на викариата проведен през 1464 г. на Пашман са отчетени известни промени в организацията. Кустодиите на Босненския викариат отново са осем, но в следния вид: кустодия Св. Йероним, на мястото на вече несъществуващата Ковинска кустодия; Цетинска и Стонска кустодии, получени в резултат на подялбата на Дуванската кустодия; Унгарска кустодия, която замества българската след падането на българските и сръбските земи под османска власт; кустодия Яйце, образувана от Гребенската кустодия; Крбавска кустодия, образувана в резултат на организационните промени настъпили вследствие отделянето на Унгарския викариат; Усорска и Зворничка кустодия св. Мария, създадена през 1448 г. в резултат на обединението на манастирите в Усорската и Мачванската кустодии.
Още в навечерието на османското завоевание Босненският францискански викариат преживява няколко сътресения. В края на Х²V в. той се състои от осем кустодии, но към края на ХV в. те драстично намаляват. Поради различни причини към средата на ХV в. от Босненският викариат започват да се образуват нови единици. На капитул в Инеу (в Трансилвания) през 1444 г. се отделя Унгарски викариат (по-късно наречен Викариат на пресветия Спасител). Папа Евгений IV, макар и в началото да се противопоставя на разделението, към края на 1446 или началото на 1447 г. все пак признава неговата самостоятелност. В резултат на тази промяна босненските францисканци губят цели две кустодии – Ковин и България, както и манастири в кустодиите Усора и Мачва. През 1446 г. се лишават и от Апулската кустодия, чиито манастири са присъединени към новооснования обсервантски викариат в Апулия по настояване на генералния викар на цизмонтанските обсерванти Яков Примадици. През 1447 г. в рамките на далматинската провинция Св. Йероним е основан обсервантски викариат, към който са присъединени пет манастира, принадлежащи преди това към Босненския викариат. Създаването на Далматинския викариат не минава безпрепятствено и за неговото обособяване голяма роля изиграва Дубровнишката република, чиито граждани се оплакват от босненци с оправданието, че вече са османски поданици и е пасно да се общува тях.
В същото време за босненските францисканци загубата на далматинските манастири означава сериозно намаляване на приходите от милостиня. За разрешаване на проблема с тяхната издръжка през 1453 г. папа Николай V присъединява към Босненския викариат манастирите „Св. Мария” в Полюд (в Сплит), „Св. Франциск” в Дубровник и „Св. Сабина” на о. Дакса. Далматинските францисканци отказват да приемат това решение за правилно. През 1463 г. вечето на Дубровнишката република решава да откъсне от Босненския викариат манастирите в Дубровник и на о. Дакса, а след това и другите четири манастира, които викариатът изгражда на нейна територия (в Стон, Слано, на Дубровнишка река и в Конавли). Причина за това решение е желанието да създадат своя самостоятелна францисканска провинция.
На 16 февруари 1463 г. папа Пий ²² издава була Ineffabilis summi prudentia, според която от двете провинци Далмация и Босна трябва да се образува една, наречена Босна и Далмация, в която да влизат и дубровнишките манастири. То е потвърдено от решение на общия капитул на францисканския орден, проведен през 1464 г. в Асизи като за викарий на обединената провинция е определен Бернардин Аквилски. Нейните територии се оказват разположени в границите на четири държави: в османска Босна, в хърватските земи, на венецианска територия и в Дубровник и всяка от държавните власти, защитавайки собствените си политически интереси влияе на францисканците.
Дубровнишките братя не са съгласни с това обединение и за да бъде решен този проблем се свиква специален събор на далматинските и босненските францисканци, проведен на о. Пашман на 7 септември 1464 г., на който присъстват лично босненско-далматинският викарий Бернардин Аквилски и генералният министър на ордена Марко Фантучи. Пашманският събор взема решение за сливането на Далматинската провинция и Босненския викариат в една провинция. Босненският викариат по това време има 8 кустодии: Босненска, Цетинска, Стонска, Крбавска, Яйце, Усорска и Св. Йероним. Далматинският викариат има 12 манастира, все още не разделени в кустодии. Съборът решава от тях да се образуват две куст дии: Рабска и Которска. По настояване на Дубровник от провинцията се отделят 6 манастира (Стонската кустодия) в отделен Дубровнишки викариат през 1465 г., тяхната самостоятелност е потвърдена от папа Пий ²² през 1468 г.
Обединените монаси имат различен начин на живот – докато далматинските братя живеят в истинска монашеска общност по модел на италианските манастири, то босненските францисканци са мисионери и свещеници. Освен това босненските братя са под постоянно напрежение заради османските нападения, докато далматинските са под венецианска власт и нямат тези проблеми. Далматинците осъзнават, че това обединение е в тяхна вреда. На него се противопоставя и Венеция, която смята босненци за много съмнителни и изключително опасни. Босна и Далмация отново се разделят на два викариата през 1467 г. на капитул в Мантуа. Папа Павел ²² се противопоставя на това разделение и двата викариата остават обединени още известно време. Окончателното решение за разделението се взема на общ събор на обсервантите в Болцано през 1469 г. Там се взема решение и за обединението на далматинските манастири (с изключение на тези в Имотски, Цетина, Врлица, Клис, Скрадин, Висовац, Книн и Карин, които остават в Босненския викариат) с дубровнишките в общ викариат. През 1481 г. обаче дубровнишките братя се отцепват, като самостоятелността на Дубровнишкия францискански викариат е потвърдена на генералния капитул на ордена през 1484 г.
Босненските францисканци са изтласкани от венецианските и дубровнишките територии и макар и да намират закрила при хърватската аристокрация в териториите, които все още се намират в унгарско-хърватското кралство, поддържането на единството на тяхната провинция се оказва все по-трудно. След завладяването на Босненското кралство от османците, Босненският викариат се оказва физически разделен. Част от манастирите му (Босненска кустодия с център Високо и Зворничка кустодия) се намират в Османската империя и те плътно следват политиката на лоялност към властта, наложена от Анджело Звиздович. Друга част е под християнска власт и те се борят активно срещу османците. Така например дейността на францисканците играе голяма роля при отбраната на Яйце.
Това разделение затруднява чисто организационно тяхната дейност и започва да се търси решение за неговото преодоляване. През 1487 г. на капитул в Асизи се решава, че османска Босна остава част от викариата, но нейните францисканци получават значителна автономия. Кустосите имат право да действат в своите кустодии като викари – да визитират кустодията, да участва в капитулите на провинцията, а ако нямат възможност да присъстват, могат да съберат своите гвардиани и дискрети и да вземат самостоятелно решение за смяна на гвардиани и други членове. Босненският викарий няма право да взема решения за кустодията без съгласието на кустоса и повечето от гвардианите и дискретите. Въпреки това Босненският викариат продължава да се смята за единен.
Все пак отделяне о на францисканците в земите под османска власт продължава да изглежда като най-добрият вариант за разрешаване на проблема с администрирането на викариата. Според някои изследователи и самите османски власти повече не допускат босненските францисканци да бъдат подчинени на францисканци от други територии и за това братята от Босненския викариат продължават да настояват за обособяване. На генералният капитул на ордена в Акуила през 1495 г. отново се стига до подялба на Босненският викариат, но тя не е окончателна. Постановява се братята намиращи се под османска власт и тези под християнска власт да провеждат своите капитули самостоятелно.
През 1514 г. на генералния капитул на обсервантите в Асизи се взема окончателно решение за разделянето на Босненският викариат на две части. Всъщност се създават два нови викариата: Босна - Хърватска в Унгария, който обхваща манастирите в бановината Яйце, Хърватска, Славония, Белград и околността и Далмация до Цетина; Босна Сребърна обхващаща териториите в Османската империя, включваща следните манастири: Сребреница, Мачва, Соли, Олово, Милешево, Сутеска, Високо, Фойница, Крешево, Рама, Кониц, Мостар, Любушки, Заострог, Макарска, Цетина, Клис, Скрадин и Висовац. Босна Сребърна обхваща 3 кустодии в окупираните от оманците територии, а Босна Хърватска – 4 кустодии.
Из "Францисканците от Босна през първото столетие на османска власт (1463-1563 г.)" от Елмира Василева

Петър Чолов в "Чипровското въстание 1688 г.", позовавайки се на Милетич, твърди, че Българската кустодия е създадена между 1372 и 1385 г. След реорганизацията през ХV в. Българска кустодия отново е създадена през 1620 г. На практика не е много ясно кога първата Българска кустодия прекратява съществуването си. Василева свързва края й със завладяването на Видин и Сърбия от османлиите, но това са събития с времева дистанция между тях повече от 60 г. В същото време Чолов маркира ремонт на католическата църква в Чипровец през 1487 г., същата в която частта на Босненския викариат под османска власт получава автономия от останалите му земи извън рамките на Османската държава. Напълно е възможно все той да отговаря за българите католици, макар вече да няма отделна Българска кустодия. Интересно е също, че в историографията няма яснота за статута на викариата под османска власт.

[Guy de Mont Ferrand]

Boilad, имам една колежка, която написа цяла дисертация за дейността на Францисканския викариат Босна именно през годините на османското владичество и или вече я издаде или ще я издаде скоро. Пиши ми на лични, ако те интересува.

И, другари, защо вярвате на приказките на Бонфини, който не стига, че пише сто години по-късно, ами и иронизира Луи (Лайош) д'Анжу (наречен "Велики" в маджарската историография)? Аз съм стопроцентово убеден, че това е типична ренесансова надувка, в която няма нищо вярно - Не повече от 1/3 от поданиците на Лайош били католици въпреки неговото религиозно уъсрдие, тинтири-минтири. Експулсирането на евреите няма никакво значение, те, горките, едва ли са били повече от 1 до 3 процента от населението на страната. Век и половина преди Лайош да дойде на власт в Унгария действително има огромен брой не-католици, но папството и други по-западни хора и институции съсредоточават доста сили, за да променят тази ситуация - и тя, разбира се, се променя, защото страната е под западно влияние. Току що например четох, че Бела III отказал да плаща годишния данък от 5 000 сребърни марки, който баша му Андраш (нашенски тъст и дядо на Калиман Асен) давал на император Фридрих II, известен още като Stupor mundi. Това например не е ли ясно свидетелство за германското влияние в Унгария? Същяит Андраш е принуден да се отправи на крузада и да разкара и/или покръсти мюсюлманите в кралството си. Последното намалява много пропорцията католици/не-католици и тя става най-малко 3/4 към 1/4. При Лайош пак е толкова, независимо от меджувременното преселение на бягащи от татарите източни хорица - най-многобройните от тях, куманите и ясите, са покатоличени до времената на Анжуйците. Единствените по-значителни не-католически малцинствени групи по времето на Лайош са били босненските еретици-патарени и православни, трансилванските, молдовските и влашките власи - православни, но мнозинство само в южните райони на Трансилвания, а другите две споменати области са васални на маджарската корона, но не и интегрална част от държавата. Други, съжалявам, но няма. Е, разбира се, православните българи от Видинското царство. Твърденията на францисканците, че били покръстили 200 000 души ми се виждат чисто преувеличение и хвалба. Виж, това, дали били 1/3 от населението на Видинското царство - спомнете си, че 300 години по-рано Вилхелм (Гийом) Завоевателя прави подобно преброяване на населението на Англия, след като я завладява - защо и Лайош да не е заповядал подобно нещо, за да си изчисли данъците? Но, разбира се, и тази "прекалено точна" цифра - 200 000, може да е преувеличение или измислица и най-вероятно е така. Но който твърди, че не е близко до истината, трябва да си послужи с аргументи, а не да си говори "просто така".

[Zalmoxis]

В "Залезът на Средновековна България" на Христо Матанов срещнах следните цифри, отнасящи се към 80-те години на 14-ти век: население от над 100 000 за Търновска България, около 50 000 за Видинското царство и под 50 000 за Добруджанското деспотство. Не ми е ясно на какво са базирани.

[boilad]

В "Залезът на Средновековна България" на Христо Матанов срещнах следните цифри, отнасящи се към 80-те години на 14-ти век: население от над 100 000 за Търновска България, около 50 000 за Видинското царство и под 50 000 за Добруджанското деспотство. Не ми е ясно на какво са базирани.

На данните за джизие ханетата по санджаци от края на ХV в.
Има обаче редица особености, които според мен авторът не е взел предвид, а механично отнесъл тези данни към края на предходния век. Такива са например както особеностите между отделните санджаци, така и особености на самото данъчно регистриране, и демографските характеристики в условията на епидемични чумни вълни, според Киел населението в Европа през ХV в. до около 1470 г. е константно, което е видно от няколко поредни джизие регистъра от края на ХV в. в нашия случай, които показват колебания между отделните години, но общата тенденция е запазване броя на населението. В нашия случай имаме и поне две десетилетия от края на Х²V в. за които тази констатация не важи. Те не променят драстично цифрите на Матанов, но вероятно биха дали 15-20% повече население в края на Х²V в., което в последствие намалява.
Що се отнася до особеностите за отделните санджаци и използваните данъчни регистри, като пример: санджак Никопол (приблизително по територия отговаря на Търновското царство от 80-те г. на Х²V в. без Софийско превзето през това десетилетие) в края на ХV в. има 15 000 джизие ханета, а само 30-40 години по-късно са над 30 000 по данъка авариз - невъзможен демографски ръст, а това ни отпраща към особеностите на данъчното облагане и политиката за прилагането му. Големи маси военизирано население са били освобождавани от джизие, авариз и други данъци и повинности, като в пограничните райони делът им може да достигне до 1/3 от цялото население. Това освободено от данъка население през следващия ХV² в. постепенно е приравнявано по статут към останалата рая. Приблизително същото е положението и в санджак Видин (чиято територия по авторитетни мнения е близка до тази на царството) от 10 000 джизие ханета в края на ХV в. до 20 000 само след 30-40 години. По-особено е положението с Добруджанско там пък ханетата намаляват през 20-те години на ХV² в. спрямо края на ХV в. Според мен тази особеност се дължи на два фактора изначално ниското ниво на местното военизирано население, което в това задължение е заменено от компактни групи ислямизирани колонизатори и второ ислямизационния натиск оказван от тези групи. Разбира се, не претендирам, че съм прав. Възможно е разликата между ханетата, които аз сравнявам - едните по джизие, а другите по авариз (извънреден данък) - да идва от големината на самите ханета (макар да не съм попадал на информация, която да указва такава разлика за периода), но и в този случай си остава факта за "скритите" за фиска ханета на т. нар. "привилегировано население", което към този момент е като минимум 1/5 (20%) от цялото население.

Като цяло обаче Матанов е близо да истината.

[Zalmoxis]

Благодаря!

[Guy de Mont Ferrand]

...

А може ли малко повече разяснения по темата, като например защо именно "джизие ханетата по санджаци в края на XV в." са избрани за основен критерий за изчисляването на населението в края на XIV в.? Предполагам, че защото по-подробни и по-ранни документи няма...или пък такива, които да ни дават по-точни изчисления - но би ми било интересно да прочета твоето мнение.

На мен, честно казано, цифрите ми се струват ужасяващо ниски; особено пък за процъфтяващата земя, описана от Мехмед Нешри (който пише в края на XV в., но в случая описва събития и (може би) обстановка от времената на цар Иван Шишман).

[boilad]

То по-ранни документи има, но те или са частично запазени, или отразяват положението само в даден район (било санджак, нахия или друга единица), като добавим и че не са синхронни (от една и съща или близки години) става ясно, че описите от края на ХV в. са предпочитани именно заради пълнотата им и цялостната картина която дават. Използването им за изчисляване на населението в края на Х²V в. както отбелязах и по-горе е подчинено на редица условности, а предимствата са пълнотата и близостта по време (което пак е условно, защото по-близки и сравними по пълнота данни няма).

Цифрите наистина може да ни си струват ужасяващо ниски, но това може до някъде се дължи на несъзнателен паралел със съвременността. Демографските проучвания за Балканите чак до края на Х²Х в. дават средна гъстота на населението 10-12 души на км2, тъй че гъстота на населението от порядъка на 6-7 души за края на Х²V век ми се струва доста добър показател (за сравнение през ХV²²² в. Сърбия 3-4 души; Пелопонес 8,5). Мисля, че точно това е работата на историците да определят доколко са истинни думите на хронистите. Нешри на практика описва едно скотовъдно по бита си население (овце, мед и масло), което за слабозаселените пространства на санджаците Никопол и Силистра вероятно е проспериращ поминък. Дори и в следващите векове пътешествениците описват чергарския бит на населението в Добруджа. Колкото и парадоксално да изглежда точно в като цяло по-слабо заселените земи между Дунав и Балкана се намират най-големите градове на царството с по около 5 000 или повече жители (Търново, Никопол и Силистра). Като население те не са съпоставими с мегаполиси от ранга на Париж, Лондон, Константинопол или Солун, но превъзхождат по население всяко друго населено място, което е било подвластно на търновската корона. Икономика на царството като цяло обаче не върви, което е видно от постоянно намаляващото сребърно съдържание в монетите от втората половина на Х²V век, от 1,2 гр. през 60-те години до 0,2 гр. в края на управлението на Шишман. Това вероятно се дължи на почти непрекъснатите войни през този период и тежките загуби. И ако през 1364 г. Александър още е можел да си позволи да плати разходите на Палеолога, както и своите, то за Шишман 14-15 години по-късно загубата на монопола върху солта и плащането на хараджа за няколко години наведнъж (според Саадеддин) вероятно са били съкрушителен удар върху финансите му (за сравнение например почти една трета от приходите на Венеция са от монопола върху солта), който ускорява спускането по инфлационната спирала. За обикновеното домакинство, което на практика е самозадоволяващо се стопанство, този процес не е толкова страшен, положението на държава обаче става плачевно.

[Guy de Mont Ferrand]

Паралел със съвремеността - не, но паралел с тогавашната съвременност/реалност - да! Имам предвид по-точни данни за съседни или подобни райони.

[boilad]

Ако ти е удобно да ги споделиш?

[Guy de Mont Ferrand]

Ако ти е удобно да ги споделиш?

Съжалявам, говорех принципно, а нямах предвид, че аз разполагам с такива данни. Не съм се занимавал специално с османотурски архиви, а и не мога да ги чета в оригинал. Но такива хора има, принципно. Този въпрос, впрочем, сме го обсъждали и в друга тема, някъде преди около година.

[boilad]

Да, има райони на Балканите с по-висока средна гъстота на населението, но това са регионални особености, както за земите между Дунав и Балкана особеното е по-слабата заселеност, тъй че, струва ми се, те не са аргумент да се твърди, че цифрите не са верни, а и по-напред в темата съм се позовал на няколко наративни източника, доосмански и османски, както и някои съображения, които говорят за като цяло по-слабата заселеност северно от Балкана в сравнение с някои други райони.

[Guy de Mont Ferrand]

Хм, а някои колеги говорят доста упорито за слабата заселеност на Тракия, за обезлюдяването й в резултат на войните, на изселванията на Каоян и др. Калоян нали прехвърля население на север, от което някои откриват следи в Мизия, а би следвало да се предполага (и съм го чувал и чел от други колеги) и емиграция на север от Балкана в резултат от османското напредване. Това как се връзва със "слабата заселеност" на земите на север от Балкана? Хем там е центърът на държавата (Второто българско царство). И трето, което съм чувал, е, че предпланините били заселени по-плътно, отколкото равнините, защото средновековното земеделие било по-пригодено за такива условия. А Хем/Стара планина има огромни предпланински райони.

[Guy de Mont Ferrand]

Пускам линк към един мой материал, който излезе наскоро: Православно-балканската коалиция в началото на XIV в. и който съдържа в съкратен вид изворовите данни за числеността на армиите, действащи в източната половина на Балканите през първите две десетилетия на XIV в. Макар и донякъде страничен, посоченият проблем е важен за основната тема на материала, поради което съм събрал наличните извори и съм се придържал изцяло към това, което ни казват самите те по въпроса. За щастие, изворите за този период и регион изглеждат много по-обективни и достоверни от много други средновековни информации (като например милион и половина литовци, руси и поляци срещу бедните две хиляди братя тевтонци при Грюнвалд през 1410 г!).