Боен потенциал в залеза на Второто българско царство

[zmaj]

Наскоро ми попадна първия том от съчиненията на Вера Мутафчиева „Последните Шишмановци”. Макар писано в края на 60-те години на 20-ти век, произведението е доста правдоподобно и живо – от няколко изречения в изворите писателката пресъздава цяла епоха с нейните човешки характери, психологически противоречия и обрати. Разбира се, няма как да "истинен" подобен разказ. Но е интересен. Наподобява виртуозна реконструкция на динозавър по намерени кътни зъби и нокти. Подобен литературен подход си има и доста достойнства.

По същото време горе-долу, прегледах отново „Забравени и неразбрани” от Пламен Павлов – частта за Ивайло. Стотина години преди първия поход на Баязид, който разсича Търновска България, в Източна Стара планина живее сравнително многобройно военизирано българско население, от което Павлов предполага, че произлиза Лахана. Корените на това население идват вероятно още от Северите. По време на византийското владичество то запазва функциите си, особено по времето на печенежките нашествия.
Сто години след Ивайло в социално-етническия състав на същото население не са настъпили особени промени. Предполага се, че то се занимава със същото, с което са се занимавали дедите му от векове – охрана на проходите в източна Стара планина. Бойните му умения са високо ценени от Византия – историята за втория лъже-Лахана и походът му срещу настъпващите турски бейлици в Мала Азия в началото на 14-ти век е показателна и поучителна история в това отношение. А самите турци изпитвали страхопочитание пред бойните умения на Лахана, заради свирепите му подвизи срещу татарите, от които те доста си патили....

Та, се замислих къде е това население, когато Баязид неочаквано форсира източните проходи и се оказва неочаквано край Овеч. Според Мутафова, следд победата при Плочник синът на Иван Шишман – Александър – се готвел за сблъсък в проходите около Търново, дори събрал царската дружина и пратил съгледвачи чак до Боруй, докато научил неприятната вест, че османските части вече са преминали необезпокоявано Хем...

Павлов споделя виждането, че в тогавашна България и Византия /13-14 век/ е било далеч по-лесно да се издигнеш от най-ниската социална стълба до най-високото положение, отколкото в Западна Европа. Очевидно и бойните умения на част от нисшите селски слоеве не са били съвсем закърнели.... Могъл ли е Шишман да използва паузата от 15 години, за да обучава масово опълчението, за което спомени е имало, щом при Ивайло то все още си е влизало във функциите?... Такива ми ти работи.

[DelaRea]

Аз съм съгласен с тезата, че през 13-14 век в България и Византия е било по-лесно да станеш "от нищо нещо", особено с помощта на оръжието. Що се отнася до това население в източна Стара планина - мисля че то е същото, което после е ползвано и от османлиите за пазенето на проходите там ("войнуци" ли се казваха?).
Има обаче една друга подробност, която може би обяснява защо тези местни планинци не са спряли похода на север от Балкана - защото те не са били под властта на Шишман никога. Те са били поданици на Добротица, а на него не му е било основна грижа да опазва Търнов от нашественици.

[DelaRea]

Има обаче нещо друго относно защитата на Търновското царство от османлиите - след като за пръв път преминават Стара планина (вероятно през ниските проходи в източната част) те все пак се сблъскват с първоначалната ожесточена съпротива на българите на Шишман. Тя започва там, където може би е границата на владенията на Шишман на изток - митичният, вече изчезнал град Мисионис. Развалините му са край Търговище и фактът че е бил съборен до основи от нашествениците говори именно за това - че се е бил до последно и след падането му всичко е подложено на огън и разрушено, хората - избити или отвлечени в робство. Турците вселяват страх и ужас сред местното население и вероятно това също е една от причините за техния успех - били са безжалостни към врага си.

[zmaj]

Има обаче една друга подробност, която може би обяснява защо тези местни планинци не са спряли похода на север от Балкана - защото те не са били под властта на Шишман никога. Те са били поданици на Добротица, а на него не му е било основна грижа да опазва Търнов от нашественици.

Може би си прав, но доколкото съм запознат точно по това време Шишман и наследникът на Добротица - Иванко - са съюзници. И поводът за похода първо на Мурад, а после на Баязид, е техният отказ да изпратят войски преди битката при Плочник в подкрепа на османците.
Доколкото си спомням, имаше една подробност, че до към края на 60-те години Иван-Александър си владее Хемус до Емине /даже в едноименната крепост имаше българско въстание срещу рицарите, които преди това са я окупирали, заедно с българските черноморски пристанища на юг от Стара планина/. Някъде в паузата между Черномен и Плочник Иван-Шишман си отвоюва отново Дръстър и нанася поражение на влашкия войвода Дан Първи / това между другото е много малко известен епизод/, не знам дали в този промеждутък границите по Стара планина са променени. Но дори и така да е, държавата на Добротица също оказва сериозна съпротива на османците - Варна не е превзета от първия път, а Овеч на два пъти минава от ръце в ръце. Доколкото си спомням, според османските хронисти, "първенците" зад гърба на Иванко предават няколко ключови крепости на турците срещу обещанието, че ще запазят живота, имуществото и привилегиите си непокътнати, но май после съжаляват за това и правят опити за мини-градски въстания, които са жестоко смазани.

[DelaRea]

Мисля, че малко бягаме от темата, така, както е формулирана в заглавието си.
Причини за стремителното и безспирно османско нашестви на Балканите според мен са няколко, като една от тях е била и добрата дипломация на османците, базирана на принципа на моркова и тоягата (невероятна жестокост при война и запазване на известни привилегии на предалите се без бой), но и липсата на съгласуваност между държавиците на полуострова. Докато османската държава (не знам как да я нарека, емират може би, султанат още не е) знае какво иска и как да го постигне, то останалите държави показват въпиюща недалновидност и липса на всякаква координираност в своите действия, камо ли организирана съпротива срещу нашественика (то подобно е отношението и към татарите от Златната орда век и половина по рано).
Няма и помен за някаква "християнска уния" (поради нетърпимостта между католици и православни), нито за "православна коалиция" (поради мнителността на българи и сърби към "коварните ромеи"), няма и "славянски съюз" (поради противоречията между различните остатъци от сръбското царство на Стефан Душан и българското царство на Иван Александър), няма дори и "български съюз" между трите български държавици зад Балкана (поради непоносимостта на владетелите им един към друг). Всеки се е спасявал поединично, както се е съюзавал с някой съсед по конюнктурни съображения, после бързо и лесно е нарушавал договорката си и е встъпвал в друг съюз, поради същите късогледи съображения.
За разлика от тях, единствено османците водят стратегическа и далновидна политика, подчинена на една единствена цел - покоряване на всичко по пътя с цената на всичко. Османците воюват с всеки свой враг по отделно, бивайки винаги по-силни и организирани от врага си. Те се вклиняват по границите между държавите и винаги са в съюз с някого срещу другиго. Това е (една от) тайната на зашеметяващия им успех.
За разлика от тях, нито Шишман, нито който и да е друг балкански владетел не е положил дълготрайни усилия да постави основата на един здрав и дълготраен отбранителен съюз срещу нашественика. Май единственият визионер се е оказал маджарският крал и по-късен германски император Сигизмунд, с неговия кръстоносен поход по Дунав през 1396 г, но неуспехът при Никопол слага край на всяко подобно начинание за половин век.
Дай по-добре да се върнем на темата - какъв е бил бойния потенциал на Търновското царство през последната четвърт на XIV в.

[zmaj]

Добре, по темата:

-В Източна Стара планина през втората половина на 14-ти век все още има значително по брой население, за което воюването е занаят, предаван от поколение на поколение. Тези „войнуци” са изкусни във воденето на планинска война, в организирането на клопки, засади и отбраната на проходи. Тоест малко издиша абсолютизирането на тезата, че по онова време войната е единствено и само занимание за аристократи и
наемници.

-Противно на общоприетото схващане, всъщност Шишманова България е действала изключително вещо в сферата на геополитическите и военните съюзи. Какво имам предвид: Търново е в съюзни отношения с държавата на Добротица, поддържа до някое време близки контакти с Велбъждския владетел, който не крие, че е българин, с когото Шишмановци са династично свързани чрез брак. Иван Шишман действа изключително енергично в опитите си да организира трайна анти-османска коалиция. Всъщност чист малшанс е фактът, че Шишман загива година преди появата на Сигизмунд. Съвсем различна би била стратегическата ситуация, ако "Търновската империя" все още е жива при появата на кръстоносците и е техен съюзник, заедно с влашките владетели.
А оказва се – отношенията с Бдин съвсем не са толкова враждебни, колкото изглежда на пръв поглед: Иван Шишман е обмислял да се откаже от престола в полза на по-големия си брат Срацимир, а и има отпратки, че след 1387 година той се титулува не като „цар”, а като „господинчик”... Извод: колкото и разпокъсани да са българските земи, те все още живеят с идеята за единен държавен организъм.

Сега си мисля и за хипотезата дали при едно по-добро стечение на историческите обстоятелства, Иванко, наследникът на Добротица, не би могъл да бъде привлечен към орбитатта на Търново с династичен брак, по подобие на Велбъждския боляр. Може би не е стигнало времето за това. Защото след 1387 г Шишман вече действа под давление на обстоятелствата, губейки инициативата.

- във военно отношение знаем твърде малко за мобилизационните ресурси през последните десетилетия на 14-ти век, но нека си спомним, че Михаил Шишман успява без проблем да събере 12 хилядна царска професионална армия плюс още 3 хиляди наемници кумани за битката при Велбъжд. За съжаление, малшансът отнема възможността да проследим някаква хипотетична историческа реалност, при която тази битка се състои при равни други условия; малко се знае за родовете войски през 14-ти век в Търновска България, но някои историци твърдят, че са откривали сведения за български наемници чак в Моравия, тоест мъже, които "въртят добре калъчката", не са липсвали; Иван Александър притежава прилична по размери и бойни способности армия и като цяло добре се справя в тази сфера за дългия период от 40 години, през които управлява; да не забравяме, че и допреди превземането на Бдин от унгарците, Страцимир също е притежавал доста и добре обучени наемници от Средна Европа и Венеция.
-Интересен е и въпросът какъв е българският военен контингент, взел участие в Косовската битка. Защото такъв, безспорно е имало. Спорно е дали става въпрос за „царска войска”, изпратена от Шишман по силата на антиосманската коалиция или някакъв друг контингент.

[DelaRea]

Хм, картаген, мисля че отново се плъзгаш по опасната плоскост да приемаш желаното за действително, което не е и интерес на историческата истина.
Както и да е. Но помисли следното - сега се мъчим да се доберем до истината такава каквато е била за състоянието на българската/ските държава/и в края на XIV век, при оскъдно данни за положението. Има неща, който не могат да бъдат лесно обяснени, дори за по-близки периоди.
Ето например нашата неподготвена и необучена войска, командвана от млади и неопитни младши офицери, компенсирайки с висок морал и боеготовност, през 1885-та побеждава в Сръбско-българската война, противно на очакванията.
Същата наша армия през 1912 г. вече е една от най-добрите в Европа и прегазва противника си, съставен от най-боеспособните части на Османската империя. През март 1913 г. превземаме дори "непревземаемата" и построена по всички правила на военната наука крепост на Одрин. Същата тази наша великолепна армия побеждава през 1915 г. Сърбия и е принуждава да капитулира, а година по-късно го прави и с Румъния - война, победа в битките, капитулация на врага.
И след само няколко десетилетия, тази наша славна войска я няма никаква - през март 1941-ва не оказва никаква съпротива на Вермахта, а през септември 1944-та на Червената армия, която нахлува на нашата територия и окупира страната ни ,налагайки половинвековна диктатура. Това е - парадокси.
Няма никаква гаранция, че ако една армия е добра, то тя ще успее да поддържа това си състояние в продължение на десетилетия, особено ако междувременно държавата не е била стабилна. Но дори и при стабилна държавност и силна войска, славните победи на бойното поле често се редуват с поражения - справка - победите при Ахелой и Булгарофигон срещу византийците и пораженията срещу маджарите и хърватите пак при Симеон (но и при Петър), да не говорим за времето на Самуил - Траянови врата, Сперхей, Беласица - все поредица от сладки победи и горки поражения. Няма никаква гаранция че една днешна победа ще бъде затвърдена от утрешна така, по-скоро - обратното.

[DelaRea]

Добре, по темата:


-Интересен е и въпросът какъв е българският военен контингент, взел участие в Косовската битка. Защото такъв, безспорно е имало. Спорно е дали става въпрос за „царска войска”, изпратена от Шишман по силата на антиосманската коалиция или някакъв друг контингент.

За пръв път чувам подобно твърдение, не знам от къде си вадиш подобни изводи.
Защо да е "безспорно" че е имало?
И ако е имало, защо да не са били на бойното поле от страната на Мурад? Все пак по това време половината българска земя е била вече под властта на полумесеца, дали пък не е по-логично да има български наменици в неговия лагер?

[DelaRea]

Добре, по темата:

-Противно на общоприетото схващане, всъщност Шишманова България е действала изключително вещо в сферата на геополитическите и военните съюзи. Какво имам предвид: Търново е в съюзни отношения с държавата на Добротица, поддържа до някое време близки контакти с Велбъждския владетел, който не крие, че е българин, с когото Шишмановци са династично свързани чрез брак. Иван Шишман действа изключително енергично в опитите си да организира трайна анти-османска коалиция. Всъщност чист малшанс е фактът, че Шишман загива година преди появата на Сигизмунд. Съвсем различна би била стратегическата ситуация, ако "Търновската империя" все още е жива при появата на кръстоносците и е техен съюзник, заедно с влашките владетели.
А оказва се – отношенията с Бдин съвсем не са толкова враждебни, колкото изглежда на пръв поглед: Иван Шишман е обмислял да се откаже от престола в полза на по-големия си брат Срацимир, а и има отпратки, че след 1387 година той се титулува не като „цар”, а като „господинчик”... Извод: колкото и разпокъсани да са българските земи, те все още живеят с идеята за единен държавен организъм.

Сега си мисля и за хипотезата дали при едно по-добро стечение на историческите обстоятелства, Иванко, наследникът на Добротица, не би могъл да бъде привлечен към орбитатта на Търново с династичен брак, по подобие на Велбъждския боляр. Може би не е стигнало времето за това. Защото след 1387 г Шишман вече действа под давление на обстоятелствата, губейки инициативата.

Няколко неща.
Първо, Търновското царство изобщо не е било империя, поне в моите представи за такава. Все си мисля, че за да си империя, то това е нещо повече от това да си Царство, и ако едното означава, че си владетел на един народ и си му цар, то за да си Империя, то трябва да владееш в подчинение поне още един друг народ. А и както и сам каза, Иван Шишмен е бил "господин Търновски", нищо повече.
Второ, отношенията между Шишман, Срацимир и Иванко Добротица са доста различни, от това, което си представяш (или поне моята представа е друга). В моята представа Иван Шишман е едва третия по ред, най-слабия, но и с най-нисък ранг от тримата. Защо?
Иван Срацимир е втори син на Иван Александър, с десетилетия по-възрастен от Иван Шишман. За видинския цар по-малкия му брат е само един от претендентите за престола на българите, абсолютно недостоен за тази чест. Царят на българите е само един и това безспорно е бил Срацимир.

Още по-сложно е отношението на Иванко Добротица към владетелите в Търнов или Видин. Да не забравяме, че Добротичите са преки потомци на Тертерите, техните предци са владеели престола доста преди първия Срацимирович изобщо да стане благородник (и то провъзгласен за такъв именно от Тертер).
Така че за Добротичите, другите родове, като Срацимировци и Шишмановци са си обикновено парвенюта и новозабогатели провинциалисти. От своя страна Добротичите, в чииито вени тече истинска синя кръв от тази на ромейските императори (по линия на Теодора, византийска принцеса и съпруга на Теодор Светослав), освен всичко останало са истински "европейци" в тогавашният но и в сегашния смисъл на думата - те са имали вземане даване с Генуя, Венеция, Пиза, Трапезунд и Константинополис.

Така че, нетърпимостта на Срацимир към Шишман е много лесно обяснима, също както и презрението на Добротица и към двамата полубратя. И тримата са се ненавиждали помежду си.

[zmaj]

-Не знам защо те учудва понятието "Търновска империя". По онова време хронистите често наричат българските владетели в Търново "императори", включително и Шишман, с което засвидетелстват факта, че по ранг и традиция българският владетел е равен на византийския, тоест в понятието не се влага този смисъл, който ти подозираш "империя=на нещо могъщо и огромно като територия";

-Тезата за участието на български войски на Косово поле не е нова. Проблемът е, че понятието "българи" е споменато на едно-две места от някои хронисти, но не и от самите сърби, които говорят за битката. Общо-взето тезата на привържениците за българското участие е, че никой хронист по онова време не би си направил труда да опише народността, ако тя не е знак за някакъв вид държавно участие, тоест военен контингент от определена държава. Знае се, че Шишман е бил съюзник на сръбския и босненски владетели, та от там идва и самото предполагане;

-Както ти ме критикуваш, че пиша с категоричност за събития и факти, които не са на 100% изяснени, така и аз ще посоча същото за казаното от теб по отношение на династичните вражди от онова време. Да, отношенията между Иван Шишман и Срацимир, и между Добротица и Шишмановците - не са еднозначни, но аргументът за синята кръв в онези времена е доста условен. Това за тертеровския произход на Добротица също е една теория и предположение, а не доказан факт. По-скоро Добротица е хитър и умел авантюрист, добрал се до висок политически ранг, благодарение на качествата си, а не на "кръвта". А що се отнася до враждата между Иван Шишман и Срацимир - да, това е общоприетото схващане, и то не е без основание, но има податъци, че нещата не са били толкова ясно разграничени и въпросните братски отношения са имали доста сложен характер и обрат. Тоест не изключвам тезата на Павлов за евенуталното намерение за отказ от трона в реда на наследяване от страна на Иван Шишман в посока по-големия брат - и тук говорим не за ранните години, когато е жив Иван-Александър, а непосредствено за времето, когато Търновска България е пред и по време на османската инвазия.

[DelaRea]

Да, разбирам те.
Когато сравняваме Шишман и Срацимир, при всяко положение Срацимир е бил по-добрия владетел - не само по първородие, но и по-успехи - успява добре да се справи с всички опасности, сменя си вероизповеданието дори, но оцелява при всяко положение, докато не намира смъртта си в Бурса през 1402 г.
Шишман ми се струва по-неуверен и лутащ се, сякаш не успява да запълни потенциала, който е имал, като даденост от баща си. Нищо чудно в късните години, особено след 1393-та вече да не е имало проблеми между двамата български владетели и по-малкия брат да е признал, поне чисто формално върховенството на батко си. То няма вече и за какво да е карат, какво да делят - корона на българите остава във Видин - при "царят на българите Срацимир", а Шишман е само "господин Търновски". Добротица пък си гледа своите интереси - да не забравяме че лицето му е било обърнато изцяло към морето, сушата е зад гърба му и му е само тил.
Но това е твърде, твърде късно - вече няма шанс за противопоставяне на Баязид, след като има османски гарнизон в Търнов, а Шишман е васал на Баязид. Каквото е имало да се прави е трябвало да бъде строрено много по-рано - години, или дори десетилетия.

Защо Шишман не участва в похода на Вълкашин и Углеша, защо го няма при Одрин през 1371-ва? Сили ли не е имал, или желание?
С какво наистина е разполагал Иван Шишмна през есента на 1371 г.?

[DelaRea]

Ако започнем да смятаме с лист и молив, ще разбрем че силите на Шишман не са били чак толкова пренебрежими.
В началото на неговото управление е разполагал приблизително със следната територия - на изток до линията Дръстър-Шумен-Стара планина, на запад - да приемем че р. Искър е била граничната между неговите влдения и тези на Срацимир. На север не съм съгласен че границата е била по Дунава - по-скоро всички простанища са били български, без значение на кой от двата бряга се намират. Влашкото "велико воеводство" е било в по-северните части на равнината и в Карпатите, но реката си е била изцяло българска, заедно с пристаните и митниците по нея. Всичко на юг от Балкана (до колкото го е имало) е било на Шишман, с изключение на Черноморието. Една не малка територия, добре развита и населена с между половин и един милион човека, която спокойно може да събере, въоръжи, облече и нахрани 15-20 хиляди войника.
Добра база за едно средно голямо и добре устроено царство с почти всичко необходимо за развитие и напредък. И въпреки това следва крах и упадък. Какво се е случило, къде е причината за това? Лошо управление, грешки в политиката или нещо друго?

[DelaRea]

Възможно ли е друго да се е случило - Шишман наистина да е бил в съюз с Вълкашин и Углеша, и да е изпратил свои войски към Одрин през есента на 1371-ва? Какво би станало при това развитие на нещата? Най-вероятно - същото - както знаем от историята, двамата братя изобщо не стигат до столицата на Мурад за да я атакуват (а най-вероятно планът на съюзниците би бил такъв - да се съберат при Одрин и да завземат града). Дори да е имало българска войска, която Шишман да е пратил срещу турците в съюз с Углеша, то още преди да пристигне до бойното поле тя научава, че съюзниците са разбити и се връща обратно.
Това, може би обяснява, защо след Черномен, Мурад атакува именно Търновското царство - това има своето обяснение, само ако султанът е имал сведение, че Шишман е пратил войски срещу него и сега му отвръща на удара и полага на опустошение цяла Тракия.

[1951]

Относно оригиналния въпрос, то най-краткия му отговор би бил - не знаем. Има огромна черна дупка в знанията ни за това, което се е случило в България във втората половина на 14 век. Просто няма достатъчно достоверни извори, които да покажат как е вървяло завоюването ни от османците, да не говорим за реални сведения за това, как е изглеждала българската армия.
Русокастро (1332 г.) e май последната българска битка, за която имаме категорична информация за нашите сили - 8000 човека. Колко човека е можел да извади Иван Александър и синовете му в по-късните години не знам. Но това, че армиите в този период на Балканите са сравнително малки и практически изцяло професионални е факт. На средностатистическия селянин не му е било до водене на войни, нито някой го е търсил за това.
Около 1350 г. през България минава чумата. Как точно ни се е отразила, не знам, но няма как да е било добре. През 50-те години на 14 век г. двама сина на Иван Александър загиват в битки с османците, за които знаем плашещо малко. Тоест не знам, нито къде са водени, нито кога, нито какви сили участват от наша страна.
В следващите 10 години османците върлуват в Тракия, но няма данни за сериозни сражения с тях. Зеленият граф и той безчинства практически безнаказано с 2000 човека, а крепостите, които взема остават завинаги византийски (без Емона, но май там е работа на местни патриоти). Не е ясно какви сили са хвърлени срещу унгарците за връщането на Видин, но предвид факта, че минават четири години за връщането на един от най-сериозните български градове...
Въобще, времето на Иван Александър явно има някакъв военен (и не само) упадък. Лично аз винаги съм се чудил що за царство е било щом Балик се цепва от царството без реална съпротива. А той по това време има шепа крепости, педя земя и едва ли повече от 2 - 3 000 войници.
Та предвид това наследство, което има от баща им, е трудно да очакваме някакъв велик военен потенциал при Шишман и Срацимир в края на 14 век.

[zmaj]

Доколкото ми е известно, Вълкашин и Углеша въобще не са канили Шишман, а и той е бил владетел на едва няколко месеца по времето на черноменската катастрофа. По онова време османците все още нямат репутацията на "непобедими и неизброими пълчища". И самата Черноменска битка е по-скоро резултат на източно коварство и хитрост, а не на "чисти" бойни умения /по смисъла на воденето на война в християнския юго-изток през 14-ти век/. Войските на Вълкашин и Углеша са нападнати и изклани, докато спят. След Черномен османските отряди са твърде малобройни и това донякъде обяснява бавното и несигурно напредване на Балканите. В крайна сметка завладяването на Тракия и Софийско се проточва повече от 15 години. Османските завоеватели по-скоро приличат на лавина - в първите години са със сравнително скромни възможности, но с всеки нов техен васал войските им се увеличават. Но дори в зенита на кампанията им срещу Шишман, те не са повече от 30 хиляди. А трябвало да превземат над 30 големи крепости /"в търновската земя има 30 града, според османските хронисти"/, обикновено нападащият трябва да е поне три пъти по-многоброен, за да си подсигури успех в офанзивата.
Друг е въпросът, че с османската заплаха не успяват да се справят дори християнски супер-държави като Сърбия и Унгария от онова време, та какво остава за разпокъсана България.
Все пак да си припомним, че по времето на Ивайло ситуацията е била подобна - и тогава войските на Лахана едва ли надвишават 10 хиляди. И тогава номадите-татари не воюват по неписаните закони на цивилизования християнски юго-изток, въпреки това се намира водач, който да им вземе страха.
Поне едно не може да се отрече на Иван Шишман - заплаща с живота си загубата на царството.