Боен потенциал в залеза на Второто българско царство

[Изчезнал Безследно]

Да де, ама казваш, че там пишело, че Иван Шишман воюва на страната на Мирчо стари при Ровине...
Или пак аз нещо не съм разбрал?

[zmaj]

Употребил съм множествено число - в смисъл, че са съюзници и че победите на Мирчо до този момент са победи и за Шишман, защото първият е негов васал. А не, че непременно Шишман лично е участвал в тази битка. Вероятно е имало и български части. Предполага се, че ако действително Шишман си е върнал повторно Шумен /както се спекулира напоследък с един надпис/ и отблъснал първия османски пристъп срещу Дръстър, то това е станало с помощта на съюзника и васала си Мирчо.

Както и набезите на Мирчо срещу османците - в един от тях стига час до Карнобат, едва ли са били без съдействието на съюзника му на юг от Дунава.

Макар че съм срещал и спекулации /тези събития са като цяло пълни с бели петна/, че Шишман също е участвал в битката при Ровине и на връщане от нея е пленен при опит да премине Дунава.

[Изчезнал Безследно]

Сега разбрах - Баязид е получил помощ при преминаването на Дунава от своя васал, за да воюва срещу неговия васал.
Звучи повече от логично.
Много повече...

[zmaj]

Че в живота и в историята случващото се рядко почива само на чистата умозрителна логика. По същата логика е нелогично Шишман да се яви в главната квартира на османците в Ямбол да им предложи Дръстър и след това сам да се закопае, като ги нападне и за няколко седмици да му отнемат половината царство. И след този горчив урок, отново като османски васал да влиза в тайни съюзи със сърби и босненци, за да си изпроси нов османски поход, който окончателно да го изхвърли зад борда като владетел. И да е бил османски васал от 1376 г Шишман с нищо не е показал, че е такъв с особен ентусиазъм, както например сърбите след битката при Косово. И заради тази си двойнственост и неприкрита враждебност ускорява края на държавата си. Тъй че аз не виждам нищо необичайно в това Шишман, притиснат до стената, да е осигурил прехвърлянето на османските войски през Дунава /ако това е точно така/ и при всеки сгоден случай да търси възможност да ги удари в гръб с васала си, тоест владетеля, който продължава да му плаща данък и приходи от митото по северните си граници.

[Изчезнал Безследно]

Ако разбирам правилно, твърдението ти е, че е възможно Шишман да е предупредил Мирчо за предстоящото нападение, та оня е имал време да събере сили и да подготви отбранителни позиции (въпросните ровове). А Баязид, който не бил вчерашен, след като разбрал какво са му погодили, на връщане убил Шишмана.
Може, но няма изворови данни.

[zmaj]

Истината е, че много малко факти са 100-процентови по отношение на онзи период, може всякакви спекулации да се правят. Освен това, като оставим настрана "Анонимната българска хроника", всичко останало като извори са османски автори, които обяснимо са силно пристрастни при преразказването на събитията. А и при тях отделните повествования са с доста противоречиви сюжетни линии.
Може просто да приемем, че почти нищо категорично не бихме могли да твърдим. А що се отнася до пленяването на Шишман - за него съм срещал поне 3 тотално противоречащи си варианта, един от тях е този за залавянето му при опит да прекоси Дунава от Холъвник към Никопол, малко след битката при Ровине.

[zmaj]

Ги, ето обещаното от мен - виж и сам прецени. Не става въпрос за случайна техническа грешка - объркване на имена, а за целенасочена смислова конструкция, в която се говори за Иван Шишман, а не за Иван-Александър.

[boilad]

Трябва да потърся книгата от библиотеката. Определено не ставаше въпрос за случайна техническа грешка, а за смислово, многократно повтарящо се твърдение, че Шишман, а не баща му Иван-Александър /който според написаното тогава вече бил мъртъв/ води цялата операция по връщането на Бдинските земи.

Не е грешка. Просто Златарски приема за година на смъртта на Йоан Александър посочената в Анонимната хроника. Същата се среща и в сръбски и влашки хроники. От другаде обаче имаме известия, че Александър управлява и след тази година (Кантакузин например), затова е приета по-късна датировка на смъртта му.

[Guy de Mont Ferrand]

Не е грешка. Просто Златарски приема за година на смъртта на Йоан Александър посочената в Анонимната хроника. Същата се среща и в сръбски и влашки хроники. От другаде обаче имаме известия, че Александър управлява и след тази година (Кантакузин например), затова е приета по-късна датировка на смъртта му.

Хм, Кантакузин ли? Но най-известното му произведение ("История") обхваща хронологично периода само до 1364 г.; за някое друго ли става въпрос?

[Guy de Mont Ferrand]

А що се отнася до пленяването на Шишман - за него съм срещал поне 3 тотално противоречащи си варианта, един от тях е този за залавянето му при опит да прекоси Дунава от Холъвник към Никопол, малко след битката при Ровине.

Къде си срещал последния вариант? Мерси за копието на Златарски! За Шишман най-рентабилно изглежда известието от анонимната турска летописна бележка, обнародвана от проф. (или акад.?) Халил Иналджък, в което се твърди, че Баязид след битката при Ровине поискал "ладии"(?) от Шишман да се прехвърли на десния бряг на Дунав и когато той му ги дал, султанът го убил и превърнал Никопол в санджак.

[boilad]

Хм, Кантакузин ли? Но най-известното му произведение ("История") обхваща хронологично периода само до 1364 г.; за някое друго ли става въпрос?

Имах предвид точно събитията от 1364 г., където Александър е назован поименно.

[pnp5q]

Мисля, че в тази тема беше ставало дума - находка на самородно злато в Перперикон плюс сребърни и бронзови накити, които датират към 12-14 в.

[Stan]

Явно няма с какво да се похвали та затова със златото, което от десетилетия е известно, че е било добивано там и някакви най-банални дрънкулки.

Между другото, щом има толкова голям туристически поток, защо разкопките не се спонсорират от приходите, а от държавния бюджет? По закон, част от приходите от такива обекти трябва да се връщат обратно като субсидия за проучване и подържка.

[boilad]

Клайнер се позовава на историка на миноритите Лука Вадинг (Waddingus), писал през втората четвърт на XVII в. Във всеки случай той е посочен в бележките като източник на Клайнер за конкретния пасаж.

Открих един по-ранен извор (от края на 15 в.), който споменава съотношението 1/3 католици към други изповедания. Става дума за унгарската история на Антонио Бонфини, който не без ирония отбелязва, че при цялата религиозна ревност на крал Лайош католиците в страната му едва ли били повече от 1/3. Не е изключено това сведение да е повлияло на Лука Вадинг, но за момента това е само работна хипотеза. Има все повече основания да предполагаме, че прословутото писмо на чиято основа се градят хипотезите за многомилионна България в навечерието на завладяването й от турците е късен фалшификат.

[Изчезнал Безследно]

Открих един по-ранен извор (от края на 15 в.), който споменава съотношението 1/3 католици към други изповедания. Става дума за унгарската история на Антонио Бонфини, който не без ирония отбелязва, че при цялата религиозна ревност на крал Лайош католиците в страната му едва ли били повече от 1/3.

След експулсията на евреите през 1376, съотношението би трябвало да се е променило.