Боен потенциал в залеза на Второто българско царство

[Guy de Mont Ferrand]

Както и предполагах. Това е цената на една западна армия. Нищо особено не дава за една източна армия.

Мда, не е особено релевантно. Безспорно е, че пари трябват, но, кхъм, "възнаграждение" получават главно наемниците (в тази епоха поне), "издръжка" е друго. Така че човек първо следва да си изясни състава на една армия, а после да прави изчисления за разходите й...

[boilad]

През 1366 г. в писмо до папа Урбан V генерала на миноритите де Витербо съобщава, че във Видинско са покръстени в католицизма 200 000 души, което съставлявало около 1/3 от населението на страната. Според Д. Аркадиев сведението означава, че тези 200 000 души са повече от 1/4 и по-малко от 2/5 от населението, т. е възможната грешка при определянето на числеността е в рамките на +/– 10%. За размера на териториите на Видинско, Търновско и Добруджанско към 1365 г. Аркадиев дава съответно 20 000 км2, 85 000 км2 и 19 000 км2 като определя гъстота на населението пак съответно на 30, 25 и 13 души на км2.

Наложи се да преосмисля тези данни, заради предоверяването на извора на който се опират. Конкретния пасаж, който ни интересува гласи:
"Моят босненски викарий в Босна определи за тази област на кралството и на викариата осем подведомствени нему братя от нашия орден, които в разстояние на петдесет дни са покръстили повече от двеста хиляди души. И за да не би да се яви някакво съмнение за техния брой, по кралска заповед всички покръстени поименно са били вписани в официален списък. Както ни пишат, от населението на тази страна не е обърната дори една трета част."
Подвеждащата част е позоваването на поименен списък, което придава ореол на достоверност на документа, но простите сметки показват физическата невъзможност осемте братя минорити в рамките на 50 дена да са покръстили повече от 200 000 души. Това означава, че всеки един от братята на всеки три минути е покръщавал по един схизматик, работейки денонощно, т. е. той не е имал време да спи, да се храни, или за други естествени нужди, да не говорим пък за придвижване от селище до селище.

Благодарение на файловете споделени от Делията и други книжки, значително коригирах данните за числеността на населението, използвайки метода на ретроспективната прогностика с най-близките по време данни от османските данъчни регистри с цел да се сведе до минимум възможното отклоненение, което нараства с отдалечаване във времето, както показва Щерионов. Някои условни допускания съм направил по отношение на демографските загуби следствие на чумните вълни, но те са основани на обобщени данни от различни региони така както са представени от Масимо Ливи Бачи.

[boilad]

Определяне площта и числеността на населението на "трите Българии"

През 1366 г. в писмо до папа Урбан V генерала на миноритите де Витербо съобщава, че във Видинско са покръстени в католицизма 200 000 души, което съставлявало около 1/3 от населението на страната. Според Д. Аркадиев сведението означава, че тези 200 000 души са повече от 1/4 и по-малко от 2/5 от населението, т. е възможната грешка при определянето на числеността е в рамките на +/– 10%. За размера на териториите на Видинско, Търновско и Добруджанско към 1365 г. Аркадиев дава съответно 20 000 км2, 85 000 км2 и 19 000 км2 (Кондов привежда следната площ съгласно "България към средата на XIV в." на Дуйчев и Йончев - съответно 12 000, 85 000 и 18 000, към които цифри ще се придържаме и ние) като определя гъстота на населението пак съответно на 30, 25 и 13 души на км2. Според Н. Тодоров обаче, територията на санджака Видин в края на XV в. е 10 935 км2, което вероятно отговаря по-точно на територията на царството от посочването на Д. Аркадиев, който смята Софийско за територия на Видинското царство. Това пък повдига въпроса за достоверността на данните на де Витербо. Можем да предполагаме, че като относителен дял покатоличените са посочени точно, но не и като абсолютно число. Аркадиев, който безусловно приема абсолютната цифра на де Витербо не е съгласен с Кондов, който дава средна гъстота от 12,8 до 16 души на км2 за края на XIV в. Изводите на Кондов пък се основават на два частни случая на села от Атон и нарастването на населението им в рамките на пет века. Конкретния пасаж от писмото на де Витербо, който ни интересува, гласи: "Моят босненски викарий в Босна определи за тази област на кралството и на викариата осем подведомствени нему братя от нашия орден, които в разстояние на петдесет дни са покръстили повече от двеста хиляди души. И за да не би да се яви някакво съмнение за техния брой, по кралска заповед всички покръстени поименно са били вписани в официален списък. Както ни пишат, от населението на тази страна не е обърната дори една трета част." Елементарните сметки показват, че подобна бурна дейност е физически невъзможна според цитираните данни, тъй като означава, че всеки един от осемте братя минорити е покръщавал по един схизматик на всеки три минути и то при условие, че работи денонощно.
При сметките по-долу ние ще изхождаме от реалиите през разглеждания период и максимално близки по време данни. Един общ поглед към демографските процеси през късното средновековие ни дава следната картина - непосредствено след чумата в средата на XIV в. населението намалява с 1/3 спрямо броя преди нея, последвалата поредица от епидемични вълни до средата на XV в. го редуцира с още 1/3, а след това се наблюдава растеж, който към втората половина на XVI в. води до възстановяване на числеността до нивото от преди чумата. Тоест теоретично, ако знаем числеността в някой от тези периоди бихме могли да предположим каква е била тя и в останалите (по същността си метод аналогичен на използвания от Кондов, но с предимството да е с по-малка хронологическа разлика, което позволява да се сведе до минимум възможното отклонение). Пренебрегваме процесите на ислямизация, които на този ранен етап се изразяват в стотни от процента за година и на практика не се отразяват съществено на демографския ръст на немюсюлманското население. В санджак Видин през 1560 г. има общо 970 селища от които 530 в султанските хасове, 87 са в охраннически тимари, а останалите в спахийски. Тоест в тимарската система влизат 440 селища срещу 421 в тимарския опис от 1454/5 г. Вера Мутафчиева условно нарича "свободни" селищата, които до 1560 г. не са обхваната от османската ленна система. Това са предимно селища на население ползващо се от специален фискален режим, чийто статут през XVI в. постепенно е приравняван с останалата рая и е включено в султанските хасове. На базата на относително увеличения брой селища в системата на тимарите бихме могли да предполагаме аналогично увеличение и на общия брой (увеличаването на тимарските селища, обаче може да се дължи и на чисто административни мерки). Така общия брой селища в санджак Видин към 1454/5 г. вероятно е бил 928. Тъй като за този период знаем и средния брой ханета на селищата от тимарската система - 15,73 - бихме могли да го съотнесем към общия брой селища, а в този случай за броя на ханетата в санджака получаваме 14 597, което при използване на приетия за хане коефицент 5 дава 72 985 жители на санджака, които са половината от броя на населението след първата вълна на чумната епидемия. Или за втората половина на XIV в. имаме средна гъстота на населението във Видинското царство 12,16 души на км2. Използвайки съотношението на ханетата между санджаците от края на XV в., за санджак Силистра, обхващащ западното черноморие с територия ок. 38 000 км2, получаваме средна гъстота за втората половина на XIV в. 4,05, като населението му е приблизително по равно разпределено между северната и южната му части; за санджак Никопол с площ ок. 34 000 км2 - северната част на Търновското царство - получаваме 6,08; за санджак София с площ ок. 12 000 км2, също влизащ в пределите на Търновското царство до средата на 80-те г. на XIV в. - 17,03; останалата част на Търновското царство през 60-те г. на XIV в., ок. 39 000 км2, обхваща земи основно от бъдещия санджак Паша със средна гъстота на населението ок. 17,82 души на км2. Или за Търновското царство през 60-те г. на XIV в. имаме средна гъстота на населението 13,01 души на км2 (1 106 060 души от които близо 81,31% живеят южно от Балкана). Общо за "трите Българии" средната гъстота е 11,5 души на км2 непосредствено след първата вълна на чумната пандемия, а населението на всяка от "трите Българии" в абсолютни числа е около 146 000 за Видинско, 1 100 000 за Търновско и 73 000 за Добруджанско. Заради на практика неизвестните за тези земи ефекти на чумата, предполагам, че възможното отклонение от тези стойности е +/– 15%. Демографските загуби в районите на бойни действия могат да стигнат до няколко десетки процента, но спрямо цялото население едва ли надхвърлят няколко процента (не са пренебрежими, тъй като евентуално биха мултплицирали ефектите на чумата, но измерението им за момента е чисто умозрително). Емиграцията, подобно на ислямизацията на този етап, също няма значителна роля при определяне демографския облик на района при наличието на много свободни земи за усвояване следствие на слабата заселеност. Още от епохата на кръстоносните походи разполагаме със сведения за обширни пущинаци на северозапад и североизток и нищо не ни дава основание да предполагаме, че това положение се е променило към времето на османското нашествие, още повече, че от първите векове на османската власт разполагаме със законови актове с които се полагат грижи за вътрешната колонизация, а и самите данни от данъчните описи кореспондират с известията от по-ранните наративи. Косвено потвърждение за слабата заселеност на територията между Балкана и Дунав са известията за преселенията на значителни по брой чужди етнически групи с позволението на българските владетели през XIII-XIV в., преките археологически данни за слабата заселеност на североизтока представени от Георги Атанасов и хипотезата на Камен Станев за преселване на население от юг на север по времето на първите Асени.

[Изчезнал Безследно]

Къде може да се намери оригинала на това писмо? Да не е грешка в превода...

[boilad]

Аркадиев се позовава на Блазиус Клайнер, който цитира въпросното писмо, нямам представа дали съществува запазен оригинал. В момента Клайнер не ми е под ръка, но довечера, или утре ще видя какво точно пише.

[pnp5q]

Елементарните сметки показват, че подобна бурна дейност е физически невъзможна според цитираните данни, тъй като означава, че всеки един от осемте братя минорити е покръщавал по един схизматик на всеки три минути и то при условие, че работи денонощно.

Очевидно са покръствали цели групи в един ритуал.

[boilad]

Тайнството на кръщението е индивидуален обряд, който се предхожда от определени период на огласяване - от няколко дена до месеци, едва след това се извършва обряда, включващ помазване, потапяне (респ. поливане с) във вода, изповядване символа на вярата, възприемане на кръщелника и обличането му с нова дреха. Строго погледнато повторното кръщение не е необходимо при прехода от една християнска конфесия в друга, но е факт, че се практикува с формалния довод, че първия път не е извършено правилно. Дори в българския XIV в. има примери за повторно кръщение.

[boilad]

Аркадиев се позовава на Блазиус Клайнер, който цитира въпросното писмо, нямам представа дали съществува запазен оригинал. В момента Клайнер не ми е под ръка, но довечера, или утре ще видя какво точно пише.

Клайнер се позовава на историка на миноритите Лука Вадинг (Waddingus), писал през втората четвърт на XVII в. Във всеки случай той е посочен в бележките като източник на Клайнер за конкретния пасаж.

[pnp5q]

Тайнството на кръщението е индивидуален обряд

Откъде е това? Защото попрочетох, преди да пиша. Има и т.нар."кръщене по спешност", което е много бързо и опростено; има три начина за действие с водата - потапяне, поливане, напръскване; отделно има описано масово "кръщение със Св.Дух" от св.апостол Павел - и даже Исус не е сам на езерото, където е кръщавал Йоан. И най-сетне в указанията за организиране на такова събитие в момента пише изрично, че ако родата желае да кръсти няколко деца едновременно, това може да се извърши в един ритуал - като всяко си има кръстник.

[boilad]

Да, ама в случая не става дума за кръщаване на деца, нито за кръщаване по спешност на смъртник. Говорим за кръщаване на възрастни по католическия обряд (общо взето идентичен с православния, изключая филиоквето). Дори да се е събрала голяма група за кръщаване, всеки отделно трябва да бъде помазан и т. н.

[pnp5q]

всеки отделно трябва да бъде помазан

да, мисля, че това е всичко

[г-н Никой]

Елементарните сметки показват, че подобна бурна дейност е физически невъзможна според цитираните данни, тъй като означава, че всеки един от осемте братя минорити е покръщавал по един схизматик на всеки три минути и то при условие, че работи денонощно.

Не е проблем това. Топвали са ги по цели села в някоя река или гьол и са кръщавали групово. Както в Киевска Русия 400 години по-рано.

[boilad]

Ами, добре. Нека да видим с какви данни разполагаме за такива екстраординарни покръствания и да помислим. Ако някой се сеща за други побни случаи на масови покръствания, нека споделя. На мен все още ми се струва невероятно това известие, още повече, че кръщенетата едва ли са били толкова доброволни, та хилядни групи от села и паланки масово да се стичат при братята минорити.

[pnp5q]

Ако някой се сеща за други побни случаи на масови покръствания, нека споделя.

На видео може ли?
Аз пък си мислех, че са останали в миналото и сега ги практикуват само групи, които имитират кръщението на Исус на езерото - петдесятници, баптисти, адвентисти от седмия ден - ето например известие за на масов обряд в Руанда. Те са обикновено и които спазват кръщаване след осъзнато приемане на вярата, т.е. - на пълнолетни, а не на младенци по византийски обичай. И тъкмо при тях е най-запазено огласяването (катехизация), което е серия от проповеди с нещо като изпит накрая.

[T.Jonchev]

Аз също си го представям като масов обряд, но в случая има пречка да се възприеме тази позиция: както стана дума по-горе, имената на покатоличените са били записвани. Фактът, че са отделяли време да правят списъци, по-скоро навежда на мисълта за педантичен индивидуален обряд.