Боен потенциал в залеза на Второто българско царство

[Thorn]

Винаги и навсякъде ли е 40 дена?

[Thorn]

Кратко, кратко, колко да е кратко? Има, няма 20 и кусур години.

Насред владенията на Душан, толкова, колкото и Велбъжд. След смъртта на Душан въобще не е ясно чий е района - на Владко Паскачич, на Сяр, или на Търново. Но със сигурност не е на Драгашите, които го овладяват в края на 70-те г. Освен това османските автори упорито наричат Велбъжд българска столица.

А някакви съображения за това твърдение? Хубаво е да си скептичен, ама хиперкритицизъм подплатен с нищо (като онова твърдение за Княжеството) честно казано дразни.

Перперикон е завладян за няколко месеца през 1343 г. и толкова. Византийците си го връщат почти веднага. Никакви 20 години.

След смъртта на Душан през 1355 на няколко километра от Кратово изписват църквата в Псача с портрети на Урош и на Вълкашин, а не на Иван Александър. И въобще не ми е известно някой да поддържа, че Иван Александър е владеел каквото и да е в Македония, камо ли Кратово.

Колкото за сравнението между Ново Бърдо и Кипровац. За Ново бърдо знаем много, знаем че носи 200 хил. дуката годишно (всъщност повече, защото там се добива електрон, а не точно сребро), знаем че градът се равива заради това като сериозна крепост и столица, има сведение за сръбски рудари про обсадата на Константинопол. За Кипровац знаем, че по принцип са добивали сребро и толкова. На никого не е направил впечатление колкото сръбската мина.

Колкото до хипер критицизма - сериозно ли смяташ, че населението през 19 век е по-малко от това през 14 век?

[gollum]

Винаги и навсякъде ли е 40 дена?

Мисля че има вариации, т.е. по-малко или повече, но не много повече. При това, най-често има допълнителни уговорки за това докъде важи и за какво повинността. Т.е. в много от случаите не върши кой знае каква работа или не е много сигурен метод, особено за по-сериозни кампании. Има и разнообразни други договоки и уговорки за това кой, до къде и за какъв период покрива разходите, в каква степен, какви компенсации се дължат от двете страни и прочее. А и на васалите не винаги им е изгодно, т.е. доколкото го схващам е двупосочен процес. Т.е. преливането в "наемничество" е плавно.
В крайна сметка, в повечето случаи за сюзерена е по-изгодно да свика сбор, но да приеме финансова компенсация вместо реална служба и след това да използва събраното за да си наеме каквито хора и за какъвто срок му трябват. Така се и появяват разнообразни наемници, т.е. хора, които виждат в служенето за пари начин (понякога, за определен период) да се изхранват (като опозиция на земя срещу служба), т.е. не рядко това са хора, които не притежават собствени владения, но са екипирани и се сражават по сходен начин с "рицарите".
Разбира се, системата не упада напълно дълго време и процесът е продължителен и едва ли е равномерен, но ако правилно схващам нещата, към ХIII-XIV век вече е напреднал значително и повечето дружини не са съставени от свое феодално опълчение, а от наети хора.
Затова ми е интересно в каква степен сходни процеси текат и на изток (Византия). Не съм чел достатъчно, но по бегли спомени съм срещал мнения за упадък на тази система и във Византия.

[boilad]

Колкото до хипер критицизма - сериозно ли смяташ, че населението през 19 век е по-малко от това през 14 век?

Княжеството е с територия от малко повече от 63 000 км2. Търновско към 1365 г. (изходна за сметките) е 85 000 км2, според статията, която съм ползвал. Не само мащабите, но и гъстотата на населението е съвсем друга. Само помисли малко и ще видиш, че поне за това съм прав

Към 1880 г. гъстота на населението в Княжеството е 31,5 души на км2, за Търновско през 14 в. е 22,5, а териториите съответно: около 63 000 км2 и 85 000км2. Как стигаш до извода, че приемам, населението през 19 в. за по-малко?

За Перперикон обаче се съгласих, грешката е моя.

[zmaj]

Никъде не съм написал, че Срацимир е наел много западни наемници, а, че е имало и такива.
Всъщност няма как да се използват арбалети по нашите земи, без да е имало "майстори", които да преподават как се борави с това оръжие. А, че върхове от такива стрели са намирани от периода 14-ти век, и то немалък брой, беше обсъждано в друга тема във форума.

[Thorn]

Никъде не съм написал, че Срацимир е наел много западни наемници, а, че е имало и такива.

Е как да не си написал, като си:

Що се отнася до западните наемници, срещал съм го в книга, мисля при Васил Гюзелев - ставаше въпрос за цитат, според който Срацимир поддържал огромен наемнически контингент

[zmaj]

Огромен - но предимно унгарци, кумани и татари; имало е стрелци от италийските държави, както и отделни авантюристи от Германия и Моравия. Това го бях написал преди този пост. Мнозинството са били "местни" - кумано-татари.

[Thorn]

За унгарците, италианците, германците и моравците има ли сведения? Ако намериш, иди при Калин да те черпи.

П. П. Ама така си го написал, все едно става дума за огромен контингент западни наемници! Останалите как го разбрахте?

[zmaj]

Относно наемниците: 5-6 години преди унгарците да окупират Бдинско Срацимир е поддържал доста сериозен наемнически контингент, предимно кумани, но не само... Имало е италийски стрелци, дори единични наемници от Моравия и Германия.
Самият Иван-Александър доста широко е развързал кесията с наемането на кумани и османски отреди. Тъй че Иван-Александрова България пари е имала, не като Венеция, но в никакъв случай не е била с бедна хазна.

Това написах първоначално.

Но, да, приемам, че може и да не съм прав. В крайна сметка, аз не съм историк-изследовател от периода, а просто лаик, който се интересува от темата. Мернал съм нещо, направило ми е впечатление и сега го споделям. Възможно е да не съм го прецизирал точно.
Всичко тръгна от препирнята, че българската държава е била с ограничени възможности, забутана и бедна. Ами, не съм останал с такова впечатление. Не може да се мерим със Стефан Душанова Сърбия или Венеция, но определено в зенита на Иван-Александровото могъщество сме били с авторитет и възможности според тогавашните стандарти. Няма нищо чудно, ако развързаната кесия да е привличала авантюристи майстори на калъчката от Запада. Твърди и безспорни доказателства в този дух трудно ще намерим. Но теоретично не е невъзможно като хипотеза.

[Thorn]

Хубаво де, имаш ли сведения за ЗАПАДНИ наемници. Защото ги твърдиш, но в момента без доказателства.

[zmaj]

"В три етюда върху българския 14-ти век" Гюзелев беше писал нещо по темата. Той все пак е проучвал оригинални генуезки и венециански архиви. И от там съм останал с подобни смътни спомени.

[Thorn]

За съжаление я нямам, не я намирам в интернет и няма как да се намери при мен. Ще ти бъда благадарен за цитат.

[zmaj]

При следващо ходене до библиотеката, ще я взема да видя дали оттам ми е останало впечатлението за наемниците.

[zmaj]

Някой от професионалистите да си каже мнението за "шуменския надпис", споменат в това предаване:

http://bnt.bg/predavanyia/istoriya-b...-ivan-shishman

Накратко става въпрос за следното: доскоро се приемаше, че Шумен е паднал по време на османската офанзива от 1389 година. Според този надпис обаче крепостта е била българска около 1392-93 година година. Оттук следва спекулацията, че вероятно е имало някаква българска "контраофанзива", заради която са повикани османски контингенти от Азия, за да смажат окончателно Търново през 1393-95 година.

[boilad]

Хипотезата звучи примамливо, но има нужда от повече обосновка, тъй като датировката на надписа е по индиктионната система и следователно е спорна. Той може да е например от 15 г. по-рано - 1377, пак по времето на Шишман.