Средновековни Български Титли

[Sherlock]

Ами всъщност точно с наследяването е свързана таз титла Багрянороден, това са императори, които са се родили такива, а това е рядко в династическата традиция на Византия :mhehe:

[Frujin Assen]

Да ви обясня нещо дето го знам,БАГРЕНОРОДНИ се наричат принцовете родени в багреница т.е. когато баща им е на власт.Само двама багренородни императори преди 1204 са успяли да се доберат до властта. Това са Константин 5 и Василий 2. След това са повече,но няма да ги изреждам.[CENTER]

[mellisa]

,

[Parabellum]

За Константин Шести изворите казват , че бил ослепен в същата стая където е бил роден
Михаил-кръстникът ни, който син на император Теофил също е багренороден.
Ами синовете на Ираклий те какви са?
Юстиниан Втори също е багренороден.
така че ако се загледаме до 70 % от процента от императорите на Византия са били такива.

[mellisa]

,

[Parabellum]

Друг е въпросът, че титлата багренороден се налага от Константин 7-ми, за да се узакони по някакъв начи четвъртият брак на баща му Леон.След това на византийците им харесало, та покрай тях и на българите-та нали заради тази проклета титла падаме под турско-спомнете си еврейката Сара, която слага синът си Йоан-Шишман на търновският трон вместо брат му Йоан-Срацимир, защото видите ли на Шишман бил багренороден

[Araslan]

Ей ЧНА Парабелуме ама малко е пресилено твърдението тиспоред мен и Срацимир е нямало да оправи бакиите които забъркват дружно маса балкански владетели.

[Гост]

Първо за източниците - Дуклянеца, Фадлан и Константин Порфирогент - можете да видите за тях линкове на страницата ми в "Линкове по автори".

Сега за титлите, но малко по памет.
Титли по време на ² царство.
Ханът

Следват 4 велики боили (по Фадлан), респ. 6-ма по К.Порфирогент - най-вероятно с разрастването на държавата броят им е бил увеличен.
1 ще е кавхана, твърди се че е нещо като заместник-хан
2 ичергубоила - приема се, че е втория по ранг - има сведения, че е изпълнявал както външнополитически мисии, тъка и се е занимавал с администриране на области
3. хан боил коловър - за коловър мисля че Симоката казваше, че при аварите значело жрец, маг. Мисля че в един от надписите имаше и ичергу боил коловър, т.е. имало е иерархия на коловрите
4. кан таркана - най-старишия таркан (не е титла на престолонаследника по принцип, а най-вероятно към момента на пратеничеството на престолонаследника му е била дадена (както напр. княз Кирил Преславски бил регент на Симеон ²², но регент не е титла на брата на княза.)

След покръстването както казах навярно 4-та са били увеличени на 6, като по понятни причи хан боил коловърът отпаднал. Може да се предположи, че новите трима велики са миника (началник на царските конюшни) и двама, които са носели титлата сампсис (на събора през 869-870 са присъствали двама с тази титла - Пресиан и Алексий Хунол).

Жупанът - К.Порфирогент сочи, че това бил старейшина при сърбите. Следователно, най-вероятно жупан-тарканът е старейшина, който е одобрен от хана да администрира племето си (нещо като васал).

По време на ²² царство
Следват се византийските. за реда на титлите във византия има няколко съчинения като филотей, Псевдо-кодин и др.
Цар - титлата произхожда от Цезар и е идентична с кайзер (едната е със славянско, другата с германско произношение - Като карл, Шарл, Чарлз). Равна е на император (лат.) или василевс (гр.)
Деспота била 2 по ранг. Първо я носел императора, после 2- в ранглистата
Севастократор - преди появата на деспота 2-ра по-ранг, после 3.
Кесар- преди появата на севастократор 2-по ранг, после 31 след това 4
После иде един доста дълъг списък от титли.
Някои са били побългарени - напр. протостратор - велик воевода, епикерий - чашник...
В църковната иерархия се следвала също византийската система.

Засега толкова, друг път още.

[Araslan]

Айде сега и аз едно кратичко да го изкарам както го знам аз
1.Кана Сюбиги Канас Юбиги-върховен владетел
2.Кавхан-заместник на хана
3.Великите боили-6 на брой върховни съветници на хана,седят от дясно на хана
4.Таркани-висшите офицери(титлата има доста вариации боритаркан,тументаркан,таркан предполагам че всеки е отговарял за определен брой саби)
5.Багаини-нисши офицери (тази титла също има доста вариации бирибагаин,батир багаин,багирбагаин,багатурбагаин...)
6.Багатури-воинска каста,тежковъоръжените конници,ядрото на армията(аналогия със западните рицари и японските самураи)
7.Колобрите-жреческото съсловие съществуват доста степени и на тази титла за съжаление няма точни данни за степенуването,стоят от ляво на хана
Опс забравих ичиргубоилаабе министъра на вътрешните работи.

[Гост]

За съжаление няма запазена таблица за българските рангове. Затова не е много дали титлите сочат само определена иерархия или са били подразделени на ресори, всеки от които е имал собствена иерархия.
Във Византия е имало иерархична структура, т.е. всички длъжности са подредени по степен (освен първите, които понякога били изключвани от класацията). Макар и длъжностите да имали свое значение, заемащите ги често изпълнявали функции, които би трябвало да се извършват от лице заемамащо друга длъжност. Напр. функционално би трябвало войската да се предвожда от протостратора (в Б-я велик воевода), но на практика обикновено са я предвождали лица на други длъжности.

Друг е проблемът за динамиката на длъжностите. Ще дам само един пример с титлата севаст. Първоначално като съответстваща на "Август" това била титлата на самия император. После един от императорите я дава на любовницата си Склирена. Следва шеметна "инфлация" на титлата, което налага при Комнините да се направи известна "деноминация" и се въвежда втората по ранг - севастократор, която не след много време е избутана на трето място от деспот. А се въвежда и протосеваст.

Или в днешно време - облстните управители. За някакви си 30-тина години каква бурна динамика. Първо имаше окръзи, после събраха на едно по около 3 окръга и направиха от тях области, а накрая разделиха облъстите на по-малки "области", които имат размерите на някогашните окръзи. А от битката при Онгъла до превземането на Преслав има 300 години!

[Araslan]

Хан Крум пръв разделя държавата на окръзи като в случай на нападение над даден окръг съседните е трябвало веднага да пратят воиски да задържат противните докъто дойде голямата воиска

[Гост]

Много ме съмнява да е бил пръв. Предполагам, че говориш за един от надписите му. Там обаче се говори как са поставени завладяни от Византия земи под контрола на кавхана и ичиргубоила. Поне от това, което е запазено от надписа не може да се твърди, че е била разделена цялата територия на административни области (напр. да е създал някакво ново адм. деление). Въобще даже е трудно да се говори за реформа, защото в надписа се казва кои стратези, на кой от двамата боили ще е подчинен.

[Nike]

Темата, като гледам, май е доста позабравена, но аз все пак ще я вдигна. А пък и преди време направих една компилацийка с разни титли (включително и от тази тема), а пък забравих да спомена за нея тук:


В азбучен ред:

Багаин - Нисша знатна степен, така наречените храненици на хана, използвани от ханската власт за ограничаване на влиянието на боилите. Гръбнака на бронираната конница {2}; Нисши офицери (тази титла също има доста вариации - бирибагаин, батир багаин, багирбагаин, багатурбагаин) {2}; Титла от времето на Първата българска държава. Среща се в българските надписи от IX в. Означава пълководец или началник на малоброен военен отряд. Б. са боляри, които стоят по-ниско от боилите {3};
Багатур - (тюрк.) – букв. храбрец. Титла, давана у прабългарите на прославилите се в сражения представители на аристокрацията. {1}; Буквално означава юнак, герой. Използвало се като нисша знатна степен, отново под ханско покровителство основа на небронираната конница или конните стрелци {2}; Воинска каста, тежковъоръжените конници,ядрото на армията(аналогия със западните рицари и японските самураи) {2}; Титла от управленския апарат по времето на Първата българска държава. Давана главно за военни заслуги. Употребявана в българските надписи обикновено в съчетание с други титли {3};
Багатур-боила-коловър - (прабълг.) – Висша длъжност в ранносредновековната българска държава, която обозначава приналежащ към съсловието на боилите военен предводител, проявил храброст в сражения. {1};
Боила-таркан (вулиас-таркан) - (прабълг.) – Титла, давана в Българското ханство на управител на голяма погранична област. {1}; Прабългарска титла. В Първата българска държава е давана обикновено на втория син на владетеля. Наред със съсловна принадлежност, показва и служебно положение, като титлата таркан обозначава, че носителят й изпълнява функциите на наместник на владетеля в определена област {3};
Боили (боляри) - (прабълг.) – Общо название на висшето съсловие на българската аристокрация. От средновековна България е преминало и в другите славянски страни (Сърбия, Русия), а през XIV-XV в. и във Влахия и Молдова. {1}; Висша знатна степен, нормално тези родове са 100 и всеки Боилски род владее една област от ханството. След княз Борис който избива 52 боилски рода, родовете намаляват и постепенно западат {2}; Прабългарска титла, равнозначна на славянската болярин. Давана на представители на господстващата феодална класа по времето на Първата българска държава. В някои източници се споменава в съчетание с др. титли и изразява съсловното положение на длъжностното лице. От други източници: Титлата означава "първенец", "високопоставен" и показва принадлежност към най-висшия слой на българската аристокрация. Предава се по наследство {3};
Бори-таркан - (прабълг.) – Длъжностна титла на управител на област в ранносредновековната българска държава. {1}; Командир на тежката бронирана конница, в по-късни времена комендант на аул (крепост) {2}; Прабългарска титла от Първата българска държава. Известен е бори таркан Радислав, който посреща учениците на Кирил и Методий след прогонването им от Великоморавия {3};
Велики боили - 4 велики боили (по Фадлан), респ. 6-ма по К.Порфирогенет - най-вероятно с разрастването на държавата броят им е бил увеличен. (1. Кавхан, 2. Ичиргу-боила, 3. Кана-боила-коловър, 4. Канартикин). След покръстването навярно 4-та са били увеличени на 6, като по понятни причи хан боил коловърът отпаднал. Може да се предположи, че новите трима велики са миника (началник на царските конюшни) и двама, които са носели титлата сампсис (на събора през 869-870 са присъствали двама с тази титла - Пресиан и Алексий Хунол). {2}; 6 на брой върховни съветници на хана, седят от дясно на хана {2};
Жупан-таркан - (прабълг.) – Длъжностна титла в ранносредновековното Българско ханство (царство) на управител на славянска област. {1}; К.Порфирогент сочи, че жупанът бил старейшина при сърбите. Следователно, най-вероятно жупан-тарканът е старейшина, който е одобрен от хана да администрира племето си (нещо като васал) {2}; Прабългарска военна титла. Според съществуващата в първата българска държава военна йерархия се нареждала на второ място по значение след боила-таркан. Известен носител на тази титла бил Охсун, за когото се споменава в един от Омуртаговите надписи {3};
Зера-таркан - (прабълг.) – Управител на погранична област в ранносредновековната българска държава. {1}; Служебна титла на лица с военни функции в Първата българска държава. Известен е зера таркан Онегавон, удавил се в р. Тиса {3};
Ичиргу-багаин - Прабългарска титла от времето на Първата българска държава. За пръв път се споменава през първата половина на IX в., когато е била присвоена на неизвестен военачалник {3};
Ичиргу-боила (чъргубиля) - (прабълг.) – Висша длъжностна титла в ранносредновековната българска държава, управител на нейната „вътрешна област”. Заемал трето място в държавната йерархия след владетеля и кавхана. {1}; Пръв най-важен боил, занимава се с вътрешните работи на ханството {2}; Има сведения, че е изпълнявал както външнополитически мисии, тъка и се е занимавал с администриране на области {2}; Прабългарска титла от времето на Първата българска държава. В славянски превод е известна като "чъргобиля". Споменава се още в началото на IX в. Предоставяна на най-приближените лица на българския владетел, които изпълнявали длъжността управители на вътрешните крепости на столицата. Освен военни притежателите на тази титла изпълнявали още и съдебни функции и участвали в дипломатически мисии. По времето на хан Крум (803-814) тази титла носел боляринът Цок, а през първата половина на Х в. - боляринът Мостич {3};
Ичиргу-коловър – Прабългарска военна титла от времето на Първата българска държава. Споменава се в един от Омуртаговите надписи {3};
Кавхан - (прабълг.) – Висша длъжностна титла в ранносредновековната българска държава. Носителят й бил пръв помощник в управлението на владетеля и заемал второ място в йерархията. {1}; Най-високата титла след тази на хана. Пръв заместник и негов помощник. По време на война в отсъствието му е командвал войските. Тази титла се запазва до 1018 година {2}; Прабългарска титла, давана на представители на най-знатните прабългарски родове. Предавала се и по наследство. Притежателят й изпълнявал важни административни функции (обикновено управител на област). Във военно време му се поверявало командването на части от ханската войска. По времето на хан Омуртаг (814-831) кавханът бил вече второто лице в държавата след владетеля. По-известни имена, носили тази титла, са Иратаис (при хан Крум), Исбул (при Омуртаг, Маламир и Пресиян), Тодор (при цар Симеон I), Дометиан (при цар Самуил) и др {3};
Канартикин (кана-иртхитуин) – (прабълг.) – Титла на престолонаследника на българския хан, употребявана и след приемане на християнството. {1}; Първородният син на хана и бъдещ престолонаследник {2}; Титла на българския престолонаследник в периода на Първата българска държава {3};
Канасюбиги, Ювиги Хан - Титла на българските владетели през първата половина на IX в. Наименованието съответства на славянските думи "велик", "преславен". Споменава се в мемориални надписи от времето на хан Омуртаг (814-831), хан Маламир (831-836) и хан Пресиян (836-852) {3};
Кана-багатур - (прабълг.) – Длъжностна титла в ранносредновековната българска държава. {1};
Кана-боила-коловър – (прабълг.) – Висша длъжностна титла в ранносредновековната българска държава. Предполага се, че е давана на пълководец, чийто отряд пръв влизал в сражение с неприятелите. {1};
Кандидат - Титла в Първата българска държава, член на личната гвардия на владетеля, институция, заимствана от Византия. От времето на хан Омуртаг е известен кандидатът Турдацис {3};
Коловър - Жреческото съсловие, съществуват доста степени и на тази титла, за съжаление няма точни данни за степенуването, стоят от ляво на хана {2};
Комит - Титла, давана на областни управители от IX до XI в. Заимствана от Византия по времето на хан Омуртаг (814-831). Притежателят й съчетавал административната и военната власт в поверената му област - комитат. По-известни носители на тази титла са: Таридин - управител на Брегалнишката област, Дамета - на Деволската, Дристър - на Струмишката, и Никола - на Средецката {3};
Копан - Прабългарска титла, давана на висши военни предводители, приближени на хана. Носител на тази титла по времето на хан Омуртаг (814-831) бил Окорс {3};
Миник - (прабълг.) – Висша длъжностна титла в ранносредновековното Българско ханство (царство). Нейният носител се грижел за владетелската конюшня и предводителствал конницата. {1};
Оглу-таркан (олгу-таркан) - (прабълг.) – Висша длъжностна титла в ранносредновековната българска държава на управител на голяма област. {1}; Прабългарска титла, давана по време на Първата българска държава на най-висши сановници {3};
Сампсис - На събора през 869-870 са присъствали двама с тази титла - Пресиан и Алексий Хунол {2}; Прабългарска титла, давана на представители на прабългарската аристокрация, изпълняващи дипломатически и други мисии {3};
Таркан - (прабълг.) – Висша длъжностна титла в ранносредновековната българска държава. Носителят й обикновено е бил управител на погранична област. {1}; Командир на 1 000 конника (хилядник) {2}; Висшите офицери (титлата има доста вариации - боритаркан, тументаркан, таркан; предполага се, че всеки е отговарял за определен брой саби) {2}; Прабългарска военна титла, давана предимно на представители на висшата столична аристокрация. Обикновено се среща в съчетание с друга титла: бори таркан, жупан таркан, оглу таркан и др {3};
Тумен-таркан - Командир на един тумен (10 000 конника) {2};
Хаган - (тюрк.) – Титла на върховен предводител у тюркските народи. Равностойна е по значение на „велик хан” („кан ювиги”), каквато са носели българските владетели през езическия период. {1};
Хан - Владетелят на Средновековна България.Тази титла е била до 864г., заменена с титлата княз , а през 927 г, с цар. {2}; Владетел, монарх. Първоначално титлата означавала вожд на племе. По-късно - княжеска титла, а впоследствие - владетелска титла на много източни народи (татари и др.). Властта на хана се предавала по наследство на първородния син. Властта му била неограничена. Смятало се, че имал божествен произход. Прабългарските владетели запазили титлата до 864 (до приемането на християнството). Заменена с титлата цар. От други източници: В по-новите изследвания се приема, че титлата е "кан" (от "кън" – кръв) - предводител на кръвнородственици. Наред с това вече се смята, че не е еднозначна с титула каган, означаваща кан на кановете. Българският владетел носи титлата кан, като в надписите от V²²-²Х в. тя е "канас ювиги" - велик кан. Съществува и по-стара теза, разчитаща титлата като "кана сю виги" - кана господар на войската. В чуждите извори българският владетел е опоменаван като "архонт", "игимон", "рекс", "кириос", които се превеждат като княз, вожд, господар. Титлата "канас ювиги" изчезва от надписите след хан Маламир. След приемането на християнството от хан Борис титлата на българския владетел е заменена с титлата княз, идваща от индоевропейското "куненг" - племенен вожд, старейшина. Властта на кана е практически неограничена, като той има функциите и на върховен военачалник, законодател, съдия и първожрец. Самата власт пък се разглежда като дадена му от бога, за което свидетелства изразът "ек теу архонт" - от Бога поставен, но в смисъл поставен от небето - формула срещана и сред тюркските народи. Според изворите властта у българите се предава по род, т.е. по наследство и по правило на първородния син. В българската история обаче има редица примери, при които тези правила не са се спазвали {3};
Чигот - (прабълг.) – букв. мечоносец. Воин в телохранителния отряд на ранносредновековните български ханове и царе. {1};
Шаман - (тюрк.) – Жрец в езическите религии на тюрко-номадските народи, вкл. и у прабългарите. {1};



Висши (административни) ранкове (хана и великите боили):

1. Хан (хаган, канасюбиги)
2. Кавхан
3. Ичиргу-боила
4. Кана-боила-коловър (отпада след покръстването)
5. Канартикин
6. Миник
7. 2-ма сампсиси

По-низши (военни) ранкове:

1. Боила-таркан
2. Жупан-таркан
3. …



Легенда на библиографията (вторични източници):
{1} – Учебник по история за 11 клас на издателство „Анубис”
{2} – Интернет (Военно-исторически форум „Бойна слава”)
{3} – Електронна енциклопедия „История на България” на издателство „Сирма”


=============================================


ДРЕВНОБЪЛГАРСКИ САНОВЕ
Според Петър Добрев българите идват отсам Дунава с развита държавна структура в която има 37 сана. Поне толкова знаем ние, а може да са били и повече. Сведения за тях черпим от различни каменни надписи в които са споменати български длъжностни лица, както и от чужди хронисти. За съжаление названията им са предавани на гръцки или с гръцки букви, а в най-лошия случай са превеждани според византийските съответствия. Така се появяват например комитите – чрез византийско влияние (от латински comes) и кандидатите (спатарии или протоспатарии). Друг път има затруднение да се разбере дали става дума за име на човек или титла. Например титлата боритаркан на управляващия Белград, който посрещнал идващите от Великоморавия в България ученици на Кирил и Методий, е записана от Теофилакт Охридски като лично име - Боритаркан. В друг случай не е ясно дали тортуна пиле жоапан е длъжност или това е пиле жоапанът Тортуна. Въпреки тези затруднения с голяма точност може да се възстановят имената и значението на тези 37 титли или санове (рангове). Не е докрай ясно и дали те са длъжности, съсловия или военни чинове или комбинация от трите. Ето някои от каменните надписи от които черпим сведения за тези санове. Номерацията им е дадена по Бешевлиев. Обяснението на титлите е по Петър Добрев.

Надпис ¹ 59 на канасюбиги Омуртаг:

“Канасюбиги Омуртаг: Копанът Корсис беше мой хранен човек. Като отиде във войската, удави се в река Днепър. Той беше от рода Чакарар.

Надпис ¹ 60 на канасюбиги Омуртаг:

“Канасюбиги Омуртаг: зера тарканът Негавон беше мой хранен човек. Като отиде във войската, той се удави в река Тиса. Той беше от рода Кубиар.”

Надпис ¹ 64 на канасюбиги Омуртаг:

“Канасюбиги Омуртаг. Багатур багаинът Славнас беше мой хранен човек и като се разболя умря.”

Надпис ¹ 66 на канасюбиги Омуртаг:

“Канасюбиги Омуртаг: Кандидатът Турдачис беше мой хранен човек. Той умря вътре.” (кандидат е византийска титла давана на спатарии и протоспатарии.)

Надпис ¹ 58 на канасюбиги Маламир:

“Канасюбиги Маламир, от Бога владетел. Неговия стар боила, кавхан Исбул, направи този водоскок и го даде на владетеля. А владетелят даде на българите много ядене и пиене, а на боилите и багаините даде големи дарове. Нека Бог удостои от Бога владетеля да преживее заедно с кавхан Исбул много години.”

Хамбарлийския надпис ¹ 47 на Канасюбиги Крум

“...направих моя брат, а стратегът Леон да бъде нему подчинен. От Бероя ...Дултроини е пръв за дясната страна ичиргу боилата Тук, а стратезите Вардан и Яни нему подчинени. За лявата страна на моя саракт, за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули е главатар Иратаис, боила кавханът, а Кордил и Григора нему подчинени стратези.”

“Надпис ¹ 13 на канасюбиги Маламир

“(Канасюбиги Маламир) от Бога владетел. Дядо ми Крум намери с нас тези произведения. ... Баща ми владетелят Омуртаг, като сключи 30 годишния мир живя добре с гърците. И аз живях добре, но гърците опустошиха нашите земи и владетелят Маламир, който управляваше заедно с кавхан Исбул, отиде на война с гърците и разруши крепостта Проват и крепостта Бурдизон в земите на гърците и придоби всякаква слава. И дойде във Филипопол и гърците избягаха. И тогава кавхан Исбул, заедно с прославения владетел направи среща с филипополци.”

Надпис ¹14 на кансюбиги Пресиян при Филипи:

“Пресиян от Бога владетел на многото българи изпрати кавхан Исбул, като му даде войска, ичиргу боила и кана боила колобъра. И кавханът при смоляните...”

Надпис ¹ 69 на канасюбиги Маламир

“Канасюбиги Маламир: Чепа, багатур боила колобър беше мой хранен човек. Той се разболя и умря вътре.”

Константин Багрянородни в “За управлението” пише за войната на Борис-Михаил ² със сърбите: “Сърбите му нанесли такова поражение, че пленили и оковали сина му Владимир и дванадесет велики боили.”, но в творбата си “За церемониите” пише само за шест велики боили.

Надпис ¹ 48 от с. Наръш на цар Симеон:

“В година 6412 (904) от Сътворението на света, индиктион 7, граница между българите и ромеите при от Бога владетеля на българите Симеон, олгу таркана Теодор и комита Дристар.”

От тези надписи и от други данни може да се направи предположението, че боили, багаини са почетни титли указващи принадлежност към дадено съсловие. Вероятно съсловията са били четири - обикновени българи, багаини, боили и колобри. Така поне са изброени първите три в горецитирания надпис ¹ 58 на Маламир.

Колобрите са били вероятно жреческо съсловие, но това предположение се гради само на хрониста Теофилакт Симоката, който пише за един аварски жрец наречен на гръцки βοοκολοβρας. преведен от Иван Венедиков като бу-колобър. Бу от от корена бои (боила) които според него означават “род на колобри”. На това несигурно тълкувание не можем да дадем потвърждение от българските каменни надписи, защото там титлата колобър е дадена във военен или неутрален контекст. Това обаче не изключва и жреческите функции. Възможно е колобрите да не са били отделно съсловие, а част от багаинското и боилското такива.

Длъжностите пък са едновременно военно-административни и политически. Кавханът е пръв заместник на канасюбиги, съуправител, както в случая с кавхан Исбул и командва лявата част на войската както е при Крум. В надписа е наречен боила кавханът. Вероятно титлата боила показва принадлежността към съсловието или степента на благородство, а кавхан – длъжността на пръв заместник на канасюбиги.

Ичиргу боилът е следващ по ранг след кавхана, командва дясното крило на армията, а понякога е и дипломатически пратеник. Така например ичиргу боила Стазис вписал в Чивидалското евангелие имената на членовете на семейството на княз Борис за да бъдат споменавани при молитви е изпратен от княз Борис в Рим при папата.

Тарканите вероятно са управители военни и административни. Боритарканът е градоначалник. Според П.Добрев идва от иранското бору (боруи) – крепост и таркан (началник или съдия) в източноиранските езици. За олгу тарканът се знае само, че е по-високо от комита, може би е областен управител над няколко комитата. Жоапан таркан е с ранг на губернатор – управлява самостоятелна област. Известни са още зератаркани, калу таркани и кулу таркани.

Самъчий е секретар на канасюбиги. Има такъв споменат Есхач на служба при княз Борис. Копан е вероятно военна длъжност, чигот- меченосец. Багатурите са низши военни длъжности. Накои ги считат за аналог на рицарите. Все пак има кана боила колобъра и багатур боила колобъра. Ако за първия може да се счита, че е личният жрец на кана от съсловието на боилите, то за втория трудно би могло да се обясни титлата багатур, ако тя е давана на низши бойци.

Някои изследователи считат, че сан ичиргу се дава на длъжностни лица на служба във вътрешната област на държавата, а юк на тези във външните области (комитати). Оттам и юк боила и ичиргу боила, ичиргу багаина и ичиргу колобъра.

Престолонаследникът се нарича канартикин, а втория син боила таркан.

Канасюбиги е титлата на владетеля. Тъй като е изписвана на гръцки καναςυβίγι възможните произношения са много: канасюбиги и канас юбиги, канасубиги или кана сювиги. Според Иван Венедиков за разлика от руско-славянското княз в българския език названието е къназ (кън¿з). Може дори да се предположи, че княз е производно от канасюбиги –през канас - къназ - княз.



--------------------------------------------------------------------------------



1.
Канасубиги
император
2.
канартикин
престолонаследник
3
кавхан
пръв заместник на кана, съвладетел
4
боила кавхан
5
ичиргу боил
вероятно външен министър и комендант на столицата
6
читкои ичиргу боил
7
ичиргу колобър
8
ичиргу багаин
9
кана боила колобър
10
кана таркан
11
боил
12
юк боил
13
боила таркан
втория син на владетеля
14
боила чигат
15
багатур
16
багатур боила колобър
главен жрец
17
багатур кана
18
багатур багаин
19
багаин
20
сетит багаин
21
юк багаин
22
бири багаин
23
таркан
24
боритаркан
градоначалник
25
зера
26
зератаркан
27
олгутаркан
управител на област включваща комитати
28
калутаркан
29
кулутаркан
30
жоапан таркан
управител на голяма област
31
жоапан
32
тортуна пиле жоапан
военен наместник за областта - старши жоапан
33
читкоимир
34
кормъчии
управител
35
чигот (чигат)
36
самъчий
секретар на кана
37
копан
38.
имник


=============================================


Впрочем, първият текст е моят, а на вторият попаднах в нета. А освен това съм ги превел и на английски, ако на някой му трябва...

[Хана]

В "История на ПБЦ" на рънсиман има в приложение списък на българските титли. Ценното е, че той дава и източниците, в които се срещат, както и възможни преводи и етимология. Нямам скенер за съжаление, а е дълго да го преписвам.

[Batko Charly]

Едно линкче към интересна публикакция.

http://www.ingentaconnect.com/content/bpl/emed/2001/00000010/00000001/art00077

"The Bulgar title KANASgrYBIGgrI: reconstructing the notions of divine kingship in Bulgaria, AD 822–836"

Дискутира се произхода и значението на 'Канасубиги' и мисля, че ако някои от вас имат достъп, могат да изкопаят и българската версия на таиз публикация. Моите скромни възможности се ограничават английския език ...