Национални герои хайдути и четници!!!

[Mishok]

Самоубийството на Ангел Кънчев:

[Mishok]

Ангел Зотев от село Дрипчево, български хайдутин от края на 18-ти и началото на 19-ти век.
Зотев е роден във втората половина на 18 век в хасковското село Дрипчево. Застава начело на голяма хайдушка чета, която защитава християнското население в Тракия по време на кърджалийските размирици. По молба на местните жители заминава за Югозападна Македония и отблъсква албански банди в Охридско, Дебърско и Корчанско. Следите му изчезват след 1810 година.И понеже са действали почти по едни и същи места,но в различно време със Ангел Кариотов са го нарекли старият Ангел войвода.Известни са четирите хайдушки правила на Ангел Зотев: ако искаш да живееш дълго като хайдутин, първо, през изкласила нива не минавай; второ, с жена приятелство не прави; трето, сиромах човек не нападай и четвърто, сам пътник, който пътува нощно време, не нападай. Тези правила били свещени за Ангел Зотев и другарите му.




Ангел Кариотов от село Козлук, български хайдутин (1812 - 1865)





Ангел войвода, български хайдутин от Прилеп;

[Chaush]

Въпрос, не съм запознат със фотографиските ателиета от ерата, но като гледам някои от снимките ми прави впечатлени че хайдушкият генр е бил явен продукт. Влизаш при фотографа избираш униформата, сюжета, една крива сабя под ръка и за поза, снимките са правени някъде из Румъния, Украйна?

[Mishok]

Въпрос, не съм запознат със фотографиските ателиета от ерата, но като гледам някои от снимките ми прави впечатлени че хайдушкият генр е бил явен продукт. Влизаш при фотографа избираш униформата, сюжета, една крива сабя под ръка и за поза, снимките са правени някъде из Румъния, Украйна?

Да и аз съм чувал подобни неща.

[boilad]

Въпрос, не съм запознат със фотографиските ателиета от ерата, но като гледам някои от снимките ми прави впечатлени че хайдушкият генр е бил явен продукт. Влизаш при фотографа избираш униформата, сюжета, една крива сабя под ръка и за поза, снимките са правени някъде из Румъния, Украйна?

Поне за предосвобожденския период голяма част от снимките и реквизита съответно са от ателиета в Белград и Букурещ (не е учудващо, че точно на снимките от там нашите херои са накичени с най-много пусати). В българско действат пътуващи фотографи най-известни от които са Георги Данчов и Тома Хитров, съответно снимките са по-семпли откъм реквизит, но за сметка на това по-реалистични (може би най-хубавата и изразителна снимка на Левски е тази, която Данчов прави в Пловдив през 1870 г.).

[KIZIL DELI]

И срамотата е, че това фотографско наследство е буквално попиляно. Дори и Грузия - държава съизмерима с България като територия и население, а вероятно и като ниво на акъла на населението има чудовищен фотографски архив. Само Ермаков е оставил 20 000 плаки, а можеше и да ги профукат нали? Къде са архивите на фотографите работили в България преди Освобождението, Г. Данчов, Д. Кавра и т.н. и т.н. - никъде, в боклука. Между другото, ако се не лъжа точно Данчов е човекът, отворил първото фотографско ателие в Диарбекир (щото бил на екскурзия там и му се наложило да поостане). Отношението към фотографското наследство у нас е просто варварско, което вярвам определя и отношението към съвременната фотография.

[boilad]

Като се замислиш не само отношението към фотографското наследство е безумно. И тук не можем да обвиняваме някой друг освен хората които би трябвало да имат съзнанието да го запазят за поколенията. Например личната библиотека на отец Матей Преображенски (сравнително голяма за онази епоха) след неговата смърт била използвана от наследниците му да покриват с откъснати листове млякото, та да не го лочат котките (звучи като виц, но за жалост е истина), ловешкия архив, който при последното си пътуване Левски зашил в самаря на коня, бил "опазен" с цената на дълготодишен престой в заровени газени тенекета и мушами, като така част от него станала жертва на мишките (остатъците са предадени на Захари Стоянов през 1882 г. и остават в неговия архив, който също има нерадостна съдба), а друга била предадена още преди Освобождението на Христо Караминков - Бунито и кой знае къде се е затрила. И ако се върна на Данчов, не само отношението към творчеството, но и към твореца е пагубно, защото след Освобождението са го пребили насред центъра на Пловдив, а властите не са обърнали кой знае какво внимание на жалбата му.

[boilad]

Отклонявам се малко от темата (все пак героите не са само хора на калъча), но се зачудих, дали някой се е занимавал конкретно с изследване развитието на фотографията у нас (например периодичните издания си имат един Боршуков, който е авторитет по темата).
Ето и малко инфо от българското уики:

Фотографията в България
Първата съхранена фотографска снимка на българи е от 1842-1843 година. На портрета са фотографирани във Виена възрожденецът Тодор Минков с майка си. Фотографията вероятно е направена от българина Анастас Йованович. Пионерите фотографи поставили началото и популяризирали фотографското изкуство в България са:

Анастас Йованович (1817-1899) е роден във Враца. Останал сирак, заминава при вуйчо си в Белград, където работи в откритата сръбска държавна печатница. Изпратен е да учи в художествената гимназия във Виена. Изучава литография, гравиране върху мед и стомана, а от 1839 година е един от първите във Виена запознат с фотографията дагеротипия и талботипия. През 1854 г. създава първите стереоскопски снимки. Съхранени са около 800 негови снимки.
Анастас Карастоянов (1822-1880). Фотограф и художник, зограф и гравьор. Син на първия български печатар Никола Карастоянов. Проявява се като добър график, отпечатва щампи, илюстратор и художествен оформител на книги. През 1863 г. усвоява фотографията и е един от най-известните възрожденски фотографи. Негово дело са запазените до днес образи на Васил Левски и Стефан Караджа.
Тома Хитров (1840-1906) е роден в Ловеч. Участва в Белградската легия. Помощник войвода в четата на Филип Тотю. Опълченец и участник в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора. Дейността му на фотограф започва в Румъния. За поколенията чрез фотографиите му са съхранени образите на Христо Ботев, Захари Стоянов, Никола Славков, Панайот Хитов, Никола Странджата.
Георги Данчов (1846-1908) е роден в Чирпан. Фотограф, художник, зограф, литограф. Член е на Чирпанския революционен комитет и близък съратник на Васил Левски. Заточен за революционна дейност в Диарбекир, избягва и участва с руските войски в освободителната Руско-турска война. Установява се в Пловдив и е активен участник в Съединението. Създава литографията "Свободна България" както и литографските портрети на Левски и Ботев, останали и до днес като образец художествено майсторство.