Национални герои хайдути и четници!!!

[Mishok]

.

Поп четник, както си му е реда.

[boilad]

Добре си решил да пуснеш нова тема,но не разбирам каква е идеята ти.Ако е само да си направим галерия от снимки,то не виждам голям смисъл.Добре би било към снимката да има и някаква биографична справка.За мен например не е проблем да разпозная поп Грую,поп Харитон и Караджата,обаче както вече съм отбелязвал темите се преглеждат и от хора,които не са толкова на ти с историята,а и от съфорумци за които този период от историята не е приоритет.

Както и да е.Мисля тук да постна биографиите на Сава Младенов и Гюро Начев.

[Mishok]

Идеята на темата е хората да се запознаят с живота на тези наши герои. Информация за всеки от тях има на много места, ако започна да поствам биографиите им - темата ще се задръсти.
Taзи година 2012 се навършват 200 години от рождението на Ангел войвода.
Роден в с.Новаково Пловдивско.
На 6 год става овчарче. На няколко пъти турците крадат животни и в негово присъствие си правят чеверме.
Когато е на 18 год, изнасилват сестра му. Ангел предава стадото на по-малките си братя,снабдява се с пушка,2 пистолета и сабя и хваща гората. Скрива се в трудно достъпна местност и зачаква удобен момент за отмъщение. В продължение на 1 година отмъщава като ги убива до един и излага телата им на селския мегдан Понеже е неграмотен,диктува на свещеника да напише на една бележка,която закача върху тях: "Такава участ очаква всеки,който посегне на честта на българска жена". С кръвта на убитите изписва върху гърдите им и челата им кръст.
Решава да се върне към овчарството,но случаи като неговия се оказало,че има и много други. Със спестени пари купува пушки,пистолети и саби и въоръжава още десетина буйни младежи,като всеки един от тях има за какво да отмъсти.
С тази малка чета Ангел войвода започва да наказва всеки насилник,който е посегнал на българска жена или ограбил имущество на някой селянин. Турците в района се поуплашват и започват да се въздържат от произвола.
Дружината постепенно се разраства и наброява около 60 човека. Опитите на хасковския каймакамин отряд от 160 низами и 200 башибозуци да разбие четата удрят на камък.
Населението на Хасковско където действа четата,създава песни за прослава на Ангел войвода и момчетата му. В една от тях се пее: "Докато Ангел войвода със своята дружина царува в Родопите,турците са рая а българите - господари".
През 1862 г Ангел се разболява от коварна болест и разпуска своята дружина която вече надхвърля 100 човека. Оттегля се в Хилендарския манастир в Света гора. И понеже е останал неграмотен,диктува спомените си на един монах. Те все още се пазят в манастирската библиотека.
Умира през 1864г.

[boilad]

Сава Младенов

Както и да е.Мисля тук да постна биографиите на Сава Младенов и Гюро Начев.

Дойде веме да си изпълня обещанието.

Сава Младенов Ръжанков е роден в Тетевен през 1845г. Той е най-голямото дете на Младен Ръжанков и Цона Петрова.През 1858г. семейството за кратко живее в Орхание,а от там се преселват в Червен бряг,където купуват къща и отварят дюкян.Сава участва във Втората легия и от тогава е един от най-верните сподвижници на Левски-негов личен куриер и спътник.Запознава го с брат си Лазар в Червен бряг и със сестра си Яна и мъжа й Симеон Сахатчиев в Плевен.

През пролетта на 1871г. по поръчение на Левски Сава Младенов и Дидьо Пеев пътуват до Румъния.През есента на същата година,заедно с Васил Йонков, е назначен за организатор в Тракия от същото събрание,което делегира на Общи правата на организатор за Орханийско.След съвместна обиколка с Васил Йонков в Тракия през ²-²².1872г., Сава отново заминава за Румания,а разкритията по Софийското приключение правят връщането му невъзможно.

Участва във всички сражения на Ботевата чета,а след смъртта на воеводата остава в групата на Войновски.С двама другари се отделил.На пети или шести юни 1876г. бил предаден и заклан в Тетевенските колиби.


П.П.За Гюро Начев някой друг път.

[boilad]

Гюро Начев

П.П.За Гюро Начев някой друг път.

Гюро Начев, наричан още Върли Гюро, е роден в село Кочмаларе (днес Отец Паисиево) през 1827г. Бил с грамаден ръст и буен нрав, който му навлякъл неприятности. затова през 1850г. решил да бяга в чужбина, но по пътя бил увлечен от Видинското въстание. Постъпил в четата на Първан Вельов. Случило се така,че той и другарите му били обградени в една воденица, за да ги спаси Гюро спрял воденичния камък,който премазал ръката му, оттам останал и другия му прякор Чолак Гюро.

След това бил четник при Ильо войвода. През 1856г. отново е във Видинско този път замесен в Димитракиевата буна.След смазването на бунта успял да се прехвърли в Калафат, а оттам в Букурещ. Той не се задържал много във Влашко и скоро след това се върнал в родното Кочмаларе при семейството си, но враждата заради която някога напуснал не била забравена и скоро пак тръгнал към Влашко. От там с група италиански работници заминал за родината им, включил се в гарибалдийските дружини, през 1859г. участвал в кръвопролитните боеве при Мадженте и Солферино.

Привлечен от вестта за сформирането на Първата легия Гюро заминал за Белград, но след разпускането й, заедно с Грозю Станев от Стара Загора, отново заминал за Италия. На Малта намерил дружините на Гарибалди готови за поход към Рим в чиито редове бил и Теофан Райнов.Кога Гюро се е завърнал в родината не е много ясно, но през 1866г. с група италиански работници по строежа на линията Одрин - Саранбей отново заминава за Италия, този път, за да участва в боевете за присъединяването на Венеция заедно с Нено Маринов от Кочмаларе, Иван Хаджидимитров от Стара Загора и Димитър Николов от Велес.

Когато Гюро се завръща в Кочмаларе заварва вече изграден от Левски комитет и става комитетски куриер.През 1875г. е заподозрян за революционна дейност и отново търси спасение в Румъния, където се записва в четата на Ботев. След сражението на Милин камък изгубил четата и се озовал край Троянския манастир, където срещнал група въстаници от Тракия водени от Георги Попов от Сливен. След редица премеждия Гюро Начев успява да се добере до Кочмаларе,където се укрива и дочаква Освобождението.

Храбрия и скромен поборник умира на преклонна възраст през 1912г. Първородния му син Тодор Начев загива през 1868г. в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.Освен от смазаната от воденичния камък лява ръка, тялото на Гюро Начев било белязано и от саблен удар през лявата вежда и рамото получен в боевете за Италия.

П.П. Може би другия път ще напиша нещо за Теофан Райнов.

[pehotinec]

Филип Тотю войвода. Роден през 1830 г. /Тодор Тодоров Станчев/ в търновските колиби Гърците. Известен на турските власти като Тотю Топалски. Животновъд, търгува с добитък, което му създава неприятности и се явява причина да стане хайдутин. След 1850 е хайдутин при Бойчо войвода, П.Чернев, Ст. Люцканов Попов и Желю войвода. Прави и собствена чета с която има много сражения и премеждия. Залавян на 3 пъти, но все успявал да избяга. След като изскача от комина на обкръжената му родна къща с два пищова в ръцете и се хвърля с ятагана си срещу турците, които удря наляво и надясно и избягва в гората, говорят, че имал крила по рождение и бил хвърковат. От 1863 г. с преселва в Румъния. На 15 май 1867 г. с 40 души минава Дунав, и при село Върбовка води битка, която имала голям отзвук и епохалното значение на начало на решителния етап на Освобождението. Захари Стоянов пише за Върбовка следното: "Най-после тя даде право и гражданство на думата КОМИТА, дума, която беше начало на турското падение". При Юмрук Чал се съединява с четата на Панайот Хитов и преминават в Сърбия. Участва във Втората Бълг. Легия. Не е съгласен с тактиката на революционния комитет и отказва да води четници в България. Живее в Одеса. Участва в сръбско - турската война, преминава в Зап. България с голяма чета. В навечерието на Освободителната война е обвинен за обир и осъден в Румъния, където престоява в затвора до 1884 г.. След това живее в с. Острица и Две Могили - Русенско. На погребението му неговият съратник Панайот Хитов произнася знаменателните думи: "Тук почива страшилището на Турската империя ! "

[terzi]

Поздрави на автора на темата и на всички за интересната инфромация !

[Mishok]

Апостол войвода - един от любимците ми !!!

[Mishok]

[Mishok]

[Mishok]

Дати за чествания.
Раковси е роден 2 април 1821
Котел, Османска империя, дн. България
Починал 9 октомври 1867
Букурещ. Според мене е най-добре да се отбелязва паметта му на 20 април когато е и априслкото въстание, което до голяма степен избухва именно заради неговата дейност.

Димитър Николов Асенов, по-известен като Хаджи Димитър и Стефан Караджа на датата на която четата е разбита 21 юли.
Филип Тотю на датата на която е починал, тъй като датата на раждане не се знае 23 март .
Левски на 19 февруари.

[pehotinec]

"Господине, Този Балкан е мое родно място, от малък съм пораснал в него. Толкова години вече неговите гори ма приемат, пазят ма и ма изпращат като свое родно дете и, слава богу, досега никой не ма повреди и уби, та ти ли се намери сега да додиш да ма уловиш? С божия сила мене не ми се вярва, че ще да сториш това за срам на Христовата вяра, а за слава на турската. Не вярвам да ся удостоиш с такова щастие и да получиш от султана онази голяма награда и слава, за която се полакомиха мнозина и си оставиха главите тъдява......Позволи ми да ти кажа, че много е лекомислен е твоят баща, Садък паша сега в Сливен, а Чайковски някога в Русия, задето ви е позволил да додите срещу мене с войска.....Няма да видите никога баща си, нито той вас, защото вий види се, освободихте Полша от Русия, нали? Оставихте я свободна и дойдохте сега с баща си да помагате на Турция да тъпчите един поробен народ! Позор да личи в бъдещите векове на вашето чело, на баща ви и на цялата ви емиграция! У дома си се бихте за тази свобода, която тука идете да отнемате от нас. Добре като е тъй, по-добре се пазете!"..... Май 1867 год. Балкана ..................... Филип Тотю войвода .................. Това е писмото която е изпратено на "комендантшата", г-ца Чайковска, която събрала казаците си и си заминала за Сливен.Когато Чайковски се убедил, че със своите събратя емигранти нищо не ще могат да направят те в Турция.......той подбутнал роднините си да опитат издалеко да не би руското правителство не би му простило, ако подаде прошение до царя, и когато получил известие, че има недежда, той подал прошение до Руския цар, който му простил и му позволил да се върне, при условие , че ще живее в Киев и няма да напуска града. В Киев, казва Ф. Тотю, аз се срещнах в 1869 г. с този иначе добър човек....ме насърчаваше да държим бунтовното дело, в което ще сполучите, казваше той, турците много се плашат от българската революция, знам ги, бях между тях. .............. Това пише Филип Тотю за своето премеждие с " казашкия алай", изводите от което са валидни и ДНЕС.

[Mishok]

Горното изказване е от книгата за Ф. Тотю. Та се сетих тази книга и онази за П. Хитов са може би основните в тази тематика.

[boilad]

П.П. Може би другия път ще напиша нещо за Теофан Райнов.

Из нета намерих една статийка, която ми се струва достатъчно представителна за дейността на Теофан Райнов. Най-съществената ми забележка е, че към времето, когато сътрудничи на "Черния кабинет" и предприема обиколка с Райчо Гръблев на революционерите в Европа (пролетта на 1869г.) БРЦК не съществува. Едва след връщането им в Букурещ под влиянието на Мацини е създадена революционната организация "Млада България".
Ето и линка:http://razmisli.info/%D1%82%D0%B5%D0...B%D0%B3%D0%B0/

[Mishok]

Райна Поп-Георгиева Футекова (1856 – 1917), по мъж Дипчева, е влязла в историята и в нашето съзнание като Райна Княгиня.


Родена в столицата на Априлското въстание Панагюрище, тя ушива заедно с пет момичета знамето Бенковски я покачва на бял кон, за да го развее в първия ден, прекарва ужасните месеци след поражението във влажно мазе на зандан в Пловдив, след унизително разкарване с вързани ръце, полугола, изнемощяла, замеряна с яйца, тухли и камъни по главната улица на южния ни град през лятото на 1876. Била е на 20 години