Традиции и Фолклор

[emi73]

Бих те посъветвала да се поровиш в някои албуми с български традиционни носии, но както разбирам нямаш време. Затова те упътвам да влез :tup: еш на страницата на Националния Етнографски Музей, който е към Бан. Там ще намериш това, което търсиш. http://hs41.iccs.bas.org и bgrod.org/Etnografia/index.php-21k

[Parabellum]

За съжаление тези линкове нещо не работят! С никакви книги не разполагам по въпроса.Единствената хубава книга която видях се продаваше в нета и цената й беше 100лв.

[emi73]

Аз се порових в гугъл, защото и на мен ми трябва информация. Но мен ми трябва такава, която е свързана с традиционните занаяти. Влязох и в двата линка . На втория има богата галерия от снимки. Естествено можеш да намериш богат снимков материал на традиционна носия. Тази галерия обаче е разделена . Това разделение спрямо вида на костюма. Коя двата вида носия те интересува? Белодрешната или чернодрешната?

[Sir Gray]

Линковете наистина нещо не работят, поне така, както са пуснати в поста. Дали няма някъде правописна грешка?

[emi73]

Ще проверя.

Прави сте. И аз срещнах трудност с линка на Нац.Етнографски Музей. Но другия, който ви посочих е на портала Родово Наследство. Доколкото разбрах и преди е бил публикуван. bgrod.org . Извинявам се за неудобството.

[Kaliopa]

песен

Тръгнала ми Рада, мале,
тръгнала ми Рада,
жетва да си пожени.
Жетва да пожени (2),
с нейни девет братя,
с нейни девет братя
и либе дисету.
Женала ми Рада, мале,
женала ми Рада
от сутрин до обед,
а от обед Рада, мале,
а от обед Рада болна се разболя,
болна се разболя, мале,
болна се разболя от тежката болест,
от тежката болест.
Рада брате дума, мале,
Рада брате дума
Вий у дума идете,
Вий у дома идете, брате,
Вий у дума идете,
От далеч засвирете.
Мама ще ви зачуй, брате,
Мама ще ви зачуй,
Порти ще отвори.
Порти ще отвори, брате,
порти ще отвори
и за мен ще пита.
Вий мама излъжете, брате,
Вий мама излъжете,
Че уженахме Рада.
Че уженахме Рада
За долно долнянче,
За долно долнянче, мале,
За дорно горнянче,
За черната чума.



Инф. Марина Маринова Димитрова, родом от с. Старо село, родена през 1944 г., осн. обр., зап. Д. Иванова

Здравей, Войвода. Много ми е приятна и полезна тази част от форума. Сега подготвям един сценарии на танцов спектакъл за Обредния хляб на Коледа, съответно и за орън,жътва,сеитба, вършитба, по-точно обичаи, свързани с тях. Моля за текстове на тази тема, които да ме вдъхновят.
Бих искала да знам дали още ти викат Саймън и съответно дали не сме колеги от Университета?:clown

[Parabellum]

Бих искала да знам дали още ти викат Саймън и съответно дали не сме колеги от Университета?:clown

Още ми викат и сме колеги :nod:

[Kaliopa]

Давай тогава, пиши ми повече за себе си на мейла.

Това е произволна част от дипломната ми работа по темата за косата, брадата и мустаците като знаци в българската фолклорна култура. Голяма част от текста е публикуван под формата на различни статии.
Първата “стрижба” на детето е едно от обредните действия при най-ранния етап от неговата социализацията в обществото. То се извършва от кума и почти в цяла България е самостоятелен обред (“стрижбата” понякога е свързана с обичая “крадене на дете”, характерен само за Източна България, който се извършва или в деня на първата годишнина на детето, или на голям празник, най-често този празник е Гергьовден. Когато “краденето на деца” се извършва на определен празник, крадат се деца всички, които са родени след миналогодишния празник, дори когато са само на 10-15 дни. “Крадецът” се взема детето тайно от майката, макар че в някои от случаите тя знае кой ще вземе детето й. Той обикновено му подарява комплект дрехи. Понякога кумът или някой от неговото семейство “крадат” детето и кумът го “ настригва”). По време на този обред присъстват гости. Кумът винаги благославя кумчето си при “стрижбата”. Когато обаче кумът не извърши стрижбата, това не се смята за основание да прекъснат кумството, защото се смята в такъв случай, че първото рязане на детс ката косичка не е обредно и може да ги извърши и друг, без това да породи някакви отношения на кумство между настригващия и детето.;10 В Софийските села стрижбата отмира рано, в повечето села непосредствено след Първата световна война. Местното й название вероятно е било “плетиво”, “наплитане” , това название не идва от самото стригане, а от обичая до първото стригане косите на детето да се сплитат. Знае се, че обредът се е извършвал около третата годинка на детето и че е стригал първи кумът - кръстник, но повече подробности не се знаят за стрижбата в този регион11. В с. Звънарци, Разградско, чието население е мюсюлманско, ходжата и днес подстригва първата косичка на детето. Моите информатори от Юпер ми разказаха, че първото подстригване на детската косичка е голяма събитие за селяните от Звънарци, ако бащата на детето е богат, цялото село се събирало за “стрижбата” и се правели кушии13; при бесарабските българи първото обредно рязане на детската косичка се извършва по време на самата кръщавка или на годинката с най-голяма тържественост.v) Тези примери, подбрани произволно, са доказателство, че първото обредно подстригване на детската косичка се, ако не се извършва вече, то поне е познато повсеместно в България, защото преди това се е извършвало, не само от християнското население, но и от изповядващите исляма. Дори българското население, живеещо от дълги години в чужда етнична среда, устойчиво е съхранило спазването на разглеждания обред. Основата на обредното рязане на детската косичка е разграничаването на биологичното от социалното, с цел да се стереотипизира човешкото при навлизането на индивида в културния кръг на общността.14 Обредното подстригване на детската косичка като социализиращ момент е заключителен етап от комплекса на родилната обредност, а в някои селища и от сватбената обредност.1 Така детето влиза в културния кръг на обществото, то вече не е “чуждо”, не е “еврейче”, а е част от своята общост.
Детето на този етап физиологически не е достигнало полова зрелост, поради което характеристиките на неговия пол не са ясно определени. Влизането на човека в полова зрелост отново се бележи от обредната промяната на прическата. Съобразно половия диморфизъм, преходът от детската към юношеската възраст се бележи от обреди, които включват манипулации с коса, съответно тези обреди са за преминаване на момичетата в групата момите и за встъпване момчетата в групата на ергените.
Повсеместно при лазаруването се извършва обредни действия с косата на момичетата, участнички в обреда. Ще дам един пример от Софийско, който макар и да представя локалното разнообразие на лазарската прическа, е показателен относно значението на косата в обредите за преход от един социален статус в друг. В Драгалевци дейно участие в подготовката на лазарския костюм взема майката. Прическата е особено важна в този лазарски костюм, който повече се доближава до невестинския, отколкото до моминския. Над челото се опъва “колбаш” от ивица платно или картон, обнизан с мъниста, ширити, фултурки, а сплитките се скриват под “лалетата” в долния край с “коцак” от сребърни монети. Коцакът се предава по наследство обикновено от баби и прабаби и само за празника се почиства и поднизва от майката, която ниже и лалето от свежи и изкуствени цветя. В събота сутринта майката мие косите на подрасналата девойка и ги сплита на “заушки” и “редета”, извива “сколуфи” пред ушите и ги събира в общ “коцак” и върху представителната прическа окачва готовите украшения.15
На Лазаровден се извършва един обреден танц, наречен буенец, във който са интересни прическите на главните участници в обреда: буенеца и неговата булка. Според Д. Маринов “боенецът” е разпространен в Бургаско, Преславско и Русенско; в Западна България, в Софийско, в Кюстендилско такъв обичай не съществувал Нямало го е в Пловдивско, нямало го е и в Плевенско. В Търновско го е имало някога, но сега е изчезнал. През 1902 г. Л. Милетич съобщава за тази игра в Лозенградско и Старозагорско, а проф. А. Теодоров- Балан си спомня от детинство, че буенец се е правил и в Бесарабия. Тази игра е била позната и в Северна и Южна Добружда, за което ни съобщава М. Арнаудов.
Ще приложа описанието, което е направил Д. Маринов, защото е най- подробно. В боенеца взимат участие само моми и те избират помежду си боенец, която е по-отворена, мъжкарана, която в Бургаско носи на главата си мъжки калпак, окичен с булченски накит..В Русенско (с. Стар Смил, доТутракан) боенецът е облечен в бяла рокля и с мъжка риза, на главата с калпак, който е окичен с пешкир или с венец и с пари.... “Косата му е разплетена и разпусната, да се вее на вятъра, когато танцува. Освен Боенецът, мислен като младоженец или зет, избират една булка. Това е 9-10 годишно момиче, което трябва да бъде майчино и бащино (т.е. с живи родители); то бива пребулено с тънка бяла или цветна забрадка.16 Водачката на боенеца притежава чертите на андрогин, доколкото в костюма й са преплетени елементи от мъжкото и женското облекло и атрибутика. Горната част от костюма на този персонаж е почти изцяло мъжки. Прическата играе особено голяма роля при подчертаването на мъжката природа на боенеца - косата му е разпусната и дълга, така както, са представени в гравюрата на Ф. Каниц, играещите хоро момци - с дълги разпуснати коси и с калпаци на главата.17 Анчо Калоянов описва костюма на участниците в обредната игра от с.Аспарухово, Варненско по следния начин: На връбница момите са облечени празнично и са уплетени по особен начин, в пележ, а буенецът е с разплетена коса и облечен с враха (горна булчинска дреха) В лазаровденската обредност А. Калоянов открива реликти от инициационни обреди, извършвани по времето на Старобългарското езичество, а във фигурата на водачката Боенец (чиито атрибути: калпак, тояга, звънтящи пафти и топор, са шамански по потекло), както и в целия обред, авторът вижда шамански реалии.17
Лазаровденската обредност се доближава изключително до тази по Сирница с нейния мъжки карнавал, по формални белези като обредната травестия и по функция: да подготви прехода на неофитите от един социален статус в друг. По време на маскарада, отнесен календарно към Сирница, в Бургаско и Елховско се извършва масово бръснене на кукерите от персонаж, облечен като бръснар.18 Този момент от обредността по Сирница вероятно е познат и в други крайща на етническото ни землище. Ако в маскарада по Сирница са запазени черти от посветителните обреди на войнските дружини по време на Старобългарското езичество, в които неофитите “умират”, за да “възкръснат“ в новата си социална същност,то обредното бръснене притежава символиката на ритуалната смърт за участниците в маскарада.

[Драгомир]

През 1874 г. в Белград и през 1881 г. в Санкт Петербург излизат двата тома на "Веда Словена" - "Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха". Съставена от босненския сърбин Стефан Веркович, "Веда Словена" предизвиква фурор сред научния свят от Русия до Франция и влиза в историята като най-голямата фолклорна загадка, споровете около която продължават и днес.
Как мислите? Дали песните са автентични или е просто една фалшификация, която служи да се пробуди националното самосъзнание на българите под османска власт.
Една интересна статия:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=38&WorkID=13622&Level=2

[albireo]

Това, което аз съм чувал за Веда Словена ( от преподаватели, както и приятели учили българска и славянски филологии) е че това е фалшификат. Още повече подобен похват е често срещано явление с мотиви покриващи се или напълно идентични с тези посочени от теб Драгомир. Сещам се например за т.нар епос на древните шотландци, чието точно название за момента ми убягва, но който предизвиква също такъв фурор и в последствие се доказва, че е фалшификат.

[Драгомир]

Шотландецът Джеймс Макферсън, издал през 1765г. свои преработки на келтски предания и легенди като автентичен сборник от съчинения на легендарния воин и бард Осиан.
Литературни мистификации

[Parabellum]

БЪДНИ ВЕЧЕР
24 декември

Наричат я още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за тома съобщила на другия ден. Първескиня, млада булка, която ражда за пръв път, като роди не съобщава новината на този ден, а на следващия - тогава се викат гости. На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го вкъщи и го палели в огъня.Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. Според тях, в деня, когато се очаквало да се роди дете, мъжът запалвал осветено дърво, за да прогони духовете на умрелите преждевременно бебета, покойници, зли орисници и вещери. След покръстването българският народ запазил този обичай, но палел миросаното дърво в чест на раждането на Спасителя. Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището.По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата - по-тлъсти.
Празничната трапеза се нарежда върху слама на земята в югоизточния ъгъл на одаята под иконостаса. На трапезата трябва да има 7, 9 или 12 ястия. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Гозбите обаче са постни. Трапезата трябва да е отрупана с всички, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.
Преди да започне вечерята на Бъдни вечер, най-старият мъж в дома прекадява трапезата. По-рядко това го прави най-възрастната жена, защото като праправнучка на грешната Ева, тя се смята за нечиста. Вярва се, че тамянът прогонва лакомите дяволчета от масата, а силата на баща им Сатана и неговите помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва. Така тъмните сили не могат да извършат злините, замислени в навечерието на Коледа. Прекадяват се и всички помещения в къщата, кошарата, оборът.
Според езическите традиции по нашите земи в навечерието на Рождество Христово стопанката на дома трябва да залъже с погача злия бог Коледо. Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но замесена постна, без яйца и мляко. Ако някой е сторил в дома тежък грях през годината, отгоре й се намазва малко мед за омилостивяване на злопаметния Коледо.
Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник. На трлапезата се разчупва от най-възрастния в семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". В християнски времена, поканата започва да важи за раждащия се Христос. Първото парче се слага под иконата на света Богородица. Момите слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат.
От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета - колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Всеки трябва да опита всички ястия, за да му върви годината. Накрая по избраните орехи се гадае ще бъде ли здрав; ако орехът е пълен, няма да боледува. Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджолите житата и да не обрекат селото на глад. От сламата, върху която е вечеряла фамилията, напролет се сплитат венци и окачват на плодните дървета, за да раждат изобилно.
Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът. Вярва се, че когато домочадието заспи, близките покойници идват да вечерят.
Обредните хлябове са три вида. Първите са хлябове посветени на Коледа. Вторият вид хлябове са посветени на селските занаяти - земеделие, скотовъдство, на къщата и покъщнината. Третият хляб е приготвен за коледарите, които ще дойдат да коледуват. Всички видове хлябове се месят придружени с ритуали и песни. Според песните брашното се сее през три сита, възпети като копринени. Кади се като се използва палешника, а водата, с която се замесва брашното се донася с бял котел от мома или млада булка оженена през есента преди Бъдни вечер, която още не е раждала.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея - нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слага се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия - всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колакът от Игнажден. На места в Западна България, Тетевенско, Пловдивско и Македонската област се изпича прясна пита със сребърна пара. Под трапезата на Бъдни вечер се разстила слама. До трапезата се поставят различни предмети - ремъка на ралото, напълнена с житни зърна ръкавица, паничка с пясък, кесия с пари, сито с житни зърна и вързани за него с червен конец босилек и чесън, сърп. Вечерята на Бъдни вечер винаги е в семеен кръг и трябва непременно да бъде кадена. Най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян най-напред масата, след това всички останали стаи и помещения в дома, накрая двора и обора. Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла. От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място - за мъртвите /починал близък или роднина/. През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.
Когато настъпи полунощ и Коледа, тогава ще дойдат коледарите, тогава ще се роди Христос, но и тогава според народните вярвания, започват мръсните дни.
Коледуването замества древните езически посвещения на младежите в зрялост. Според традицията коледарите са само момци, които са готови за женене. Коледарите се предвождат от станеник. Той носи обредното дръвче - ябълка, елха - клон със седем разклонения, на които е забучена варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина, монети.

Станенине, господине,
добри сме ти гости дошли,
добър сме ти глас донели
низ хубава, долна земя:
овци ти се изягнили,
вси овчици ваклушатки
и овновци виторожки.
Станенине, господине,
тебе пеем, домакине!

Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите обхождат всички домове. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Стопаните даряват богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, месо, сланина, брашно, боб, лук, вино и орехи. С част от събраното на следващия ден коледарите си устройват угощение; друга част продават и даряват парите за църквата, училището или читалището.

Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.

[Parabellum]

Днес е голям празник - Йордановден. На именниците честито!!!
Богоявление /Йордановден/ е третият по значимост християнски празник през годината. Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!" Оттук и названието на празника - Богоявление.

Празникът има различни имена в страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи и други.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.

Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

Имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.

На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.

[ivan_kunchev]

Мама Стоянки думаше:
- Стоянке, една на мама,
моите очи не видят,
я излез, мама, погледай -
що ми се долу чернее?
Дали са черни югари,
или са черни галуни?
Стоянка дума мами си:
- Майно ле, стара майчице,
аз видя, мамо, далеко
и видя що се чернее:
нито е черно югаре,
нито са черни галуни,
най ми се хора чернеят -
триста се души чернеят -
на триста кола набити:
кметове, мамо, попове
и между тях млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода!
Всичките на кол умрели -
Стоян се върти на кола...
Догде издума таз дума,
грабнала стомна зелена,
че при Стояна отиде,
Стояну вода подаде.
Стоян си вода пиеше,
вода по кола течеше!
Като се напи с водица
и се раздели с душица...
Черни гарвани кацаха
по коли, по главите им.
Бяло им лице кълвяха,
черни им очи пиеха.
Заплака мало и голямо:
"Боже ле, вишен Господи!
Стоиш ли още, гледаш ли?
Как търпиш, Боже, отгоре,
как гледаш, Боже, надолу?
Не ти ли, Боже, додея
от плач и писък, Божке ле,
за Божа правда, правдина?"

[selqndur]

Понеже не можах да намеря и заради това питам.
На каква възраст горе долу са женени момчета и на каква възраст обикновено са били момичетата (по-големи или по-малки са били момичетата).
Антон Страшимиров описва обичай в Ломско, където са женели малки момчетата за каки с поне 6-7 години разлика.
P.S. Помооощ. :cry: :cry: :cry: