А и още нещо тепавицата носи повече приход от валявица в съотношение 2 към 1, не знам доколко е релеватно към дискусията, но със сигурност е показател за разликата между двете.
-
-
Явно е едно целна е била една и съща - да направят тъканите такива, че да не пропускат вятър и влага, като разликата се поражда от различните видове тъкани.Мда верно има и плъстени черги. А тепане и валяне не е ли едно и също нещо, аз поне ги имам за едно и също, но от казаното от Вакарелски, което си цитирал излиза, че тепавиците тепат, а валявиците валят
и затваряме кръга.
Това за тепавиците с чукове е интересно, а то и без друго ми се струва единствен начин за сплъстяване, в коритото, което знаем може да се пере вълната или пък след като се спълсти материалът знам, че пак го пускат да се пере (явно е част от технологичния процес). Та някой виждал ли е такава тепавица с чукове в България?Comment
-
може да се дължи на две причини
1. ако в тепавицата се обработват горни дрехи, съответно и оборотът е бил по-голям, тъй като горните дрехи се произвеждат в много по-голям обем.
2. може цената за ползването й да е била по-голяма - тепавицата все пак е вид механизъм, докато варявицата - улей с пробита каца.Comment
-
Не може ли да се дължи и на това, че процесът с чукове (пресоване - тепавица) произвежда по-добре "сплъстен" плат (по-качествен филц), който вероятно може да се ползва за по-фини или, ъъъ, по-добре направени дрехи, за разлика от другия процес, който вероятно дава по-груба тъкан и, може би, с малко по-ниски качества (може би по-малка трайност или нещо такова, защото не ми се вярва при процеса с вода да се получава дотолкова добре степана вълна)? Затова в единия случай оборотът (тепавицата) ще е по-голям: по-голяма производителност (по-кратък процес?), по-голямо търсене (по-широк спектър употреба на получения плат)?Comment
-
за повече информация по въпроса за тепавиците и валявиците, се обръщайте към доц. д-р В. Тепавичаров, ръководител катедра Етнология в ИФ, СУ
Comment
-
Твърде интересна е дискусията за тепавиците и валявиците! Мисля си, че много може да помогне Крум Петков Савов , които е посветил голяма част от живота си във фотодокумнтиране на родопския бит, а и не само. Веднъж попаднах случайно на една изожба от негови фотоси, повечето то които бяха собственост на Архива в Смолян. Много от тях бяха посветени на обработката на влакнодайни растения и приготвянето на текстилни изделия от родопското население. Та пусто нямах в мене нито апарат нито нищо, но една от снимките представяше една жена край реката в Голямо Белово която беше разпънала едни бели платна на брега и с един дебел прът отпараше едно платно, което беше навито на руло. Организаторите на изложбата бяха нарекли снимката "Тепане на аба", аможе би самият Савов да я е нарекъл така. Та в архивните сбирки на Крум Савов ще да има много ценни материали си мисля.Comment
-
В Априлци, откъдето произхожда рода на баща ми Тепавица = Пералня. Разбира се тя е за цялото село и в нея се перът само големи неща - килими примерно.This is my signature. There are many like it but this one is mine.Comment
-
Мда, благодарности за насоката, то и в Стою Шишковия архив (ако има такъв?/би трябвало да има в Пловдив) ще да излезнат много полезни неща.
П.П. Ти нали си виждал - http://www.rodopskistarini.com/
Да е жив и здрав архангел, че ме подучи, аз не го знаех до скоро.Comment
-
KIZIL DELI мерси, че ме светна за този сайт. А иначе ако се не лъжа колекция от фотоси на Крум Савов трябва да има и в Пловдив или в Аехива или в Етнографския музей, доста е поснимал и из разни градове. На тая изложба дето бях попаднал имаше доста неща от Пловдив, основно папукчийската чаршия но сигурно ще да е щракал и другаде. Та може да е запечатъл и някой културни паметници, безвъзвартно изчезнали
Comment
-
Ха да не би това да са негови снимки:
Comment
-
2рата и 7мата направо като да бяха закачени на оная изложба или подобни да са били, но все пак преди около една година беше това събитие, малко ми е мътно
Comment
-
Позакъсняла съм с тази дискусия, но не пречи да се включа на "финалната права".
Та в муфассал дефтерите "валявицата" и "тепавицата" са записани с различни числови измерения , защото всъщност се плащат "камъните" за тяхното употреба, а те от своя страна са два вида.
Вече беше изяснена тяхната функционална разлика, поради това, няма да се спирам подробно на нея.
п.п Надявам се, този път да не бъда "набедена" във връзка с телата на мъртвите ....Last edited by Арслан; 25-08-2012, 08:24.Comment
-
Ами тази тема е пресен труп, та не вярвам
Джанъм, за какви точно камъни говориш, че не мога да сгрея нещо? Водениците (асияб, долап) ок се облагат на брой мелещи механизми/камъни (впрочем също и динк-ите), но те я мелят, я люспят нещо? Какви камъни при тепавиците, кви пет лева, че даже и два вида били, ако може да се разясниш. А иначе функционалната разлика чак пък да беше напълно изяснена, не ми се струва. Ако имаш какво да добавиш си повече от добре дошла.Comment
-
Ето това имам като инф .... тепавица – 1 камък, 15; воденица на Добрин – 1 камък, 15; воденица караджейка на Меми бей – 3 камъка, 75 (2 камъка по 30 и 1 камък по 15); воденица караджейка на поп и на Радул – 1 камък, 30; долап с тепавица на поп – 1 камък, 30; долап на поп – 1 камък, 30; тепавица на поп – 1 камък,Last edited by Арслан; 27-08-2012, 21:53.Comment
-
то тук и горепосочения "извод"Comment
Comment