Валявица и тепавица

[KIZIL DELI]

Някой дали може да ми помогне да си изясня как работят и каква е разликата между тепавица и валявица. Доколкото мога да загрея тепавицата трябва да тепа вълната в процеса на превръщането й във филц, докато валявицата пере уж всякакви вълнени и невълнени неща. В османската документация се използват и двата термина (очевидно маркираща различни по своята фунционалност приходоизточници), естествено отделно има и воденица (долаб/асияб). Объркването ми идва от там, че всъщност аз онова, което съм виждал да работи и пере черги, халища и др. му казваха тепавица (всъщност точно като онова, което се намира в Етъра, само че там е валявица). Въобще има ли разлика в устройството на двете? Изглежда, че и в двата случая вода е отведена до нещо като фуниообразно дървено корито, където се пускат нещата за пране или тепане, или пък не? Ако се съди по илюстрациите, които намирам в нета за fulling mill на запад, изглежда тепането е ставало по друг начин (макар, че си мисля, че тепането си е тепане и не може да има 100 начина). А пропо ако тепавица по английски е fulling mill, то има ли дума за валявица? Ще съм благодарен за всякаква информация по въпроса, особено, ако някой действително е виждал как работят и каква е разликата между двете водни съоръжения.

[Stan]

И аз имам спомени, че едното е за пране, а другото за производство на плъст. Обаче пък плъстта, се прави от вълна поставена между два плата, които се навиват на руло, заливат се с вряла вода и се бие да се сплъсти. Ще погледна Вакарелски какво е писал по въпроса.
Възможно е това да са диалектни названия на едно и също съоръжение.

ПП. В османските регистри тези български думи ли използват?

[KIZIL DELI]

Да и едно и също село може да е описана и валявица и тепавица, значи сякак има разлика. Отделен въпрос е, че воденицата може да съчетана с тепавица.

[gollum]

Ъъъ, просто вметка - воденицата (течащата вода) сама по себе си осигурява "силата" (нещо като еквивалент на машините от индустриалната епоха) - за какво точно ще се използва е въпрос на това как е направено предаващото устройство, което "приема" въртеливото движение на водното колело и го трансформира в някакво друго в зависимост от "индустрията" (образно казано). Ако правилно разбирам нещата, за прането са нужни сравнително чести удари с не кой знае каква сила (т.е. повтарящи се удари(, докато за сплъстяване трябва постоянен голям (или усилващ се) натиск, т.е. преса (вероятно може да се постигне с някакъв тип натягащо устройство, върху което "бие" простичък ударен предавателен механизъм (т.е. на второ колело, свързано за водното, има издатина, която закача отвесно поставен тежък предмет (например, ствол на дърво) издига го и го "изпуска" в най-високата точка на движение: подобен тип прости механизми са се ползвали навсякъде, където има нужда нещо да се кове или стрива). Докато при "перящия механизъм" вероятно има второ колело, за което са закачени някакъв тип "лопатки" или нещо подобно, които да "удрят" върху плата, която трябва да се пере, докато последния е в корито с вода или нещо от сорта.
Така че тепавица или валявица - разликата вероятно е само някъде вътре в механизма.

[gollum]

Според тази статия в "Уики" двете се наричат по един и същи начин (Fulling mill - дадени са и други специфични названия, но явно все обединяващи, а не различаващи двата процеса), защото обединяват процесите (миене/чистене (scouring) и след това сплъстяване (thickening)) на едно място, като и за двата се ползва силата на водата - и двата процеса са част от производството на вълнен плат. Доколкото разбирам от описанието, използвали са се предимно вертикални биещи механизми (в предния пост описах горе-долу такъв) - както за прането, така и за сплъстяването; във всеки случай, и за двата процеса се е използвал достатъчно прост механизъм за превръщане на въртящия се момент в линейно движение, необходимо за задвижване на чуковете. Има и картинка на механизма.
Друга статия в "Уики" специално за ударни механизми (чукове), задвижвани от водно колело.

Може би и при нас става въпрос за различни названия на едно и също нещо, така както в Англия в различните части на страната този тип предприятие се е назовавало различно?

[Кухулин]

Вълнените тъкани били тепани, чрез което се получава по-голямо уплътняване и овласяване. За тази цел по течението на реките били строени тепавици, задвижвани от водната струя. Груби вълнени и козиняви тъкани, предназначени за постилки или завивки, се валят във валявици, при което платът се уплътнява и кардира. Такива валяни тъкани се наричат кебета и халища (Вакарелски, 1974, 399 и сл.).

Николай Колев, Българска етнография, 1987

[Stan]

Не е точно така - тепавицата представлява най-общо голям и дълбок кръг от дъски, между което са оставени пролуки. Водата пада от голяма височина, в резултат на което се завихря в кръга и изтича през проуките. В тоя кръг се мятат не толкова дрехи, за които и ряката върши идеална работа, а разни черги, килими кечета и т.н. Оставят ги така да се въртят сумате време, а през това време фамлията най-вероятно се е оттадала на ядене и пиене на теферич под някой дебел дъб. Наличието на бързотечаща вода, нужна за тепавицата, обяснява и строежа на воденици, в крайна сметка една вада с вода може да се използва на много цели.

[gollum]

Кухулин, т.е. и "валяне" и "тепане" са все процес на уплътняване на вълната (сплъстяване)? Обаче не схванах много добре каква е разликата между двата. Може би миенето и чистенето въобще не се отделят като самостоятелен процес, защото са си технологична стъпка преди сплъстяването и е "очевидно", че след като са част от общ технологичен процес се вършат на едно и също място?

[KIZIL DELI]

Точно така и на мен ми се струва, че онова, което ни показват на запад не е като тукашната традиция. Тепавицата наистина изглежда както Стан я описва или поне това което аз знам за тепавица

ето малко картинка
цък и цък
а ето едно по-скоро реконструирано нещо, на което Банскалии казвали валявица
и модерна тепавица която няма нищо общо с тепането/плъстенето, а си е чиста проба перачница. Предполагам с времето просто двата термина преливат един в друг и след модернизирането на процеса по обработка на вълната тепавиците остават само за едното пране и затова и се подразбират като перачници, но в 15-16 в. явно не е баш такава работата, защото не виждам причина да се използват два различни термина.

[Кухулин]

Според мен разликата е, че във валявицата се обработват черги и други груби изделия - това, което описва Стан. Тепавицата явно се използва за по-фина обработка с тепане. При Вакарелски вероятно всичко е разяснено.

[KIZIL DELI]

Според мен разликата е, че във валявицата се обработват черги и други груби изделия - това, което описва Стан. Тепавицата явно се използва за по-фина обработка с тепане. При Вакарелски вероятно всичко е разяснено.

Чергите се тачат на стан аджеба, носят се там веднъж годишно през лятото да се изперат. През зимата се тупат на снега

[Stan]

Ето какво пише Н. Геров в неговия Речник на българския език
- валявица - 1. направа на вода да се валят аби, димии, черги и прочие. 2. тепавица
- тепавица - направа на вода с бутови и долап да ся тепат в нея аби, димии, черги и прочие; валявица, долап, тупавица

явно и на него не му е била особено ясна разликата, въпреки че би трябвало да е виждал все още действащи такива съоръжения

А сега Хр. Вакарелски - Етнография на България, С. 1974, с. 399 -400
преразказвам най-общо, защото са цели две страници
Горните дрехи са уплътнявани и "овласявани)" чрез "тепане". Както всеки може да се досети това вид бой Това може да се прави на ръка като се мачкат в дървено корито с наръбено дъно и дъска, пак наръбена. "Вредом другаде из страната тепането става с тепавици, в Западна България - валявици, движени от вода". По долу обаче ги описва като различни съоръжения - тепавиците са с дървени чукове, задвижвани от вода - под тях се слага тъканта и се бие с чуковете, като се залива с топла вода. Такива има навсякъде по планините където има вода.
Грубите тъкани за настилка и зимните горни дрехи ""се валят с помощта на валявица", което в Родопите са нарича "доща", а в Странджа ""дръща. Това е кръгъл басейн от нарядко наковани дъски, в който навлиза мощна струя вода падаща от високо и под наклон и именно натиска на водата и въртенето (което било 1-2 денонощия) са довелждали до уплътняването на тъканите.

т.е. това което в момента е щироко известно като "тепавица" е всъщност "валявица", и не се ползвало за пране (както е сега, доколкото въобще се ползва) а за уплътняване на тъкани.

Дели, в твоите извори пише ли дали водата във вадите освен за воденици, тепавици и валавици, са я използвали за изстудяване на дини и мастика?

[gollum]

Хъм, това (на снимките) е устройство за пране на вече готови изделия (употребявани ), за почистване на вълната в процеса на обработка или за сплъстяване? Определено е различно - в "Уики" описват "индустриални" предприятия за получаване на вълнен плат чрез сплъстяване (като алтернатива на тъкането), очевидно с доста по-сложни механизми и, вероятно, с доста по-голям обем продукция (което едва ли е изненадващо, предвид развитието на вълнената "индустрия" в острова), докато тук има нещо по-просто, без каквито и да е механизми. Дали обаче тук е имало подобни на английските "предприятия" с водна тяга?

По долу обаче ги описва като различни съоръжения - тепавиците са с дървени чукове, задвижвани от вода - под тях се слага тъканта и се бие с чуковете, като се залива с топла вода. Такива има навсякъде по планините където има вода.

Това ми звучи като воден механизъм, подобен на описаните в "Уики". Тогава "тепавица" ще да е воден механизъм, докато "валявица" - показаното на снимките в поста на KIZIL DELI, т.е. "водно-гравитационно" устройство (което ще да е практично там, където може сравнително лесно да се организира наклон, така че водата да добие сила и да се използва директно - в планините).

[Stan]

Чергите се тачат на стан аджеба, носят се там веднъж годишно през лятото да се изперат. През зимата се тупат на снега

имало и плъстени черги които не се тъкат. От плъст се правели и ямурлуците.

[KIZIL DELI]

Мда верно има и плъстени черги. А тепане и валяне не е ли едно и също нещо, аз поне ги имам за едно и също, но от казаното от Вакарелски, което си цитирал излиза, че тепавиците тепат, а валявиците валят и затваряме кръга.
Това за тепавиците с чукове е интересно, а то и без друго ми се струва единствен начин за сплъстяване, в коритото, което знаем може да се пере вълната или пък след като се спълсти материалът знам, че пак го пускат да се пере (явно е част от технологичния процес). Та някой виждал ли е такава тепавица с чукове в България?