Съобщение

Collapse
No announcement yet.

За произхода на татарския погребален ритуал в България (по инф-ия от с. Тръстеник)

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    За произхода на татарския погребален ритуал в България (по инф-ия от с. Тръстеник)

    Преди известно попаднах на този материал от село Тръстеник:

    "- Какво правите, когато някой умре?

    - Викаме ходжата, а ако го няма, вика се човек, който може да свърши същата работа - да чете молитва. След това той отива в джамията, качва се на минарето, обикаля в кръг и съобщава високо за смъртта на починалия. В дома на починалия отиват жени и мъже, за да го видят и да се простят е него.

    Вечерта, както е гол, го поставят на дюшек, където престоява през нощта. При него стоят близките му.

    На другия ден сутринта, починалият се изнася от къщи и се полага на специална дъска с две дупки, след което го изкъпват е топла вода и сапун. Къпането извършват трима души. Мъжете къпят мъже, жените - жени. След това го обличат в широка и дълга риза, ушита и приготвена за целта. Пъхат памук във всички отвори на тялото, връзват му краката. Накрая всички близки се прощават за последно, минавайки един след друг покрай него.

    - Оставят ли се някакви предмети или цветя при починалия?

    - Нищо не оставяме. Както е дошъл гол и без нищо, така и си отива. После мъжете тръгват към гробището, там жени не ходят. А починалия носят на ръце. На гробището го слагат върху един плосък камък за последно приготовление и прощаване, преди да бъде спуснат в гроба.

    Мъжкият гроб се изкопава в дълбочина до кръста, а женският - до гърдите, така е, защото жената била по-грешна. От вътрешната страна се изкопава странично една ниша. Развързват краката на починалия и го тьркулват към отвора на нишата. Затварят нишата с един ред дъски, за да не може след това пръстта да го затрупа. Една от тия дъски излиза чак над гроба. Според поверието, това го знам от дядо си, ако някой мъртвец се съживи, да може с помощта на тази дъска да излезе от гроба. Когато се изнася от къщата, мъртвецът се носи с краката напред, а в гроба се поставя с краката на изток, „за да може да вижда", когато слънцето изгрява.

    Имате ли някакви идеи за неговия произход, по точно защо погребването се извършва в ниша ?

    Иначе този погребален ритуал е интересен (погребение в ниши). Използва се в Хорезм от времето на късните сармати (от Кангюйската епоха), до Средновековната епоха (мюсюлманска такава) - при мюсюлманските погребения. От Хорезм прониква (заедно с исляма) във Волжска България, а от Волжска (Казанска) България или от Хорезм: прониква при татарите-мюсюлмани..Днес тези погребения (в ниши) присъстват при татарите-мюсюлмани от село Тръстеник

    Ибн-Фадлан в "Рисаля" също описва такива погребения за тези волжски българи, които са женени за хоремзийски жени.

    #2

    Having mixed a portion of quick-lime with the earth, they now prepared to put the corpse into the grave. This was dug perpendicularly for about four feet, at which depth an excavation was made on one side nearly large enough to admit the width of the body. In this excavated niche it was laid, and some papers* written by the Mulla were disposed about it ;
    one being placed on the breast, expressive of the character of the deceased ; another in the hand, in-tended likewise as a sort of passport at the gates of heaven; and a third above the head, which is said to be an intimation to the Evil One to refrain from disturbing the bones of a true believer. These papers having been properly arranged, stakes were fixed obliquely across the grave, from the upper to the lower side, opposite the body. They were placed very close to each other, and a quantity of hay being put over them, the earth was thrown in, and large stones collected to cover the whole. The final ceremony at the grave is a repetition of prayers and singing; the party then adjourn to the house of the deceased, where they and others, including all relations and friends, are feasted for one, two, or three successive days, according to the power and possessions of the mourners. After the dispersion of the other attendants, the Mulla remains alone and reads by the grave.

    Comment

    Working...
    X