Най-напред въпросът какви са къзълбашите бе поставен в Тема: Османски паметници на територията на България, пост 306:“ся разбрах, че къзълбашите са някво тюркско племе не турци. горе къзълбаши ли са или турци, или май са асимилирани ”;
пост 307 “иначе къзълбашите/аливии/алевити и т.н. имена на не-сунитското турско население в България са точно толкова турци колкото са българи католиците от Раковски да речем”;
пост 314 “Тошев, бях ти отговорил, че правилно си ме разбрал, после се намеси Терзи, на когото също отговорих и най-накрая е минала модераторската секира. По мое мнение съвсем основателно. Ако искаш отвори отделна тема и кажи какво те притеснява”.
Въпросът е не какаво ме притеснява, а каква е в действителност историческата истина...
1. Произходът на къзълбашите.
Както винаги подобен въпрос предизвиква много спорове, критики и всякакви теории. В последно време, според най-новите проучвания се приема тезата, че в периода на ранното средновековие предците на днешните къзълбаши са тюркски номадски племена населявали областта Хорасан в Северозападен Иран. През Х²²² в. те са изтласкани на запад от монголските нашествия, а в края на ХV в. дават човешкия потенциал върху който се изгражда Сефевидската държава (Персия, Иран), където като господстваща религия се налага шиитския ислям.
2. Отношения между Османската империя (сунити) и Сефевидски Иран (шиити).
В края на ХV и през ХV² в. двете империи водят множество войни за първенствуващо място в ислямския свят, като придават и религиозна окраска на своите сблъсъци. И двете страни претендират, че именно те са защитници на «истинската вяра», а противниците им са еретици, отстъпници и т.н. И както при всяка религиозна война бойните действия се съпътстват с особена жестокост. Много добра илюстрация на отношенията изобщо между двете държави, между двете религиозни групи по това време е «присъдата, издадена от мюфтията Есад Ефенди срещу учителя на шах Абас, царя на Персия, наречен Сари Халифе и срещу всички персийци; … “Не мога да не издам тази тежка присъда срещу вас – законно и богоугодно е да бъдете убивани и унищожавани … ако християнина бива осъждан на смърт и изземане на имуществото само защото казва, че съществува триединство на бога, защо персиецът, който е заклеймен на 70 места в Корана за еретизъм, да очаква по добра съдба … освен това във вашите книги се поддържа и признава за законно да грабите, изгаряте и разорявате страните на мюсюлманите, да отвеждате жените и децата им в робство, злонамерено и позорно да ги водите голи из пазарите си и да ги излагате за продан на всеки пътуващ търговец. Самите езичници не смятат това за честно, нито прилично, от което става очевидно, че вие сте наши най-непримирими и смъртни врагове от всички народи на света. … С една дума – вие сте яма за всички нечистотии и грехове; християнин или евреин може да се надява да стане правоверен, но вие – никога.
По силата на властта, която съм получил от самия Мохамед, обявявам за законно всеки правоверен, независимо от каква народност е, да ви убива, унищожава и изтребва заради вашите злодеяния и безверие. Който убие размирен християнин, изпълнява похвално дело в очите на бога, а който убие персиец, ще получи 70 кратно по висока награда от извора на правосъдието. Надявам се, че в деня на Страшния съд всемогъщия бог ще ви осъди да станете магарета на евреите, да бъдете яхани и гонени към ада от този презрян народ. А не след дълго ще бъдете унищожени от нас, татарите, индусите и арабите – наши братя и другари по вяра.”.
При подобно “разрешение свише” османските султани предприемат масови репресии срещу къзълбашите в Анадола и в завоюваните от Иран погранични земи, които често са арена на активни бойни действия, за да подсигурят своя тил. Най-краен в действията против шиитите е султан Селим ², който се стреми към пълното им физическо унищожение. В хода на подготовката на поредната война с “къзълбашката държава на шах Исмаил” той разпорежда изтреблението на повече от 40000 души! В отговор избухват множество къзълбашки въстания потушени с голяма жестокост.
3. Преселението на къзълбашите в днешните български земи.
Друг приом за решаването на шиитския проблем в Османската държава е насилствената депортация на къзълбаши от Анадола в Румелия, където те са заселени главно в днешните източни български земи – Делиормана, Добруджа, Герлово, Варненско, Старозагорско, Хасковско, Кърджалийско, Крумовградско, Източните Родопи. Нахиите населени с къзълбаши са отбелязани в Подробния регистър на вакъфи посветени на свещения град Медина от 1558 г. в който изрично се отбелязва, че преселниците са «заточеници-персийци». За мен специално бе много интересно и ми направи голямо впечатление, когато съм говорил с къзълбаши и те са ми разказвали как дедите им дошли от Хорасан.
4. Отношения между къзълбаши и османски турци в българските земи.
Въпреки откъсването им от границата с Иран, официалната османска власт продължава да се опасява от враждебни действия и използва най-малкия повод за извъшване на нови наказателни акции. Много често домовете на къзълбашите се претърсват, изземат се забранени еретически книги, забранява им се да сменят местожителството си. Доста често представителите на властта по места използват насоките на официалната политика за да обвинят имотни хора в изповядване на къзълбашката вяра и да присвоят техните земи, добитък и т.н.
Тази враждебност на държавата принуждава къзълбашите да се затворят вътре в своите общности, да спазват при изпълнение на религиозните си практики принципа «такийя», който предвижда задължително скриване на изповядваната от тях вяра – това поражда и множеството легенди свързани с техните обреди като прословутия «дон къращирма» например.
За ежедневните отношения между къзълбаши и турци и двете общности са лаконични – «С тях алъш вериш нямаме!», «С тях нямаме никакво вземане-даване, езикът ни е еднакъв, но обичаите ни са съвсем различни; напоследък взехме да се сродяваме [70-те години на ХХ в.]». Същото мнение бе споменато в forum.boinaslava.net/showthread.php?p=184081&highlight=%E0%EB%E8%E0%ED% E8#post184081, пост 1
До 50-те години на ХХ в. смесените бракове между къзълбаши и турци са изключени. От тогава насам първо под политическото въздействие за създаване на единна социалистическа нация, а след 1989 г. вследствие на все по-засилващите си идеи на панислямизма и пантюркизма започват отделни случаи на женитби между двете общности.
Интересно е да се подчертае, че и до днес взаимната неприязън продължава отчетливо да се усеща – например при подбора на кадри в една от партиите на българското политическо пространство.
В заключение бих искал да отбележа, че да се твърди как къзълбашите били турци е твърде, ама твърде далеч от историчекта истина!
За всеки който има желания да се запознае по-подробно с проблема препоръчвам разработката на доц. Кр. Мутафова «Култът към светците в алианските села...», сб. Град Омуртаг и Омуртагския край..., В. Търново, 2003 г., т. 2, в която е направен и подробен преглед на литературата по въпроса.
пост 307 “иначе къзълбашите/аливии/алевити и т.н. имена на не-сунитското турско население в България са точно толкова турци колкото са българи католиците от Раковски да речем”;
пост 314 “Тошев, бях ти отговорил, че правилно си ме разбрал, после се намеси Терзи, на когото също отговорих и най-накрая е минала модераторската секира. По мое мнение съвсем основателно. Ако искаш отвори отделна тема и кажи какво те притеснява”.
Въпросът е не какаво ме притеснява, а каква е в действителност историческата истина...
1. Произходът на къзълбашите.
Както винаги подобен въпрос предизвиква много спорове, критики и всякакви теории. В последно време, според най-новите проучвания се приема тезата, че в периода на ранното средновековие предците на днешните къзълбаши са тюркски номадски племена населявали областта Хорасан в Северозападен Иран. През Х²²² в. те са изтласкани на запад от монголските нашествия, а в края на ХV в. дават човешкия потенциал върху който се изгражда Сефевидската държава (Персия, Иран), където като господстваща религия се налага шиитския ислям.
2. Отношения между Османската империя (сунити) и Сефевидски Иран (шиити).
В края на ХV и през ХV² в. двете империи водят множество войни за първенствуващо място в ислямския свят, като придават и религиозна окраска на своите сблъсъци. И двете страни претендират, че именно те са защитници на «истинската вяра», а противниците им са еретици, отстъпници и т.н. И както при всяка религиозна война бойните действия се съпътстват с особена жестокост. Много добра илюстрация на отношенията изобщо между двете държави, между двете религиозни групи по това време е «присъдата, издадена от мюфтията Есад Ефенди срещу учителя на шах Абас, царя на Персия, наречен Сари Халифе и срещу всички персийци; … “Не мога да не издам тази тежка присъда срещу вас – законно и богоугодно е да бъдете убивани и унищожавани … ако християнина бива осъждан на смърт и изземане на имуществото само защото казва, че съществува триединство на бога, защо персиецът, който е заклеймен на 70 места в Корана за еретизъм, да очаква по добра съдба … освен това във вашите книги се поддържа и признава за законно да грабите, изгаряте и разорявате страните на мюсюлманите, да отвеждате жените и децата им в робство, злонамерено и позорно да ги водите голи из пазарите си и да ги излагате за продан на всеки пътуващ търговец. Самите езичници не смятат това за честно, нито прилично, от което става очевидно, че вие сте наши най-непримирими и смъртни врагове от всички народи на света. … С една дума – вие сте яма за всички нечистотии и грехове; християнин или евреин може да се надява да стане правоверен, но вие – никога.
По силата на властта, която съм получил от самия Мохамед, обявявам за законно всеки правоверен, независимо от каква народност е, да ви убива, унищожава и изтребва заради вашите злодеяния и безверие. Който убие размирен християнин, изпълнява похвално дело в очите на бога, а който убие персиец, ще получи 70 кратно по висока награда от извора на правосъдието. Надявам се, че в деня на Страшния съд всемогъщия бог ще ви осъди да станете магарета на евреите, да бъдете яхани и гонени към ада от този презрян народ. А не след дълго ще бъдете унищожени от нас, татарите, индусите и арабите – наши братя и другари по вяра.”.
При подобно “разрешение свише” османските султани предприемат масови репресии срещу къзълбашите в Анадола и в завоюваните от Иран погранични земи, които често са арена на активни бойни действия, за да подсигурят своя тил. Най-краен в действията против шиитите е султан Селим ², който се стреми към пълното им физическо унищожение. В хода на подготовката на поредната война с “къзълбашката държава на шах Исмаил” той разпорежда изтреблението на повече от 40000 души! В отговор избухват множество къзълбашки въстания потушени с голяма жестокост.
3. Преселението на къзълбашите в днешните български земи.
Друг приом за решаването на шиитския проблем в Османската държава е насилствената депортация на къзълбаши от Анадола в Румелия, където те са заселени главно в днешните източни български земи – Делиормана, Добруджа, Герлово, Варненско, Старозагорско, Хасковско, Кърджалийско, Крумовградско, Източните Родопи. Нахиите населени с къзълбаши са отбелязани в Подробния регистър на вакъфи посветени на свещения град Медина от 1558 г. в който изрично се отбелязва, че преселниците са «заточеници-персийци». За мен специално бе много интересно и ми направи голямо впечатление, когато съм говорил с къзълбаши и те са ми разказвали как дедите им дошли от Хорасан.
4. Отношения между къзълбаши и османски турци в българските земи.
Въпреки откъсването им от границата с Иран, официалната османска власт продължава да се опасява от враждебни действия и използва най-малкия повод за извъшване на нови наказателни акции. Много често домовете на къзълбашите се претърсват, изземат се забранени еретически книги, забранява им се да сменят местожителството си. Доста често представителите на властта по места използват насоките на официалната политика за да обвинят имотни хора в изповядване на къзълбашката вяра и да присвоят техните земи, добитък и т.н.
Тази враждебност на държавата принуждава къзълбашите да се затворят вътре в своите общности, да спазват при изпълнение на религиозните си практики принципа «такийя», който предвижда задължително скриване на изповядваната от тях вяра – това поражда и множеството легенди свързани с техните обреди като прословутия «дон къращирма» например.
За ежедневните отношения между къзълбаши и турци и двете общности са лаконични – «С тях алъш вериш нямаме!», «С тях нямаме никакво вземане-даване, езикът ни е еднакъв, но обичаите ни са съвсем различни; напоследък взехме да се сродяваме [70-те години на ХХ в.]». Същото мнение бе споменато в forum.boinaslava.net/showthread.php?p=184081&highlight=%E0%EB%E8%E0%ED% E8#post184081, пост 1
До 50-те години на ХХ в. смесените бракове между къзълбаши и турци са изключени. От тогава насам първо под политическото въздействие за създаване на единна социалистическа нация, а след 1989 г. вследствие на все по-засилващите си идеи на панислямизма и пантюркизма започват отделни случаи на женитби между двете общности.
Интересно е да се подчертае, че и до днес взаимната неприязън продължава отчетливо да се усеща – например при подбора на кадри в една от партиите на българското политическо пространство.
В заключение бих искал да отбележа, че да се твърди как къзълбашите били турци е твърде, ама твърде далеч от историчекта истина!
За всеки който има желания да се запознае по-подробно с проблема препоръчвам разработката на доц. Кр. Мутафова «Култът към светците в алианските села...», сб. Град Омуртаг и Омуртагския край..., В. Търново, 2003 г., т. 2, в която е направен и подробен преглед на литературата по въпроса.
Моля да вземеш предвид и факта, че няколко милиона къзълбаши днес живеят в Република Турция, общност далеч по-многобройна от тази в България.
Comment