Днес е денят, в който в молитвите си се сещаме за мъртвите мъже на България. За войниците и офицерите, за героите – хиляди и хиляди, знайни и безименни. Мъжете на България, оставили костите си по чукарите на Македония, по сипеите на Мека Црев и Гургулят, край Булаир, Чаталджа и Люлебургас, в равните полета на Добруджа – край Кубадин, Кочмар, Карапелит и езерото Туркоайа, в Завоя на Черна, край бреговете на Дойран и по скалите на Мокра планина и Галичица...
Това е славата българска. Шуменски, Родопски, Приморски, Беломорски... Българските полкове разпъват на кръст полуострова. Победните им знамена вървят през вихрите на Балкана. От тях треперят минаретата на Одрин и приспивно им припяват вълните на Охридското езеро и тревите на Каймакчалан.
Ако имаме с какво да се гордеем, за тези повече от тринадесет века, преживени на бурния полуостров, това е Българската армия, това е честта на българското оръжие, това е силата на българския дух. Защото без тях днес нямаше да я има България. Без кръвта и окъсаните униформи по балканските фронтове днес нямаше да бъдем същите, нямаше да имаме какво да разказваме на синовете си.
Забравена, страшна и славна е българската военна история.
От http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?f=13&t=1558
Това е славата българска. Шуменски, Родопски, Приморски, Беломорски... Българските полкове разпъват на кръст полуострова. Победните им знамена вървят през вихрите на Балкана. От тях треперят минаретата на Одрин и приспивно им припяват вълните на Охридското езеро и тревите на Каймакчалан.
Ако имаме с какво да се гордеем, за тези повече от тринадесет века, преживени на бурния полуостров, това е Българската армия, това е честта на българското оръжие, това е силата на българския дух. Защото без тях днес нямаше да я има България. Без кръвта и окъсаните униформи по балканските фронтове днес нямаше да бъдем същите, нямаше да имаме какво да разказваме на синовете си.
Забравена, страшна и славна е българската военна история.
От http://forums.pravoslavie.bg/viewtopic.php?f=13&t=1558
Comment