Не успях да намеря никъде във форума темата да е била обсъждана, но ако е била направо ме затрийте!
Вчера реших да проверя кога най-старата запазена османска сграда на територията на България и по-всяка вероятност втората най-стара на Балканите изобщо, джамията/завие в Ихтиман е обявена за паметник на културата (построена през 80-90-те г. на Х²V в.). Логичното място да потърся информация беше на сайта на министерството на културата, където хората любезно са предоставили списъци на паметниците на културата с категория от “национално значение” -
има PDF файлове на обектите, абе въобще модерна работа – европейски тертип, сериозно изглежда.
Работата е там, че като ги отворих ахнах от удивление какво съдържат. Започна се с това, че въпросната сграда липсва в списъка и единственият паметник на културата от национално значение в Ихтиман е „лобно място в м. Ушите”, каквото и да означава това. Колкото повече гледах, толкова повече се дивях на това какво министерството на културата на Р. България счита, че е паметник на културата от национално значение – то не е партизански лагер в м. Въртопа до Клисура или партизанска землянка в м. Барикада до с. Старосел и т.н. (любопитно четиво препоръчвам, който има интерес да се запознае), да не говорим, че се споменава за тракийско светилище в яз. Васил Коларов и т.н. и т.н. Струва си човек да погледне и гр. Батак, където също има бая интересни обекти.
Та в тази връзка имам някои питания към по-информираните участници във форума.
1. Има ли изобщо държавна политика по отношение на архитектурните и археологическите паметници на културата на територията на България?
2. Понеже подозирам, че ще излезе, че има, то по кои критерии монументална сграда от ХV в. като джамията в Карлово например, не е паметник на културата от национално значение, а партизанска землянка незнам къде си или лобното място на еди кой си партизанин са? Далеч съм от мисълта за политика и спорното място на партизанското движение изобщо. Просто се чудя как така монументални сгради от Х²V и ХV в., които имат своето място в изучаването на развитието на архитектурата по нашите географски ширини не представляват никакъв интерес за държавата, а бараки и землянки и др. такива от 40-те г. на миналия век - да.
3. Ясно е, че споменатите землянки и др. са вкарани в списъка по време на комунистическия режим, но режим няма вече 20! години. Означава ли това, че веднъж нещо като влезе в списъка на паметник на културата от национално значение, после няма вадене от там каквото и да става?
4. Понеже се използва името Васил Коларов за яз. Г. Беглик предполагам, че просто някой неграмотен чиновник е преписал списъците от комунизма. Означава ли това, че този списък не е „пипан” от тогава?
5. След като всичките тези „чудеса на чудесата” са обекти от национално значение, направо не мога да си представя какво съдържат списъците на паметниците на културата от регионално и местно значение. Някой има ли достъп до тези списъци и къде могат да се намерят?
6. Последно, намирате ли, че подобно отношение на държавата е нормално?
Работата е там, че не съм особено запознат с материята и тези ми впечатления са доста повърхностни. Ако някой знае как стоят нещата в действителност, моля да даде някаква информация. Много се надявам, че нещо не съм доразбрал и нещата никак не стоят така, както на мен ми се е сторило.
Вчера реших да проверя кога най-старата запазена османска сграда на територията на България и по-всяка вероятност втората най-стара на Балканите изобщо, джамията/завие в Ихтиман е обявена за паметник на културата (построена през 80-90-те г. на Х²V в.). Логичното място да потърся информация беше на сайта на министерството на културата, където хората любезно са предоставили списъци на паметниците на културата с категория от “национално значение” -
има PDF файлове на обектите, абе въобще модерна работа – европейски тертип, сериозно изглежда.
Работата е там, че като ги отворих ахнах от удивление какво съдържат. Започна се с това, че въпросната сграда липсва в списъка и единственият паметник на културата от национално значение в Ихтиман е „лобно място в м. Ушите”, каквото и да означава това. Колкото повече гледах, толкова повече се дивях на това какво министерството на културата на Р. България счита, че е паметник на културата от национално значение – то не е партизански лагер в м. Въртопа до Клисура или партизанска землянка в м. Барикада до с. Старосел и т.н. (любопитно четиво препоръчвам, който има интерес да се запознае), да не говорим, че се споменава за тракийско светилище в яз. Васил Коларов и т.н. и т.н. Струва си човек да погледне и гр. Батак, където също има бая интересни обекти.
Та в тази връзка имам някои питания към по-информираните участници във форума.
1. Има ли изобщо държавна политика по отношение на архитектурните и археологическите паметници на културата на територията на България?
2. Понеже подозирам, че ще излезе, че има, то по кои критерии монументална сграда от ХV в. като джамията в Карлово например, не е паметник на културата от национално значение, а партизанска землянка незнам къде си или лобното място на еди кой си партизанин са? Далеч съм от мисълта за политика и спорното място на партизанското движение изобщо. Просто се чудя как така монументални сгради от Х²V и ХV в., които имат своето място в изучаването на развитието на архитектурата по нашите географски ширини не представляват никакъв интерес за държавата, а бараки и землянки и др. такива от 40-те г. на миналия век - да.
3. Ясно е, че споменатите землянки и др. са вкарани в списъка по време на комунистическия режим, но режим няма вече 20! години. Означава ли това, че веднъж нещо като влезе в списъка на паметник на културата от национално значение, после няма вадене от там каквото и да става?
4. Понеже се използва името Васил Коларов за яз. Г. Беглик предполагам, че просто някой неграмотен чиновник е преписал списъците от комунизма. Означава ли това, че този списък не е „пипан” от тогава?
5. След като всичките тези „чудеса на чудесата” са обекти от национално значение, направо не мога да си представя какво съдържат списъците на паметниците на културата от регионално и местно значение. Някой има ли достъп до тези списъци и къде могат да се намерят?
6. Последно, намирате ли, че подобно отношение на държавата е нормално?
Работата е там, че не съм особено запознат с материята и тези ми впечатления са доста повърхностни. Ако някой знае как стоят нещата в действителност, моля да даде някаква информация. Много се надявам, че нещо не съм доразбрал и нещата никак не стоят така, както на мен ми се е сторило.
Comment