-
-
[QUOTE=KIZIL DELI;298689]Тая няма да е баш османска сгада
Ти шъ кажеш.Comment
-
То по османско време Мадан има ли изобщо? Сега като се замислям за името, баш може и да е имало (маден = рудник), но на снимката е очевидно модерна сграда. Сега като я гледам обаче хич не мяса да е джамия даже, да не би пък минарето да стърчи от по-ниска сграда зад тази двуетажната?Comment
-
китабето и снимка на джамият отстрани, за жалост много малко се виждаComment
-
А това вече е нещо друго, наистина малко се вижда, но малкото си изглежда на легитимна сграда от османския период.
Някой си [Ха]джъ Хасан я бил построил в [1]254 по Х., т.е. 1838-39 г. Демек ше да е имало Мадан по османско време
Comment
-
Преди 1 седмица ги снимах надписите, та някой, ако има желание мога да му ги кача във форума
"Моята крепост беше българската нация, българският народ, моят български произход."
- МУСТАФА ШАРКОВ -
---------------------------------------------------------------------
www.ottomanbul.blogspot.com - Османски паметници на територията на БългарияComment
-
-
то, че е за медресе правена сградата, правена е, но 20-те г. на ХХ в. всякак трябва да са пост-османски период
Comment
-
Тази публикация се спомена и в темата за нови книги, но понеже има пряко отношение към тази тема я пускам и тук. Тези дни ще гледам да кача едно съдържание.
Студиите, включени в този том, представляват опит за културно-историческо надграждане на досегашното изследване на османските паметници у нас. Те са плод на многогодишни теренни проучвания на автора в цялата страна и частично на Балканите. Документирани са стотици култови (религиозни) и граждански архитектурни обекти, част от които са представени с прилагане на интердисциплинарен подход. Съществено място е отделено и на архитектурния декор както на разгледаните, така и на някои други османски паметници у нас и в чужбина. В тома са включени 14 студии, публикувани в различни научни издания (списания и сборници). Те са допълнени и основно редактирани с оглед подобряване на тяхната научна стойност. Изданието съдържа 21 плана и приложение с 253 цветни илюстрации. Книгата е предназначена за студенти, докторанти хуманитаристи и всички, които се интересуват от османското културно наследство (архитектура и изкуство), съхранено до днес в България.Comment
-
Куртпашовата кула
Comment
-
Къде е тази кула? И ако може малко инфо.Comment
-
Ае стига бе, Стане, провал в общата култура. Най-голямата забележителност на Враца не я знаеш!Comment
-
Има, има не си я видял в мъглата
Единственото обобщаващо изследване за т.нар. жилищно-отранителни кули на български и с оглед на българските земи (доколкото аз знам де) е на Радосвета Кирова цък. Има ги и на други места по Балканите, колко са жилищни е отделна тема, а и често им пляскат едни ранни датировки не си е работа. Като цяло по въпроса битуват доста небивалици. Статията на Кирова е много информативна и като цяло примирява по-крайните постановки.
А иначе смисълът на тази тема не е да се събират картинки, а що-годе прилична информация за обектите, всеки според мерака и възможностите си, естествено придружени с илюстрации. Та бележката на Стан към saladin е уместна, не е казано, че всички трябва да ставаме и лягаме с архитектура от османския период. Врачанските кули са доволно известни де и ако ги гугълнеш можеш да добиеш представа.
Comment
-
След забележката от Делията...........
,,Куртпашовата кула (вероятно строителството й започва към края на ХV² век, на мястото на друга, по-стара твърдина) принадлежала на местни феодали – Курт-Пашовци. Тяхната съдба не се различава от тази на останалите живи, след османското завоевание, български знатни родове. Легендата гласи, че те били боляри, които след като приели исляма, били оставени да властват над старите си владения. За да опазят привилегиите си те построили кула висока над 10 метра, която съдържа четири помещения на четири нива, а дебелите й стени я превръщат в сериозно препятствие, за всеки дръзнал да оспори властта на аяните.,,
Comment
Comment