Османски паметници на територията на България

[d-r V.]

Къзъл дели, да си чувал нещо за дервишко теке на Сахат тепе? В подножието на стълбите на отдел "Нова история" на нашия музей, който се намира там, има две мраморни бази от колони и се сетих наскоро, че един колега беше казал - че някога на това място съществувало теке. На него много не са му сигурни информациите, щото той е разпространителят на идеята за църквата под Дж. джамия, но като стил елементите наподобяват. Сега ще искате снимки, ама друг път.

[terzi]

"Солак джамия в Казанлък, разрушена по-късно" някви снимки

[KIZIL DELI]

Къзъл дели, да си чувал нещо за дервишко теке на Сахат тепе?

Докторче, сега те виждам, пардон! Освен мевлевихане-то, което вярвам добре знаеш и си ял и пил в него, със сигурност е имало още няколко текета в Пловдив. Къде точно са били обаче не се наемам да кажа, защото никога не съм срещал каквато и да е пространствена отпратка. Във всеки случай аз поне не съм чувал за текке на това място, виж обаче джамии в района има няколко . На коя улица са тия основи от колони и там ли са били винаги или някой ги е дотъркалял до там? Освен това (незнам точно защо, вероятно защото ги няма никакви) аз винаги съм си представял пловдивските текета като дървено-паятнови сгради, на които определено не прилягат мраморни колони.
Е, изключения все ще се намерят. Не че според мен на кирпичена къща в Амасра й приляга мраморен корниз, но явно собственикът е на различно мнение.


Дай един по-точен адрес на мястото, където са основите от колони (или от където се предполага да са дошли) та да видим ще излезе ли нещо там. И най вече, па вземи да ги снимаш, ако са ти в двора всеки ден се спъваш в тях, да не излезнат нещо средновековни или антични .
Църква под Джумаята е песен дето се пее от години неясно що. Реставраторите от преди няколко години копаха до основи, за да инжектират бетони, отводнят и т.н. с цел запазване на сградата. Е църква не се откри . Аз си мисля обаче, че на поддръжниците на теорията за св. Петка под Джумая джамия (оставам на страна нелогичното място за църква) и сам Йоан Александър да им се яви и да каже, че църква не е правил там, ще му намекнат, че нещо се е объркал . Аз съм чел и друго - че майсторите българи, градили джамията са закодирали в клоазоне-то поне 3 христови знака. Който има очи ще ги види, който не ще отрича и тва е!

[terzi]

не са слагани снимки на тая баня , май

ловеч

[KIZIL DELI]

не са слагани снимки на тая баня , май

Я виж тук http://forum.boinaslava.net/showpost...&postcount=108

[terzi]

офф да ве, чел съм го

[d-r V.]

Къзъл Дели, адресът е ул. Ангел Букорещлиев 14. Там се намира отдел "Нова история" на РИМ. Базите със сигурност са донесени от някъде, но кога и как не се знае. Възможно е да е било някакво стара събирателска дейност, но се съмнявам, защото в миналото тя е било предимно насочена към комунистическата история. там преди беше Музей на революционното движение - партизани, стачки, профсъюзи и пр. Сградата е стара - строена някъде през 80-те, най-късно 90-те години на Х²Х век. Какво е имало преди нея на мястото - не знам, но логично ми изглежда това да са останки от предишна постройка на същото място или в близост. Мраморните постаменти не означават задължително монументалност, може колоните нагоре да са били дървени. По изработка базите много си схождат със стълбите от текето на пост 160. Ще гледам да осигуря и снимки. Ако дойдеш дотам някой път обади се; това ми е местоработата.

[KIZIL DELI]

Докторе, на А. Букурещлиев не знам да е имало нещо
Най-близо е бил Аладжа месджид (не Аладжа джамия на копчетата пред общината), който е бил на ъгъла на Антим ² и Лейди Страгфорд. Ако човек се позвери срещу панорамната снимка на Кавра от 1879 г.(?) може да види минарето на въпросния месджид. Ама дали тези основи са от там един бог ги знае. Хайде някой път като се спънеш за пореден път в тях, може и да ги снимаш

[terzi]

честит празник м/у другото батко

[d-r V.]

Църква под Джумаята е песен дето се пее от години неясно що. Реставраторите от преди няколко години копаха до основи, за да инжектират бетони, отводнят и т.н. с цел запазване на сградата. Е църква не се откри . Аз си мисля обаче, че на поддръжниците на теорията за св. Петка под Джумая джамия (оставам на страна нелогичното място за църква) и сам Йоан Александър да им се яви и да каже, че църква не е правил там, ще му намекнат, че нещо се е объркал . Аз съм чел и друго - че майсторите българи, градили джамията са закодирали в клоазоне-то поне 3 христови знака. Който има очи ще ги види, който не ще отрича и тва е!

Извинявай, но можеш ли да посочиш къде са публикувани резултатите от тези изследвания в основите на джамията да му ги блъсна аз пред очите на колегата Пижев, че вече аман от тая църква! Разказал го е на екскурзоводката и тя го говори пред посетителите като сигурен факт. Да не говорим, че вече на втора студентска дипломна работа за Стария град пак се натъквам на това твърдение; издал го е в една книжка албум за църквите там и онези като папагали го преповтарят, щото учат туризъм и хал хабер си нямат от това каква литература да ползват, пък за проява на критичност да не говорим. Точно сега рецензия на един такъв опус пиша...

[KIZIL DELI]

Но е апокриф, търси в Пловдивската община, трябва да има безплатни копия от книгата. Никога не се е продавала, излезна миналата година.

П.П. Сборникът е много зле! С изключение на една статия всички писали вярват, че е сграда на Мурад ², а някои даже са я направили на комплекс с Тахтакале хамам и Куршум хан и т.н., с две думи от историческа гледна точка академичното ниво е трагично. Нас обаче ни вълнува въпросът байчовците реставратори къде какво точно са правили и кво са намерили, е там е интересното, ако имаш неври да им издържиш техническия език де.

[d-r V.]

Мерси много! Ще я подиря, надявам се да е успешно, нали Общината е наша Майка кърмилница. Между другото наскоро открих, че в нашия фонд се съхранява ключът от Куршум хан, но още не съм го виждал. Трябва да кажа на фондовика да го извади, а това си е доста трудна работа. Той твърди, че бил стар, но трябва първо лично да се убедя колко...

[KIZIL DELI]

Ха това е много интересно, като отидеш да го видиш гледай и апарат да имаш на ръка
Да имаш идея къде е оригиналният надпис, който е стоял над вратата на имарет джамия и е публикуван от Татарлъ? Трябва да е някъде из музеите и защо оригиналът е бил свален, а по-късният до него оставен, идеи?
Ето за какво говоря

[d-r V.]

Аз апарат имам, ама все ми се свиди да дам пари за зарядни батерии, че старите изфирясаха, пък с музейна заплата и две деца не е точно това приоритет. Зарекъл съм се обаче до края на месеца да купя. Басирам се, че надписът е във фондовете на Археологическия. Те със сигурност имат османски надгробни паметници, та може и това да са забърсали; вече нали говорих нещо подобно по-горе. Ще проверя (много мерси за информацията). Замислил съм да направя един обзор на всички османски текстове и епиграфски паметници в П-в, но иска работа, време, междуинституционални контакти (много трудна дума на количеството ракия, което съм изпил), а те са някой път много мъчителни, ако и да са в един град; да не говорим, това все още е само идея и е редно да почна от нашия мавзолей, в който има поне за една година работа, и то от по-компетентен, отколкото съм сега и на всичкото отгоре не прави нищо друго. (Стана като изречение от османски документ) доц. д-р Василка Танкова - една пловдивска историчка - ми е разказвала, че в края на 70-те или нач. на 80-те покрай 1300 годишнината й се е наложило да прави в Имарет джамия музейна изложба или експозиция в някакъв пожарен срок, та може и тя да знае нещо по въпроса. Ще я питам.

[Stan]

Извинявай, но можеш ли да посочиш къде са публикувани резултатите от тези изследвания в основите на джамията да му ги блъсна аз пред очите на колегата Пижев, че вече аман от тая църква! Разказал го е на екскурзоводката и тя го говори пред посетителите като сигурен факт. Да не говорим, че вече на втора студентска дипломна работа за Стария град пак се натъквам на това твърдение; издал го е в една книжка албум за църквите там и онези като папагали го преповтарят, щото учат туризъм и хал хабер си нямат от това каква литература да ползват, пък за проява на критичност да не говорим. Точно сега рецензия на един такъв опус пиша...

Най-добре питай комшиите си от РАМ-Пловдив. Изкопите в джамията ги наблюдаваше Жени Танкова.

За прословутата църква Св. Петка под Джумая джамия има и една статия
Д. Чешмеджиев - Старата църква "Св. Петка" в Пловдив в сведенията на пътешествениците, В:Пътуванията в средновековна България, ВТ. 2009. Там доста е сипал да хапне на колегата ти Пижев.