Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Османски паметници на територията на България

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Здравейте, опитах се да проследя темата (която намирам за изключително интересна) от самото начало. За османската архитектура в Кюстендил може да се изпишат доста интересни неща.
    Дервиш баня е наистина уникален пример за строителството на хамамите по нашите земи. Хамамът се е намирал в центъра на Дервиш махала. В близост до него е било Дервишкото теке (на мястото на новата сграда от снимка 3 от поста на Торн) и Кая Джамия( на мястото на брезовата гориючка от снимка 2)
    Банята със сигурност е претърпяла преустройства през вековете. През 20-те години на миналия век е изградена едноетажна пристройка като разширение на съблекалнята и входно предверие, но при реставрацията от 2006 я събориха. Тази част със скатния покрив си носи всички белези на османски градеж. В цокъка са вградени каменни блокове от крепостната стена на града (или от античен некропол - има много версии).

    Comment


      DALET, добре дошъл
      Относно Дервиш баня, аз мисля, че изглежда така странно, защото това не е хамам, а каплъджа. Сега, то на български всичко е "турска баня", но за османеца е имало разлика. Хамамът си е "класическата баня", със съблекалня, стаи за епилация, тоалетна, гьобек ташъ, басейнче и т.н. екстри, като в по-луксозните варианти са често покрити с кубета, а супер лукса имат олово и джамчета на кубетата. Каплъджата е друго нещо - това е баня върху минерален извор. По някаква причина, много често са простички сгради, няколко страници назад съм сложил 2 каплъджи (ама и мн.ч.) от с. Баня, Разложко, те дават някаква идея. Разбира се има и изкючения от правилото и богати бани са строени върху мин. извори - например Йени хамам на Мурад в Бурса си е класика в жанра - с преизползвани византийски капители с кръстови знаци, който функционира и сега. Та предполагам обяснението за Дервиш баня е това, просто не всички бани са хамами (което вероятно е типичната турска баня), а клоазонето сигурно си е ориганално, а не предосманско или правено с друга цел.

      Comment


        Ето какво разправя М. Харбова, Архитектура и градоустройство, с. 147-150 по повод банята:
        Дервиш къплъджа в Кюстендил (1566) се състои от три основни помещения: осмоъгълно в план банско помещение с басейн, покрито с купол, правоъгълно с полуцилиндричен свод по всяка вероятност заварено, и изградена значително по-късно съблекалня. Във външния архитектурен образ на сградата личи ясно долепянето на новия обем до съществуващия. Трудно може да се определи със сигурност предназначението на заварената сграда, но по своя градеж и архитектурно оформление тя се отличава ясно. В случаите, когато минералните бани използуват част от заварени антични терми, тяхното обемно-пространствено въз¬действие не е единно. Съобразяването на заварената планова схема с новите изисквания често води до необичайни решения.
        Планче:


        Тя изкарва сградата предосманска, макар че не става ясно защо и как я датира. Е много ясно ясно, че османската традиция за използването на мин. извори идва след римската и често сигурно е имало римски градежи там, чиито материали доколкото е възможно са били преизползвани. Това обаче хич не ми прилича да е такъв случей.

        Comment


          Взимайки повод от горното мнение, някой сеща ли се да има засвидетелствани бански съоръжения от епохата между Римляни и Османци по нашите земи?

          Comment


            MOHAXA написа Виж мнение
            Взимайки повод от горното мнение, някой сеща ли се да има засвидетелствани бански съоръжения от епохата между Римляни и Османци по нашите земи?
            Ми нали Тулешков разправя за средновековни бани в Търново?

            Comment


              Един пасаж за Кюстендил и Дервиш баня от обзорната статия на Махиел Кийл "Развитието на градовете в България през османския период: мястото на турската архитектура в процеса" ("Urban Development in Bulgaria in the Turkish Period", International Journal of Turkish Studies, 1989, 79-158)


              […] КЮСТЕНДИЛ. Градът е столица на санджак със същото име, което се явява изкривен вариант на османо-българското „Костандил-или“, „Земята на Константин“ (последният християнки владетел на областта преди османското завоевание). В размирните години на османската гражданска война или при възкачването на Мурад ²² (1421 г.) Кюстендил би трябвало да е споделил съдбата на София – да е бил разрушен и населението му – разпръснато. Съществува единствено много смътен местен спомен за някакъв български бунт по това време, както и за повторното превземане на града.[94] Кюстендил е още един пример за напълно възстановен град от типа, формулиран в тезата на Баркан. Тесният средновековен крепостен град, разположен високо на хълма Хисарлък, е изоставен за сметка на открито селище в основата на хълма – по протежение на важния път Истанбул-Филибе-Юскюп/Скопие и в близост до множество минерални извори, където през Римския период се намира градът Пауталия. Най-ранната османска структура, която все още се издига на това ново място, може би се отнася към времето на Мурад ²². Най-старият запазен османски регистър, който съдържа достоверна информация относно новия град, датира от 1519 г. (подробният регистър MAD ¹170, който се съхранява в Истанбул).[95] Той данъчно-облагаемо мюсюлманско население от 293 домакинства и християнско от 47 домакинства. В голямата си част мюсюлманите би трябвало да са турски колонисти, като броят на конвертитите е едва 45, т.е. 15%. Регистърът KuK 85 ни представя следната картина за ситуацията през 1573 г.: по това време мюсюлманските домакинства са се увеличили до 623, а християнските – до 84. Следователно населението се е удвоило. И докато през 1519 г. регистърът споменава съществуването на 1 петъчна джамия, 7 месджида, 2 хамама, 1 минерална баня (ълъджа), 2 имарета, 1 теке и 1 училище (муалимхане), този от 1573 г. дава повече от два пъти по-голям брой месджиди – 16. Броят на имамите и мюезините, които са изброени в двата регистъра, също демонстрира бързото разрастване на ислямските институции в този град: през 1519 г. има 7 имама и 8 мюезина; през 1573 г. те вече са се увеличили до 17 имама и 15 мюезина. Освен това през тази година към списъка на вече съществуващите молитвени места е добавена и една монументална джамия – тази на Ахмед Бег, санджакбей на Кюстендил. Джамията е оцеляла до наши дни и се използва като археологически музей на града. (Вж. Табло 27.) Една друга монументална постройка, която не е оцеляла, е месджидът на Ходжа Дундар, който датира от втората половина на ХV в.; на стари фотографии може да се види огромна куполна сграда, основната структура в една от кюстендилските махали.
              Османците също така се заемат и с минералните извори. Те ги каптират и ги покриват с отделни съблекални и куполни бански помещения, всяко едно от които има свой собствен басейн с минерална вода. В своето географско съчинение Menâzırü’l-Avâlım Мехмед-и Ашък отбелязва за 997 г. (1589 г.) дванадесет минерални бани в Кюстендил, всички с каменни куполи, построени над съблекалните и самата къпалня, а някои дори с отделни помещения. Най-красивата от тях е т.нар. „Бег Ълъджасъ“, като името предполага, че тя е дело на санджакбея.[96] Една от тези бани, т.нар. „Дервиш Баня“, все още съществува. (Вж. Табло 28.)
              За момента не можем да представим подробна картина на населението на Кюстендилския санджак, тъй като изследването на османските дефтери все още не е толкова напреднало. Регистърът от 1519 г. съдържа една обобщаваща таблица, която показва, че общият брой на населението в пет големи града, три града и 1508 села е 7504 домакинства. Военните, опълчението и цивилните мюсюлмани наброяват 5758 души; християните, сред които има и голяма група население с военни функции (т.нар. войнуци), са 53 571 души. При това положение мюсюлманите са малко под 10% от общото население, като половината от тях или са военни, или са част от опълчението. В рамките на последното има и спомагателен отред от 300 юруци.[97] Съвременните проучвания в Македония показват, че през първите десетилетия от царуването на султан Сюлейман (1520-1566 г.) големи групи юруци-колонисти идват и се заселват в тази половина от Кюстендилския санджак, която днес е на територията на Югославия, като в последствие се обръщат към земеделието.[98] Нямаме никакви основания да смятаме, че точно от другата страна на съвременната граница, в българската половина на Кюстендилския санджак, процесът е протекъл по по-различен начин.
              През 1071 г. (1660/61 г.) Кюстендил е посетен от Евлия Челеби, който съответно ни е оставил подробно описание на града. Изглежда бързото развитие от ХV² в. е замряло. Силните земетресения от 1585 и 1641 г. определено не са донесли нищо добро на Кюстендил, но като общо изглежда градът страда повече от общия упадък на ХV²² в. Евлия споменава 11 махали с 1100 къщи – бройката изглежда напълно разумна. Освен това той прави някои важни бележки относно джамиите в града и допълнително отбелязва съществуването на 3 медресета, 5 текета, 6 училища и 12 минерални бани „с високи сводове и много басейни“.[99] На стената на джамията на Ахмед Бей все още можем да прочетем подписа на този прочут пътешественик, поставен под един негов стих.
              Годишниците на Дунавския вилает дават някаква представа за Кюстендил през последните години на Османския период. Салнамето от 1285 г. (1868/69 г.) споменава 16 джамии, 3 медресета и 16 текета на различни дервишки ордени. Следователно изглежда, че турският ислямски духовен живот е бил добре развит в този далечен преден пост. Салнамето от 1873/74 г. изброява само 768 мюсюлмански и 579 немюсюлмански домакинства. Въпреки бавният, но постоянен приток на български заселници, градът продължава да е 57% турски (през 1573 г. мюсюлманите са били 88%!). В 173-те села на Кюстендилската каза има 8049 домакинства, от които 1529, или 19%, са мюсюлмански. Ако сравним това с много по-големия Кюстендилски санджак от 1519 г., чието централно седалище се явява казата, не откриваме никаква съществена промяна. След като турските заселници са дошли в града и селата и след като през ХV² в. са били подсилени от новодошлите юруци, колонистите са продължили да се множат и може би са асимилирали малка група местни, но положението остава същото. Те напускат района, когато България става независима държава. През 1891 г. Кюстендил има 10 689 жители, от които само 581 са турци (5%).[100]
              В българската половина на Кюстендилския санджак има още няколко важни града – Петрич, Мелник, Неврокоп (днес Гоце Делчев) и Дупница. Първите три са разположени близо до южната граница на страната, където същинска България отстъпва място на Македония. По това време Мелник е един изцяло гръцкоговорящ „остров“ в района. В Неврокопско е имало, или, което е по-вярно – все още има много помаци, но се знае много малко що се отнася тяхната ислямизация и по-късната им история.[101][…]


              Бележки
              94 За тази малко известна местна история и много други подробности относно стария Кюстендил, вж. богатата статия на Йордан Иванов. Кюстендилският Хисарлък и неговите старини. – Известия на Българското археологическо дружество, кн. 7, 1919-1920, 66-123; вж. освен това неговата Северна Македония. Гл. 4: „Последният Велбъждки войвода Юсуф и падането на княжеството през ХV в.“
              95 Maliyeden Müdevver No. 170, fol. 557v в BBA, Истанбул; факсимиле, превод и транскрипция на този документ са дадени в моята Art and Society in Bulgaria, p. 68, 354.
              96 Използвах ръкописа на Халет Ефенди ¹616, ². fol. 212a, в библиотеката Сюлеймание в Истанбул.
              97 Факсимиле, превод и транскрипция на този документ са дадени в моята Art and Society in Bulgaria, p. 68, 354.
              98 За повече подробности вж. М. Соколоски, „Куманово и Кумановско во текот на ХV² век“, Македонска Академиjа на Науките и Уметностите, Прилози 7, ¹2 (1976), 57-81.
              99 Seyyahatname, Üçdal ed., vol. 6, 1823-1825.
              100 Jireček, Fürstenthum, 470-72.
              101 Броят на мюсюлманските и християнските домакинства в градовете Неврокоп, Мелник и Петрич, базиран на османските регистри от ХV и ХV² в., е представен от Metodija Sokoloski, „Le development de quelques villes dans le sud de Balkans au XVe et XVIe siècles“, Balkanica 1 (1970), 81-106; М. Соколоски, „Неврокоп и Неврокопско во ХV² век,“, Прилози, ²², Македонска Академиjа на Науките и Уметностите, Скопjе 1975, 5-30; също Александър Стоjановски, Градовите на Македония од краjот на Х²V до ХV²² век (Скопje, 1981), особ. 66-72 (таблиците). Списъци на поголовния данък на домакинствата в 29 села в Неврокопско за годините 1615, 1635 и 1660 г. могат да се намерят в изследването на Димитров, Стр. Демографски отношения..., с. 104; те показват рязък спад в броя на тези домакинства, което Димитров обяснява като явен признак за ислямизацията на района. Тъй като мюсюлманите не плащат поголовен данък, те не се появяват в джизие-дефтерите, и следователно обърналите се към исляма селяни-християни може да са изчезнали от регистрите. При все това в други части на Балканите, където почти не живеят мюсюлмани, регистрите на поголовния данък от ХV²² в. също показват подчертан спад в броя на домакинствата. Трудно е да се каже, дали това е отражение на някакъв по-различен начин на регистрация на тези домакинства (може би включването на повече хора в една данъчна единица). При всички положения, целият ХV²² в. изпъква като период на демографски упадък в цяла Европа, включително и в османските земи. При това положение, поне част от „помохамеданчените“ българи на Димитров трябва да са изчезнали от списъците в резултат просто на естествения спад в броя на населението.

              Comment


                Взимам си бележка за каплъджата
                А в разреза на Харбова друго нещо ме озадачи. Тя дава скатно покритие и върху купола на осмоъгълния басейн. Не, че е невъзможно де, ама ми е странно.

                Comment


                  Харбова да ме прощава, но "средновековната" сграда има и година - 973 изписана с тухли. Остава да гадаем дали е Хиджри или от християнския календар 973 г. = 1565/66 г.
                  Кроп от снимка на Archangel, поклони до земята


                  А за разреза си прав, не бях се заглеждал. Още на старите снимки си е кубе, та не знам какво иска да каже с тоя покрив.

                  снимка от РетроБългария

                  Comment


                    Площад "Съединение" и старата библиотека (днес исторически музей) (пловдив) ( http://www.skyscrapercity.com/showth...1148249&page=4 )

                    "Моята крепост беше българската нация, българският народ, моят български произход."
                    - МУСТАФА ШАРКОВ -

                    ---------------------------------------------------------------------


                    www.ottomanbul.blogspot.com - Османски паметници на територията на България

                    Comment


                      и минарето на Йешилоглу, значи снимка от преди Чирпанското земетресение.

                      Comment


                        В този район джамиите са били доста на гъсто. Тази (Йешилоглу) е някъде около подлеза на "малката главна". Над левия покрив на "Библиотеката" се подава леко и минарето на Шахабединовата джамия.
                        А някой не е ли запознат със съществуването на някакъв план на Пловдив, правен след Освобождението, на който да са отбелязани различните обществени и религиозни сгради ?

                        Comment


                          Hayy Ibn Yakzan написа Виж мнение
                          А някой не е ли запознат със съществуването на някакъв план на Пловдив, правен след Освобождението, на който да са отбелязани различните обществени и религиозни сгради ?
                          Е точно такъв пък план няма, ако го имаше щеше да е лесно. Има поне два "плана" на Пловдив от преди Освобождението - на А. Йегершмид, руски офицер от 1827 г. и на G. Lejan (транскрибиран на бълграски като Лежан и Лейан) от 1867 г., който е отпечатан на картата на Х. Киперт на санджака Филибе (1876 г.), която пък е чисто и просто транскрибирана версия на османската карта на Мехмед Нюзхед паша от 1862 г., но и двата плана не дават почти нищо за основните сгради в града. Веднага след Освобождението от 1878 г. датира един "апокрифен" за мен план, съставен от неизвестен за мен руски офицер. Това е може би първият подробен план на града, но доколкото може да се види на него само някои основни сгради са отбелязани, по-скоро като маркери в пространството. Първите истински градоустройствени планове на Пловдив са дело на Йозиф Шнитер и са съставени през 80-те г. на Х²Х в. Те са доволно подробни, отбелязват повечто османски сгради докарали до края на Х²Х в., но също пропускат по-малките. Един от тези планове можеш да видиш тук и в по-висока резолюция на сайта на Пловдивския архив тук. Подробности за градоустройствените планове на Пловдив, а също и на София, Стара Загора, Варна, Бургас, Търново, Видин и Кюстендил можеш да намериш в книгата на Добрина Желева-Мартинс и Юлий Фърков. История на българското градоустройство Х²Х – ХХ век, първа част – диахронни анализи. Книгата не се е "утепала" от аналаз на информацията, която съдържа, още по-малко в исторически контекст, но аз я намирам за много полезна, като четиво събрало синтезирано много информация, в голямата си част коректна.
                          Та, ако някой иска да научи това, за което питаш трябва да комбинира информацията от наличните планове + снимки + каквото излиза от османските документи от различни периоди + следосвобожденска преса, която съобщава подробности за тая или оная сграда + официалната общинска документация за отчуждаването или разпродаването на вакъфските имоти на базата, на които да седне и сам да си направи план от типа, за който питаш. А забравих да спомена и дъртите зверове, които са писали като например Пеев и Алваджиев за Пловдив. От тях се научават ей такива неща:

                          Н. Алваджиев, Пловдивска Хроника
                          стр. 27 Беше на пресечките на Р. Даскалов и 6 Септември, дето днес има сладкарница. Минарето й беше чудно красиво, високо с изящни линии. Привличаше художниците като магнит. Срути се на 14 април 1928 г. при голямото земетресение.
                          с. 221 На ул. «Средна гора», срещу аптека «Марица», шуртеше голям шадраван. В 1905 г., когато почна застрояването на околните празни места, го развалиха. На кюшето, дето се пресичаха улиците «Търговска» и «6 септември», извисяваше красотата си «Иешилиоглу джамии». В нейните пазви се бе сгушила сарашката ра¬ботилница, малка, прихлупена, на Личо Лимона. Той бе известен със слабостта си да рекламира. От тежката миризма на кожите човек едва изтрайваше вътре десе¬тина минути, но Личо се чувствуваше добре.


                          В. К. Пеев, Град Пловдив
                          стр. 209
                          Въ лѣвата страна на тази улица започвала една широка улица, която извеждала на пл. „Мусалла", съ масивна постройка на ъгъла, за която имаме данни само отъ здравитѣ основи, отчасти открити на мѣстото, безъ да можемъ да направимъ заключение за характера и ви¬да на същата. Следъ нея следва сравнително леката по¬стройка на „Кожухарския ханъ, а подъ нея „Кюркчюлеръ баши джамеси", съ водоскокъ въ обширенъ дворъ. Следватъ също три или четири голѣми хана на различни еснафи, приключени съ масивния „Караулъ ханъ". Следъ него идва джамията „Иешелиооглу", сравнително лека по¬стройка, но съ най-грациозното минаре, което освобождението завари въ града (разрушено бѣ отъ страшното земетресение на 18 Априлъ 1928 год.) Въ дъното е билъ стройниятъ силуетъ на банята, въ която, следъ малки приспособления, е заседавало I Областно събрание на Източна Румелия. На брѣга на Марица, въ лѣво отъ моста, е керванъ сараятъ, нареченъ по-късно „Панаиръ ханъ".
                          стр. 219
                          „Иешилиооглу джамеси" — на северозападния жгълъ отъ пресечката на ул. „Царица Иоанна" и „6 септемврий". Тази джамия съществуваше до 1929 год. Твърде оригинална бе нейната архитектура, макаръ и не напълно масивна. Нейното минаре, съборено отъ големото земетресение презъ 1928 год., бе най-красивото и най-елегантното по тънкость и височина между всички останали минарета въ града следъ освобождението. Сега нема никаква следа и отъ тази джамия.
                          Ето я Йешилоглу джамии, благодарение на РетроБългария


                          А впрочем и споменатият шадраван нарисуван от Мрквичка

                          Comment


                            Няма да е лесен значи тоя план... само бях дочул от за някаква невероятна карта на Пловдив, съхранявана в Археологическият музеяй, с много места отбелязани с "Х" върху нея , но види се фолклорът се е развихрил във въображението на моя "информатор"

                            А в експозиция „Българските земи през ХV-Х²Х век и епохата на Българското Възраждане“ в Стария Пловдив са изложели едина плоча с арабографичен надпис (Пусто да остане, попаднах случайно преди няколко дни там и нямах ни за писане, ни за снимане уред), но помня, че беше по случай построяването на чешма през 18-19 в. Та сега като гледам този шадраван, да не би да е от него... Поне от една чешма да е останал някакъв белег...

                            Comment


                              Не знам може и да имат нещо в археологическия музей, за което да не съм чувал, знаеш ли ги? Иначе план можеш да направиш всякакъв, аз забравих да кажа, че и на Харбова плановете в крайна сметка не са лоши, но също пропускат неща и с основен кусур, че липсва Тахтакале хамам зад Куршум хан. Въпреки това, в зависимост какво си търсиш, са си ок. Аз говоря по принцип как трябва да стане един план, който да е на 99% добре. Сега, че е много работа спор няма, то затова и не са много лудите да се хванат с тази работа. Та изказването ми беше малко в стил научен ръководител, който се чуди каква още работа да набута на ученика си, та да не може да си свърши дипломната работа

                              Иначе, надписът не е от този шадраван. Ние вече го предъртяхме с доктора този надпис, трябва да се върнеш да видиш. Ако говорим за едно и също (ей то се видя, че доктора няма да ги снима тези надписи, та аз обещавам да го направя щом се видя в Пловдив и да ги сложа) това са 2 надписа от някаква чешма, строена в 19-тия век в махалата Зинджирли Пънар (Синджирли Бунар), която се е намирала на североизток от Трихълмието, най-общо между Чифте Баня и Хаджи Хасан махала, днешната Хаджисан маала.

                              Comment


                                KIZIL DELI написа Виж мнение
                                Сега, че е много работа спор няма, то затова и не са много лудите да се хванат с тази работа. Та изказването ми беше малко в стил научен ръководител, който се чуди каква още работа да набута на ученика си, та да не може да си свърши дипломната работа


                                От доста време си каня да се поинтересувам как върви работата със Шахабединовия комплекс след Освобождението. И даже ако остане време ще ида до Архива в Пловдив, да попитам там дали няма да имат някакви документи: общински и разни от Управлението на Вакъфите... свързани с институциите които включва вакъфа в Пловдив. Преди време бях чел някъде , че кухнята сервирала храна до към 30те год. на 20 в....

                                Comment

                                Working...
                                X