Османски паметници на територията на България

[KIZIL DELI]

Прилича да е паднало кубето с част от северната стена.

Така изглеждаше през 2006

[terzi]

то до банята в ловеч имало и джамия
и табелка си има, само трябва да се снима по отблизо

http://www.panoramio.com/photo/42096082

http://www.panoramio.com/photo/42096095

http://www.flickr.com/photos/mihalorel/2420725412/

[terzi]

Адрес:Казанлък, ул. „Отец Паисий" (край градския пазар) Това е единственият действащ ислямски храм в Казанлък, обявен за паметник на културата. Намира се на десният бряг на Старата река, който в надпис над вътрешната врата е наречен "Ески джамия"(в превод «старата джамия»), поради което старите казанлъчани я познават като "Старата джамия". ДжамиятаИма данни, че построяването й е станало през 1394 - 1412 г. и е обновена е през 1690 г. По-късно е зидана чешмата, след това и минарето от местен майстор - дядо Васил. Отвън сградата не е измазана, а самата зидария е декоративна. Епиграфските паметници на арабски език са ценен извор за обществено - политическата, социално - икономическата, демографската и културната история на Казанлък през периода от началото на 17 до третата четвърт на 19 век.

http://www.kazanlaktour.com/index.php?s=44

[KIZIL DELI]

то до банята в ловеч имало и джамия
и табелка си има, само трябва да се снима по отблизо
[/url]

Има да. Ето и друг ракурс.





Ако под табелка визираш китабе-то.

[KIZIL DELI]

Ески джами в Казанлък и тюрбето на Лала Шахин (върху тракийската гробница - F. W. Hasluck revisited ) благодарение на РетроБългария.

[terzi]

и какво пише на табелката

на голям тарикат ли са правиш с това "джами" ?

[KIZIL DELI]

и какво пише на табелката
на голям тарикат ли са правиш с това "джами" ?

Пише, че е джамия. Колкото до "джами" мислим дека то човек бивало да си избере на кой език на каже нещо. Значи или ще е "Старата джамия" по български или "Ески джами (даже джамии, ако държим да не сме простаци)" по турски. Комбинации от типа на "Ески джамия" ми бъркат в здравето, но без съмнение палмата на идиотизма се пада на прочутата "Капалъ чарши" в Истанбул, която нито е "чаршъ" по турски, нито "чаршия" по български, заседнала е някъде в средата.

[terzi]

евала мислите, но нали можеше да четеш надписи (и как трябва да е тая чаршия не разбрах?)
с удоволствие ще чакам заречта и

[MOHAXA]

Ето малко подробности за Ибрахим паша джамия в Разград от любимия ми източник Н.Тулешков
Построена е за 2 години между 1614-1616 г. от строители от Корчанско, преселили се специално за целта заедно със семействата си и основали с.Арнауткой(днес Пороище).Според него въпреки красноречивото име те са българи, а не албанци!Та може би от тях идва и по-особения вид на сградата?!

[terzi]

Ето малко подробности за Ибрахим паша джамия в Разград от любимия ми източник Н.Тулешков
Построена е за 2 години между 1614-1616 г. от строители от Корчанско, преселили се специално за целта заедно със семействата си и основали с.Арнауткой(днес Пороище).Според него въпреки красноречивото име те са българи, а не албанци!Та може би от тях идва и по-особения вид на сградата?!

за негово светейшество kizi deli това никога не може да бъде истина

[gregorianus]

Не бих се драпал с Къзълията по Восточний вопрос

[KIZIL DELI]

Не бих се драпал с Къзълията по Восточний вопрос

Хи то с Делията никой по никакъв въпрос не бива да се драпа, защото самото му име предполага девиантно поведение .

terzi, подмятанията за светейшеството приличат на нападки на лична основа, та ако обичаш вземи се стегни малко. Също, ако българският ти е матерен обърни поне някакво внимание на правописа.

MOHAXA, ей много го обичаш ти Тулешков . Моят проблем с него, както вече съм споменавал, е, че не получавам доказателства за изказаните от него твърдения, които в някои случаи са отявлени нелепици. Със същата увереност и също толкова аргументирано бих могъл да твърдя, че еди коя си сграда е построена отгоре-надолу от марсианци. Тулешков как доказва тезата си за строителите от Албания, които пък били и българи? (бих погледнал и сам, но отказвам да си купя неговите писания).

Като оставим Тулешков настрана прилагам 2 текста, които по мое мнение имат някаква тежест. Първият е откъс от Бони Петрунова, която ръководи вторите разкопки на Ибрахим пашовата джамия.
Ранни паметници на османската култува архитектура в българските земи, София, 2005, 58-65.

Джамията на Ибрахим паша в Разград, (обр. 46)
През османския период значението на Разград в селищната струк¬тура се определя от факта, че той се намира в центъра на Делиорма- на, който е плътно заселен с мюсюлмани. Освен това градът е на пътя от Европа за Истанбул, през Русе. Неговата история е тясно свързана с един от най-забележителните турски държавници Ибра¬хим паша, който на практика управлява империята в периода 1523- 1536 г. Разград и още три села той получава лично от султан Сю¬лейман I Великолепни Законодателя (Кануни) (1520-1566). Ибра¬хим паша завещава приходите от тези имоти на построената от не¬го джамия, около която по-късно се оформя някогашната чаршия на Разград, включваща Куршумли хан, харем, шадраван, имарет, медресе и един от най-великолепните хамами в Румелия. Тук е мяс¬тото да се кажат няколко думи и за самия Ибрахим паша, чийто живот е достоен да отделна книга. Той е роден около 1489 г. в сели¬щето Парга, разположено на брега на Йонийско море в областта Епир. Баща му е гръцки моряк. Като юноша Ибрахим е отвлечен от турски корсари и продаден на една вдовица от град Магнезия (дн.Ма- ниса в Мала Азия). Тя му осигурява добро образование, а съдбата го среща със санджакбея на Маниса, престолонаследника Сюлей¬ман, който е възхитен от интелигентността на Ибрахим и умението му да свири на цигулка. Така започва неговата бляскава и светка¬вична кариера. Само три години след възцаряването на Сюлейман Ибрахим е вече велик везир. Жени се за една от сестрите на султа¬на. За една година въвежда ред в египетските провинции на импе¬рията, през 1525 г. потушава еничарския бунт в Истанбул, а на 29 август 1526 г., в битката при Мохач помага на Сюлейман Велико¬лепни да победи армията на унгарския крал Лайош II. Ибрахим па¬ша, който е обявен и за сераскер (генералисимус) придружава сул¬тана в походите му към Буда и при обсадата на Виена.
Както Виена се оказва крайна западна точка до която достига Империята и преломен момент в нейния възход, така и следващата мисия на Ибрахим паша в Ирак бележи поврат в съдбата на вели¬кия везир. Той спечелва войната, но с цената на толкова загуби и жертви, че очевидно губи благоволението султана. В нощта на 14 срещу 15 март 1536 г. Ибрахим паша е удушен в Истанбул. Спалня-та, в която го откриват е съседна на неговия приятел от детинство Сюлейман, който доказва, че всички поданици и дори великият ве-зир е само кул (роб) на султана. Ибрахим паша е погребан в дер- вишки манастир "Джан Фезаа" в цариградския квартал Галата, а на гроба му дори не е поставен надгробен камък.
Ибрахим паша джамия се намира в центъра на Разград, тя е с квадратен план (18.75 м.), като ъглите й са ориентирани по посоки¬те на света. Кубето е с диаметър 17.5-18 м. То е с двоен каснак. Върху горния двадесеточетириъгьлник има дванадесет прозореца, които отговарят на белите часове на деня и съответно дванадесет пиластьра, които отговарят на тъмните часове. Оловното покритие е с обиколка 48 м., а дъгата има дължина 16 м. На четирите ъгъла е поставен по един петек с кюляв и пилон. На трите фасади има по тринадесет прозореца разположени шахматно, (обр. 47, 47а) Общо храмът се осветява от 57 прозореца. Вратата е вградена в островър- ха ниша, а самата тя е оформена като скокообразна арка. Михрабът е украсен със сталактити, които се преливат и трудно могат да бъ-дат преброени. Вдясно от него е разположен мимбара, от който е запазена само стълбата и подиума, (обр. 47Ъ)
Едно от големите достойнства на този храм е акустичното кубе, поддържано от пандантиви. (обр. 48) Смята се, че до строежа на Макбул Ибрахим паша джамия, кубетата на еднокуполните джа¬мии са глухи, като единствено църквата "Св. София" превърната в джамия е с акустика. Но при изследването на Старата джамия в Гоце Делчев се оказа, че нейното кубе също е пригодено да осигурява добро акустика на залата, (обр. 40)
Друго достойнство на джамията е специалното съоръжение, пре¬даващо звука от молитвения салон към външните кубета. Така гла¬сът на мюезина, който четял молитвата от балкона се чувал навън и помощниците му повтаряли онова, което се чете в молитвената за¬ла.
Към момента на археологическите проучвания от 1986 г. пред-ната част на джамията е липсвала. Именно уточняването на нейна¬та архитектура налага провеждането па разкопки под ръководство¬то на Златка Генова от филиала па АИМ във Велико Търново (Гено¬ва 1987, 255). При тях от двете страни на главния вход е разкрит западен ъгъл на постройка и части от прилежащите му зидове. Гра¬дежът е от грубо обработегги камъни, положени в неправилни редо¬ве и споени с хоросан. От двете страни на ъгъла от вътрешните лица на зидовете са обмазани с пласт бял хоросан с дебелина 1 см. Според проучвателката тези зидове са били разрушени при напра-вата на изкоп за основите на северозападната стена на молитвения салон. Тя датира тази сграда в края на XIV и началото на XV в., като се обосновава с характеристиката на градежа, откритите фраг¬менти от глазирани съдове и парчета тухли, някои от които шесто¬ъгълни. Освен тези зидове под пода на молитвения салон Генова регистрира част от градеж с ширина 0.95 м., успореден на раздели¬телния от първата сграда. Липсата на сигурни датиращи материали не дават възможност на авторката категорично да датира ранната сграда, но тя правомерно отбелязва, че нейното съществуване е пред¬шествало съвременния обем на джамията. Както отбелязва 3. Гено¬ва "...е трудно обяснимо съществуването на едно място и в рамките на едно столетие на две масивни постройки, по които пяма следи от пожар или земетръс" (Генова 1986). При липсата на възможност да продължи проучването и взимайки под внимание всички археоло-гически факти, Генова датира ранната сграда в XIV в., като изрично отбелязва несигурността на тази датировка. Към въпросите, които повдигат тези първи археологически проучвания се прибавят и дан- иите, които съдържа надписът над главния вход па лицевата фасада на джамията, (обр. 49) В превод той гласи:
"Синове! Ето издигна вече строен стан свещената джамия Иб- рахим паша, довършена от Махмуд паша.
С гравирания изкусно надпис и хронограма се казва на бедните раби божи:
Преклонете се пред духовния глава на десетки действащи джамии, писалият тези редове - съдията Мустафа
1616"
През 2001 г. във връзка с предложение за проект от страна на НИПК, община Разград отпуска средства за да се продължи архео-логическото проучване на Ибрахим паша джамия. При събиране¬то на документация се натъкнахме на сведения за друг надпис отк¬рит в района на с. Дянково, разградско, който в превод от немски гласи:"Джамията Ибрахим паша е построена през 1616 г. (според турското летоброене 1025 г.) от феодалния владетел Ибрахим паша по време на управлението на султан Ахмед I, живял в 1603-1617 г."
При започване на разкопките състоянието на джамията може да се определи като много лошо. В молитвения салон не бяха провеж¬дани каквито и да било дейности от реставрацията на стенописите през 1986 г. в сградата се намираха част от скелето, части от греди и фрагментирани дървени елементи от интериора. При почистването на молитвения салон бяха открити фрагменти от архитектурни ук¬раси и части от надгробни мюсюлмански паметници (обр. 50). През двата месеца на археологическото проучване бяха направени 12 сон¬дажа с различни размери, три от които пред лицевата фасада на джамията, западно от централния вход. (обр. 58) Ориентацията на сондажите и тяхното местоположение бяха съобразени с факта, че се работи в неосигурена сграда, като особено внимателно трябва¬ше да се действа около пилоните поддържащи вътрешния балкон. Дълбочините се определяха от културните пластове, като матери-кът бе достигнат в сондажа пред михрабната ниша на дълбочина 2.80 м. (обр. 51) Там бе установено и фундирането на основите на
джамията, което е на 2 м. След проучването му този сондаж беше засипан с фракция.
Като цяло се установи, че дебелината на културния пласт в гра¬ниците на молитвения салон е до 1.90-2 м. от съвременното ниво. Стратиграфския анализ показа следните хронологически етапи: ран- ножелязна епоха (XI-VI пр.н.е.), античен период (IV-VI в.), строи¬телни останки от XIV-XV в., материали от XVI-XVIII в. В подкре¬па на направената хронология са и откритите монети при проучва¬нето, по - интересните от които са дирхем на султан Мурад III (1574- 1595), сечена е през 1574 г. (982 по хижра) в монетарницата Халеп (дн. Алепо, Сирия); акче на султан Мурад IV (1623-1640), сечена е през 1623 г. (1032 по хижра) в монетарница Бурса; акче на султан Селим I (1512-1520), монетарницата не е отпечатана. Тези находки са открити при проучването на най-късното подово ниво.
Първата важна констатация бе, че се регистрират три подови нива, които предхождат съвременното ниво на джами¬ята. (обр. 52) При сондажите в молитвения салон се разкри по-ранна сграда с правоъгълен план и с откло¬нение към юг спрямо джами¬ята. (обр. 53) Подовото ниво на тази по-ран¬на сграда бе ре¬гистрирано на дълбочина 0.40- 0.50 м. от пло¬чите оформящи най-късиото покритие. В северозападния ъгъл на по-ранната сгра¬да беше разчистена правоъгълна площадка с размери 1.55 х 1.47 м., която се проследява на дълбочина 1.56 м. от съвременното ниво. Нейната основа е също правоъгълна и оформена от по-тесни пра¬воъгълни блокове. Тя е конструктивно свързана със стените на ран¬ната сграда от североизток и северозапад. След като бе изчертан планът на всички разкрити зидове се изясни, че става въпрос за по- ранна джамия, чиито западен зид излиза извън очертанията на съ-ществуващата и ие може да бъде проследена, (обр. 54)
Ако се пропуснат етапите на разкриването то крайният резултат е, че под настилката на съществуващата джамия има останки от правоъгълна сграда с каменен градеж на хоросаиова спойка с дъл-жина на северната стена 13.5 м., разкрита дължина от изток 7 м., от запад 11 м. Ясно се чете, че основите й са били положени в изкопи под нивото на съществуващия терен. В траншеите е бил поставен хоросанов пълнеж, върху който стъпва дървена скара от дебели греди с напречна връзка. Над тях градежът е от сравнително добре офор¬мени варовикови блокове с хоросанова спойка. Леглата на гредите са били облечени с тънък камък и разтвор и след изгниването на дървото са останали кухини. Между двете лица от каменни блокове е направен имплектон от раздробени едри камъни, обилно заляти с хоросан, (обр. 55)
На места бяха съхранени петна от тухлената настилка, които со-чат котата на подовото ниво. То е било оформено от осмостенни, слабо изпечени керамични пластини върху хоросанова подложка. Суперструкцията над нивото на пода е слабо съхранена в порядъка 1 до 2 реда каменни блокове. На места лицевите камъни липсват и е запазен само имплектона. Между суперструкцията, отвън и отвът¬ре се регистрира слаба берма.
Върху североизточния зид на ранната сграда, до оста на предпо-лагаемия вход бе разчистено малко помещение, чиито източен зид се долепя към стената на фуга. (обр. 56) Малкото помещение е било настлано с еднаква по размер и близка по цвят и състав настилка, като тази разчистена в централното помещение. Влизането в това помещение е ставало откъм централния салон. Входът му е бил оформен чрез разбиване на отвор в северния зид, като следите от това разбиване личат в останките от суперструкцията. Допълни-телно и най-сигурно свидетелство за този вход е откритият на мяс¬то мраморен праг. Възможно е оформянето на вратата да е станало на мястото на съществуващ прозорец. В такъв случай е било необ-ходимо само да се снеме прозоречния надзид. Такива примери бяха регистрирани при проучването на Караджа паша джамия в гр. Гоце Делчев и са описани по-горе.
Изключително важна констатация е, че добавените градежи имат еднаква структура с тези на ранната сграда. Това подсказва, че офор¬мянето на допълнителното помещение към нея е станало съвсем скоро след построяването й. В крайна сметка може категорично да се твърди, че новоразкритата сграда е по-стар мюсюлмански храм, джамия с мииаре към северозападния ъгъл. (обр. 57) След построя¬ването на молитвения салон е било прибавено преддверие с масив¬на конструкция, което личи от начина, по който са направени осно¬вите. Пак по това време е изградено и малкото правоъгълно поме¬щение от север, като влизането в него се е осъществявало откъм сакралното пространство на салона. Изграждането на такова поме¬щение трябва да е било предизвикано от изключително важни съ¬ображения. Най-вероятно то е играло ролята на тюрбе, където са приютени мощите на свещена за мюсюлманите личност, дълбоко почитана по времето на строителството на първата джамия.
Събарянето на ранната сграда, чиито основи са запазени па ед¬на и съща височина, е станало със значително прекъсване до нача¬лото на строежа на сега съществуващата джамия. Една от причини¬те да се направи такова предположение е дебелият пласт черна пръст, която не е характерна за геологията на околния терен, която покри¬ва основите. Ако изключим възможността тази пръст да е докарана специално за направата иа изравнителен насип във връзка с новото строителство, то по-логично е тези слоеве да са отложени след го¬леми разливи на р. Черпи Лом.
Има доказателства, че извадените от старата сграда камъни са използвани в новия градеж. Основите на съществуващата днес джа¬мия са заложени на значителна дълбочина и на места са пресекли по-старите основи. Това личи особено ясно при сондажа в северо¬западния ъгъл. Дълбокото фундиране е имало за цел да осигури здрава основа па замисления голям купол. В същото време зидове¬те, които оформят преддверието са легнали върху тези от ранната джамия, тъй като не се е предвиждало те да играят конструктивна роля в поддържането на купола.
Подовото ниво на сега съществуващата джамия Ибрахим паша е оформена от по-едри, също осмо стенни, лошо изпечени керамич¬ни плочки. Те са подредени върху дебела подложка от розов хидро-фобен хоросан, който е положен върху слоя от черна пръст.
Още едно доказателство за характера па ранната сграда са отк-ритите при проучването хоросанови парчета с различни оцветява-ния. Върху тях личат отделни геометрични и растителни орнамен-ти, характерни за османското изкуство от ХУ-ХУ1 в. Тези находки са от насипния пласт между двете подови нива и очевидно принад-лежат на първата постройка.
Остана неизяснен въпросът за централния вход на ранната джа-мия. Логично той би трябвало да е от северозапад и да е оформен със стъпала. Доказателства за тази теза обаче не бяха открити. Дру¬га възможност е да се е влизало от югозапад, зад минарето, какъвто е случая с Хасеки султан джамия в Истанбул (1540-1543) строена от мимар Синан.
Археологическите проучвания доказаха съществуването на по- ранна джамия и обясниха несъответствията при датировката на то¬зи паметник. Очевидно е, че Ибрахим паша джамия е строена в края на XVI в. и е претърпяла три преустройства през 1603, 1616 и 1625 г. Трябва да се спомене и популярната легенда, че този памет¬ник е дело на мимар Синан. Вероятно една от причините за това е, че както пише Евлия Челеби, в цяла Румелия няма подобна на тази и тя може да се сравни само с Рюстен пааша джами в Истанбул. Съвсем естествено народното предание свързва великолепната сгра¬да с най-добрия архитект на Империята.
Към представените до тук ранни ислямски молитвени домове, на които са провеждани и археологически проучвания може да се добави кратък информативен каталог на по-интересните джамии, които дават пълна представа за развитието на ранната култова ар-хитектура в българските земи.
обр.53

Вторият текст е откъс от статията за Разград в сборника Хора и Селища на Махиел Кийл.

Ако днес посетите красивия и благоустроен Разград, който се намира сред хълмистите равнини на платото на Североизточна България, и влезете в монументалната джамия на Ибрахим Паша в самия урбанистичен център на града, ще научите от един надпис, поставен в джамията от Националния институт за паметниците на културата, че сградата е била издигната от български архитект през 1616 г. А що се отнася до известното за джамията, от местните хора ще разберете, че тя е била построена от влашки или дори от албански майстори. Подобни сведения се споменават и в съществуващата българска литература.
Но, преди да опишем сградата, нека първо кажем няколко думи за общата ситуация. На първо място джамията на Ибрахим Паша е сред най-големите и монументални еднокуполни джамии в цялата територия на османотурското изкуство. И въпреки новия български надпис, тя наистина е османска. Нейният купол, чийто вътрешен диаметър е почти 16 м., може да се сравнява с тези на най-големите джамии, които прочутият архитект Коджа Синан е издигнал на европейска земя като например джамията на Софу Мехмед Паша в центъра на София или тази на Осман Шах в Трикала в Централна Гърция, или с цяла поредица други паметници в Мала Азия. От гледна точка на своята монументалност тя превъзхожда почти всички съществуващи еднокуполни джамии. Нека да кажем нещо и за техническото й изпълнение: като покрива едно толкова голямо вътрешно пространство с един единствен купол, Разградската джамия надминава всички запазени средно- и късновизантийски куполни сгради на Балканите. Дори само този факт трябва да ни накара да се замислим върху предполагаемата роля на албанските или влашките майстори. Ясно е, че в случая със сградата в Разград човек се сблъсква с нещо необикновено. В тази връзка трябва да подчертаем, че градът и джамията са тясно свързани помежду си. Дори бихме искали да изкажем съждението, че ако тази джамия не съществуваше нямаше да има и град Разград, тъй като неговото появяване е било предизвикано именно от нея. На следващите страници отново ще се върнем на този проблем.
…
Нека сега на първо място се спрем на самите запазени османски сгради. Джамията на Ибрахим Паша, във вида си до към средата на 70-те години на ХХ в., се състои от три ясно разграничими елемента: огромна закуполена квадратна молитвена зала, изградена от прекрасно обработени и полирани каменни блокове и със страна на квадрата от малко над 19 м.; много високо и изящно минаре със също толкова качествен градеж; и затворен портик, с твърде непредставителен градеж от кирпич и дърво, след това измазан с глина и боядисан в жълто. Съвсем ясно е, че в случая сме изправени пред два различни строителни периода, един от времето на зенита на Османската империя и един от периода на нейния упадък, когато не е имало средства за качествени строежи.
Сградата изглежда като изключително солиден и тежък блок, увенчан с могъщ купол. Преходът между квадратната основа и кръга на купола е постигнат чрез масивни отстъпващи ъгли, върху които почива дванадесетостенен барабан; на него вече е стъпил самият купол. Големите триъгълни пространства, образувани от отстъпите на ъглите, са украсени с четири кулички, завършващи с покрити с олово островърхи кубета. Тези кулички имат за цел да направят хармонична външната форма на джамията, както и да загладят прехода между полусферичния купол и резките очертания на централния блок. Общият ефект е изключително приятен и до голяма степен допринася за усещането за сила и мощ, което сградата създава. Източеното минаре прибавя необходимия вертикален акцент. Неговият балкон е украсен с изящни сталактитови релефи, демонстриращи изобилните и неспокойни форми на къснокласическата османска архитектура. Добре осветеният интериор е покрит изцяло с орнаментални стенописи със забележително качество, изпълнени в хладни сини цветове. Те би трябвало да са повторение на оригиналните мотиви, датиращо от ХV²²² или дори от Х²Х в. Единствено внимателният оглед по време на една евентуална реставрация може да разкрие реалното състояние на нещата. Могъщият купол, с диаметър 15,85 м., почива на четири огромни пандантиви, които се спускат ниско до земята и са здраво вградени в масивността на конструкцията. Вътре в джамията има елегантна дървена галерия за жените и обичайният дървен minbar - столът, от който се произнася петъчната проповед. Дървеният портик е използван отчасти като място за ритуалното измиване на правоверните, а отчасти ги подготвя за благочестивата молитва - каквато е функцията на всички преддверия на религиозни сгради. Цялостната идея, която джамията предава, е желанието посетителят да бъде впечатлен. Този стремеж към колосалното е характерен за къснокласическата фаза на османската архитектура. Съществуват редица сгради, които всъщност са по-големи, но поради своите не дотам монументални форми не изглеждат толкова впечатляващи. Има множество други османски джамии, построени в същия период и демонстриращи същата тенденция към това, което германците наричат Einschuchterungsarchitectur. Откриваме ги както в старите европейски провинции на империята, така и в Анадола. Разградската джамия е може би най-добрият представител на цялата група, която е неспособна да достигне до благородната монументалност на паметниците от ХV² в. и се стреми да впечатли посетителите единствено с големите си размери. В този смисъл тя е тясно обвързана с цялостния дух на Османската империя от ХV²² в.: да се продължават установени в предходното столетие форми, без да се добавят нови големи идеи, но в същото време и по възможност да се поддържат високите стандарти. Джамията до такава степен е продукт на своето време и е израз на османския интелектуален живот в този период, че просто е смешно да я приписваме на каквито и да било други майстори, различни от тези, които са били оформени и обучени в столицата на империята. Не можем да забележим дори и най-малкия намек за провинциализъм.
Над входната врата на молитвената зала има мраморна плоча с турски надпис, гравиран и поставен според стандартната практика за османските джамии и други представителни сгради. Текстът е на арабски и е написан на трудния за разчитане шрифт ta’lik. Той остава непубликуван, като изключим твърде некачествения превод на Кескиоглу. Текстът гласи следното:
1) kad bana hada al-gami’a as-sarifa Ibrahim Pasa, lakin bakiya nakisan faatammahu Mahmud
2) pasa. Kala al-Abd al-Fakir alladi hada ’n-naks wa-’t-tahriran biiskati
3) ’l-asarati: “Gami‘ u’l-Abrar Daru’l-Mukimina” 1025 Mustafa al-Kadi

Предлагаме следния превод:
1) Тази благородна джамия беше построена от Ибрахим Паша, но беше оставена незавършена и беше завършена от Махмуд
2) Паша. (Това) беше казано от бедния служител (кадъ Мустафа), когато състави този надпис и записа неговата дата чрез изваждане
3) на десет: “Джамията на Посветените, Домът на тези, които ще пребъдат”, 1025 (=1616 г.). Кадията Мустафа.

Сборът на числовата стойност на хронограмата е 1035, от което – както е указано в текста – трябва да се извади 10. Това ни дава годината 1025 (20.01. 1616 – 08.01.1617), която е предадена с арабски цифри под хронограмата.
В края на 70-те години на ХХ в. беше взето решение да се модернизира целия градски център на Разград. Проектът включваше монументални концертна зала и театър и съответно на анализ беше подложено и мястото на джамията в този нов градски облик. Беше решено, че въобще не е желателно в новата среда да бъде запазен и нейният грозен кирпичен портик. След неговото разрушаване се откриха някои много ясни следи - останки от три огромни арки във фасадната стена на молитвената зала. В същото време беше намерен и един от първоначалните ъгли на основата на първоначалния портик, включително и основата на една от колоните, на които някога е почивал този портик. С това стана възможно да се реконструира изчезналата колонада с точните й размери – такава, каквато е била навремето. Това решение беше възприето от градския съвет и беше одобрено от Националния институт за паметниците на културата. Подобни пуристични реставрации вече не са по вкуса на всички, но в случая трябваше да се направи компромис между принципите на идеалната реставрация и изискванията на модерния урбанизъм. Естествено беше немислимо проектираният градски център да бъде преместен на някакво съвсем друго място – единствено заради присъствието на една историческа сграда, колкото и да е монументална тя. През 1987 г. възстановяването на трикуполния портик вече беше започнало.
В хода на реставрацията на джамията на Ибрахим Паша, при изкопни работи под подовото ниво, бяха открити някои много интересни развалини. Както вече беше споменато, в началото беше изказано предположението (и надеждата), че става дума за останките на една от старобългарските църкви на средновековния град Хръзград. След като разкопките продължиха, се откриха както основите на минаре, така и следи от ниша, която можеше да е единствено mihrab-ът на джамия. Старата сграда, предшественик на настоящата джамия, е била значително по-малка. Освен това е имала и малко по-различна ориентация. Като общо джамиите в България са обърнати към югоизток. Основите на старата джамия са ориентирани към изток-югоизток. От друга страна, църквите са обърнати към изток, така че първите слънчеви лъчи, символизиращи Христовото възкресение, да могат да огреят олтара, след като са преминали през централно-разположения прозорец на олтарната апсида. Това разположение се изисква от канона. Няма средновековна църква без олтар и апсида, както и с различна от източна ориентация. Проблемът с изместената ориентация на разградската джамия не е толкова сложен, колкото в началото се стори на работещите там български изследователи. Достатъчен е един кратък преглед на множеството планове на джамии от Х²V и ХV в., които се съдържат в четирите монументални труда на Екрем Хаккъ Айверди, за да се установи, че ориентацията на повечето от тях не е правилна и се отклонява от истинската Кибла – посоката към Мека. Някъде към края на ХV² в. е разработен сравнително прост инструмент, с който да може да се определя реалната Кибла с много по-голяма точност. На теория това би трябвало да предостави на историка на изкуството метод за датиране на някои анепиграфни джамии, които нямат някакви специални стилистични характеристики. Датата на построяване на настоящата разградска джамия не представлява проблем. Тази на първата джамия, чиито развалини са под днешната сграда, също не е особено трудна за определяне, стига човек да има възможност да работи с правилните извори. За съжаление, в случая българските колеги не са разполагали с нея. По нататък ще се спрем на появата на първата разградска джамия.
До средата на 70-те години на ХХ в. човек все още можеше да види в една от страничните улици на града (много близо до централния площад с основната джамия и часовниковата кула) голяма двойна баня, наречена “хамамът на Ибрахим Паша”. Логично е да се предположи, че тази баня някога е била част от обществено-религиозен комплекс. Всъщност това беше най-голямата турска баня в България. На илюстрации V и Х сме показали нейния план и общ изглед. Може да се забележи, че цялата сграда се характеризира с изключителна регулярност и симетричност, като отделението за жените е малко по-малко от това за мъжете и входовете са поставени под различен ъгъл, така че да се осигури възможно най-голямо благоприличие. Съблекалните – нещо, което е особено забележително за такава голяма сграда – не са закуполени, а са покрити с дървена конструкция, крепяща се на тънки дървени стълбове. Т.нар. soğukluk, където къпещият се може да адаптира тялото си към по-високата температура в основното горещо отделение на банята, се състои от едно помещение с огледален свод в женската част и от помещение с висящ свод в мъжката част, предхождани от закуполени преддверия. И в двете части присъстват обичайните тоалетни и помещения за депилация. И в двата случая самата гореща баня има план на редуциран вписан в квадрат кръст, наричан още “четири-eyvan”. Вместо четири рамена и четири купола, т.е. напълно развития вариант на този план, в останалите ъгли виждаме трите рамена на кръста (или три-eyvan) и две затворени бански помещения (halvet). Любопитно е да се отбележи употребата на овални куполи в мъжкото отделение – едно архитектурно решение, което се среща рядко в османското изкуство.
Банята, такава, каквато успяхме да я видим през 70-те години на ХХ в., показваше ясно изразени къснокласически форми и пропорции на индивидуалните вътрешни пространства. Няма изобилие от гипсови сталактити, каквито украсяват баните от ХV в. и чието богатство може да се види в Алхамбра. Няма концентрация на декоративни елементи на няколко добре избрани места, както е в баните от ХV² в. В случая единствено самите размери на постройката трябва да впечатлят посетителя. Този хамам може да се разглежда като прототипен за първата половина на ХV²² в. и няма нищо по-логично от това да го припишем на възстановителните работи на Махмуд Паша, които се споменават в надписа на голямата джамия.
През 70-те години на ХХ в., когато бяха запланирани реконструкцията и модернизацията на централната част на Разград, градският съвет реши хамамът да бъде разрушен. Сградата беше в лошо състояние, не изглеждаше особено впечатляваща, беше занемарена и нямаше богатата украса, която имат други запазени (и защитени) хамами в България. Тук трябва да кажем, че тя щеше да изглежда много по-внушително, ако съблекалните също бяха покрити с куполи. И все пак сравнително малката дебелина на стените (едва 80 см.) почти изключва мисълта, че те някога са можели да носят купол. При това положение беше решено хамамът да бъде разрушен. Институтът за паметниците на културата в София направи опит да го спаси и предложи проект, според който сградата трябваше да бъде превърната в един вид ориенталско кафене, свързано с разположената в съседство концертна зала. Градският съвет обаче реши, че контрастът между съвременните постройки и неугледната стара баня е твърде голям. В началото беше разрушена само женската половина на хамама. Тогава се откри един огромен многовековен орех, който беше израснал върху куполите на банята, което отново показа, че в случая става дума за сграда на възраст от няколко века. Тук трябва да се добави, че историята на изкуството е предмет, който може да се изучава в българските университети едва съвсем от скоро, а ориенталското изкуство (да не говорим за турското) е напълно отсъстваща от учебната програма тема. Страната създава единствено археолози и архитекти, често високо квалифицирани. При това положение беше възможно голямото значение на хамама на Ибрахим Паша да остане неразбрано. Останалата част от банята беше разрушена скоро след предизвиканата от ореховото дърво отсрочка.
Изглежда разградският хамам е послужил като извор на вдъхновение за цяла серия по-късни постройки от тази категория, от които много все още са запазени в места като Шумен например, най-бурно развиващия се град на османска България от ХV²²² в.

Хайде накрая и една снимка да пусна - за разкош

[Stan]

Ето малко подробности за Ибрахим паша джамия в Разград от любимия ми източник Н.Тулешков
Построена е за 2 години между 1614-1616 г. от строители от Корчанско, преселили се специално за целта заедно със семействата си и основали с.Арнауткой(днес Пороище).Според него въпреки красноречивото име те са българи, а не албанци!Та може би от тях идва и по-особения вид на сградата?!

Жителите на въпросното села са си били чисти албанци. Ако те интерисува повече по въпроса виж книгата на Боян Гюзелев - Албанците в българските земи. Ако не се лъжа и Л. Милетич в Старото българско население в Североизточна България, пише че са били албанци.

[KIZIL DELI]

Жителите на въпросното села са си били чисти албанци. Ако те интерисува повече по въпроса виж книгата на Боян Гюзелев - Албанците в българските земи. Ако не се лъжа и Л. Милетич в Старото българско население в Североизточна България, пише че са били албанци.

Хайде сега пък и ти, то всички албанци, които са християни са си прави българи, не си ли осведомен? Иначе тях ги има и по пловдивско, вярвам знаеш за селата Арнадув-и зир и баля или Горен и долен Арбанас, т.е. Горнослав и Долнослав, но по този въпрос може да ни светне по-подробно Hayy Ibn Yakzan

[MOHAXA]

Просто сведението ми се стори любопитно и реших да го споделя.
Ето и повече подробности:
"Майсторите идват в града през 1614г. за да издигнат джамията по поръчка на местния аянин Ибрахим паша...българските строители идващи от Костурско,Корчанско и Дебърско,т.е. оттатък или отсам границите на Арнаутлука, били наричани арнаути, още повече че и в дрехите им имало албански елементи.А и контактували помежду си на таен "мешровски" език, в който имало и албански думи...Както отбелязва Яранов в Македонски Преглед 1932:всички заселници от Западна Македония се нар."арнаути" и посочва ,че именно българи се заселили в Караарнаут и Арнауткой още през XVв.
Милетич пише ,че с караарнаути се отбелязват българите от З.Македония,а бейарнаути - албанците християни.
В.Маринов отбелязва:Майсторите , които строили къщите в Разградско и Арнауткой, са били българи - македонци от Костурско.Тях ги повика Ибрахим паша от Разград и те построяват Ибрахимпашовата джамия.Освен това те са строили мостове и много джамии и в Одрин...В граничните влашки описи от 1830 г. са записани дюлгерите Христо Димов и Георги Цанков от въпросното село."
Цитата е от Арх. изкуство на старите българи и е с леки съкращения.

Материала на KIZIL DELI е изклчително любопитен