Османски паметници на територията на България

[terzi]

добре шефе

[terzi]

не знам дали сте вжидали църквата в узунджово- хасковско от вътре, но аз днеска ги видях за първи път

http://www.haskovo.com/bg/cat_24.html

[Hayy Ibn Yakzan]

Привет
Пускам няколко снимки на два османски паметника от Пловдив - Джамия и Баня, намерили доста интересно приложение - таверна и магазин за мебели . Място: кръстовището на бул. 6ти септември и бул. Руски. За съжаление не знам нищо повече за сградите (датировка, публикации и пр.)




Тук предполагам, че е възможно да има някакъв надпис под табелата над вратата, но чичковците нещо не бяха на кеф и реших да не се моткам много, много

[terzi]

брао мой човек!

тая таверна ако беше някав изискан ресторант щеше да е перфе

[Hayy Ibn Yakzan]

Възможно е и тези две сгради да са част от накакъв комплекс и да са построени от един и същи човек. Прави впечатление че от дясната страна на "Мебелния магазин" има наредени няколко магазина и се чудя дали навремето, след завършването на комплекса там пак да е имало дюкяни, примерно наемът от които е отивал за издръжката на джамията...

[nik]

Ханс Дершвам пише за около "110 джамии" в София (10 или 11 петъчни, и 100 по-малки); Евлия Челеби - за "стотици, но множеството западнали поради липса на богомолци"; Петър Бакшев за "150"
През 16 век, в София е имало големичко строителство на джамии, и медресета явно..

[KIZIL DELI]

Възможно е и тези две сгради да са част от накакъв комплекс и да са построени от един и същи човек. Прави впечатление че от дясната страна на "Мебелния магазин" има наредени няколко магазина и се чудя дали навремето, след завършването на комплекса там пак да е имало дюкяни, примерно наемът от които е отивал за издръжката на джамията...

Макар и една срещу друга няма сведения за тези сгради да са били част от комплекс. Архитектурно се различават, а и датират от различно време, но дюкяни си е имало. Чии са били обаче не зная.

Джамията е Орта мезар джами или още Ташкьопрю джами. Я да пусна и аз някой друг ракурс.


От оригиналната сграда е останало само молитвеното помещение - квадрат с размери ~ 13 х 13 м., завършващ с корниз, върху който стъпва осмоъгълен барабан поддържащ кубето.


Оригиналното предверие е разрушено и в първата половина на 19 век е заменено с ново, изпълнено в стил "пловдивска вържожденска къща", хааа. Снимка на предверието е публикувана от Рудлов в "Град Пловдив и неговите сгради". Ето я:


Там се е мъдрел и надпис вероятно от времето на реставрацията, за който чакаме d-r V. да го извади от някое депо на музея . Архитектурно сградата би трябвало да се отнесе към 16 век, може би втората половина на века. Кой е човекът построил джамията не е известно (или поне на мен не е), а също и името "ташкьопрю"="каменен мост" е много странно, при положение, че е отстояла доволно далеч от моста на Марица. Днес джамията е отдавна загубила минарето си, а с него и функциите си, което не е особена беля, ако не се беше превърнала в дисплей на простащина и идиотизъм. Понастоящем дава подслон на 2 заведения. Едното е дървена барака в северната част на джамията, която някак си е успяла да се вклини в сградата. Това е "народната" кръчма - кънти чалга, отвън мирише на скара, вътре е сумрачно и дървенията се е пропила със смесица от цигарен дим, алкохолни пари и разни манджи. Другото заведение се намира вътре в джамията, в самото молитвено пространство. Това е "елитното" заведение, даже май има 5 звезди на входа. Вътре е "класически мутренски барок", но а ла италиано, т.е. води се италианско . Чисто е, не мирише, но обстановката е умопомрачителна. От една страна добре, че го има та да може човек да огледа сградата от вътре, от друга просто не може да се концентрира върху архитектурата, щото погледът му е прилечен от "хубавици" по голи цици, нарисувани на стените и кубето. Абе дет се вика модерна работа, но щом извадих апарата веднага дойде един субект да ми каже, че мога да си пия капучиното колкото време искам, но макар и да бяхме единствени клиенти в заведението не е разрешено да се снима. Видя ми се по здравословно да прибера апарата .

Та така банята освен като Орта мезар хамамъ е известна още и като Йени хамамъ. Вероятно датира от началото-средата на 17 в. При всяко положение по времето на Евлия Челеби е функционирала. Също не се знае кой е човекът построил банята. Надпис няма, недей да се косиш. Предполагам, че е демонтиран в началото на 20-ти век, когато банята е "модернизирана", докторе? Функционира ако не се лъжа до към края на седемдесетте. Сега е магазин за мебели, което е добре, защото човек може да се разходи вътре. Лошото е, че е натъпкана с мебели, та много се не види, а и както казваш незнам защо гледат лошо, но и това е нещо. Ето едно планче на банята от книгата на Харбова, Градоустройство и архитектура.


Въпреки споменатите кусури (ако тези от ИПК си гледаха работата, а те са доказали, че не го правят, нямаше да има глупавите кръчми в джамията, все за нещо по-умно може да се ползва) все пак сградите стоят и не са заплашени от непосредствена разруха. Може и да не сме особено щастливи от дизайнерските решения в стил "мутренски барок", но поне не тече вода през покрива и дървета не растат от стените. В последно време аз и на това съм доволен .

П.П. Сега като обърнах внимание на мерака на terzi да се направи изискан ресторант и се вгледах, забелязах че италианската дупка станала на гръцка таверна . Бас ловя, че мадамите от стените са си там, все пак художник се е цанил за тая робота, няма да се хабят я. Ще трябва да се пробва пак, да видим в таверната дали може да се снима, епа таверна е все пак, нали на душата ще даваме може и да мине някое фото .

[d-r V.]

[QUOTE=KIZIL DELI;269708]


Там се е мъдрел и надпис вероятно от времето на реставрацията, за който чакаме d-r V. да го извади от някое депо на музея
Бас държа, че надписът е някъде из Археологическия музей в П-в. Този музей е пряк на следник на старата институция Народна библиотека и музей (по отношение на музейната сбирка естествено) от времето на Източна Румелия и има адски богат фонд, който далеч не включва само археологически находки, например стари снимки, които даже в архивите ги няма. Там се съхранява и оригиналният надпис на областното събрание на Източна Румелия, окачен над входа на Хюнкяр хамам, където този орган се е помещавал. Изобщо фондовете и хранилищата на музеите са място на неочаквани открития. При нас в Историческия обаче няма такива древности, но елемент на изненада също има - наскоро в едно складово помещение намерихме две ръчни бомби от ВСВ

[terzi]

някво инфо за тва врачанско животинче ?

[terzi]

дел

[KIZIL DELI]

Ми хубаво си решил, колкото повече, толкова повече.
Поне що се отнася до нещата, които аз съм слагал държа да е ясно указано, че изворът на тази информация/снимка е Форуми Бойна Слава!

[terzi]

габрово

[KIZIL DELI]

terzi,
Можеш ли да пуснеш един кроп на надписа?

Което ми напомни за надписа в Пловдив, който докарал на d-r V. ишиаса . Абе видях го, те даже са 2 плочи една до друга, едната е счупена, но явно са били окачени заедно. Общо взето не е много интересен (за мен де), чешма някаква от 19 век. Не съм го снимал, че използвах момента когато пловдивското население се беше юрнало на културата тия дни по нощите, та влезнах само да го видя. Ще се върна в по-добри времена .

П.П. Между другото същият надпис, но все още на стената е сниман от Рудлов през 30-те и има снимка в Немския археологически институт (DAI) в Истанбул.

[terzi]

снимките ги скраднах

нямаш лиинфо за врацата по горе

[terzi]

http://ottomanbul.blogspot.com/

дерзай народе, разпространявайте без да се срамувате