Малко описания на дрехите по нашите земи:
Пътуване на Антон Вранчич от Буда до Одрин (1553) - описание на вида на българските жени.
Дневник на Ханс Дерншвам за едно пътуване до Константинопол и Мала Азия (1553-1555). Тук вече е близо до Пловдив.
Мартин Грюневег, Подробно описание на живота ми и този на моите родители и деди, където се съдържат различни сведения за миналото... (1582 г.) Село Ботево, Варненско.
Описание на пътуването на Райнхолд Лубенау (1587 г.). След като на дълго и широко ни занимава как българския произлиза от чешкия и полския и къде се срещат тия езици, прави сметка, че славяните трябва да са повече от германците. Според него и облеклото доказва тая работа.
Между другото Танкоан прави също директна връзка между езика и носията и то защото попада на българско село в Мала Азия (1807 г.):
Прикачам също рисунки от Щайнах (1583 г.) на българска женска носия, както и домашно женско облекло на туркиня и гръцко женско облекло.
Английските пътеписи за нашите земи също се спират върху облеклото. Ето едно няколко столетия по-късно: Чарлз Франкланд от 1827 г.
А това пък е описание на руфета, правен от Димитър Маринов (вече го пусках тук) - "Племената, влаките, задругите, семействата, имената и коровете в Западна България", публикувано в "Жива старина", Русе 1892 г. За сравнение. То пък е от Северозападна България.
И още малко Димитър Маринов (описание на зимен кат дрехи):
Пътуване на Антон Вранчич от Буда до Одрин (1553) - описание на вида на българските жени.
Не трябва да се говори за облеклото у тях. Изобщо то е рунтаво, грубо и евтино, каквото са може би носели първобитните, направено от влакнести кожи. Само ръкавите и нагръдната част на връхната им дреха са изпъстрени с по-дебели, разноцветни копринени шевици.
Момите се обличат обикновено в прост шаяк с кафеникав цвят,..., носят и шалвари до коленете, набрани или нагънати като унгарски гащи. Някои имат къси вълнени чорапи, а върху тях - турски башмаци, това са ниски обуща. Някои не носят шалвари, нямат и горна дреха или палто, ходят само по една риза без престилка. Ризите им около врата, на гърдите и на ръкавите са богато и разноцветно извезани с боядисани вълнени конци, както е обичайно и в Седмоградско. Жените носят на главата си малка ленена шапчица, отзад я връзват с шнур, на нея виси широка опашка, също извезана с много цветове, а в долния й край е прикрепен пискюл. Върху всичко това забраждат проста кърпа.
........
Българите нямат право да носят хубави дрехи. Ходят всички с дрехи от сив или бял груб плат, нямат нито обуща, нито ботуши, а само цървули от необработена волска кожа и чорапи до коленете. Шапките им са от бяла плъст или бяло сукно, а също и от прост кафяв шаяк, със заострена форма. Мъжете нямат горни дрехи, ходят само по ризи зиме и лете.
........
Българите нямат право да носят хубави дрехи. Ходят всички с дрехи от сив или бял груб плат, нямат нито обуща, нито ботуши, а само цървули от необработена волска кожа и чорапи до коленете. Шапките им са от бяла плъст или бяло сукно, а също и от прост кафяв шаяк, със заострена форма. Мъжете нямат горни дрехи, ходят само по ризи зиме и лете.
Своите ризи и особено кърпите си те обшиват с разноцветна коприна. Мъжете по облеклото си са почти еднакви с унгарците. Всичките дрехи са им тесни. Жените пък по носията си са почти еднакви с полските селянки. Носят надиплена фуста, главата си забраждат с бели кърпи, като част от косите оставят да висят отзад с обшити краища до пояса. Ръкавите на ризите по цялата си дължина са изпълнени с пъстри шевици. Отпред по шията носят престилка, обвесена със сребърни и златни пфенинги. Пръстите им са отрупани с пръстени.
Що се отнася до носиите на жените тук в България, намерих същите с техните пъстри ризи, и когато са най-красиво украсени, с техните пъстри наметала на едното рамо и забодени с желязна или месингова брошка, също както правят при нас пруските, естонските, курландските, руските и литовските жени, така че няма никаква разлика. Когато аз отидох към Дунав, помислих си, че от своите земи литовските жени са отишли там.
Бяхме приятно изненадани, като открихме в това село жени, които се движеха с открито лице, и мъже, чиито нрави странно противоречеха на азиатските изобщо. Открихме също носии на жителите от бреговете на Дунава и чухме славянски език в местност, в която бихме го сметнали съвсем чужд. Някои сведения скоро ни дадоха обяснението на това откритие. Жителите ни разказаха, че са от български произход и че селото им е било основано преди почти един век от бащите им, изселили се и дошли да търсят в Азия щастието и спокойствието, което не са могли да намерят в родината си.
Английските пътеписи за нашите земи също се спират върху облеклото. Ето едно няколко столетия по-късно: Чарлз Франкланд от 1827 г.
Те обичат украшенията и всички носят красиви златни и сребърни гривни или браслети, много подобни по форма на турските или персийските гривни, които са така модерни в Германия. Носиите им наподобяват тези на влашките жени — нещо като полутюрбан при жените или собствените им дълги коси, украсени със златни монети, при девойките; обици от злато или сребро, сребърни пръстени на ръцете; жакет с къси широки ръкави, отворен при врата и на гърдите с лека бродерия; и фуста с пъстроцветни краища, които много й подхождат. Краката им са винаги боси и хубави.
Мъжете обикновено са силни, но нямат особено хубави черти; те всички си приличат по физиономия и често пъти съм имал
усещането, че във всяка къща срещам един и същи човек. Облеклото им се състои от калпак от овча кожа, голяма широка аба от груб кафяв вълнен плат, камгарен или копринен пояс около кръста, чифт обемисти потури; краката им са обвити в овча кожа или
груби вълнени чорапи и обути в кожени сандали.
Мъжете обикновено са силни, но нямат особено хубави черти; те всички си приличат по физиономия и често пъти съм имал
усещането, че във всяка къща срещам един и същи човек. Облеклото им се състои от калпак от овча кожа, голяма широка аба от груб кафяв вълнен плат, камгарен или копринен пояс около кръста, чифт обемисти потури; краката им са обвити в овча кожа или
груби вълнени чорапи и обути в кожени сандали.
А това пък е описание на руфета, правен от Димитър Маринов (вече го пусках тук) - "Племената, влаките, задругите, семействата, имената и коровете в Западна България", публикувано в "Жива старина", Русе 1892 г. За сравнение. То пък е от Северозападна България.
1. Риза. Тя е от домашно памучно платно, дълга до изпод коленете, с копринени (свилени) или от тире брезди (кенаре).
Прътени ризи в тая група рядко се срещат.
2. Престилка и 3. вълненик. Престилките и вълнениците от тая група се хвалят по своята красота. И действително още от далеч хубавата алена боя, която преобладава в тукашните престилки и вълненици, още от далеч ще ви привлече вниманието и ще ви улесни да отличите тия престилки и вълненици (Кулско) от тия в другите села. Преобладаващият цвят е аленият, размесен тук-там с други цветове, но тъй щото окото не изгубва аленото. Престилките и вълнениците са еднакво дълги и жена, опасана с тях изгледва, че е еоблечена в красива алена рокля. Вълненикът е такожде ален и размесен с други цветове.
4. Чорапите са дълги до над коленете и са разноцветни и напъстрени. В тях такожде аленото преобладава. Туй е за момите. Жените носят по-затворени чорапи.
5. Забрадката е от бял плат, изкусно скроена и ушита отзад и украсена с разни шарени игли: жълти, алени, чървени треперушки и пр. Забрадката е тъй скроена и ушита, щото е готова и само се гужда на главата и забожда с игли. Забрадките на булките и на по-младите жени са украсени, а на другите, по-старите, жени липсват тия накитни игли."
И сега по точка 6 - валидна за всички групи с леки изменения:
"6. Опинците са обуща. Провят се от воловска, биволска, конска, а много редко, и то само за децата, и от свинска кожа. Кожата е нещавена и опинките се правят от самите селяни.
Прътени ризи в тая група рядко се срещат.
2. Престилка и 3. вълненик. Престилките и вълнениците от тая група се хвалят по своята красота. И действително още от далеч хубавата алена боя, която преобладава в тукашните престилки и вълненици, още от далеч ще ви привлече вниманието и ще ви улесни да отличите тия престилки и вълненици (Кулско) от тия в другите села. Преобладаващият цвят е аленият, размесен тук-там с други цветове, но тъй щото окото не изгубва аленото. Престилките и вълнениците са еднакво дълги и жена, опасана с тях изгледва, че е еоблечена в красива алена рокля. Вълненикът е такожде ален и размесен с други цветове.
4. Чорапите са дълги до над коленете и са разноцветни и напъстрени. В тях такожде аленото преобладава. Туй е за момите. Жените носят по-затворени чорапи.
5. Забрадката е от бял плат, изкусно скроена и ушита отзад и украсена с разни шарени игли: жълти, алени, чървени треперушки и пр. Забрадката е тъй скроена и ушита, щото е готова и само се гужда на главата и забожда с игли. Забрадките на булките и на по-младите жени са украсени, а на другите, по-старите, жени липсват тия накитни игли."
И сега по точка 6 - валидна за всички групи с леки изменения:
"6. Опинците са обуща. Провят се от воловска, биволска, конска, а много редко, и то само за децата, и от свинска кожа. Кожата е нещавена и опинките се правят от самите селяни.
Кошуля, риза
Ризата преди 20-30 години се правила от прътено, кълчищно или ленено платно. ... Единствената разница между ризите в отделните племена са били шарките, с които са шарени тия ризи.
Днес вече срещаме памучни ризи, от памучно платно, ткаено от готов преден памук, какъвто се продава по дукяните.
...
Общият кроеж както на прътените, тъй и на памучните ризи е тоя: имат широки ръкаве, дълги поли, по-дълги отколкото е висок самият човек, за да може да се набира ризата над пояса и да прави пазва, в която селянинът обикновено гужда разни неща и то на голо...
Гащи, гачи
Както ризата, тъй и гащите се кроят и шият или от прътено платно, или от памучно.
Гащите имат различен кроеж: едни гащи са с дно и приличат много на патуре, а други са без дно и приличат много на панталоне. С дното носят старите, а без дно - момците.
Беневреци, бреневреци
Те са гащи от олеви, дебел шаек, наречен още някъде прътеница или шаек. Цветът на беневреците всякога е бял, от бял шаек или олеви.
Кроежът на беневреците е като и на панталоните, но само с тая разница: имат гачняк, т.е. вместо да се закопчават като панталоните, те се връзват с гачняк (учкур) или каиш.
Димии
Димиите са широки гащи във вид на манафски шалваре от вълнен бял шаек невалян, нетепан, обшит от чълн и син гайтан.
Патуре
Патуре са гащи по-тесни от димиите, а по-широки от беневреците. Те се правят или от чърн шаек вапцан, чинен или от самочрънка шаек, изтъкан от чърна вълна, а много рядко от бял нетепан шаек. Патурете са с копчета и се закопчават, а под коленете се връзват с подвръзки. По кроежа си патурете са двуяки: по-широки и по-тесни
Връхна дреха
Джамадан, къебе. Джамаданът е с ръкаве и отпред по гърдите с двойни криле за закопчаване. Джамаданът се крои от нетепан, невалян шаек и е къса дрешка до пояса, обшита околовръст. ... Обличат го върху ризата, а върху му иде пояса.
Дрешле. Дрешлето е елек от бяла и чълна аба (дебел шаек), без ръкаве и без двойни криле.
Дорамче, късаче, кусак, глухче, гльоче. ...обличат я върху джамадана или дрешлето. ... По дължината си тая дреха е такожде разна: в някои къса до изпод пояса. Туй последното свойство на тая дреха е тясно скопчано с формата на гащите и бесневреците.
Долактанка, долактеник, клашник. Тая е третата дреха върху ризата. Името си е получила от дължината на ръкавите.
Гуня. Гунята е най-връхната дреха такожде с ръкаве. Направена е от козина и вълна и дълга е до над коленете. Цветът й е сур или сив и има гугла (качул), за да покрива главата, когато вали дъжд или сняг.
Опанджак, йопанджак. Тая връхна дреха играе същата роля, каквато и гунята. Разницата между нея и гунята се състои в това, че опанджакът няма ръкаве, а е широка дреха за намятане и загръщане.
Пояс, опас
... Поясът се ткае у дома от жените, и то от вълна и повесма или от памук, или само то вълна. Поясите са широки от 10 до 50 см, а дълги обикновено два метра, па понякъде и три. По цвета си поясът е чърн, червен, ален, гевезен, морав и бозов, а има и бял само при старците. Поясите са или дуз с чисти полета, или набраздени с разноцветни бразди.
Капа, калпак
Капите се правят от овчи и агнешки кожи с вълната и биват чърни, сури или бели
Подкапник
Тия подкапници се правят или от вървен вълнен плат, или от алено пазарско сукно. ... Лятно време, когато чърните капи не могат да се носят и търпят от голямата горещина, носят подкапници
Навоща, навуща, навои
Навощата са от бяла аба, олеви и служат да си увива селянинът крака и свирката
Кожени дрежи
Кожух, антерия и дорамче
Ризата преди 20-30 години се правила от прътено, кълчищно или ленено платно. ... Единствената разница между ризите в отделните племена са били шарките, с които са шарени тия ризи.
Днес вече срещаме памучни ризи, от памучно платно, ткаено от готов преден памук, какъвто се продава по дукяните.
...
Общият кроеж както на прътените, тъй и на памучните ризи е тоя: имат широки ръкаве, дълги поли, по-дълги отколкото е висок самият човек, за да може да се набира ризата над пояса и да прави пазва, в която селянинът обикновено гужда разни неща и то на голо...
Гащи, гачи
Както ризата, тъй и гащите се кроят и шият или от прътено платно, или от памучно.
Гащите имат различен кроеж: едни гащи са с дно и приличат много на патуре, а други са без дно и приличат много на панталоне. С дното носят старите, а без дно - момците.
Беневреци, бреневреци
Те са гащи от олеви, дебел шаек, наречен още някъде прътеница или шаек. Цветът на беневреците всякога е бял, от бял шаек или олеви.
Кроежът на беневреците е като и на панталоните, но само с тая разница: имат гачняк, т.е. вместо да се закопчават като панталоните, те се връзват с гачняк (учкур) или каиш.
Димии
Димиите са широки гащи във вид на манафски шалваре от вълнен бял шаек невалян, нетепан, обшит от чълн и син гайтан.
Патуре
Патуре са гащи по-тесни от димиите, а по-широки от беневреците. Те се правят или от чърн шаек вапцан, чинен или от самочрънка шаек, изтъкан от чърна вълна, а много рядко от бял нетепан шаек. Патурете са с копчета и се закопчават, а под коленете се връзват с подвръзки. По кроежа си патурете са двуяки: по-широки и по-тесни
Връхна дреха
Джамадан, къебе. Джамаданът е с ръкаве и отпред по гърдите с двойни криле за закопчаване. Джамаданът се крои от нетепан, невалян шаек и е къса дрешка до пояса, обшита околовръст. ... Обличат го върху ризата, а върху му иде пояса.
Дрешле. Дрешлето е елек от бяла и чълна аба (дебел шаек), без ръкаве и без двойни криле.
Дорамче, късаче, кусак, глухче, гльоче. ...обличат я върху джамадана или дрешлето. ... По дължината си тая дреха е такожде разна: в някои къса до изпод пояса. Туй последното свойство на тая дреха е тясно скопчано с формата на гащите и бесневреците.
Долактанка, долактеник, клашник. Тая е третата дреха върху ризата. Името си е получила от дължината на ръкавите.
Гуня. Гунята е най-връхната дреха такожде с ръкаве. Направена е от козина и вълна и дълга е до над коленете. Цветът й е сур или сив и има гугла (качул), за да покрива главата, когато вали дъжд или сняг.
Опанджак, йопанджак. Тая връхна дреха играе същата роля, каквато и гунята. Разницата между нея и гунята се състои в това, че опанджакът няма ръкаве, а е широка дреха за намятане и загръщане.
Пояс, опас
... Поясът се ткае у дома от жените, и то от вълна и повесма или от памук, или само то вълна. Поясите са широки от 10 до 50 см, а дълги обикновено два метра, па понякъде и три. По цвета си поясът е чърн, червен, ален, гевезен, морав и бозов, а има и бял само при старците. Поясите са или дуз с чисти полета, или набраздени с разноцветни бразди.
Капа, калпак
Капите се правят от овчи и агнешки кожи с вълната и биват чърни, сури или бели
Подкапник
Тия подкапници се правят или от вървен вълнен плат, или от алено пазарско сукно. ... Лятно време, когато чърните капи не могат да се носят и търпят от голямата горещина, носят подкапници
Навоща, навуща, навои
Навощата са от бяла аба, олеви и служат да си увива селянинът крака и свирката
Кожени дрежи
Кожух, антерия и дорамче
Comment