Днес е 4-ти Март, колцина се сещат какъв ден е днес? За много, просто денят след 3-ти, починахме, попразнувахме и сега "кой от където".
Но днес в един български дом е тихо, утрото не топли, денят е изпълнен със сълзи...и спомени.
Днес се навършват четири години от трагичната смърт на офицерски кандидат Гърди Гърдев.
Ето какво ще намерите днес в медиите за оф. кандидат Гърдев, ако изобщо някой се сети:
Редник Гърди Христов Гърдев е роден на 18 май 1974 г. в с. Горно Съхране. Постъпва в Българската армия като кадрови военнослужещ през 2003 г. Службата му преминава в под. 38 220 гр. Казанлък.
Редник Гърдев не е женен.
Загива на 4 март 2005 г.
На 4 март 2005 г. полското командване съобщава, че български военнослужещ е загинал при нападение срещу патрул в град Хамза. Патрулът се е движил по път на 40-45 км. от база "Еко". При обстрела е тежко ранен редник Гърди Христов Гърдев, картечар от 1-ви взвод на 1-ва рота на Четвъртия пехотен батальон. По-късно Гърдев умира.
На 4 март 2005, в района на Дивания се разиграва трагичният инцидент, при който рейнджър загива от „приятелски огън”.
Редник Гърди Христов Гърдев е повишен посмъртно в звание младши сержант със заповед на началника на Главния щаб на Сухопътни войски генерал-лейтенант Златан Стойков.
Със заповед на министъра на отбраната младши сержант Гърди Гърдев бе произведен посмъртно в по-горно звание "Офицерски кандидат" и награден с награден знак "За вярна служба под знамената" ² степен.
Днес улица в родното му място носи неговото име.
Да това са фактите, но какво ни прави съпричастни към тях?
Във време, в което едни "откриват" мадарски конници в Афганистан, други ни убеждават че ние сме избраната раса която ще спаси света, а наскоро в един документален филм достолепен чичко ме ограмотяваше как не случайно шивиците в носиите на индианците от централна и южна Америка са идентични с нашите! Честно, пък после македонците били еди какви си...
А е толкова лесно, сваляш очилата които са ти нахлузили, оглеждаш се и разбираш, че въпреки че сме унижени в собствената си Татковина, въпреки че сестрите ни са най-евтината стока по света (и на никой май не му пука), въпреки кръчмарския национализъм (лъхащ на кисело зеле и джанкова ракия), все пак има "сламка за удавника" просещ малко достойнство. И не е нужно да сме "на три морета", нито да бъдем "избраните" (страдащи заради цялото човечество).
Живеейки в трудно време, време на упадък, липса на морал, подменени ценности и безхаберие, трябва само да признаем и да се поклоним пред новите герои на нашето време. Обикновени български мъже, родени и израсли в обикновени български семейства, но решили да направят живота си необикновен, отдавайки го в защита на каузата с която всеки от нас живее: просперитета на нацията, нали? Той, Гърди изпълни мисията си, за нас остава да я осъзнаем, приемем и да черпим дръзновение от подвига на обикновените мъже. И да се поклоним пред майката.
Почивай в мир братко, сигурен съм Бог се е смилил над Душата ти!
На семейството и близките на офицерски кандидат Гърдев:
Знам всичко което имате е скръбта си, и все пак знайте: нас историята няма да ни помни, но той ще живее вечно!
Затова в този ден излезте с високо вдигнато чело, бъдете горди!
На всички останали, когато следващият път някъде се похвалите с европейската си принадлежност, спомнете си каква е цената!
Поклон!
Но днес в един български дом е тихо, утрото не топли, денят е изпълнен със сълзи...и спомени.
Днес се навършват четири години от трагичната смърт на офицерски кандидат Гърди Гърдев.
Ето какво ще намерите днес в медиите за оф. кандидат Гърдев, ако изобщо някой се сети:
Редник Гърди Христов Гърдев е роден на 18 май 1974 г. в с. Горно Съхране. Постъпва в Българската армия като кадрови военнослужещ през 2003 г. Службата му преминава в под. 38 220 гр. Казанлък.
Редник Гърдев не е женен.
Загива на 4 март 2005 г.
На 4 март 2005 г. полското командване съобщава, че български военнослужещ е загинал при нападение срещу патрул в град Хамза. Патрулът се е движил по път на 40-45 км. от база "Еко". При обстрела е тежко ранен редник Гърди Христов Гърдев, картечар от 1-ви взвод на 1-ва рота на Четвъртия пехотен батальон. По-късно Гърдев умира.
На 4 март 2005, в района на Дивания се разиграва трагичният инцидент, при който рейнджър загива от „приятелски огън”.
Редник Гърди Христов Гърдев е повишен посмъртно в звание младши сержант със заповед на началника на Главния щаб на Сухопътни войски генерал-лейтенант Златан Стойков.
Със заповед на министъра на отбраната младши сержант Гърди Гърдев бе произведен посмъртно в по-горно звание "Офицерски кандидат" и награден с награден знак "За вярна служба под знамената" ² степен.
Днес улица в родното му място носи неговото име.
Да това са фактите, но какво ни прави съпричастни към тях?
Във време, в което едни "откриват" мадарски конници в Афганистан, други ни убеждават че ние сме избраната раса която ще спаси света, а наскоро в един документален филм достолепен чичко ме ограмотяваше как не случайно шивиците в носиите на индианците от централна и южна Америка са идентични с нашите! Честно, пък после македонците били еди какви си...
А е толкова лесно, сваляш очилата които са ти нахлузили, оглеждаш се и разбираш, че въпреки че сме унижени в собствената си Татковина, въпреки че сестрите ни са най-евтината стока по света (и на никой май не му пука), въпреки кръчмарския национализъм (лъхащ на кисело зеле и джанкова ракия), все пак има "сламка за удавника" просещ малко достойнство. И не е нужно да сме "на три морета", нито да бъдем "избраните" (страдащи заради цялото човечество).
Живеейки в трудно време, време на упадък, липса на морал, подменени ценности и безхаберие, трябва само да признаем и да се поклоним пред новите герои на нашето време. Обикновени български мъже, родени и израсли в обикновени български семейства, но решили да направят живота си необикновен, отдавайки го в защита на каузата с която всеки от нас живее: просперитета на нацията, нали? Той, Гърди изпълни мисията си, за нас остава да я осъзнаем, приемем и да черпим дръзновение от подвига на обикновените мъже. И да се поклоним пред майката.
Почивай в мир братко, сигурен съм Бог се е смилил над Душата ти!
На семейството и близките на офицерски кандидат Гърдев:
Знам всичко което имате е скръбта си, и все пак знайте: нас историята няма да ни помни, но той ще живее вечно!
Затова в този ден излезте с високо вдигнато чело, бъдете горди!
На всички останали, когато следващият път някъде се похвалите с европейската си принадлежност, спомнете си каква е цената!
Поклон!
Comment