В действалите след 1878 г. четири български конституции се възприема принципът на всеобщото избирателно право. За избиратели се изисква определена навършена възраст - "по-горе от 21 год." (Търновска конституция), 18 години (според конституциите от 1947, 1971 и 1991 г.). Конституцията на Българското Княжество (Царство) от 1879 г. поставя като условие и ползване на граждански и политически права. Не могат да бъдат избиратели лишените с присъда от граждански и политически права и поставените под запрещение (Конституция на НРБ, 1947 г.); поставените под пълно запрещение (Конституция на НРБ, 1971 г.); поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода. За избираеми всички български конституции изискват навършване на определена възраст (30 години според конституцията от 1879 г., 18 години според тези от 1947 и 1971 г., 21 години според конституцията от 1991 г.) и българско гражданство. Изискванията, които се поставят в тях, са: ползване от граждански и политически права и да са книжовни (грамотни) - Конституцията от 1879 г.; поставените под запрещение и лишените с присъда от граждански и политически права - Конституцията от 1947 г.; поставените под пълно запрещение - Конституцията от 1971 г.; да няма друго гражданство, да не е поставен под запрещение и да не изтърпява наказание лишаване от свобода.
Избирателното законодателство на България в разглеждания период включва: 12 избирателни закона (с измененията и допълненията към тях); един закон за реда, по който ще се проведе избирането на народни представители за Велико Народно събрание - 1946 г.; две наредби-закон за избиране народни представители за Обикновено народно събрание (1937, 1945 г.) и "Временни правила за избирането на представители за Първото обикновено народно събрание" (1879 г.)
Жените остават лишени от избирателни права чисто фактически, понеже по Търновската конституция избирателното право е на теория всеобщо и не се визира пол. На практика жените получават право да участват в общинските избори през 1937г., а през 1938г. и в парламентарните избори, с ограниченията цитирани от Thorn
Може да ти е полезен и този линк:
P.S. Между впрочем Конституцията от 1947 дава право на още една обществена група да гласува - военните.
А иначе през периода на действие на Търновската конституция лишени от избирателни права са още полицаите, циганите нехристияни и циганите без постоянно местожителство. На теория не можелo да бъдат избирани неграмотни (но на практика често са избирани такива сред турското малцинство) и чиновници (освен ако не подадат оставка).
Избирателното законодателство на България в разглеждания период включва: 12 избирателни закона (с измененията и допълненията към тях); един закон за реда, по който ще се проведе избирането на народни представители за Велико Народно събрание - 1946 г.; две наредби-закон за избиране народни представители за Обикновено народно събрание (1937, 1945 г.) и "Временни правила за избирането на представители за Първото обикновено народно събрание" (1879 г.)
Жените остават лишени от избирателни права чисто фактически, понеже по Търновската конституция избирателното право е на теория всеобщо и не се визира пол. На практика жените получават право да участват в общинските избори през 1937г., а през 1938г. и в парламентарните избори, с ограниченията цитирани от Thorn
Може да ти е полезен и този линк:
P.S. Между впрочем Конституцията от 1947 дава право на още една обществена група да гласува - военните.
А иначе през периода на действие на Търновската конституция лишени от избирателни права са още полицаите, циганите нехристияни и циганите без постоянно местожителство. На теория не можелo да бъдат избирани неграмотни (но на практика често са избирани такива сред турското малцинство) и чиновници (освен ако не подадат оставка).
. Сериозно, темата е за друго и няма смисъл от един майтап да се развива в такава посока. Иначе да, някои партии доволно са си "живруркали" в Еникьой, Гонда вода и прочее курорти. Но да спрем до тук.
Comment