Поне тези от тях, които официално са се опълчили на режима (било то дори с виц за тато)?
Едно е :
1.изградена гражданска позиция, придружена с активни действия /но не престъпни/ и решителност да бъде отстоявана- подобно дейци от БЗНС, които решително са се обявявали срещу колективизацията и свободно са изразявали позицията си, друго е
2."на мен ми рязаха тесните панталони, значи съм дисидент"... Впрочем, за вицове и неугледен вид, в лагери не са вкарвали.
За т.1, както и за проституиране, разпространение на наркотици, продажба на крадени вещи, активни хулигански действия, да.
Но вече се повтори, дисидентът обикновено се занимава в сферата на интелектуалния труд или областта на защитата на гражданските права. Ако в случаи по т.1 се открият и припознаят такива действия, то аз бих приел тези случаи за дисидентски, със забележката, че по времето, когато са се случвали- края на 40-те и началото на 50-те, този термин не се е употребявал в това му значение.
@Коцето- Нужен е именно елемента на държавната репресия, породен от изявяване на различна, опозиционна позиция в обстановката на една тоталитарна и репресивна власт. Типичния случай със Солженицин. Иначе, лаенето по режима от далеч, зад Завесата и на топло, не ми се струва много "дисидентски". Да, лесно осъществим е, обаче принизява случаите като горния.
Comment