Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Имало ли е дисиденти у нас?

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Не е въпрос на вяра, а на достоверност, в съвкупност с всички останали извори за периода. Мястото на вярата е в църквата. Изобщо предубеждението, с което се подхожда към изучаване/изследване на който и да е исторически отрязък/феномен, е достатъчно доказателства за грешки в изследването.
    Иначе - със сигурност документацията на службите (не само на ДС), особено секретната, е сред най-достоверните източници на информация.
    Пак ще попитам - тук наистина ли има някой, който си мисли, че през 1945-та у нас е имало "комунистически режим", или темата може все пак да мине за историческа?

    Comment


      #17
      По мое лично мнение "Задочните репортажи" не са никак лоша книга. Което определено не бих казал за повечето от произведенията му преди 1970 г. Но пък и цялата българска литература от този период ми се струва, че така и не успя да даде нов Йовков или Яворов. По този повод има един великолепен стар филм - "Равновесие" с Гец в главната роля. Прекрасно показваше примиреността на една голяма част от българския интелектуален елит от онази епоха с всичко пошло. Нещо подобно е представлявал и Джери Марков до емигрирането си. Ако бе написал "Задочните репортажи" в България с всичките свързани с това рискове, би могъл да бъде окачествен като дисидент. А си остана един не напълно разкрил таланта си писател- емигрант. Не бих изказал категорично мнение за това кой е седял зад убийството му. Въпреки, че книгата "Убийте "Скитник"" на Христо Христов е доста убедителна...
      Last edited by Николай; 20-02-2008, 18:43.

      Comment


        #18
        Други извори за периода няма - по понятни причини с малки изключения единствените документални източници за съпротивителните движения след 1945г. са в Архивите на МВР и ДС. С изключение на цитираното издание на Архивите те си остават непубликувани и до днес. Но това издание го имам и довечера ще пусна някои документи от него сканирани.
        We don't see things as they are, we see them as we are
        ---Anais Nin----

        Comment


          #19
          Може би бъркам, но дисидентът всъщност не би ли трябвало да притежава определена степен на признатост отвън, то другия строй, от Запада?
          Самото понятие "дисидент" е свързано с няколко проблема. Първо, то не е законово определено, т.е. няма легален смисъл. В този ред, то няма и правно значение. Второ, то не е свързно точно и само със съпротива срещу власт, а е възникнало като нарицателно за някои непризнати религиозни движения в протестантска Англия, като пуританите например. По-късно, едва през 60-те години на 20 век, "дисидент" се превръща в термин за личност, изповядваща опозиционни идеи в СССР и другите страни от блока- за интелектуално противопоставяне, а не въоръжена съпротива. изобщо не е нужно нечие признаване. Става дума именно за част от интелигенцията и за това Воланд е много прав, че в България такова явление е рядкост спрямо страни като Полша, например. Просто българската интелигенция като цяло е в симбиоза с властта.

          ....то те попадат със сигурност в групата като въоръжена опозиция (Insurgency, но не Resistance)
          Да, мисля този термин Insurgency- би бил най-подходящ в случая. Но аз имах малко по-различна представа за "дисидент"- по-скоро нещо свързано с идеологията на Ганди за "ненасилието".
          Quae fuerant vitia, mores sunt.

          Comment


            #20
            Между другото (не се намесвам в темата, защо наистина не знам почти никакви факти по нея - с тази цел ще чакам Дибо (както винаги) да публикува такива), аз ще се съглася с Юлиан - може би понятието "дисидент" следва да се употребява само за "мирно съпротивляващите се" (не знам защо в ума ми в този момент изникна една сцена от филма "Да убиеш Дракон" - когато падна и третата глава на дракона един от минувачите запали една обърната каруца. На въпроса на друг какво прави, той отвърна "Боря се!"), защото за другите си има по-точни понятия - "въстаници", "терористи" и прочее. Та не знам дали добре съм разбрал замисъла на Иван, но той май пита за тези мирно съпротивляващи се, а не за борещите се с оръжие в ръка.

            Comment


              #21
              .
              "No beast so fierce but knows some touch of pity."
              "But I know none, and therefore am no beast."

              (Richard III - William Shakespeare)

              Comment


                #22
                Не се заяждам, а внасям необходими уточнения. Това, че те не съвпадат с убежденията на един или друг участник, изобщо не е проблем.

                Иначе - опити за дисидентство у нас има - типичен пример е Жельо Желев с "Фашизмът", забранените "Люти Чушки" на дядо Радой, "Лице" на Блага Димитрова... Но, общо взето, именно, заради съчетанието от вече посочените два фактора - приласкаването по различни начини на т.нар. интелигенция и нежеланието за открито противопоставяне на властта, дисидентско движение, каквото се наблюдава в СССР, Полша, Чехославакия, у нас няма.

                ПП2 - Дибо, освен архивите, има спомени на участници в определени събития и от двете страни, които при внимателно пресяване, могат да донесат някакъв вид информация. Тоест - данни за периода има бая, но трябва да се търсят внимателно и не избирателно. Информационната им стойност трябва да се съобразява с оглед на целия събран материал. Нещо, което, в ИФ на СУ се прави от бая време насам. Особено интересни и сериозни са изследванията на Евгения Калинова и Искра Баева.

                Comment


                  #23
                  Кало - все пак нещо конкретно ще посочиш ли? Или имаш предвид книгата "Българските преходи"?
                  We don't see things as they are, we see them as we are
                  ---Anais Nin----

                  Comment


                    #24
                    Марков последно е бездарен. Но това само по себе си не е толкова важен въпрос. Свидетелствата му са добри и дават представа за много от лицата на тогавашна България.

                    Верно бе! Как можах да го забравя! Разбира се, че ако има дисидент, това е Радой Ралин! Член на партията и едновременно с това трън в петата на партийната линия... Безобиден чичка, а всъщност несмутим шут. Странна личност беше. И будеше симпатии, защото не знаеше да си затваря устата. Марков и за него е казал интересни неща.
                    Луд на шарено се радва - цивилен блог

                    Comment


                      #25
                      Дибо, не само, макар в "Българските преходи" да е представена в достатъчно сбит вид доста информация. Имам предвид и още бая нещица за периода, както и лекционния курс по темата. В конкретика няма да навлизам, защото не това е темата.

                      Comment


                        #26
                        За Георги Марков - трябва да се запитаме кой би имал мотив да го убие? Аз не се сещам за друг освен КГБ

                        За Дисиденти - мисля, че и Желю Желев по едно време се смяташе за дисидент, заради "Фашизмът".

                        В категорията дисиденти не могат ли да влезнат и репресираните? Хората, които са били с роднини "врагове на народа" или самите те са били с етикет "врагове на народа". Изселвани, сплашвани,със забрана за заемане на определени постове, затруднен достъп до образование и т.н....
                        Не 7, а 77 пъти по 7...

                        http://www.mathematicalanthropology.org/

                        Тук неща са такива, каквито са и няма да се променят. - Голъм

                        Comment


                          #27
                          Темата се изражда зверски, за което вероятно и аз допринесох. Извинявам се. Част от горните лозунгаджийско-комсомолски писания вече коментирах на ЛС с автора им. Коментирането на написаното от Даркас не си струва усилието.

                          с две думи - в НРБ дисидентско движение нямаше. Имаше някои прояви на някакъв вид недоволство или критика, но плахи, незначителни и без сериозно "покритие" на обществото като цяло.
                          Какви са причините е сериозна и дълга тема, която трябва да започне от причините и условията за възникване на дисидентско движение в посочените други държави от Източния блок.

                          Comment


                            #28
                            В категорията дисиденти не могат ли да влезнат и репресираните?
                            Darkas, не се гледа така, на парче. Зависи най-вече от реакцията на самите репресирани- това вече се обясни няколко поста по-нагоре. Всеки случай е конкретен. Некомпетентната употреба на термина от журналистите за кой ли път предизвиква и неправилата му интерпретация.
                            Желев, да. Може да се разгледа като такъв. Макар, че във "Фашизмът" не заявява никакви преки критики към властта. Т.е. няма как да се сравнява с един Солженицин, да речем. Пример- кой е неговият аналог на „Писмо до IV-ия конгрес на съветските писатели“ ?
                            Случаят с "Люти чушки" на Ралин е подобен на този на Желев. Там пък приносът на Б.Димовски към това книгата да бъде горена е толкова голям, че на практика този на Ралин бледнее- знаем, че именно карикатурата под епиграмата "Сит търбух, за нука глух" предизвиква реакцията на властта. Както и да е, "Люти чушки" е произведение като цяло на двамата. Но категорично изложение на опозициони идеи, както това става в "Писмо"-то на Солженицин, няма.

                            ПП. Моментна липса на модератори се усеща...
                            Quae fuerant vitia, mores sunt.

                            Comment


                              #29
                              Привет! Намесвам се в темата, защото ми се струва, че се пропускат няколко интересни личности, които може би не се вписват в разспространеното определение за дисидент. Става дума за Илия Минев и Георги Константинов. Колкото до Ж. Желев, хм, едва ли той е дисидент, дори напротив, по-скоро той е от оная част от "интелигенцията", която се ползвала от БКП. Какво имам предвид- самото понятие за дисидент (поне както аз го възприемам ) включва в себе си пасивни действия срещу тоталитарните режими. Същевременно тази съпротива е невъзможно да се оказва в самата тот. страна по обясними причини. Подобни хора веднага стават политически неудобни, определяни като "врагове на народа" и т.н. Затова и аз се присъединявам към мнението на Иван, че дисидентът "действа" зад граница, където има сводоба за критика към режима, което пък съвпада с интересите за страната, осигурила тази възможност за критика. Така че няма дисидент в собствената си страна. Невъзможността да се справи с това движение кара тоталитарната страна да изработи своеобразен серум, против отровата внасяна отвън. Имитира се от определени хора критика към властта, репресии, докато същевременно тези хора ползват облаги от конюктурата. Това, струва ми се, е станало в България.
                              У нас "класически" дисиденти няма, по-скоро хора, които заради своята отричаща политическата система позиция са били жестоко репресирани, какъвто е случая с посочените по-горе имена.

                              ПП. Получи се известно преповтаряне с предходните постове, за което се извинявам.

                              Comment


                                #30
                                Юлиане, съгласен съм, че от репресираните само активно заелите позиция могат да бъдат дисиденти. Тези, които са били в Ловеч, Белене и т.н. можем ли да считаме за дисиденти? Поне тези от тях, които официално са се опълчили на режима (било то дори с виц за тато)?

                                П.С. Коментирането на написаното от Кало не си струва усилието
                                Не 7, а 77 пъти по 7...

                                http://www.mathematicalanthropology.org/

                                Тук неща са такива, каквито са и няма да се променят. - Голъм

                                Comment

                                Working...
                                X