Имало ли е дисиденти у нас?

[ivan_kunchev]

Не знам сега ли му е времето, но бих искал да ви попитам:
Как се отнасяте към твърдението, че в България след 1945г явлението “дисидентство” отсъства в чистия му вид? В Полша, Чехословакия и т.н имало дисиденти, а в България - не. Ако сте съгласни – коя е причината за този факт? Ако не сте съгласни, то кои личности бихте откроили като същински дисиденти? Имаме ли критерий, по които да ги разграничим от някакви така да се каже “привидни” дисиденти? Запознати ли сте с литература по този въпрос?
И как бихме могли да опишем чертите на един истински дисидент.
Тия въпроси ме глождят напоследък. Мнозина твърдят, че са били дисиденти, или поне – онеправдани от режима…
Не мислите ли, че твърде е незначителен интересът към този период от нашата история? Дори на страниците на този форум залбелязах общо взето една тема по въпроса – “Живков – посредствен ген.-сек. или ловък политик?”
Не знам как бихме могли да си обясним това…

[gregorianus]

В България през петдесетте години е имало въоръжени горяни - хора, излезли в нелегалност и най-често укриващи се в планински местности. Не са били много, но ги е имало.

Със сигурност знам и за поне един "класически" дисидент. Дисидент-интелектуалец, дисидент-свидетел за времето си. Това е Георги Марков, който от галено дете на режима се превръща в негов голям противник и плаща за това с живота си. А през осемдесетте години по време на т. нар. Възродителен процес дисиденти са били онези, които са рискували доста, за да покажат, че се разграничават от ставащото с българомохамеданите и българските турци. И те не са много.

[shadowsong]

Изключения винаги има, но като цяло човека е прав. Това се дължи на няколко неща:
Категоричното анулиране на привържениците на другите системи.
Образователната система, която е крайно ефективна във визпитаването на "вярни" хора. (на системата вярни)
Бих допълнил и чисто субективното наблюдение с примирението на българите с "status quo" , или иначе казано свикнали сме да търпим

[messire Woland]

За дисиденти като в другите бивши социалистически страни - по-скоро не. Но пък и ние сме малко по-различен случай. У нас положението никога не е било толкова лошо, както в самия СССР (е, изключвам първите години след войната, но тогава пробелми има навсякъде). У нас практически няма съветски войски - след края на войната те се изтеглят и не се връщат повече. Нито има такова социално напрежение и конфликти както в повечето други социалистически страни. Тодор Живков също има своя принос към липсата на дисиденти у нас. От една страна защото той все пак се опитва да прави реформи (по своему, затова не ми се спори сега, но се опитва - кога успешно, кога не ...), а от друга страна той доста успешно прикотква повечето интелектуалци - каквоти и да се разбира под този термин, станал толкова болезнен за цяла Източна Европа и СССР - та, къде с разговори и материални облаги, къде с комбинацията от заплаха и след това някакви облаги (пари, вили или служба, или признание и т.н.) той малко или много успява да укроти интелигенцията. Освен това финансовите облаги имат и друга страна - между тези, които ги получават и тези, които са лишени от тях естествено възникват конфликти, което значително снижава всеки опит за организирана съпротива. По подобна линия върви и укротяването на недоволните и разделянето им вътре в самата БКП.

[dibo]

Без такива отклонения от темата моля....

Освен това за горяните си има тема:

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=7425

[Юлиан Август]

Нц Воланд, никакви емоции не ме владеят.
За "гораните" разсъждавам чисто от юридическа гледна точка, а що се отнася до предположенията ми за това, какво би се случило в други страни с такива елементи, то те почиват изцяло на логиката- с добре въоръжени и сравнително многобройни и организирани бойни групи, полицията нито има средствата, нито възможността да се бори. Тя се занимава със сравнително по-малко опасни елементи. Най-малкото, всяка страна разполага с гранични военни части, които би следвало да се справят с подобни ситуации още в зародиш.
Тук изключваме всякакви идеологии.
Както отбелязах /но поста беше изтрит/, гораните нямат никакви признаци да бъдат наричани "дисиденти". Толкова за тях от мен, вярно и темата е друга. Дисиденти може да бъдат намерени у все още живите членове и привърженици на БЗНС, когато след колективизацията мнозина от тях са били преследвани именно по политическа линия и по политически признак и преживели тези събития. Част от тях се озовават и в новосформираните ТВО-та.

[ivan_kunchev]

Добре, да вземем за пример Г. Марков. Това ли е емблемата на българския дисидент? Между другото, Юлиане, не знам защо даваш такова опредение – че е писал “бездарни глупости”. Доколкото знам в “Репортажи от България” той описва Тодор Живков под впечатленията на личното си познанство с него – срещите с него, как ходили на лов и т.н. При това ако го критикуваш виждам резон да се използват други средства. Достоверно-недостоверно ми се струва по-адекватна отправна тока на някаква критика, отколкото “бездарни-талантливи”. Ако под “бездарно” имаш предвид “недостоверно” това е друг въпрос, но би следвало да се докаже.
Както и да е.
От друга страна само уменията на Т. Живков ли са причина да няма дисиденти? Интересна тогава би била една съпоставка с други лидери от източния блок, които очевидно предполагаме като “неумели”. Изглежда, Воланд, предполагаш някаква уникална ситуация в България, която тушира възникването на дисидентство. Така ли е? Ако да – би било интересно да опишеш в какво точно е нейната уникалност.
А относно
"Категоричното анулиране на привържениците на другите системи.
Образователната система, която е крайно ефективна във визпитаването на "вярни" хора. (на системата вярни)"
- това, струва ми се го има и в други страни, в по-голяма степен – например в Русия, но в тях все пак има дисиденти.

[dibo]

Хмм, Юлиане ти имаш доста стеснена представа за горяните! Сред тях действително има една част, които отговарят на твоето описание, но и голяма част са точно селяни, противпоставящи се на колективизацията. В темата за горяните има посочено едно издание на архивите, където доста добре по източници на ДС се разкрива характерът и мащабите на това движение.

[shadowsong]

Може би, обаче разликите между Русия и България са огромни, а факта, че всеки дисидент от Русия е покровителстван от запада има голямо значение. Българин дисидент поваче от паспорт за някоя западна страна не може да очаква. А за елеминирането на противниците линията е тънка. От една страна премахваш потенциялни врагова, от друга обаче, ако зверствата се прекалено големи будиш недоволство. При нас неудобните фигури са достатъчно малко за да не смутят държавата като цяло и все пак поваче от достатъчно за да накарат останалите да замлъкнат.Отбеляз образованието, защото при нас контрола наистина е бил рядко срещан, може би освен в съюза, едва ли е съществувала такава система.При най-малката грешка, оставаш без възможност за висше образование, напрактика тези, които получават висше са вярни на партията.

[Юлиан Август]

Dibo, писах за онази част, която с въоръжени действия и/или получавайки подръжка от вън, се стреми чрез затрудняване определени стопански отрасли да затрудни властта- което си е чисто вредителство по глава първа или да нарушава целостта на кое да е обществено имущество пак със същата цел- което е и всъщност диверсията. Ако пък тези действия са с цел принуждаването на властта да извърши или не нещо, то си говорим за чист тероризъм. Противопоставянето на селяни срещу колективизацията би могло да бъде в много и различни форми, но в горните то си е престъпление. Простото отбягване на влизането в ТКЗС не е, но и такива хора не ми е известно да са третирани като "горяни"- /просто не може да се прави паралел между пасивната съпротива и въоръжената такава/ - никой не е водил сражения с тях- да не говорим, че горяните се водят не повече от 1500-2000 души, по някои данни 1800. Според данните, които посочвате в темата, то сформираните в страната чети са почти 2 пъти по-малко от влезлите отвън
Да, нежелаещите да се "колективизират" са били затруднявани в различна степен в ежедневието си ,а някои като разни мои роднини дори не са, но всичко е според случая и кой отговаря на местно ниво. По лагери са били пращани политически лидери на БЗНС и техни отявлени привърженици- тук вече съм съгласен, има елемент на политическо преследване, макар и не само такова, тъй като мнозина неполитични са попадали под същите удари и за същите "провинения".

@Кунчев- предвид имам точно "бездарни". Нито пък и особено "ефективни" за целта си. Достоверни за всеки, който ги е чел е ясно, че не са.

[messire Woland]

Ами Иване, аз нямам изчистена и цялостна концепция защо в България такива няма дисиденти и движение срещу режима, както това е в Унгария или например в Полша. Не че сме уникални, просто във всяка бивша социалистическа страна нещата са различни. У нас са много кротки, по-кротки и с по-малко ексцесии или пък от друга страна - с извращения на режима от Румъния или Албания примерно. А Живков да е уникален - не, не е, но пък се задържа най-дълго - нито един друг диктатор в Източна Европа не остава на власт толкова дълго. Не знам, може би има множество други разлики, които съм изпуснал, но ми се струва, че Живков успява да се нагажда към политическата ситуация и промените й достатъчно бързо - и във вътрешен и в международен план и в крайна сметка да остане на власт чак до края.

[ivan_kunchev]

Юлиане, ако писанията на Г. Марков са толкова “бездарни”, “неефективни” и “недостоверни”, защо всъщност изобщо се е наложило той да бъде убит? Ти как си обясняваш това?
Воланд, съгласен съм с това, което пишеш. То и аз се питам и нямам ясно изградена концепция. Не знам, може би прототип на дисидент е руския тип дисидент. Може би бъркам, но дисидентът всъщност не би ли трябвало да притежава определена степен на признатост отвън, то другия строй, от Запада?

[dibo]

Момент, ако за дисиденти говорим в тесен смисъл: "citizens who overtly (or sometimes even subtlely) criticised the practices or the authority of the Communist party" - http://en.wikipedia.org/wiki/Dissident , то тогава Юлиане ти си прав - горяните не са били такива.

Но ако се използва широкото понятие - A dissident, broadly defined, is a person who actively challenges an established doctrine, policy, or institution. - http://en.wikipedia.org/wiki/Dissident то те попадат със сигурност в групата като въоръжена опозиция (Insurgency, но не Resistance) - http://en.wikipedia.org/wiki/Insurgency.

А иначе данните, за които говорим, са следните:

""Насилствена македонизация" – така е известен друг срамен момент от този тъмен период, когато при преброяването на населението през 1946 г. на хората от Пиринския край е наложено насилствено да се самоопределят и впишат като македонци. Резултатът - над сто убити, хиляди разселени, терор над стотици хиляди души за промяна на етническото им самоопределяне. Срещу това са създадени 100 местни тайни организации и са воювали 9 чети. Истинска въоръжена съпротива срещу комунистическия режим обаче е имало между 1945 г. и 1949 г. Това е движението на горяните, което е стигало до истински военни битки с режима.
В отговор на заливащите страната репресии съпротива са оказвали 28 чети, сформирани в страната, и 52 -влезли от чужбина. Влизали са въоръжени главно откъм Гърция и по-малко откъм Турция. Броят на горяните е бил към 1 800. От тях 1200 са убити. Повечето са разстреляни без съд и присъда. Според един доклад на Държавната сигурност от 1951 г. произходът на въстаниците бил: 422 земеделци, 268 националисти, 206 бивши комунисти, 84 бивши полицаи, 42 троцкисти и анархисти, 38 бивши офицери, 34 от ВМРО, останалите без определени политически мнения."

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=63793

[кало]

кому се е наложило да убива Георги Марков? И - да, писанията му - тези в живковския период, са порядъчно бездарни. Другите - в Англия - също, но пък и пълни с пропаганда. Това е естествено и разбираемо. Нелогични са единствено тезите, че ДС и КГБ имат пръст в смъртта му. Тоест - важат като за средно посредствени коне с капаци, нагледали се на Джеймс Бондовски филми. В цялата тази поредица от гръмки убийства - Марков, опитът срещу папата, Литвиненко - почеркът е един и същ и целта е една и съща - нечия дискредитация.

Истинска въоръжена съпротива срещу комунистическия режим обаче е имало между 1945 г. и 1949 г

интересен факт е, че комунистически режим през 45-та-46-та няма. Режимът на БКП се установява едва след 47-ма година. Ако цитатът е некоректен дори в подобен елементарен детайл, то какво ли остава за цифрите, би се попитал всеки...

О, Боже, сега видях откъде е цитатът - сори, с фентъзи не се спори. но, ако все пак този разговор дъжи поне на грам сериозност, нека избягваме анти-исторически бълвочи като цитирания сайт.

[dibo]

Ммм, добре - а на оригиналните документи на ДС ще повярваш ли?