Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Гробовете на видни Българи.

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    х

    В почти всички форуми където става дума за капитан петко войвода чета неща се от тоя род-"Капитан петко Войвода е бил руски шпионин. При обстрела на Варна от руснаците е бил на тяхна страна. Беше удобен герой за комунистите." И не знам как умира както пиша по-отгоре.
    Last edited by 6812008; 04-08-2008, 00:57. Причина: непълно

    Comment


      #17
      Капитан петко Войвода умира следствие, на побоищата и мъченията в затвора Ич кале.Всеки който е лежал в такива затвори не изкарава повече от една-две години мисля че точно от пневмония. Погребва го турската общост в града.Във Варна до гарата има къща-музейКапитан петко Войвода,от там съм го чувал. А дали е вярно?.

      Comment


        #18
        Това са Шуменските възрожденци ,искам да науча нещо за тях.
        Нанчо Попович (1818-1883), общественик и дарител;
        Добри Войников (1833-1878), писател и просветител;
        Васил Друмев (1841-1901), писател, духовник и политик;
        Харалан Ангелов (1845-1904), просветен деец и поет;
        Никола Стойчев (1845-1899), политик и дипломат;
        Панайот Волов (1850-1876), революционер;
        Стоян Данев (1858-1949), политик;
        Тодор Икономов (1835-1892), политик;
        Васил Стоянов (1839-1910), филолог, учи в града през 1849-1856;
        Лайош Кошут (1802-1894), унгарски революционер и бележит политик, изгнаник в града през 1850;
        Михай Шафран (1824-1905), музикант и диригент;
        Сава Доброплодни (1820-1894), писател и педагог;
        Илия Р. Блъсков (1839-1913), писател и педагог;

        Comment


          #19
          Parabellum написа Виж мнение
          И заслугата е мояяяяяяяяя :mhehe: :mhehe: :mhehe:
          Майтапа на страна, но знам къде е гроба на Кольо Фичето в Търново, като се постопли ще направя снимки.
          Има още няколко запустели гроба на видни Възрожденци в Търново и на тях фото ще направя.Стига да има интерес към темата. :rock:
          чакаме....
          Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

          Comment


            #20
            Благодаря!

            Comment


              #21
              Не знам защо тази тема е "заровена". Не става въпрос само за българските владетели, на които "вечният им дом", разбира се, трябва да е в старопрестолния Търнов. В центъра на София обаче е например гробницата-мавзолей на Батенберг, но миналата година го печетоха само шепа пенсионери от "Мати Болгария". Видни българи има достатъчно и те заслужават да имат свой пантеон. За такъв идеално пасваше навремето мавзолея на Г. Димитров, но се намериха "умни" глави, които го рушнаха след неколкократни опити. Още не е късно все пак да се направи такъв ПАНТЕОН НА БЪЛГАРСКАТА СЛАВА. На пъпа на столицата има много подходяща сграда за тая цел - само трябва да се махнат някои хора от нея, 240 на брой.
              Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

              Comment


                #22
                наскоро "видях" няколко гроба
                яне сандански Роженския манастир Мелнишко - http://upload.wikimedia.org/wikipedi...nski_grave.jpg



                Гробът на Гоце Делчев в двора на църквата „Св. Спас“ в Скопие - http://upload.wikimedia.org/wikipedi..._in_Skopje.jpg
                Зимата пее свойта зла песен,
                вихрове гонят тръни в полето,
                и студ, и мраз, и плач без надежда
                навяват на теб скръб на сърцето.

                Comment


                  #23
                  капитан петко войвода http://moreto.net/novini.php?n=35550&p=1
                  Зимата пее свойта зла песен,
                  вихрове гонят тръни в полето,
                  и студ, и мраз, и плач без надежда
                  навяват на теб скръб на сърцето.

                  Comment


                    #24
                    Как и по какъв начин е пасвал бившия (слава богу) мавзолей? Ами ако беше останал? Какви ли графити щяхме да четем от там? Справка Осмоъгълния пето****ик . Втриса ме като минавам през НДК. Не за друго, представям си как се срутва когато наблизу е моето дете (да не дава господ). Съгласен съм, че паметници не бива и не трябва да се унищожават, но какви паметници са Осмо******* или Мавзолея? По отношение на великите българи . Според мен не би трябвало да им събираме костите и да правим поредното..... светилище. Много по-добре е да отидем там къдет са погребани и да оставим цвете. Или пък да се помолим . Вярно, бил съм в гробницата на Бонапарт в Париж (а той не е умрял там де, за тези дето не знаят), но франсетата не правят атракция от това ( а точно те знаят как се прави атракции). Ако искаме да уважим историята (т.е. нашите владетели) Гробницата на Батемберг е в центъра на София. Гробът на Калоян може да не е там където го посочи Божо Димитров, но е във Велико Търново. Както и на първия Асен както на Иван Асен 2-ри и Иван Александър. Гробът на Иван Шишман е най-вероятно в Никопол отидете там . Не е останало много но има какво да се види . Гроба на патриарх Евтимий е в Бачковския манастир . Не е ясно къде но отидете, ако имате повече време разходете се гледките са прекрасни . Самоил, Македония е на една ръка растояние .
                    Аз си бях поставил за цел да посетя всички български столици . Еее все още не съм я изпълнил Скопие, Преспа и Охрид ми останаха. Но ще отида и там . Ще нося цветя за Самуил, Арон, Давид Мойсей и техния баща, Никола Мокри. Както и за синовете им, Гавраил Радомир и Иван Владислав. Сигурно няма да ги поставя точно над костите им. Но ще подгъна коляно и ще преклон глава в тяхна чест. Защото те са част от България и къде са погребани няма толкоз голямо значение .

                    Comment


                      #25
                      TypTyp написа Виж мнение
                      Не знам защо тази тема е "заровена". Не става въпрос само за българските владетели, на които "вечният им дом", разбира се, трябва да е в старопрестолния Търнов. В центъра на София обаче е например гробницата-мавзолей на Батенберг, но миналата година го печетоха само шепа пенсионери от "Мати Болгария". Видни българи има достатъчно и те заслужават да имат свой пантеон. За такъв идеално пасваше навремето мавзолея на Г. Димитров, но се намериха "умни" глави, които го рушнаха след неколкократни опити. Още не е късно все пак да се направи такъв ПАНТЕОН НА БЪЛГАРСКАТА СЛАВА. На пъпа на столицата има много подходяща сграда за тая цел - само трябва да се махнат някои хора от нея, 240 на брой.
                      Що се отнася до подобни "пантеони" съм малко скптичен.
                      Аз съм от Русе и предполагам знаете, че тук имаме "Пантеон на възрожденците", където са погребани по голяма част от доживелите Освобждението народни деятели( Никола Обретенов, Любен Каравелов, Захари Стоянов, и мн. др.).
                      Но сградата прилича на нещо средно между индианска стъпаловидна пирамида и джамия. По късно беше направен опит за "християнизация" на Пантеона и толкова много е издраскан с графити, че ме хваща бяс как може да има такива идиоти, които да плюят на българските национални герои с тия драсканици.
                      Иван Михайлов (26. VIII.1896 - 5. IX. 1990)
                      "Нека утрешните поколения знаят, защото времето отминава, а нашата преходност е налице, че ние направихме ВМРО не за да правим две Българии, а защото нямаме една целокупна!"

                      Comment


                        #26
                        Mitac, има още български столици. Дай боже да ги посетиш и тях! Колкото до другото, не всички българи са ходили като теб на много места. Затова и не знаят кой велик техен сънародник къде е погребан. Ако прахът им (не на всички, но на повечето) бе събран на едно място, представи си какво впечатление щеше да направи това на повечето българи - едно е да събираш националната гордост къс по къс, друго е тя да те разтрепери от раз. Ние нямаме стабилни и утвърдени традиции в това отношение. Нехайство, немарливост, липса на добра историческа памет са нашите характерни черти. Или както беше казал дядо Славейков "Не сме народ, а мърша..."
                        Като допълнение - вижте гроба на ген. Франко и надписа над него, ако ви се удаде тази възможност. За разлика от нас онези хора помнят миналото си и се учат от него.
                        Прави нещо, докато мислиш какво да правиш!

                        Comment


                          #27
                          Срцето на Венко во тегла со формалин

                          По две децении на видело излезе долго чуваната та¼на - Венко Марковски почива на софиските гробишта, а неговите мозок и срце во тегли со формалин „почиваат“ на полиците во бугарскиот историски музе¼


                          Мозокот на големиот македонски поет во бугарскиот историски музе¼ (фото: „24 часа“) Венко Марковски

                          Срцето и мозокот на основоположникот на современата македонска поези¼а повее од 20 години „почиваат“ во тегли со формалин во Националниот историски музе¼ (НИМ) во Софи¼а. Двата органа биле извадени од телото на Марковски веднаш по неговата смрт во 1988 година, во согласност со бугарската традици¼а за зачувуваœе органи на истакнати бугарски личности од политичкиот, општествениот и културниот живот. Оттогаш, срцето и мозокот на ово¼ истакнат поет биле чувани како „револуционерни трофеи“ по разни музе¼ски депоа, но та¼ната никогаш не била обелоденета во ¼авноста. Ово¼ потресен и скандалозен податок до денес беше целосно непознат за македонската ¼авност. Директорот на НИМ, Божидар Димитров, не' уверува дека то¼ факт бил непознат и за бугарската ¼авност.

                          - Знам дека е непри¼атно. Но стара бугарска традици¼а била да се чуваат човечки органи од познати личности. Таква личност беше и поетот и академик Венко Марковски. Се разбира, тоа бил варварски обича¼ и таа традици¼а е прекината по уриваœето на мавзоле¼от на Георги Димитров во Софи¼а - вели Димитров.То¼ навадува и пример со ко¼ во Бугари¼а и денеска се чува и срцето на цар Борис во Рилскиот манастир. Благодарение на денешната софистицирана техника, утврдено е дека цар Борис не бил отруен, како што долго тврдеше историската наука, туку дека починал од многу силен инфаркт. На прашаœето по што то¼ е го памети Венко Марковски - по неговиот книжевен опус или по органите зачувани во формалин, Димитров вели:

                          - Тоа е провокативно прашаœе. £ас воопшто не ¼а познавам поези¼ата на Венко Марковски, но целосно сум запознат со неговата биографи¼а. Тоа е тажна приказна за еден од многуте луƒе што под притисок на тогашната Комунистичка парти¼а во различни периоди морале да се декларираат вака или онака. Венко прво бил деклариран Македонец, посветен на македонската азбука и ¼азик, човек што во сво¼ата поези¼а ¼а воспевал Македони¼а. Откако се скарал со Скоп¼е, дошол во Бугари¼а, пишувал бугарски поеми. Но, не е единствен со таква судбина - констатира Димитров.То¼ е подготвен да ги отстапи органите на Венко Марковски на неговото семе¼ство, биде¼и е христи¼ански да бидат погребани на местото на кое почива поетот, во една од алеите на Централните софиски гробишта. Внукот на Венко, дипломираниот уметник Игор Марковски прв проговорил за таквата можност.

                          - Сакам да го погребам срцето на дедо ми в гроб. Одамна се шушкаше дека во музе¼от се чуваат човечки органи. При мо¼ата последна средба со баба Ванга во Рупите, таа ми рече дека треба да ги погребам неговите органи, за да може то¼ да на¼де мир. Категорично сакам да го сторам тоа. Разговарав со професор Димитров од НИМ и то¼ ми рече дека баба ми само треба да напише молба - из¼ави Игор за бугарските медиуми. Но, таква молба се' уште не стигнала до НИМ.

                          - £ас чекам да ми дадат писмено бараœе. Веднаш е го потпишам. Ако не се ¼ават, подготвен сум и самиот да ги побарам. Местото на тие останки не им е во музе¼. На¼добро е блиските да си ги приберат и да ги погребаат - вели Димитров. Во 1993 година, кога бил укинат Музе¼от на револуционерното движеœе, НИМ наследил околу 2.400 експонати. Меƒу пушките, ордените и автоматите, биле срцето и мозокот на академикот Венко Марковски и срцето на бугарскиот политичар На¼чо Цанов, ко¼ во 1905 година бил еден од на¼големите противници на режимот на Фердинанд. Додека овие органи биле добро скривани од очите на ¼авноста, единствениот експонат што бил достапен за посетителите на музе¼от било вештачкото око на бугарскиот поет Гео Милев.

                          Вработени во музе¼от, депото со човечки органи го сметаат за галери¼а на ужасот.

                          - Тука се останките на многу поранешни интелектуалци. Се чуваат и коски, копчиœа и разни предмети, но тие не се толку страшни за гледаœе како овие органи во формалин. Ужасно е кога е помислиш дека тоа е единственото нешто што останало од неко¼ човек - сведочи Емили¼а Сиракова, службеничка во музе¼от.

                          Денеска НИМ во Софи¼а располага со околу 200.000 експонати.

                          Патриот
                          (На Зафира и Спира)

                          На овои тажен век
                          сал еден видоф кот...
                          От буба е помек
                          Се вика патриот...
                          За народ душа бере,
                          А народ вечно дере,
                          и в гради сал се бие,
                          и свето лице крие
                          опретано у крф!

                          И пости секои пос,
                          и оди гол и бос,
                          и нема празник тои
                          до олтар да не стои...
                          Со радост свеи пали,
                          От срце мртви жали
                          и ропски Бога слуша,
                          низ вера чисти душа
                          и лази како црф!

                          (Од стихозбирката „Огинот“)

                          Македонец во Софи¼а

                          Венко Марковски (Вени¼амин Миланов Тошев) е роден на 15 март 1915 година во Скоп¼е, каде што завршил основно и средно образование, а слав¼анска филологи¼а на универзитетот „Св. Климент Охридски“ во Софи¼а. Од 1932 до 1934 година е член и еден од основачите на Македонската младинска револуционерна организаци¼а. Во 1937 година емигрирал во Софи¼а, каде што една година подоцна на македонски народен ¼азик ги об¼авил стихозбирките „Народни бигори“ и „Огинот“. Во текот на Втората светска во¼на се вратил во Македони¼а.

                          Станал член на Главниот штаб на НОВ и ПОМ, потоа делегат на Второто заседание на АВНО£ и член на Иници¼ативниот одбор за свикуваœе на Првото заседание на АСНОМ. По во¼ната дошол во судир со властите, по што бил затворен на Голи Оток. Но и по издржуваœето на казната, посто¼ано и бескрупулозно бил малтретиран и сосила туркан кон Бугари¼а. По дведецениски притисок, во 1967 година емигрирал во Бугари¼а. Неговата из¼ава „Од Скоп¼е до¼дов како Бугарин, во Софи¼а станав Македонец“, на¼сликовито ¼а опишува неговата судбина. Почина во 1988 година во Софи¼а.

                          Блаже Миневски: Да го вратиме во нашата книжевност

                          Блаже Миневски, новинар што во неделникот „Фокус“ об¼авува сери¼ал за начинот и околностите во кои е извршен прогонот на Венко Марковски, е изненаден од сознанието дека органи на поетот се чуваат во музе¼ во Софи¼а.

                          „Ако срцето и мозокот навистина се чуваат во формалин во неко¼ музе¼ во Софи¼а, тогаш бараœето на Филимена Марковска за рехабилитаци¼а на не¼зиниот сопруг Венко во Македони¼а има не само формална туку и метафорична смисла. Според она што го пишувал од 1938 до 1966 година, неговото срце и мозок се во Македони¼а. Затоа академик Георги Старделов во предговорот на книгата за основоположниците на современата македонска поези¼а рече дека „неговата поетска имагинаци¼а на¼непосредно и на¼длабоко е поврзана со зем¼ата македонска“.

                          Кога не би било така, Венко не би имал потреба уште во 1938 година првите две стихозбирки на современата македонска поези¼а, „Народни бигори“ и „Огинот“, да ги об¼ави во Софи¼а на македонски ¼азик. Податокот дека неко¼ сака да го зачува неговото срце и мозок, надвор од неговата поези¼а, сам по себе зборува за бизарноста на животот во времето кога вистината се чуваше во формалин. Сметам дека срцето и мозокот треба да му се вратат на Венко таму каде што е сега, во скромниот дел на Централните софиски гробишта, далеку од Але¼ата на заслужните граƒани на Бугари¼а. Нашата, пак, обврска е многу полесна: ние треба да го вратиме Венко во нашата книжевност со она што го напиша пред да го изгуби или пред да му го одземат „срцето“.

                          Катерина Блажевска


                          ДАЛЕКУ ОД СЛОБОДАТА
                          И НЕРАЗДЕЛЕНИ ОД НЕА
                          ОВДЕ ПАДНАА 40 ХЕРОИ
                          НА ИЛИНДЕН

                          Паметна плоча, Крушево,
                          ИЛИНДЕН 1953

                          Comment


                            #28
                            postvam tuk poneje temata e za grobove na izvestni balgari . gavra s groba na izvesten balgarin . kakto si pishe v linka infoto e ot netinfo .

                            Comment


                              #29
                              isvev написа Виж мнение
                              От известно време ме мъчи един въпрос. Къде са погребани нашите видни Българи които са се борили за освобождението на България от Турско робство? Какво е състоянието на тези гробове? Дали те ще избледнеят и нашите потомци ще се питат къде са, така както и ние сега се питаме за гроба на Апостола? Иска ми се всеки който знае къде е погребан някой от тези Българи да сподели информацията тук. Ако има снимка на гроба или може да направи такава още по добре. Също не би било лошо всеки да заснеме какви паметници има в неговото населено място за да се види и тяхното състояние. Ето например Никола Беловеждов един от участниците в Априлското въстание пише в книгата си "Първата пушка" че телата на тримата удавили се при опита си да преплуват река Янтра- Панайот Волов, Георги Икономов и Стоян Пазарджиклийчето - са погребани близо до моста на Колю Фичето при гр.Бяла. Какво е станало с телата им да ли все още са там или са пренесени и погребани на друго място?
                              Може би е малко встрани от така очертаната тема, но се надявам да е интересно и полезно: гробовете на Андрей Ляпчев, Димитър Ризов, Любомир Милетич, Трайко Китанчев, Димитър Талев, Борис Сарафов, Гьорче Петров, Христо и Милан Матови, Йосиф Ковачев, Андрей Протич, Войдан Чернодрински, Иван Славейков и Рачо Славейков в Централни софийски гробища може да се видят тук.

                              Comment


                                #30
                                Може би форумът не функционира нормално. В раздел Обща изобщо не се индикира вчерашната поява на ново мнение в тази тема.

                                Comment

                                Working...
                                X