63 години от народния съд

[leoglas75]

Това бих казал не е исторически обоснован отговор.Но си прав-щом не са канонизирани не са светци.

[dibo]

Това бих казал не е исторически обоснован отговор.Но си прав-щом не са канонизирани не са светци.

Добри Божилов е министър-председател по времето, когато се създава жандармерията и се извършват военни престъпления в окупираните територии и в Царството. Затова той действително е следвало да понесе някаква отговорност. Отделен е въпроса как е съден и оправдана ли е неговата присъда. Според решението на Върховния съд от 1996 не е.

Принц Кирил е доста противоречива личност. За него мнения може да се срещнат всякакви. Но не е съден, затова че е бил бохем, а защото е бил регент. И за него важи горния ми коментар, дали е следвало да бъде осъден на смърт.

[leoglas75]

Извинявай че ще изляза малко от фактологията с този пример.
Говоря примерно:Ако аз и ти днес вземем уръжие и почнем да обираме мандрите по Витоша и то в помощ на чужда държава и то без да сме в полужение на война, докао хиляди наши братя изпълняват военният си дълг какво ще ни се случи. В най-добрия случай ще ни хванат баретите и ще лежим до живот.
Тогава защо да е виновна жандармерията?

[Гост]

И един въпрос - правителствата в периода на ВСВ легитимни ли са?

А друго да питам-във времената в които е вървял т.нар. "Народен съд"-изключвам че страната е окупирана айде...но тук в града точно в същия период няколко души на съвсем ентусиастки принцип са изгорени живи в пещта на леярната на завода.
Става дума за бивши полицаи от околийското управление-доколко и кои от тях са били участници в подтискането на партизанските групи-отделен въпрос.Отделно и колко от тях за изгоряли на принципа "покрай сухото гори и суровото"...
Защо когато говорим че в началото на 30те във Ваймар няма условия за провеждане на честни избори,щото по улиците царят зверства-може,а когато говорим за възможността да бъде издадена някаква справедлива присъда през периода 45-49та почваме да мерим с другия аршин...
Времената реално погледнато не са кой знае колко различни-времена на терор и разчистване на сметки.НС не спира терора-нека не се лъжем-само му придава някаква законова форма.Саморазправа и сплашване има и преди и след НС.Саморазправата спира едва тогава когато няма вече кой да се убива и логично се преминава към следващия етап който е много по-тих-"търсене на врага с партиен билет".
И нека не се лъжем и друго-единични случаи на саморазправа възникват и в страните от "западната свера на влияние",но с такъв размах и продължителност-никъде.

[SRH]

Само че не се казва "генерална превенция", а "масово политическо убийство".

Така е за някаква част от комунистите. Имам предвид, че физическото отстраняване на потенциални политически опоненти е взето предвид от част от комунистите. Това е превенция за властта им. И не случайно у нас нямаше носители на политическа идея за промяна (страхът е само един фактор). Ако това е превенция чрез политически убийства, то тя е изпълнена успешно.

Ето някои неща в тоя смисъл:

Централен партиен архив, ф. 146, оп. 5, а. е. 191, л. 87-91
ПРОТОКОЛ

Заседание на секретариата по хода на Народния съд и мерки за отстраняване на някои недостатъци. Присъствуват: Трайчо Костов, Георги Чанков, Петко Купил, Титко Черноколев, министър Минчо Нейчев; Карло Луканов, Александър Костов, глав. нар. обвинител Георги Петров, народните обвинители и съдии Светослав Кираджиев, Вера Начева, Рада Тодорова, Гешков, Димитринка Йосифова, Гаврилов, Владимир Димчев, Шулев, Върбан Ангелов.

.....

ТРАЙЧО КОСТОВ: .... Но наред с това ние трябва да констатираме и други слабости, които биха могли да бъдат избегнати, за да може в бъдеще работата да тръгне по-бързо и политически по-правилно. Съдът не може и не бива да се претупва, че ще се изгуби политическият ефект. Но не бива и да се размазва и протака да омръзне на всички. Трябва да се върви с допустимата максимална скорост. .... Политически погрешно е подсъдимите депутати, съветници и др. да се характеризират като безволни кукли, некадърни изпълнители, жалки хора. Също и цар Борис. Това са убедени фашисти, съзнателно и активно провеждащи у нас хитлеристка политика. Разобличавайки царската политика, ние искаме да нанесем удар върху монархизма като институт.

А ето нещо от същия протокол по отношение на техниката на воденето на делата:

СВЕТОСЛАВ КИРАДЖИЕВ: Подготовката на процесите започнахме на 9 септември, при липса на удобства. Бяхме определили съдът да започне работата си на 20 декември - така и стана. Процесът не може да завърши бързо, защото работата е огромна. Постъпиха отговори, съгласно с закона, от 110 народни представители. Те са писали по 20 до 50 свидетели, от които допуснахме до 15 %, т. е. по 2-3 души, предимно от София, за да не се бави процесът поради неявка на свидетели. Всеки подсъдим има право на 2 защитници. Установена процедура нямахме, ръководехме се от началата: свободна преценка, бързина, съвест, целесъобразност. Почнахме от най-важните депутати: Логофетов, д-р Минков, които трябваше да изслушаме по-дълго, тъй като те хвърлиха обилна светлина върху българското Народно събрание, короната и пр. Напоследък ускоряваме съдебното дирене, защото се изреждат по-дребни фигури, ренегати, провинциални търговци и др. До днес разпитахме 37 души. Заседавахме непрекъснато по 6 часа дневно. Всичко се стенографира. Не позволяваме никаква политическа защита в полза на фашизма. Самата работа ни научи да процедираме по следния начин. Всички въпроси съкратихме в началото на 3, а след това на 2 групи. Никой от съдиите не задава въпроси освен чрез мен, като ми дава написани бележки. Само Гешков задава самостоятелни въпроси, понеже той познава основно хората и процеса. Той върши това с умение, ударно и на място. Така има единство и експедитивност в работата.

Иначе, в огромната част останалите случаи, става дума за саморазправа, която е породена от желание за отмъщение. Тия своеволия обаче са различни от НС. НС има за цел политическото отстраняване на противниците.

[dibo]

Всъщност самите обвинители в Народният съд, при все че са подбирани доста внимателно (По искане на Георги Димитров на 20 ноември 1944 г. д-р Минчо Нейчев изпраща в Москва подробен отчет за досегашната подготовка на Народния съд. Според министъра до този момент в София са образувани два върховни състава с по 13 души съдии. Само четирима от тях са юристи, а другите девет - „народни съдии”, избрани от Софийския областен комитет на ОФ. За цялата страна са формирани 65 обикновени състава с по петима членове, от които един е съдия -юрист, а другите - посочени от ОФ. В началото на декември 1944 г. броят на върховните състави нараства на четири - с 52-ма съдии и 10 народни обвинители. До завършването на Народния съд обикновените състави стават 128 с около 650 съдии и 140 народни обвинители. Измененията се налагат поради постоянно нарастващия брой на подсъдимите.) първоначално имат "неправилно" и "меко" отношение:

След народните обвинители пръв взема думата министърът на правосъдието д-р Минчо Нейчев. Той не е съгласен с общата им постановка за присъдите по първия процес и остро я разкритикува. „Другарите народни обвинители, казва министърът, постъпват съвършено неправилно. Търси се най-тежкото престъпление и се започва оттам градация надолу. Със смърт искат да се накажат само най-виновните, а за по-малко виновните (в сравнение с тях) предвиждат по-малки наказания. Не се търси дали е извършено достатъчно престъпление, заслужаващо само по себе си смъртно наказание, а се гледа има ли други, извършили по-големи престъпления. Ако някой е убил 50 души и го наказваме със смърт, от това не следва, че оня, който е убил само едного, не заслужава също смъртно наказание. Например: Вазов е подписал Постановление ¹ 30 - това е достатъчно, за да бъде осъден на смърт, макар че Филов в сравнение с него е още по-виновен.”
Членът на Политбюро и секретар на ЦК на БРП (к) Трайчо Костов е доста по-рязък, с тази разлика, че той оценява линията на народните обвинители от партийна гледна точка и свързаните с нея цели и интереси. Според него те не се чувстват „като хора на нашето движение, които търсят и най-малкото, което ще докаже виновността на тия бандити”. Вместо да бъдат политически заинтересовани от нанасянето на удар върху „тази камарила”, те имали линия на хора, които „стоят настрана от цялата борба на народа и сега мерят кой колко е виновен и пр.”. Петко Кунин смята, че тази тяхна линия „не е последователно антифашистка” и се е отразила върху воденето на целия процес. „Има меко пипане” - упреква ги той.
Обобщавайки казаното дотук от членовете на Политбюро, Трайчо Костов заявява категорично: „С линията на другарите обвинители по никакъв начин не можем да се съгласим.”

Из Радиограма на Вълко Червенков до Георги Димитров в Москва от края на януари 1945 г.

„Присъдата ще бъде произнесена в четвъртък - 1 февруари. В по-рано приетото решение (20 януари 1945 г. - б. а.) внесохме корекция в смисъл увеличаване на смъртните наказания. От броя на съветниците на доживотен затвор оставяме само двама - Балан и Морфов. От кабинета на Багрянов към числото на осъдените на смърт прибавихме Колчев. От състава на депутатите на смъртно наказание предлагаме да се осъдят до 70 процента.”

[aloha]

Правителството на ОФ и последвалите му действия са най-голямата глупост на 20 век но за съжаление неизбежни за ситуацията, в която се намира България по това време.

[gollum]

Правителството на ОФ и последвалите му действия са най-голямата глупост на 20 век

Aloha, обобщенията винаги са опасни, защото човек лесно може без да казва нищо да обърне нещата така, че казаното/написаното от него да изглежда глупаво. Не сте посочили дали това обобщение се отнася само до България или до целия свят, но и в двата случая ще могат да се намерят доста по-"глупави" неща, независимо как ще формулирате понятието "глупаво" в този контекст (особено по отношение на правителство - това вероятно следав да означава, че смятате всичките му членове за глупаци, т.е. хора с интелект далеч под средния). Единственото, с което мога да се съглася, че има известна "нвеизбежност" в посоката, в която тръгва обществено-политическото развитие на България във въпросния момент, но не бих казал, че действията или интензивността им влизат в това понятие и са дотолкова предопределени. Както показва историята на източно-европейските страни през въпросния период, място за достатъчно сериозни разлики и в действията, и в ситуацията има, т.е. това което се случва, е плод колкото на "предопределение" (ситуацията такава, каквато е), толкова и на избор на конкретни хора какво да направят и как да го реализират.
Дибо, извинявам се за отклонението, но ми се струва, че всяка подобна претенция за генерализиране трябва да се коментира, особено ако информационната й съставляваща е почти отсъстваща.

[ivan_kunchev]

По мое мнение тази тема или трябваше да се заключи след мнението на албирео, или трябваше да се превърне само в привеждане на фактология, документи и статистика, придружени само от санитарния минимум коментари.

[dibo]

70-годишнината от провеждането на Народния съд в България е поводът ДА „Архиви“ да представи своята нова колекция. Идеята е да се разкрие в дигитален вид най-значимата част от огромната документация, която образува съдебния процес на всеки отделен състав на Народния съд в България. Началото се поставя с документи от работата на Първи състав в София, като поетапно ще се продължи до Дванадесети софийски състав.
Подбраните документи разкриват сърцевината на съдебното досие на всеки обвиняем – предварителни протоколи за разпит на обвиняемите; обвинителен акт; обвинителни речи на народните обвинители за исканите от тях присъди; протоколи от заседанията на съда с разпитите и изказванията на подсъдимите и на свидетелите; писмени и устни адвокатски защити; писмени свидетелски показания; част от заявления, декларации и изложения за и против всеки обвиняем; писмена или устна последна дума на подсъдимите; присъда на съда и мотиви за нея; други писмени документи – очни ставки, молби, справки, карти на подсъдимите лица и пр., както и съхраняваните в ЦДА обща архивна документация и снимков материал, свързани с Народния съд.
Това са основните материали, които в най-завършен вид не само характеризират личността и деянията на всеки подсъдим, но дават цялостна представа за процесуалния ход и развитието на съдебното дело във всеки един от съставите на съда. Читателите могат свободно и леснодостъпно да ги търсят и ползват, в зависимост от интереса и любопитството си.
Извън подбора остава огромен документален материал, който многократно надвишава представения тук. В голямата си част това са: съдебни призовки, квитанции, пощенски разписки, машинописни преписи на ръкописни показания, извадки и преписи от речи и изказвания, изрезки от вестници и списания, сведения за имотно състояние и други. Не са включени показания на свидетели, които са или напълно нечетливи, или нямат съществен характер за процесите. Те могат да бъдат ползвани свободно от всеки, който се интересува, в читалните на ДА „Архиви“.
Документите са систематизирани по отделните състави на Народния съд, като при всеки състав са групирани по: 1) имената на подсъдимите и свързаните с тях документи; 2) протоколи от заседанията; 3) други документи, които се отнасят до текущата работа на съда. Бащиното или фамилното име на всеки подсъдим, с което той е придобил гражданственост, е подчертано (напр. Димитър Василев Иванов).
Търсенето в сайта може да се извършва по името на всеки подсъдим, по състав на съда, както и по ключова дума.
Проектът „Народният съд 1944–1945“ е реализиран от експертите в ДА „Архиви“ – доц. д-р Върбан Тодоров, Иван Симов и Цветанка Бобева.

http://archives.bg/narodensud/