Аферата около гроба на Левски

[T.Jonchev]

Гробът е разкрит през 1956г. при спасителни разкопки на "Св.Петка Самарджийска" (в подлеза между ЦУМ и "Шератън"), ръководени от професор (тогава мл.н.с.) Стамен Михайлов. Находките от тези разкопки са били съхранени на няколко места, вкл. всички намерени кости (защото освен т.нар. гроб на Левски в и около църквата са разкрити значителен брой гробове). Последните са били в някакви хартиени чували (вероятно торби от цимент) и са оставени в подземието на Антропологическия институт, където - според свидетелства на служители - мишки са изгризали чувалите и са разбъркали костите до неузнаваемост. Поради това костите от този гроб днес се считат за загубени. Не знам обаче дали съществуват, макар и в разбъркано състояние, тези костни масиви във въпросното подземие.

[ivan_kunchev]

Георги Янев

КОСТИТЕ (НА ЛЕВСКИ) СА НА СИГУРНО МЯСТО

Дълго време се двоумих имам ли моралното право да напиша долните редове, още повече, че човекът, който направи пред мен признанието, посочено в заглавието, не е жив. Няма и свидетели на тези му признания.
От друга страна, не желая да вземам отношение по един стар и може би неприключил спор за мястото, където е погребан Левски – не съм достатъчно компетентен и подготвен за това.
Като всеки българин обаче следях дискусията, имах си пристрастията, щеше ми се все пак гробът на Левски да бъде намерен, скептично се отнасях (и отнасям) към “становището” на част от историците, че гробът на Левски е цяла България, включително и в сърцата ни. Но нали човек поставя цвете на гроба на националния си герой и едва тогава сърцето му се изпълва с цяла България.
Считам и друго – нито Хайтов, нито проф. Генчев, нито Г. Джингов стоят над Левски – даже взети заедно. С това не искам да подценя или обидя тези личности – всеки от които е по-голям или по-малък в националното ни съзнание.
През 1987г., когато се честваше 150-годишнината от рождението на Васил Левски, дискусията беше във връхната си точка. Забелязваше се обаче и известно позатихване, което сигурно е било наредено “отгоре” покрай празниците. В местния старозагорски вестник “Септември” публикувахме всевъзможни статии, изследвания, легенди и предания, свързани с Апостола.
По това време в Стара Загора гостуваше Георги Джингов – имаше среща с гражданството, на която среща отбиваше “атаките” на Хайтов. Уговорих си среща с него и разговаряхме пред микрофон повече от час. Разговорът се проведе в Историческия музей, в кабинета на директора ст.н.с. Христо Буюклиев. Присъстваше и педагожката Антоанета Банова, домакин на срещата с Джингов. Георги Джингов беше нервен, експлозивен в оценките си за Хайтов и аз като литератор трябваше непрекъснато да го репликирам, че Хайтов не е кой да е, а преди всичко голям български писател и гражданин-патриот.
Джингов допусна няколко фактически грешки, които по всяка вероятност бяха плод на емоционалността му. Опитах се в самия разговор да ги оправим, но той категорично настоя на позициите си. Предложих все пак Джингов да прочете интервюто и най-вече отговорите си, преди да ги предложат за печат, но той отсече, че няма какво да оправя, същото щял да говори и на старозагорското гражданство. Както и стана.
Получих писмо от Хайтов, в което ме молеше, ако разполагам с документален запис от разговора с Джингов и ако реша, да му го изпратя. Известно време се измъчвах между некоректността си към Джингов, ако изпратя документалния запис, и възможността моите скрупули да предрешат част от спора им. Изпратих презапис на касетата, като изтрих само някои нелицеприятни изрази и обидни епитети, които бяха повече плод на напрежението и емоциите от страна на Джингов.
След време Хайтов излезе със статия в “Литературен фронт”, където “захапа” Джингов за очевидните неточности.
Но имаше и още нещо, за което за съжаление нямам свидетели. Тръгнахме двамата с Джингов към залата, където беше насрочена срещата. В един момент наивно го попитах защо все пак тези спорни кости, за които е имало предположението, че може да са на Левски, не са запазени, защо са изчезнали. Джингов се спря и каза точно тези думи: “Костите са на сигурно място!”
Това неочаквано признание ме изненада. Сигурно затова още по-наивно го попитах защо тогава не се извадят на бял свят, нали след съответните анализи най-лесно може да се реши спорът.
“Ами ако са на Левски! – внезапно за мен рече Джингов – Знаеш ли какво ще стане?”
И сериозно ми обясни, че ако костите се окажели на Левски, Хайтов автоматически щял да стане академик… “А тогава знаеш ли какво ще стане с нас, от другата страна…”
Бях изумен. Честно казах, че не ми харесва неговата позиция, нито признанието му, в което много-много не вярвам. Джингов ми предложи да се видим след срещата, за да ми обясни моралните подбуди на това си становище, но потресът ми беше толкова голям, че умишлено се измъкнах след срещата.
Това е. С този си спомен, който няма документална основа, най-малко целя да засегна паметта на Джингов. Споделям схващането, че за мъртвия трябва да се говори само добро или нищо. Но си мисля, че ако Г. Джингов ми е съобщил точна информация за предполагаемите кости на Левски, с тази информация разполагат и други. И ако това е така, редно е да проговорят. Защото само тогава може да се сложи кръст на дългогодишния спор. Струва ми се, че никой от историците няма да загуби – напротив, ще спечелим всички. Пък и историците най-добре знаят думите на Апостола, че “ако загубя, губя мене си, ако спечеля, печели цял народ!”.
P.S. Не зная каква стойност може да има моят “малък спомен”, но приятели ме уговориха да го публикувам. Повярвах им. Дано обаче не засегна или обидя някого – не това е целта ми.

В-к “Южно утро”, Стара Загора бр. 7-14 март 1994г.

[tarsan]

Тленните останки на Васил Левски

трудно ще се идентифицират, но по-вероятно е въобще да не са запазени.
Не мисля че има специална причина, не е и политически въпросът тогава (уж да се заличи споменът от комунистите, тъкмо напротив, Левски и Ботев са били превърнати в комунистически партийни знамена още преди 1944 г. и много повече след това). Предтечи на социализма ?!?! Който го помни, да потвърди.

Причината за купищата неидентифицирани кокали в мазетата на столичните археолози е най-вече тепичното българско нехайство и липсата на чувството за отговорност и порядък. Така живеят повечето българи - неподредено и без сметка за бъдещото. така и работят. Още повече безконтролните като гилдия и превърнали се отдавна в полу-затворена общност с мафиотски оттенък - български археолози.

А иначе ако са запазени костите на Левски, човекът има живи роднини-наследници на неговите сестри, които и сега си живеят у нас и могат да дадат ДНК-материал. Или - по-трудния път, да се идентифицират всички костни останки в мазетата на АИМ-БАН.

Не е единствен този случай - втори, мисля, позорящ българските археолози факт. Първият - колцина ли го помнят, може би от най-възрастните, ако има оцелели, аз от тях съм го чувал, преди 45 години близо. По подобен начин, като Левски, са загубени кокалите на цар Иван-Александър. Откриват ги в Царевец в началото 50-те години. Слагат в една щайга от домати уж временно. Описани, но не специално пазени. И така, докато след няколко дена откриват и капака на саркофага и по един графичен фрагмент сравняват с Манасиевата хроника и се досещат, че това е царски гроб, няма кой друг, освен цар Иван-Александър да е бил. Къде са сега костите ?! Ами бригадирите - студенти и ученици, отишли за домати и взели именно тези щайги и изсипали кокалите тук и там и т.н. Пък и някакъв си цар, да не е случайно народен партизанин. Нямало санкции. защото ръководител на разкопките бил акад.Кръстьо Миятев, той пък приятел на дежурния комунистически вожд - Вълко Червенков. По-късно вождовете се сменят, но пък другарят Червенков става председател на комитета за култура за кратко и пак работата се потулва. И така...докога, не се знае.

А Георги Джингов не беше стока - нечистоплътен човек, Бог да го прости ! Подлъгал е старозагорският си събеседник, за да се прави на важен. беше типично за него. Даже за някое време му бяха забранили да копае сам. Покойният Китов също имаше забрана, поради увреждане на артефактите и неспазване на методиката на АИМ. Копаеше с багери ?!?! Само и само да извади повече и по-бързо нови находки и - естествено, да се прочуе.

Направете анкета и преценете сами - костите на Левски срещу златните маски и бронзовите тракийски глави от могилите. За кого ли ще дадат предпочитанията си младите хора днес - бъдещето на народа ни !!!

[TypTyp]

Разполагам с копие от Протокола за резултатите от научно-техническата експертиза на косите на Дякона, извършена на 02. 04. 1973 г. в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология към МВР тогава (подписали са го 6 души - оригинала). Копието ми бе изпратено от полк. П. Йотов. Нарочно го исках, но не това очаквах. Някъде бях чел, че е правена и по-късна експертиза. За съжаление не пазя статията и не знам къде беше публикуван материалът. Явно има неща, които някои хора не искат другите да знаят. Истински ценната информация струва скъпо и не се намира лесно...

[TERZIev]

нещо ново по въпроса?

[ivan_kunchev]

Разполагам с копие от Протокола за резултатите от научно-техническата експертиза на косите на Дякона, извършена на 02. 04. 1973 г. в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология към МВР тогава (подписали са го 6 души - оригинала). Копието ми бе изпратено от полк. П. Йотов. Нарочно го исках, но не това очаквах. Някъде бях чел, че е правена и по-късна експертиза. За съжаление не пазя статията и не знам къде беше публикуван материалът. Явно има неща, които някои хора не искат другите да знаят. Истински ценната информация струва скъпо и не се намира лесно...

Хубаво де, нещо по-конкретно ще постнеш ли тука, или просто искаш да се похвалиш, че вкъщи си имаш копие от експертизата?
Разбирам ти насоката, но документите са си документи. Струва ми се, че по-важната подмяна на документи с догадки е във връзка с гроба, а не с възрастта.