Значението на Православието в българската история

[ivan_kunchev]

bsb, митрополит Климент е заточен, защото в една част от словото си говори, че който у нас посяга на Православието, бил той и с най-високо положение и с най висок ранг, но ако не зачита и подритва това свещено достояние то той не може да бъде приятел на народа си, той му е враг и жесток враг (цитирам по памет, в момента текстът не е пред мен). Тъй като тогава ставало дума за промяна на Търновската конституция, чл.16, ако не се лъжа, гласящ, че само първият български княз има право да бъде неправославен, а неговият наследник трябва да бъде вече православен и доколкото Фердинанд замислял тази промяна (мисля че беше със съдействието на Стамболов) - т.е възможността наследникът да бъде римокатолик, словото на митрополита, казано по този повод било изтълкувано като обида към княза, подтикване към бунт и т.н. Мисля, че в началото даже имаше иск за смъртна присъда.
Искам само да отговоря на pnp5q, че исихазмът изобщо не е в основата на богомилството, което е нееднократно осъждано като ерес, както се спомена, докато исихазмът е възприет като официално учение на православната църква на Константинополски събор от 1351, ако не се лъжа, след един прословут за времето си спор между св. Григорий Палама и западния възпитаник Варлаам, който напада исихастите за начина на молитва, който практикуват, а по-късно и по други въпроси, основният от които е за природата на Таворската светлина (между другото възнамерявах тъкмо да поставя в раздел "Статии" дипломната си работа по философия, която засяга този въпрос).
Друго по-горе срещнато от мен становище, по което искам да взема отнашение е това на Митака, че "за разлика от православието католицизмът приема някои от промените наложени от развитието на света (душата на жената, съществуването на ада и др.), или дори, ако не ги приема ги дискутира". Подобава да се уточни, че Православието никога не е отричало душата на жената или съществуването на ада и съм много учуден откъде взимаш тези твърдения? Пък и дори само нелогично звучи развитието на света да е довело до приемане от страна на католицизма до признаване на съществуването на ада. Доколкото знам това никога не се е отричало от католицизма.

[pnp5q]

Съжалявам, че не се изразявам прецизно относно исихазма и богомилството. Там имам предвид идеята за пряко общуване на човека с Бога - без посредничеството на "помазан" духовник.

[byzantiner]

Съжалявам, че не се изразявам прецизно относно исихазма и богомилството. Там имам предвид идеята за пряко общуване на човека с Бога - без посредничеството на "помазан" духовник.

Хм, исихазмът специално, аз поне доколкото съм запознат, наистина е вид лично общение с Бога, но не отрича ролята на църквата в крайна сметка. Става дума за това, че Адам и Ева, докато обитавали Едема, имали възможността да общуват непосредствено с Бога - да го виждат. След Грехопадението това право им било отнето. От друга страна Християнството е една религия, която има завършена концепция за историята на човечеството - за началото, за края и, за хода и, за посоката (т.е. развита сотериология, есхатология и пр.). Вярва се, че правото Господ да бъде видян и всички вярващи на света да общуват пряко с него ще се възвърне при Второто пришествие. Когато Христос е дошъл на земята общението и съзерцанието на Бога не е било пълно, тъй като Христос има две природи- божествена и човешка. Та при Второто пришествие ще се размие границата между живота и смърта. Смъртта няма да съществува и хората ще са без- смъртни. Тогава те ще могат да видят Бога. Тъй като обаче ще преминат векове, докато дойде този момент, исихастите търся за себе си, лично, да съзрат Таворната светлина, Бога. Това е накратко цялата им идея. Иначе как се постига това виждане на Бога? Исихията има два основни елемента:

1/Праксис - съчетаване на тежък физически труд с интелектуален такъв и молитви. Културната дейност на исихастите през 14 в. е зашеметяваща. Точно по тази причина повечето запазени ръкописи от този период са техни.

2/ Теория - (или "съзерцание") постига се чрез три вида изолация:

- социална - скъсване на всякакви връзки със обществото, в което човекът живее. Затова исихастите отиват в манастири и дават клетва, че ще водят аскетичен начин на живот.

- физиологична - неприемане на какъвто и да било вид растителни или животински продукти. Целта е да се прекъсне временно всякаква метаболия

- изолация на самосъзнанието - цели отвличане вниманието на съзнанието на човек от обективния свят, в който живее. постига се с постоянно повтаряне на т.нар. "умна молитва" (повтаряне на стих от Евангелието)

Това накратко, което знам. Може да бъркам нещо, може и да пропускам. Никога духовната история не ми е била силна и любима.

Малко извори:

http://www.fordham.edu/halsall/source/hesychasm1.html

[Makedonikus]

Впрочем - пораждането на различните протестантски течения от католицизма е станало именно въз основа на прозренията на различни преводачи и тълкуватели на Библията на роден език - като се почне от Тезисите на Лутер, мине се през превода за Швейцария на Жан Калвин, превода за английския крал и т.н. Процесът е описан много занимателно и учудващо обективно във "Великата борба" на Елен Уайт - пророчицата на Адвентистите от седмия ден.

Извинявайте за офтопика, но нека в този сериозен форум да не се цитират измислени авторитети като баба Елена Уайт, ЛЪЖЕпророчицата на адвентистите. Все пак това не е сектантски форум.
Лъжепророчествата на Елена Уайт

http://forum.logos-bg.net/viewtopic.php?t=1096&highlight=%EB%E5%ED%E0+%D3%E0%E9%F2

[Tom_Calm]

Извинявайте за офтопика, но нека в този сериозен форум да не се цитират измислени авторитети като баба Елена Уайт, ЛЪЖЕпророчицата на адвентистите. Все пак това не е сектантски форум.
Лъжепророчествата на Елена Уайт
http://forum.logos-bg.net/viewtopic....0+%D3%E0%E9%F2

Надявам се, че не е и православен форум
Едва ли може да наричаш "сектанти", представителите на една така разпространена форма на християнството, като адвентистите. Не че са ми симпатични, но това едва ли трябва да ме кара да ги наричам "лъжепророци" или "сектанти".

За православието. Едва ли мога да обхвана всичко. Но поне да нахвърлям в общи щрихи мнението си.
1. Не вярвам на преповтаряните тези, че православието е спасило българският народ от изчезване. Спомогнало -да, но пък то да е главната причина. Не забравяйте, че по време на османското владичество българска църква практически е нямало (като изключим Охридската архиепископия до 18 век). Практически църквата се е ръководела от гърци от Вселенската патриаршия, чиято цел в никакъв случай не е била да образоват населението и да го възпитават в български дух. За какво е била борбата ни за църковна независимост. Ами да се отървем от висшия клир, който тогава е ръководел православието по българските земи. Не забравяйте, че когато селските училища стават масово разпространени, те вече се ръководят от местната бълг. община а не от църквата.
2. Православната ни църква е безкрайно изостанала от съвременния свят. Да тя не се изказва за такива неща, като абортите, не защото няма мнение, а защото няма решителност да погледне света около себе си. Високомерното и пренебрежително отношение към католици и протестанти я прави още по назадничава. Помня, че когато папата дойде на посещение, днешният Пловдивски митрополит (тогава още не беше се издигнал да този пост) заключи олтара на св."Александър Невски" за да не можел "този еретик" да влезе вътре. Замалко щеше да стане не междуцърковен, а междудържавен скандал. Добре, че Йоан Павел ²² излезе разбран човек. И вместо да го смъмри, Св.Синод наскоро го направи митрополит. Това е показателен пример за способността на Православието за комуникация и адаптивност.
3. Социалната и дейност никаква я няма. Или поне не е в тези мащаби, като при католици и протестанти. Няма приюти и кухни, които помагат на нуждаещите се да преживяват и даже да оцеляват. А пари БПЦ има от многобройните си имоти.
4. Православните църкви са изградени главно на национална основа. Това спомага на някои места те да бъдат откровено националистически и затворени в себе си. "Интернационализма" на католическия клир пък допринася за контактите между различните култури и народи. Нашата църква пък едното и ухо винаги е насочено за подсказки към Москва.

Не изпитвам особени симпатии и към католическата църква (както и мнозина подобни "формирования"), но пък това не ми пречи да видя приемуществата и пред православието.

И накрая се питам как е възможно Патриархът на БПЦ още да бъде човек назначен на това място от светските власти на една тоталитарна дъпжава, каквато беше в онези години България?! Абсурд!

[Makedonikus]

Надявам се, че не е и православен форум
Едва ли може да наричаш "сектанти", представителите на една така разпространена форма на християнството, като адвентистите. Не че са ми симпатични, но това едва ли трябва да ме кара да ги наричам "лъжепророци" или "сектанти".

Прав си, не е правилно да ги наричам сектанти, тъй като това е обидно название. Извинявам се на всички адвентисти-съботяни. А и тук и не е мястото да разискваме какво е секта, култ и пр. Това са спорни въпроси. Само че адвентистите са много далеч от християнството, дори според протестантските богослови. Последните ги определят като култ. А доколко са разпространени - 5-6 милиона в целия свят. [/QUOTE]

За православието. Едва ли мога да обхвана всичко. Но поне да нахвърлям в общи щрихи мнението си.
1. Не вярвам на преповтаряните тези, че православието е спасило българският народ от изчезване. Спомогнало -да, но пък то да е главната причина. Не забравяйте, че по време на османското владичество българска църква практически е нямало (като изключим Охридската архиепископия до 18 век). Практически църквата се е ръководела от гърци от Вселенската патриаршия, чиято цел в никакъв случай не е била да образоват населението и да го възпитават в български дух. За какво е била борбата ни за църковна независимост. Ами да се отървем от висшия клир, който тогава е ръководел православието по българските земи. Не забравяйте, че когато селските училища стават масово разпространени, те вече се ръководят от местната бълг. община а не от църквата.

Прав си, че това е заучена и пропагандна фраза. Ако бяхме католици или протестанти или дори мюсюлмани пак нямаше да се потурчим - примери албанци, босненци, а дори и помаците/българите- муслимани/.
Висшият клир, т. е. епископите и митрополитити е бил основно гръцки, но църквата са всички вярващи от миряните, певците, четците, монасите, дяконите, презвитерите /свещениците/ и епископите. Почти всички без повечето епископи са били българи. В Православната църква се е съхранила българската книжовност - духовната литература е била единствената литература до Възраждането. А охридската архиепископия си е била автономна българска църква в Западните български земи до 1762 г.

2. Православната ни църква е безкрайно изостанала от съвременния свят. Да тя не се изказва за такива неща, като абортите, не защото няма мнение, а защото няма решителност да погледне света около себе си. Високомерното и пренебрежително отношение към католици и протестанти я прави още по назадничава. Помня, че когато папата дойде на посещение, днешният Пловдивски митрополит (тогава още не беше се издигнал да този пост) заключи олтара на св."Александър Невски" за да не можел "този еретик" да влезе вътре. Замалко щеше да стане не междуцърковен, а междудържавен скандал. Добре, че Йоан Павел ²² излезе разбран човек. И вместо да го смъмри, Св.Синод наскоро го направи митрополит. Това е показателен пример за способността на Православието за комуникация и адаптивност.

За абротите църквата си е казала мнението отдавна - във всички дебели книги си пише, че абортът е тежък грях равен на убийство. Какво смяташ, че трябва да направи църквата - да иска забрана на абортите ли, като римокатолическата - това е абсурдно. В християнството не може да насилваш хората да не извършват грях. Насила не се става благочестив християнин. Всичко трябва да идва от сърцето.
За изцепките на настоящия пловдивски митрополит си прав донякъде. Но все пак това са си негови неадекватни действия, а не на Светия синод. А защо е избран за пловдивски митрополит -защото нямаше по-добър кандидат. Това е истината - в нашата църква има-няма 100 монаси с патриарха. А епископите и съответно митрополитите може да са само монаси.Днес няма достатъчно кадри за духовници. И аз обичам да критикувам, ама ако се замисли човек много е трудно да станеш монах (ама истински монах) - трябва да се откажеш от всякакви плътски контакти, че дори и помисли, да имаш пълно послушание към духовниката (т.е. да нямаш своя воля, а да изпълняваш само чужда), да пребиваваш с пост, молитва и да не притежаваш почти нищо.
Православното отношение към римокатолиците: http://www.dveri.bg/content/view/3685/39/

3. Социалната и дейност никаква я няма. Или поне не е в тези мащаби, като при католици и протестанти. Няма приюти и кухни, които помагат на нуждаещите се да преживяват и даже да оцеляват. А пари БПЦ има от многобройните си имоти.

Не е съвсев да няма социална дейност. Не може обаче да се мери с католиците и протестантите, защото те имат многократно по-голям опит в това отношение, а и доста повечко парички. ДА нашата Църква има имоти, ама няма кой да ги управлява. А и много се злоупотребява като навсякъде у нас. Нали сме си българи. Все пак социалната дейност не е водеща за една църква, а второстепенна. И не бива като при доста католици и протестанти това да е начин за набиране на вярващи. Християните трябва да помагат на всички нуждаещи се хора, без разлика от вяра.

4. Православните църкви са изградени главно на национална основа. Това спомага на някои места те да бъдат откровено националистически и затворени в себе си. "Интернационализма" на католическия клир пък допринася за контактите между различните култури и народи. Нашата църква пък едното и ухо винаги е насочено за подсказки към Москва.

Абсолютно си прав, това е големият проблем пред Православието днес в световен мащаб. Това е болест на времето. Тук решенията са много трудни. В Римокатолическата църква също има такива "националистически" течения - например "Галиканизмът" във Франция.

И накрая се питам как е възможно Патриархът на БПЦ още да бъде човек назначен на това място от светските власти на една тоталитарна дъпжава, каквато беше в онези години България?! Абсурд!

Блаженопочившият Екзарх Антим ² е назначен със султански ферман - това прави ли го османски турчин. Винаги патриарха или екзарха, или архиепископът се е избирал с "благословението" на светската власт. Нищо ново под слънцето. Няма по-добър кандидат за патриарх от дядо Максим - това е истината. Алтернативата е патриарх Кирил ²².
Айде, че стана много дълго. И не на последно място, проблеми, неуредици и скандали има и при римокатолиците, и при протестантите.

[ivan_kunchev]

Към това, дето Македоникус го пише, бих прибавил и аз нещо.
Много е трудно и в повечето случаи се получава некоректно да се говори набързо за такива сложни въпроси като връзката между Православната църква и запазването на народа ни под турско робство. Но такива тези като томовата, че всичкото ни духовенство тогава било гръцко - наистина са некоректни. Не съм съгласен и с това ,че сме щели да не се "потурчим, ако сме били мюсюлмани" и т.н. - това наистина е абсурдно. Всъщност всички теглила на народа ни биха се прекратили, ако той беше приел исляма - нито щеше да плаща кръвен данък, напротив, щеше той да го събира, нито щеше да е в подчинено положение, а са известни и някои случаи, когато на българи, отказващи да приемат исляма, им са предлагани високи постове, или материални и битови награди, към което те не са склонили.
Не мога да си обясня как може да се говори на едро по такива теми, и да не си дават труд да вникнат в работата хора, които иначе проявяват такова усърдие да изучат в детайли оръжейните конструкции и видове оръжия, както и техните части, лагери, барабани, и т.н, за да водят дълги и прецизни спорове относно нечие технологично превъзходство през дадена война.
Може би би било хубаво да си припомним тогава едно изречение, което всъщност е от Библията: Да бяхте поне мълчали - и това би ви се вменило за мъдрост.
Том, преди да поприказваме за католицизма например, защо не прочетеш житието на 26-те зографски мъченици? Сигурно би ти било интересно да узнаеш защо са изгорели живи и кой го е сторил.

[Makedonikus]

Не съм съгласен и с това ,че сме щели да не се "потурчим, ако сме били мюсюлмани" и т.н. - това наистина е абсурдно. Всъщност всички теглила на народа ни биха се прекратили, ако той беше приел исляма - нито щеше да плаща кръвен данък, напротив, щеше той да го събира, нито щеше да е в подчинено положение, а са известни и някои случаи, когато на българи, отказващи да приемат исляма, им са предлагани високи постове, или материални и битови награди, към което те не са склонили.

Не си ме разбрал правилно. Изобщо не съм привърженик на исляма и ислямската цивилизация. Просто направих предположение, по аналогия с албанците и босненците, че българите нямаше да станат част от турския народ, т. е. да приемат неговия език и култура, ако в мнозинството си бяха приели исляма. Слава богу, че не сме се помюсюлманчили.
Също така само част от духовниците ни са били гърци, дори от епископите е имало и българи, албанци /напр. Авксентий Велешки/ и др.
аз лично не приемам лозунга "Има православие, има България". С най-големите ми почитания към памента и живота на Митрополит Климент Търновски, но ми звучи много патриотарско и повърхностно днес. Православието е вяра и живот, то е наднационално по своята същност, дори свръхчовешко. Това е връзката между Бога и човечеството. Православието е не само национално, културно, етнографско или социално явление. Църквата не е храма, тухлите и иконите (не че не са важни), църквата е съставена от живи камъни, от вярващите. Иначе просто няма смисъл от нея.
Темата за православието в българската история е много дълбока и важна.

[Коцето]

Ето една тема, която по едни или други причини е била забравена, а по моето мнение е неизчерпаема сама по себе си. За начало е добре да направя няколко уговорки, най-малкото коректността го изисква. Не съм специалист по темата, но като човек с интереси в тази област ще дам и моето мнение по някои въпроси. От сега казвам - вярвам в Православието като единствен пазител на Божиите завети, а оттам и като единствена "инаституция" грижеща се нашите души и тяхното спасение. След внимателно четене на всички постове, смятам да коментирам някои проблеми,възникнали от контекста, а не отделни изрази на преждеизказващите се. Ако в един или друг момент някой се почувства засегнат или неразбран, то, разбира се, е свободен да изкаже критиката си ( за предпочитане с аргументи ). Да видим какво ще излезе:...
1. За Православието и българският народ Без да се заяждам на дребно с титуляра, ще започна от чувството си, че темата не е коректно формулирана. Не Православието има някакво ( неизвестно и затова го търсим) значение в българската история, а точно обратното-българската история има значение за Православието. По-провилно е да кажем, че жълтъкът има значение за яйцето, а не яйцето за жълтъка. Откъде идва тази грешка. Самото понятие за история, което ни е втълпявано от най-ранна детска възраст, е изградено в период на националните държави ( Ренесанса). Днес хората, които възприемат себе си като философи на историята, са също част от тези национални държави, а техните спорове са по технически въпроси- методология, средства, фактори и др. външни формални проблеми, които нямат връзка със съдържанието. Това е може би е резултат от "хуманния" лозунг на итал. и др. "хуманисти"- човекът е мярка на всички неща. Ако това е така- то това значи, че той ще отмери точно. Ама човекът е несъвършно създание, как ще отсъжда винаги точно ( или ще се оправдаваме, като казваме допустима грешка), как това ще се промени? Самоусъвършенстване- едва ли. Но малко се отклоних. В известна степен тези "хуманисти" имат някакво право да критикуват римо-католическия Запад- особено след отстъплението на папата след 1054г. и Великата схизма. Пример- инквизицията и горенето на хора имало ли ги е на Изток. Грешката им ( на хуманистите ) е, че не се връщат към истинската вята- Ортодоксията. След това какво следва- протестанство, атеизъм, социализъм. Все западни измишлиотини, създадени уж с идеални цели. До какво водят е повече от ясно...
2. Православието и националността
При Ортодаксалното християнство този "проблем" ( изкствено създаден пак от същите "хуманисти" и последвалите ги след тях) е решен по формулата Единство в множеството, а не както е на Запад Множество в единството. И при първия и при втория има уж принципа на съборност, завещан на апостолите. При Православието това значи, че многото отделни, национални Църкви има също толкова святост, колкото и при всички тях,взети заедно. Така се допуска известен контрол при евентуално отстъпление на някоя от тях, но този контрол ( не много точно, ама друга дума не ми се търси) е пак съобразен със съборния принцип. Очевидна е разликата с единствения център на Запад, на които да са подчинени многото останали. Факт- документ от 1870г. за непогрешимостта на папата. Той също си има своята предистория, но това не е тема в момента.
3. Някои общи въпроси
В изказаните мнения имаше и някои по- общи въпроси, които представляват интресен в някакъв аспект- исторически, ако щете. Мнение имаше, че днес Църквата е нямало никаква. Нищо подобно! Казано е- Който потърси, ще намери. Друг подобен момент е темата за абортите. Тук е повече от ясно- всяко отнемане на живот ( па макар и толкова млад, а всъщност може би и заради това! ) е жесток грях. Но нали не очаквате Вселенския патриарх да излезе по БТВ и да каже: Вижте Божиите заповеди. Ако сме стигнали дотам... На мен лично лошо впечатление ми направиха няколко поста, в които се казваше ... Православието и другите (християнски) религии..... Такова нещо няма. Интересни въпроси към всички, които ще ги прочетат и се интересуат от Средновековие: Защо Александър Невски е канонизиран за светец след битка с християнски рицари, а монголо-татарите са чукали на вратата? Как си обяснявате думите на последния византийски император, че е по-бобре да види турска чалма в града на Константин, отколкото папска шапчица ( оф, думата ми изкочи от главата )?
ПП. Осъзнавам, че това са малка част от множеството въпроси, но като начало мисля,че става. Очаквам мнения и коментари от всички интересуващи се, 99% съм сигурен, че Голъм ще драсне 2-3 реда. Дано и Кунчев се появи да заформим истинска дискусия, вместо да смятаме колко време българина може да язди един кон преди преди той да издъхне. Конят,де.

[Darkas]

Първия цитат е забавен. Албанците не са "избирали исляма". Османската империя е пречупвала почти само народите, които са оказвали много голяма съпротива - а автора на това писание явно не помни Скандербей (Скандербег или както точно там ще го наречем). Или с други думи екстраполира сегашното положение и мислене върху миналото. Тези разсъждения нямат особена стойност.

Пречупвала народите, които са оказвали голяма съпротива - хайде бе!

http://www.forum.boinaslava.net/showthread.php?t=9070

“Колкото повече човек опознава българите от Македония, толкова повече се възхищава…Просвещението сред българите не намалява племенния инстинкт за саможертва, дори сякаш го подсилва. Албанецът се отказа от религията си, за да добие правото да носи оръжие. Българинът от Македония пази религията, завещана му от вековете, превива врат под ежедневния труд, придобил е търпението на роба, за да запази добродетелите на мъченика.” /Х. Брейлсфорд – английски публицист, 1906 г./

[messire Woland]

...

И? Освен чистото заяждане, имаш ли да кажеш нещо повече ... например да отречеш, събитията, за които аз говоря в поста си? Освен това, говорим за две съвършено различни епохи ... но както и да е - ти искаш да оборваш - давай, ще ми е интересно ...

[ivan_kunchev]

Коце, малко ме съмнява, че е би била от полза заострената декларативност по тези въпроси, която струва ми се, че използваш. Поставен е въпрос, а не е въпросът да се получи набор от декларативни постановки "за" и "против". Това не е темата за еволюцията и тук няма анкета, или покана да се гласува.
Въ-просът предплага, както подсказва и самата дума, да се издирва, или може би дори да се "из-просва", каквото и да значи това, истината по даден проблем. За някои обаче истина няма. Това означава ли, че те, все пак не могат да питат, или издирват?
В контекста на всичко това не мисля, че са подходящи неясни, или неправилни аналогии с жълтъка и яйцето, още повече, че след това, струва ми се, си противоречиш.
Не мисля ,че т.нар национализъм - поне на българска почва - е продиктуван, или формиран, или пък - по-значим и изначален от православието. Напротив, струва ми се, че неговата основополагаща нагласа е невъцърковена. Това продължава, според мен, и до днес.
В този контекст поне за мен - словото на митрополит Климент представлява именно изключение от "типичния български национализъм", както обикновено го разбират.

[Коцето]

Коце, малко ме съмнява, че е би била от полза заострената декларативност по тези въпроси, която струва ми се, че използваш. Поставен е въпрос, а не е въпросът да се получи набор от декларативни постановки "за" и "против". Това не е темата за еволюцията и тук няма анкета, или покана да се гласува.
Въ-просът предплага, както подсказва и самата дума, да се издирва, или може би дори да се "из-просва", каквото и да значи това, истината по даден проблем. За някои обаче истина няма. Това означава ли, че те, все пак не могат да питат, или издирват?
В контекста на всичко това не мисля, че са подходящи неясни, или неправилни аналогии с жълтъка и яйцето, още повече, че след това, струва ми се, си противоречиш.
Не мисля ,че т.нар национализъм - поне на българска почва - е продиктуван, или формиран, или пък - по-значим и изначален от православието. Напротив, струва ми се, че неговата основополагаща нагласа е невъцърковена. Това продължава, според мен, и до днес.
В този контекст поне за мен - словото на митрополит Климент представлява именно изключение от "типичния български национализъм", както обикновено го разбират.

Иване, това ти мнение ме кара единствено да си мисля, че не си чел много внимателно това, което съм се опитал скромно да изясня, доколкото ми позволяват силите и възможностите. Няма как да знаеш, но съм проявил интерес ( по съвет на Голъм ) към достатъчно от твоите мнения и коментари. Правя за себе си извод, че имаме допирни точки повече, отколкото различия. В тази насока, ако трябва да съм честен, тези ти критични бележки леко ме разочароват. Ще се опитам да отговоря на част от тях и ако прочетеш пак предишното ми изказване и в теб пак останат същите впечатлния, то ще е подходящо да ги изкараш от контекста и да видим как могат да се корегират. Накратко- обвиняваш ме в остра декларативност. Ако съм си позволил да изполвам малко "по-декларативен стил", то е само за да акцентирам на някои дълбоко погрешни представи и да посоча причините, от които се пораждат. По мое мнение,разбира се. Примерите са хубаво нещо-те изясняват много по-добре ония моменти, пред които думите не са достатъчно точни. Темата е формулирана "Значението на Православието в българската история"- не много точно. Православието ( яйцето ) е общото понятие, а българската история е жълтъкът. Така че би трябвало да се издирва ония принос на българската история, която да е допринесла в Православието. Защото имало е, има и ще има Православие, дори и да няма българска история или пък държава. Търсиш отговор на въпроса - едва ли е за тебе някаква трудност да го извлечеш от контекста. Стига да отделиш нужното време и внимание. Обвиняваш ме в национлизъм, но от къде си правиш подобни изводи не мога да си обясня. Когато казах, че православните църкви са изградени на национална основа, нямах предвид, че са националистически. Колкото словото на митрополит Климент, то с право може да се нарече Слово. Такова, каквото трябва да бъде. Повтарям, ако след като прочетеш отново предното ми мнение и ако това чувство си остане, ще те помоля да изкараш спорните изрази и да видим. Колкото до това, какви права имат хората и как да търсят истината, дори да не вярват в нея- повече от ясно е, че това си е тяхно Право. Откъде си мислиш, че го оспорвам и защо са подобни въпроси незнам, мога само да гадая.
Поздрави!

[ivan_kunchev]

Възможно е да не съм прочел много внимателно какво си писал. Но нещо ме възспира да възприема тоя пример, който даваш. Мисля си, че Православието не е сбор от някакви истории, една от които - българската. Затова и така съм формулирал въпроса. С преобръщането, което ти правиш аз например може да съм съгласен, но не знам дали на този форум биха се намерили други, доколкото не се намираме в богословския факултет.
А относно въпроса и въпросите - за мен лично едни от най впечатляващите слова са именно отправените към човека въпроси- след онези притчи, които завърщват с "И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?"; а също: "Е, кажи, кой от тях двамата повече ще го обикне?"
Въпросът понякога повече въздейства, отколкото констатацията, дори когато е красиво формулирана, но се отправя, без някой да я иска като онази, която се повтаря в края на всеки от твоите постове. Дано с това не те разочаровам още повече.
Поздрав!

[Коцето]

Не съм се излъгал в чувството си, че общо взето говорим за едни и същи неща, но на различни езици. Явно тоя пример нещо хич не ти допада, но става дума само за най-обикновен, прост пример за общо-частно. Разбира се, че Православието не е някакъв сбор. То е самият живот за хората, които са го избрали със сърцето и душата си. Част от тоя живот ( малка или голяма незнам, добре е да се разсъждава в тая насока ) е и българската история. Когато реших да участвам в този форум, много, ама много добре осъзнавах къде се намирам. Затова се и зарадвах, когато намерих теми по мой вкус. Както казваш ти не всичко е техника, войни, генерали, стратегии. Или пък какво прави византийският император, докато чака българите в Плиска. Колкото до "констатацията", която е в края на постовете ми, можеш да я приемеш като своего рода отговор ( за мен си, без да ангажирам никои с него) на ония въпроси, за които говориш. Колкото до това дали някои я иска или не- незнам.Просто се възползвам от правото си, дадено ми като потребител. А то съществува, нали?
Всичко хубаво!