bsb, митрополит Климент е заточен, защото в една част от словото си говори, че който у нас посяга на Православието, бил той и с най-високо положение и с най висок ранг, но ако не зачита и подритва това свещено достояние то той не може да бъде приятел на народа си, той му е враг и жесток враг (цитирам по памет, в момента текстът не е пред мен). Тъй като тогава ставало дума за промяна на Търновската конституция, чл.16, ако не се лъжа, гласящ, че само първият български княз има право да бъде неправославен, а неговият наследник трябва да бъде вече православен и доколкото Фердинанд замислял тази промяна (мисля че беше със съдействието на Стамболов) - т.е възможността наследникът да бъде римокатолик, словото на митрополита, казано по този повод било изтълкувано като обида към княза, подтикване към бунт и т.н. Мисля, че в началото даже имаше иск за смъртна присъда.
Искам само да отговоря на pnp5q, че исихазмът изобщо не е в основата на богомилството, което е нееднократно осъждано като ерес, както се спомена, докато исихазмът е възприет като официално учение на православната църква на Константинополски събор от 1351, ако не се лъжа, след един прословут за времето си спор между св. Григорий Палама и западния възпитаник Варлаам, който напада исихастите за начина на молитва, който практикуват, а по-късно и по други въпроси, основният от които е за природата на Таворската светлина (между другото възнамерявах тъкмо да поставя в раздел "Статии" дипломната си работа по философия, която засяга този въпрос).
Друго по-горе срещнато от мен становище, по което искам да взема отнашение е това на Митака, че "за разлика от православието католицизмът приема някои от промените наложени от развитието на света (душата на жената, съществуването на ада и др.), или дори, ако не ги приема ги дискутира". Подобава да се уточни, че Православието никога не е отричало душата на жената или съществуването на ада и съм много учуден откъде взимаш тези твърдения? Пък и дори само нелогично звучи развитието на света да е довело до приемане от страна на католицизма до признаване на съществуването на ада. Доколкото знам това никога не се е отричало от католицизма.
Искам само да отговоря на pnp5q, че исихазмът изобщо не е в основата на богомилството, което е нееднократно осъждано като ерес, както се спомена, докато исихазмът е възприет като официално учение на православната църква на Константинополски събор от 1351, ако не се лъжа, след един прословут за времето си спор между св. Григорий Палама и западния възпитаник Варлаам, който напада исихастите за начина на молитва, който практикуват, а по-късно и по други въпроси, основният от които е за природата на Таворската светлина (между другото възнамерявах тъкмо да поставя в раздел "Статии" дипломната си работа по философия, която засяга този въпрос).
Друго по-горе срещнато от мен становище, по което искам да взема отнашение е това на Митака, че "за разлика от православието католицизмът приема някои от промените наложени от развитието на света (душата на жената, съществуването на ада и др.), или дори, ако не ги приема ги дискутира". Подобава да се уточни, че Православието никога не е отричало душата на жената или съществуването на ада и съм много учуден откъде взимаш тези твърдения? Пък и дори само нелогично звучи развитието на света да е довело до приемане от страна на католицизма до признаване на съществуването на ада. Доколкото знам това никога не се е отричало от католицизма.
Comment