Какво е значението на Православието в българската история?
Бих искал да ви пратя два текста за обмисляне. Първият е една кратка статия от деветдесетте години от в-к Монитор:
Читателите коментират посещението на Костов в САЩ
ГРЕШКАТА НА БЪЛГАРИТЕ Е, ЧЕ НЕ ИЗБРАХА ИСЛЯМА
Иван Костов е разбрано момче. Той добре схваща правилата на играта - защо ще има дестабилизация в региона. Ваша, българска поговорка е, че за да се оправи нещо първо трябва да се обърка. Обаятелното при него е, че той разсъждава като истински американец.
Колкото до дестабилизацията на региона - няма какво да се тревожите. Никой няма да иска от вас да участвате в нея. Знаем, че вие не сте способни нито да и съдействате, нито да и се противопоставите, затова само стойте кротко и наблюдавайте какво правят по-решителните от вас народи на Балканския полуостров. Знаете добре и кои са те. Щастлива случайност за нас (а и за вас) е, че при нахлуването на "османското присъствие" на полуострова албанците все пак са се ориентирали към исляма. С този си акт албанските ви приятели са избрали още тогава да застанат на позиции, противоположни на тенденциите, които в наше време спъват глобализационния процес и световния прогрес въобще. Тъй че не се сърдете, ако някой ден се събудите от сън и научите, че всичко, което виждате около себе си вече не е България, а Албания - така ще е най добре за вас.
Itzhak Benefraim
Втория текст е част от словото на митрополит Климент Друмев на Неделя на Православието, 14 февруари 1893г, заради което той е осъден на заточение в Лясковския, а по-късно в Гложенския манастир:
...православната наша вяра е единствената истинска вяра в истиннаго Бога Спасителя нашего Иисуса Христа; тя е тази именно вяра, божествената непреложност на която е запечатана със страданията и пречистата кръв на Сина Божий, както и със страданията и кръвта на апостолите и и на безчисленото множество велики проповедници, учители и страдалци Христови; Православието е именно оная истинска вяра, за която Спасителят е казал, че ако я имаме колкото едно синапено зърно, и на гори да кажем да се преместят, ще се изпълни (Мат. 17:20); Православието е именно оная вяра, чрез която са се запушвали и се запушват уста на лъвове, на злобата, угасявала се е и се угасява сила огнена, затъпявали са се и се затъпяват остри мечове, надвивали са се и се надвиват царства и вражески полкове, освобождавали са се и се освобождават народи от тежка робство; Православието е именно оная вяра, чрез която се отваря раят, получава се Царство небесно, защото в православната именно вяра човек намира правда, милост и истина; тя именно просветява човека с истинска светлина, укрепява сърцето и волята във всичко, което е честно, справедливо, полезно и достойно за човека като най-съвършено създание Божие, като образ Божий; тя, православната наша вяра, е правилният път към истински напредък и усъвършенствуване; тя е, която запазва и частни лица, и цели народи от погибел, както временна, така и вечна... С една реч, православната наша вяра е истинското слово Божие, чистата правда Божия, великата сила Божия, сила, колкото несъкрушима, толкова и спасителна за всичките верующи...
Не се съмнявам никак братя, че ще се намерят някои, а може би мнозина, които като слушат всичко това, което се каза за Православието, с усмивка и недоверие да попитат: Нима е истина всичко това, що се каза за Православието?" Ще се намерят, казвам, и не се съмнявам в това, защото не е тайна за никого, че в настоящите времена, вярата май не е твърде на почит у мнозина, а особено нашето Православие, което да се позакачи, да се поохули да се почукне отсам-оттатък станало е като на мода и у нас, счита се някак за интелигентност, за научна доблест... Да оставим прочее и Св. Писание, и учението на св.отци и учители църковни, и всичката богословска наука и да се обърнем към факти, т.е към работи, които могат да се проверят и докажат на опит...
Православието, тази божествена истина , с която именно просветиха народа ни нашите равноапостоли, направи народа ни питомен, събра го в една целокупност, указа му истинската цел на неговото съществуване, вкорени в него всички ония нравствени качества, които са най-яка основа на истинско и разумно народно съществувание, образува му езика, като му създаде писменост, книжнина и по тази начин не само отвори път за постоянно умствено и нравствено развитие и усъвършенствуване, не само му даде възможност да си извоюва това хубаво отечество, което се казва с едно общо име България, но още и да си спечели почетно място в историята на народите, да си осигури трайно бъдеще...
Ами после, братя, ами после, когато по Божие попущение настъпиха тежки и многовековни жектоки времена?...
Какво бяхме ний... Считаха ни за нищо. Нас не ни признаваха за отделен народ, не ни считаха достойни за каквито и да било правдини. Сами ний бяхме слаби и още едвам се съвземахме духом. Нямаше помежду ни нито много учени хора, нито много богати, нито влиятелни и силни на деня. Единствената наша сила беше праотеческата наша вяра - Православието - и основаното на нея дълбоко чувство за нашето право...
Това не го говоря аз, говори го историята ни, товори го многовековният наш тежък исторически живот, говорят го такива велики исторически факти, които не може отрече най-големият противник на Православието, нито най-големият безверник...
И занапред: има Православие у нас, има и български народ; няма Православие - няма и български народ...
Това слово контрастира и е съвсем противоположно на казаното от Ицхак Бенефраим. Какво бихте казали вие по тези важни въпроси?
Бих искал да ви пратя два текста за обмисляне. Първият е една кратка статия от деветдесетте години от в-к Монитор:
Читателите коментират посещението на Костов в САЩ
ГРЕШКАТА НА БЪЛГАРИТЕ Е, ЧЕ НЕ ИЗБРАХА ИСЛЯМА
Иван Костов е разбрано момче. Той добре схваща правилата на играта - защо ще има дестабилизация в региона. Ваша, българска поговорка е, че за да се оправи нещо първо трябва да се обърка. Обаятелното при него е, че той разсъждава като истински американец.
Колкото до дестабилизацията на региона - няма какво да се тревожите. Никой няма да иска от вас да участвате в нея. Знаем, че вие не сте способни нито да и съдействате, нито да и се противопоставите, затова само стойте кротко и наблюдавайте какво правят по-решителните от вас народи на Балканския полуостров. Знаете добре и кои са те. Щастлива случайност за нас (а и за вас) е, че при нахлуването на "османското присъствие" на полуострова албанците все пак са се ориентирали към исляма. С този си акт албанските ви приятели са избрали още тогава да застанат на позиции, противоположни на тенденциите, които в наше време спъват глобализационния процес и световния прогрес въобще. Тъй че не се сърдете, ако някой ден се събудите от сън и научите, че всичко, което виждате около себе си вече не е България, а Албания - така ще е най добре за вас.
Itzhak Benefraim
Втория текст е част от словото на митрополит Климент Друмев на Неделя на Православието, 14 февруари 1893г, заради което той е осъден на заточение в Лясковския, а по-късно в Гложенския манастир:
...православната наша вяра е единствената истинска вяра в истиннаго Бога Спасителя нашего Иисуса Христа; тя е тази именно вяра, божествената непреложност на която е запечатана със страданията и пречистата кръв на Сина Божий, както и със страданията и кръвта на апостолите и и на безчисленото множество велики проповедници, учители и страдалци Христови; Православието е именно оная истинска вяра, за която Спасителят е казал, че ако я имаме колкото едно синапено зърно, и на гори да кажем да се преместят, ще се изпълни (Мат. 17:20); Православието е именно оная вяра, чрез която са се запушвали и се запушват уста на лъвове, на злобата, угасявала се е и се угасява сила огнена, затъпявали са се и се затъпяват остри мечове, надвивали са се и се надвиват царства и вражески полкове, освобождавали са се и се освобождават народи от тежка робство; Православието е именно оная вяра, чрез която се отваря раят, получава се Царство небесно, защото в православната именно вяра човек намира правда, милост и истина; тя именно просветява човека с истинска светлина, укрепява сърцето и волята във всичко, което е честно, справедливо, полезно и достойно за човека като най-съвършено създание Божие, като образ Божий; тя, православната наша вяра, е правилният път към истински напредък и усъвършенствуване; тя е, която запазва и частни лица, и цели народи от погибел, както временна, така и вечна... С една реч, православната наша вяра е истинското слово Божие, чистата правда Божия, великата сила Божия, сила, колкото несъкрушима, толкова и спасителна за всичките верующи...
Не се съмнявам никак братя, че ще се намерят някои, а може би мнозина, които като слушат всичко това, което се каза за Православието, с усмивка и недоверие да попитат: Нима е истина всичко това, що се каза за Православието?" Ще се намерят, казвам, и не се съмнявам в това, защото не е тайна за никого, че в настоящите времена, вярата май не е твърде на почит у мнозина, а особено нашето Православие, което да се позакачи, да се поохули да се почукне отсам-оттатък станало е като на мода и у нас, счита се някак за интелигентност, за научна доблест... Да оставим прочее и Св. Писание, и учението на св.отци и учители църковни, и всичката богословска наука и да се обърнем към факти, т.е към работи, които могат да се проверят и докажат на опит...
Православието, тази божествена истина , с която именно просветиха народа ни нашите равноапостоли, направи народа ни питомен, събра го в една целокупност, указа му истинската цел на неговото съществуване, вкорени в него всички ония нравствени качества, които са най-яка основа на истинско и разумно народно съществувание, образува му езика, като му създаде писменост, книжнина и по тази начин не само отвори път за постоянно умствено и нравствено развитие и усъвършенствуване, не само му даде възможност да си извоюва това хубаво отечество, което се казва с едно общо име България, но още и да си спечели почетно място в историята на народите, да си осигури трайно бъдеще...
Ами после, братя, ами после, когато по Божие попущение настъпиха тежки и многовековни жектоки времена?...
Какво бяхме ний... Считаха ни за нищо. Нас не ни признаваха за отделен народ, не ни считаха достойни за каквито и да било правдини. Сами ний бяхме слаби и още едвам се съвземахме духом. Нямаше помежду ни нито много учени хора, нито много богати, нито влиятелни и силни на деня. Единствената наша сила беше праотеческата наша вяра - Православието - и основаното на нея дълбоко чувство за нашето право...
Това не го говоря аз, говори го историята ни, товори го многовековният наш тежък исторически живот, говорят го такива велики исторически факти, които не може отрече най-големият противник на Православието, нито най-големият безверник...
И занапред: има Православие у нас, има и български народ; няма Православие - няма и български народ...
Това слово контрастира и е съвсем противоположно на казаното от Ицхак Бенефраим. Какво бихте казали вие по тези важни въпроси?
Comment