Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Значението на Православието в българската история

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Значението на Православието в българската история

    Какво е значението на Православието в българската история?
    Бих искал да ви пратя два текста за обмисляне. Първият е една кратка статия от деветдесетте години от в-к Монитор:

    Читателите коментират посещението на Костов в САЩ

    ГРЕШКАТА НА БЪЛГАРИТЕ Е, ЧЕ НЕ ИЗБРАХА ИСЛЯМА

    Иван Костов е разбрано момче. Той добре схваща правилата на играта - защо ще има дестабилизация в региона. Ваша, българска поговорка е, че за да се оправи нещо първо трябва да се обърка. Обаятелното при него е, че той разсъждава като истински американец.
    Колкото до дестабилизацията на региона - няма какво да се тревожите. Никой няма да иска от вас да участвате в нея. Знаем, че вие не сте способни нито да и съдействате, нито да и се противопоставите, затова само стойте кротко и наблюдавайте какво правят по-решителните от вас народи на Балканския полуостров. Знаете добре и кои са те. Щастлива случайност за нас (а и за вас) е, че при нахлуването на "османското присъствие" на полуострова албанците все пак са се ориентирали към исляма. С този си акт албанските ви приятели са избрали още тогава да застанат на позиции, противоположни на тенденциите, които в наше време спъват глобализационния процес и световния прогрес въобще. Тъй че не се сърдете, ако някой ден се събудите от сън и научите, че всичко, което виждате около себе си вече не е България, а Албания - така ще е най добре за вас.
    Itzhak Benefraim

    Втория текст е част от словото на митрополит Климент Друмев на Неделя на Православието, 14 февруари 1893г, заради което той е осъден на заточение в Лясковския, а по-късно в Гложенския манастир:

    ...православната наша вяра е единствената истинска вяра в истиннаго Бога Спасителя нашего Иисуса Христа; тя е тази именно вяра, божествената непреложност на която е запечатана със страданията и пречистата кръв на Сина Божий, както и със страданията и кръвта на апостолите и и на безчисленото множество велики проповедници, учители и страдалци Христови; Православието е именно оная истинска вяра, за която Спасителят е казал, че ако я имаме колкото едно синапено зърно, и на гори да кажем да се преместят, ще се изпълни (Мат. 17:20); Православието е именно оная вяра, чрез която са се запушвали и се запушват уста на лъвове, на злобата, угасявала се е и се угасява сила огнена, затъпявали са се и се затъпяват остри мечове, надвивали са се и се надвиват царства и вражески полкове, освобождавали са се и се освобождават народи от тежка робство; Православието е именно оная вяра, чрез която се отваря раят, получава се Царство небесно, защото в православната именно вяра човек намира правда, милост и истина; тя именно просветява човека с истинска светлина, укрепява сърцето и волята във всичко, което е честно, справедливо, полезно и достойно за човека като най-съвършено създание Божие, като образ Божий; тя, православната наша вяра, е правилният път към истински напредък и усъвършенствуване; тя е, която запазва и частни лица, и цели народи от погибел, както временна, така и вечна... С една реч, православната наша вяра е истинското слово Божие, чистата правда Божия, великата сила Божия, сила, колкото несъкрушима, толкова и спасителна за всичките верующи...
    Не се съмнявам никак братя, че ще се намерят някои, а може би мнозина, които като слушат всичко това, което се каза за Православието, с усмивка и недоверие да попитат: Нима е истина всичко това, що се каза за Православието?" Ще се намерят, казвам, и не се съмнявам в това, защото не е тайна за никого, че в настоящите времена, вярата май не е твърде на почит у мнозина, а особено нашето Православие, което да се позакачи, да се поохули да се почукне отсам-оттатък станало е като на мода и у нас, счита се някак за интелигентност, за научна доблест... Да оставим прочее и Св. Писание, и учението на св.отци и учители църковни, и всичката богословска наука и да се обърнем към факти, т.е към работи, които могат да се проверят и докажат на опит...
    Православието, тази божествена истина , с която именно просветиха народа ни нашите равноапостоли, направи народа ни питомен, събра го в една целокупност, указа му истинската цел на неговото съществуване, вкорени в него всички ония нравствени качества, които са най-яка основа на истинско и разумно народно съществувание, образува му езика, като му създаде писменост, книжнина и по тази начин не само отвори път за постоянно умствено и нравствено развитие и усъвършенствуване, не само му даде възможност да си извоюва това хубаво отечество, което се казва с едно общо име България, но още и да си спечели почетно място в историята на народите, да си осигури трайно бъдеще...
    Ами после, братя, ами после, когато по Божие попущение настъпиха тежки и многовековни жектоки времена?...
    Какво бяхме ний... Считаха ни за нищо. Нас не ни признаваха за отделен народ, не ни считаха достойни за каквито и да било правдини. Сами ний бяхме слаби и още едвам се съвземахме духом. Нямаше помежду ни нито много учени хора, нито много богати, нито влиятелни и силни на деня. Единствената наша сила беше праотеческата наша вяра - Православието - и основаното на нея дълбоко чувство за нашето право...
    Това не го говоря аз, говори го историята ни, товори го многовековният наш тежък исторически живот, говорят го такива велики исторически факти, които не може отрече най-големият противник на Православието, нито най-големият безверник...
    И занапред: има Православие у нас, има и български народ; няма Православие - няма и български народ...

    Това слово контрастира и е съвсем противоположно на казаното от Ицхак Бенефраим. Какво бихте казали вие по тези важни въпроси?

    #2
    Първия цитат е забавен. Албанците не са "избирали исляма". Османската империя е пречупвала почти само народите, които са оказвали много голяма съпротива - а автора на това писание явно не помни Скандербей (Скандербег или както точно там ще го наречем). Или с други думи екстраполира сегашното положение и мислене върху миналото. Тези разсъждения нямат особена стойност.
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

    Comment


      #3
      Безспорно православието е играло голяма роля в българската история. Безспорно е и неговото голямо значение за запазване на нашата идентичност през годините, когато Българска държава не е имало. Но също така е безспорно (за мен), че цезаропапизма на православието е оказал крайно отрицателно влияние на държавите, които го изповядват (както пише Солженицин всички православни държави са попадали под робство/зависимост/окупация минимум за по 200год.). С което не желая да давам приоритет на католицизма, протестанството или друг тип религия.
      Безпорен факт е и, че православието е най-консервативната религия от християнските. Ще кажете догмата затова е догма, защото трябва да се спазва. Аз обаче не смятам, че е така, още повече, че догмата е възникнала много по-късно и е канализирана с други недуховни цели (а и средства). А и за да се привлече младото поколение (а и голяма част от да кажем средната възраст) е нужно да се отделя по-малко внимание на канона, а по-голямо на духовните ценности (а тъй, като те са общочовешки следователно трябва да има не само търпимост, но и кореспонденция, както между т.нар. ереси, така и м/у религиите).
      ivan_kunchev написа
      И занапред: има Православие у нас, има и български народ; няма Православие - няма и български народ...
      А този извод ми се струва доста пресилен и остарял поне с един век.

      Comment


        #4
        mitaca написа
        Безпорен факт е и, че православието е най-консервативната религия от християнските.
        Тъй като горното е констатация, а не факт, моля да го аргументирате.
        "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

        Comment


          #5
          mitaca написа
          Безпорен факт е и, че православието е най-консервативната религия от християнските.
          Не съм съгласен.
          Факта, че на бялото духовенство у нас му е разрешено да се жени е от изключително голямо значение, както за народосъзнанието така и за увеличаване на полпулацията .
          Вярата като такава не достига крайностите на католицизма, / е не че няма гонения срещу богомилите, ама само като им чуя името и "учението", и на мен ми се ще да ги подгоня :x /, или "безумията" на протестантските и производните на тях евангелистки секти.
          А по темата мисля,че не сме имали избор на няколкостотин километра от Константинопол, нямаше как да приемем Шинтоизма.
          Колкото до исляма без да намерение да обидя някого това е "ерзац" религия, породена от .... има го подробно в други теми.
          "...а крилете биват всякакви-каза враната..."

          Comment


            #6
            ahileas написа
            Не съм съгласен.
            Колкото до исляма без да намерение да обидя някого това е "ерзац" религия, породена от .... има го подробно в други теми.
            kaто изключим това съм съгласен с твоето мнение. Дълго време ислямът е бил далеч по напредничава религия от католицизма например. Примери - бол - Гренада .... алхимията, алгебрата. Просто става въпрос за съвсем друг мироглед. Но това преди там да настъпи мюсюлманското средновековие.
            Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

            Comment


              #7
              mitaca написа
              Безспорно православието е играло голяма роля в българската история. Безспорно е и неговото голямо значение за запазване на нашата идентичност през годините, когато Българска държава не е имало. Но също така е безспорно (за мен), че цезаропапизма на православието е оказал крайно отрицателно влияние на държавите, които го изповядват (както пише Солженицин всички православни държави са попадали под робство/зависимост/окупация минимум за по 200год.). С което не желая да давам приоритет на католицизма, протестанството или друг тип религия.
              Безпорен факт е и, че православието е най-консервативната религия от християнските. Ще кажете догмата затова е догма, защото трябва да се спазва. Аз обаче не смятам, че е така, още повече, че догмата е възникнала много по-късно и е канализирана с други недуховни цели (а и средства). А и за да се привлече младото поколение (а и голяма част от да кажем средната възраст) е нужно да се отделя по-малко внимание на канона, а по-голямо на духовните ценности (а тъй, като те са общочовешки следователно трябва да има не само търпимост, но и кореспонденция, както между т.нар. ереси, така и м/у религиите).

              Падането под робство няма нищо общо с религията.
              Да не би католически страни да не са попадали под чуждо владение.
              Еми така се е паднало че православните държави са били в периферията на Европа и им се случват "неприятности".

              Православието е като цяло винаги е било подчинено на държавата и това за мен го прави доста по-напредничаво от католицизма.
              На католиците им се отварят очите за доста неща при допира с изтока(както и да е това е друга тема).

              П.С:Относно Исляма нещо да вметна.
              Арабите, за разлика от някои други племена по-късно се стремят да запазят римското си наследство и за това са доста напред в някои области в сравнение с католиците.
              Но според мен доста изостават от постиженията на Византия, която реално погледно си е Римската империя, адаптирала се към новото време.
              П.С.С:Съжалявам ако поста ми е объркан но доста ми се спи утре ще го редактирам ако някой нещо не е разбрал какво искам да кажа.

              Comment


                #8
                messire Woland написа
                Първия цитат е забавен. Албанците не са "избирали исляма". Османската империя е пречупвала почти само народите, които са оказвали много голяма съпротива - а автора на това писание явно не помни Скандербей (Скандербег или както точно там ще го наречем). Или с други думи екстраполира сегашното положение и мислене върху миналото. Тези разсъждения нямат особена стойност.
                Всъщност аз съм се занимавал доста сериозно с историята на албанците (през средновековието) и мисля, че има немалко основание да се счита, че по-голямата част от тях напълно доброволно са приели исляма. Да не говорим, че по-късно са едни от най- ревностните пазители на османската власт. А що се отнася до Скандербег- той е бил мюсюлманин!

                Иначе сравнението с тогавашната и сегашната "глобализация" е повече от абсурдно :tup:
                Last edited by Guy de Mont Ferrand; 28-02-2007, 09:20.
                A strong toun Rodez hit is,
                The Castell is strong and fair I wis...


                блог за средновековна балканска история

                Comment


                  #9
                  Аз и към сравнения на цивилизации съм много скептична: няма обективни показатели като изключим някои страни на материалната култура, а пък да се сравняват религии ми се струва съвсем субективно.

                  Comment


                    #10
                    tonev написа
                    kaто изключим това съм съгласен с твоето мнение. Дълго време ислямът е бил далеч по напредничава религия от католицизма например. Примери - бол - Гренада .... алхимията, алгебрата.
                    Не съм се изразил точно, имах предвид че не приемам исляма като алтернатива на православието в България не си поставям за цел да сравнявам религиите.

                    П.П. за алгебрата не знаех, винаги съм мислил че е индийско изобретение/ като повечето/. Колкото до алхимията пак мисля, че е по-скоро юдейска наука, а е спорен въпроса доколко е "полезна " като наука и най-вече за развитието на химията.
                    "...а крилете биват всякакви-каза враната..."

                    Comment


                      #11
                      pnp5q написа
                      Тъй като горното е констатация, а не факт, моля да го аргументирате.
                      След установяване на символ-веруюто православието търпи много малко (или почти никакви) промени. За разлика от православието католицизма приема някои от промените наложени от развитието на света (душата на жената, съществуването на ада и др.), или дори, ако не ги приема ги дискутира. Протестанските течения (ако мога така да се изразя, дано да не обидя някой), пиша за основните и утвърдените, органически произхождат от католицизма и по-същество са промяна, както и англиканската църква.
                      ahileas написа
                      Не съм съгласен.
                      Факта, че на бялото духовенство у нас му е разрешено да се жени е от изключително голямо значение, както за народосъзнанието така и за увеличаване на полпулацията .
                      Вярата като такава не достига крайностите на католицизма, / е не че няма гонения срещу богомилите, ама само като им чуя името и "учението", и на мен ми се ще да ги подгоня :x /, или "безумията" на протестантските и производните на тях евангелистки секти.
                      А по темата мисля,че не сме имали избор на няколкостотин километра от Константинопол, нямаше как да приемем Шинтоизма.
                      Колкото до исляма без да намерение да обидя някого това е "ерзац" религия, породена от .... има го подробно в други теми.
                      Имах предвид, че православието не търпи развитие, а не, че е изконно консервативна.
                      TzarSamuil написа
                      Падането под робство няма нищо общо с религията.
                      Да не би католически страни да не са попадали под чуждо владение.
                      Еми така се е паднало че православните държави са били в периферията на Европа и им се случват "неприятности".
                      Както писах това си е мое мнение (по-точно съждение на Солженицин, което приемам).
                      TzarSamuil написа
                      Православието е като цяло винаги е било подчинено на държавата и това за мен го прави доста по-напредничаво от католицизма.
                      Според мен точно в това (дали е по-напредничаво или не, не знам, и не се наемам да съдя) е трагедията на държавите изповядващи православието в миналото. Пиша за зависимостта на Църквата от Двора (не за обикновенните вярващи). И тъй, като темата е зададена, като връзка религия - народност, моето мнение е, че православието сигурно е запазило българската народност, но не може да се каже същото за българската държавност.

                      Comment


                        #12
                        Явно проблема беше да уточним какво се има предвид под "консервативна". Що се отнася до зависимостта на Църквата от Двора - смятам, че в България тя е била най-малка, тъй като църквата е изпълнявала и задача, по-късно разпозната като светска - виж т.2.

                        По темата:
                        1. Българските владетели винаги са използвали умело религията като инструмент в държавното управление. Княз Борис ² заменя двете езически религии - на прабългари и славяни, с една с цел обединяването им като нация. По-късно поради държавни интереси цар Калоян сменя държавната религия на католическа, и после пак - на православие. Цар Борил, след поредица неудачни политически и военни ходове, прибягва също до религиозно събитие - свиква събор против богомилите. Мисля, че при това положение не бива да смесваме двата въпроса - за значението на православието и на религията въобще, тъй като владетелите, както изглежда, са боравели на ниво втория.
                        2. Православното духовенство дори до след Освобождението е било единствено образователно учреждение за широките маси от народа. Мисля, че в това отношение Българската Православна Църква има най-големи заслуги към народа си, отколкото коя да е друга.
                        3. Като най-образовани и с достъп до исторически документи, монасите запазват историческите сведения за българската държавност. В частност, "История Славяноболгарская" на Паисий поставя началото на Българското Възраждане, на промяна в народното съзнание и поражда воля за освобождаване.
                        И какво виждам - и за трите точки като че ли няма значение, че религията ни е била точно православие, а не някоя друга.

                        Мисля обаче, че конкретно ролята на българското православие не може да бъде оценена отделно от факта на въвеждане на собствена азбука във връзка с разбиране на молитвените слова и заедно с това - ограмотяване на широки слоеве от населението. Във връзка с ограмотяването - очевидно и по време на католическата уния при Калоян православната църква не е загубила самостойното си значение като извор на книжовност.

                        Що се отнася до проповядването на разбираем за народа език - това би могло да е отделна тема. В исляма и католицизма съответни духовни действия могат да се извършват само от духовно лице с определен ранг. Затова не е необходимо народа да разбира какво чете попа. Още повече - забранено е четенето /при католицизма - почти през цялото Средновековие/ и коментирането на светите текстове. В православието обаче съществува течение, наречено "исихазъм", според което човек /най-често - духовник/ може след дълги благочестиви молитви да достигне до самостоятелно общуване с Бога. В по-силния си вариант това вярване е в основата на богомилството и др.под. По този начин се делегира известна само-отговорност на отделния човек, но също - и известна свобода поне в мисленето.
                        Впрочем - пораждането на различните протестантски течения от католицизма е станало именно въз основа на прозренията на различни преводачи и тълкуватели на Библията на роден език - като се почне от Тезисите на Лутер, мине се през превода за Швейцария на Жан Калвин, превода за английския крал и т.н. Процесът е описан много занимателно и учудващо обективно във "Великата борба" на Елен Уайт - пророчицата на Адвентистите от седмия ден.

                        Що се отнася до сравнително маргиналната роля на Православието днес - смятам, че освен страшните духовни поражения, нанесени от комунистическата идеология и на вярващи, и на духовници има значение и това, че църквата не налага на покръстените някакви особени и силни ограничения - като например - че ще отидат в Ада, ако не се изповядат преди смъртта си, както е в католицизма. Пример за това намерих и в статия по повод поставянето на въпроса за абортите като дискусионен от папата. Журналистите бяха взели мнение и от православен свещеник, който казваше горе-долу следното: "Православието не налага големи ограничения на личния живот на вярващите и оставя този въпрос /за абортите/ на съвестта им."
                        "Мисля, че видът на изпотени мъже им въздействаше." - дан Глокта

                        Comment


                          #13
                          Встрани от основната тема:
                          ivan_kunchev написа
                          Втория текст е част от словото на митрополит Климент Друмев на Неделя на Православието, 14 февруари 1893г, заради което той е осъден на заточение в Лясковския, а по-късно в Гложенския манастир:
                          Всъщност за какво е заточен митрополитът, че ме мързи да търся, а в приведения цитат не виждам нищо революционно или противоцърковно?
                          А сега видях какво бил казал Солженицин - че всички православни държави били изпадали под някаква форма на зависимост за поне 200 години. Интересно как би определил подобни периоди на зависимост в историята на Норвегия, Финландия, Холандия, Полша, държавите по земите на сегашна Чехия и Словакия, сегашните прибалтийски държави, италианските държави, че дори и Англия - там нашествието на Вилхелм Завоевателя не е поставяне под зависимост, ами пълно унищожаване на предишната държава, а като споменаваме Англия, да не пропускаме и вече несъществуващата като самостоятелна държава Шотландия. Естествено, това няма нищо общо с темата, просто твърдението ме подразни.

                          Comment


                            #14
                            pnp5q написа
                            В частност, "История Славяноболгарская" на Паисий поставя началото на Българското Възраждане
                            Българското Възраждане, започва много по-рано от написването на "Историята".
                            Годината 1762-ра не значи, че точно тогава е започнало то.
                            То исторически филми в България не се правят, щото няма продуктово позициониране - Симеон Цветков 2012г.

                            Comment


                              #15
                              Да. Появата на Паисиевата история е основание за датиране на началото на Възраждането към 1762г. само в една от многобройните периодизации на този исторически период.

                              Comment

                              Working...
                              X