Произход и история на славяните

[Хана]

Една книга по темата:

http://rapidshare.com/files/61580396/The_Making_of_the_Slavs__2001_ebook_.rar

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Из “ТАКТИКА” от император Леон V² Философ (886-912)

"3. Как трябва да се воюва в земята на славяните и антите

ХV²²², 79. Било е време, когато и славяните са живеели отвъд Истър, който наричаме и Дунав. Ромеите ги нападали и воювали с тях, когато те живеели още като номади, преди да преминат Истър и да превият врат под ярема на ромейската власт. Мисля, че трябва също да те запозная с техните военни похвати и останалите им обичаи и както казват, ще събера и ще опиша подробно, доколкото ми стигат силите, та като пчела да можеш да събереш и подбереш отвсякъде полезното.

99. Славянските племена имат еднакъв начин на живот и еднакви нрави. Те са свободолюбиви и никак не се поддават да бъдат поробени и управлявани, главно когато са живели отвъд Дунава в собствената си страна. След като преминали отсам и били принудени, така да се каже, да приемат робството, те не искали да се подчинят драговолно другиму, но се подчиняват, така да се каже, само на себе си. Те смятали впрочем, че е по-добре да търпят насилия от княза на собственото си племе, отколкото да бъдат подвластни и да се подчиняват на ромейските закони. А ония, които са приели светото и спасително кръщение, го спазват, доколкото зависи от тях, чак до наши дни според обичая на старата си свобода.

100. Те са многолюдни, издържат лишенията, леко понасят жега и мраз, дъжд и телесна голота, също и недостиг на припаси.

101. Нашият блаженопаметен отец, ромейският император Василий, ги склони да се откажат от старите си права и ги погърчи и подчини на началници по ромейски образец, удостои ги с кръщение, освободи ги от властта на техните князе и ги обучи да се бият срещу враждуващите с ромеите племена. Той имаше присърце грижите за тия неща и затова осигури ромеите, които в старо време бяха претърпели много щети и поражения от славяните, против честите им нападения.

102. Славянските племена са били, така да се каже, извънредно гостоприемни, от което качество не са се отказали и до днес, но го пазят непроменено.

103. Те били любезни и внимателни към своите гости, приемали ги благосклонно и ги пазели, а след приема ги препращали от едно място на друго, като поемали помежду си грижата да ги пазят невредими и да не бъдат лишени от храна. Ако се случело гостът да пострада поради небрежността на домакина, онзи, който му го е предал, потеглял на поход срещу [виновния], като смятал за свой свещен дълг да отмъсти за гостенина си.

104. Те смятали че е подходящо да постъпват по следния начин: не държали в робство неопределено време, докато биха искали, онези, които са взели в плен, но като давали определен срок за робство на пленниците, предоставяли на волята им, ако искат, да се върнат след този срок в земята си, като дадат един определен откуп, или ако искат, да останат при тях като свободни хора и приятели.

105. Също и жените им били извънредно скромни: по-голямата част от тях смятали смъртта на мъжа си за своя собствена смърт и се самоубивали, не можейки да понасят живот на вдовици.

106. За храна употребявали просото и обикновено се задоволявали с малко, понеже трудно понасяли другите тежести на земеделието. Те предпочитали да прекарват времето си свободно и без труд, отколкото с голяма мъка да се сдобиват с разнообразно ядене и пиене.

107. В миналото били въоръжени всеки един с по две малки, сиреч метателни копия, а някои [носели] големи и дълги щитове, подобни на врати. Употребявали също така и дървени лъкове и стрели, намазани с отрова, чието действие може да бъде предотвратено само ако раненият приготви териак или друго противоядие или пък веднага изреже раната, за да не се разпространява, защото иначе действува пагубно върху цялото тяло. Имали навик да живеят и да търсят закрила в гористи и мъчнопроходими местности."

[княз Крылов]

може ли само да слагаш и датировки на текстовете или поне годините на живота на автора те са от голямо значение за разбирането на писаното от него.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

император Леон V² Философ (886-912)

[иванец]

"3. Как трябва да се воюва в земята на славяните и антите

1 .ХV²²², 79. Било е време, когато и славяните са живеели отвъд Истър, който наричаме и Дунав. Ромеите ги нападали и воювали с тях, когато те живеели още като номади, преди да преминат Истър и да превият врат под ярема на ромейската власт. Те са свободолюбиви и никак не се поддават да бъдат поробени и управлявани, главно когато са живели отвъд Дунава в собствената си страна. След като преминали отсам и били принудени, така да се каже, да приемат робството. Те са многолюдни

2 .Те смятали че е подходящо да постъпват по следния начин: не държали в робство неопределено време, докато биха искали, онези, които са взели в плен, но като давали определен срок за робство на пленниците, предоставяли на волята им, ако искат, да се върнат след този срок в земята си, като дадат един определен откуп, или ако искат, да останат при тях като свободни хора и приятели.
[/size][/font][/i][/b][/color]

1. Образец и написано едно към едно за "социална категория зависимо население" славяни/роби, зависими. На север от Истър са били свободни /от съответната им народност, предимно българи/, а след като навлезли в земите на империята станали роби /приемат върховенство на императора и са населени в ромейски земи с негово благоволение - т.нар. "пекулий" в римското право /земи управлявани от роби/.

В тази социална категория зависимо население са влизали военнопленници от всевъзможни народности - индоевропейци /главно българи/, заварени траки, араби от южните фронтове на империята, тюрки, авари и др. и др. , включително славянин роб е ставал и ромея, ако е попаднел в плен /главно при арабите/. Ако избяга от плена и се върне в империята ставал свободен и можело да бъде наследяван, т.е. възвръщал си е право и дееспособността.

2. Освобождаването на военнопленнице е практика в българското право и обичайноправни концепции /справка Крум 811 и Иван Асен ²² 1230/. Това е така, защото българското право е нетърпимо към робската институция /славуса, сервуса/.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

На север от Истър са били свободни /от съответната им народност, предимно българи/, а след като навлезли в земите на империята станали роби...

Значи, българите като се преселват на отсамната страна на р. Дунав стават славяни, демек роби?:o
А славяните на север от Черно море (в дн. Русия и Украйна) чии роби са били?:sm186:
А защо езикът на робите спада към т. нар. Славянска езикова група?:sm186:

[княз Крылов]

ergastulum : a workhouse for slaves.
famulatus : servitude, slavery, service /an extablishment of slaves.
famulus : serving, servile /a servant, slave.
ferratilis : in chains (slaves and prisoners).
fugitivus : fugitive : deserter, runaway slave.
inservio : to be a slave, serve, be devoted to.
iugum : yoke /a team of oxen, a pair /bond, union /slavery.
mancipium : slave.
servio : (+ dat.) to be a slave to, serve.
servitus : servitude, slavery.
servus : servant, slave, serf.
venalis : to be sold, up for sale /a slave.

латински думи свързани със робство и роби, а это как се е изписвало името на славяните на латински:

Sclaueni, Sclauini, or Sthlaueni in Latin

Это какво пишат сравнително незаинтерисувани от спора английски колеги :

The origin of the word Slav remains controversial. Excluding the ambiguous mention by Ptolemy of tribes Stavanoi and Soubenoi, the earliest references of "Slavs" under this name are from the 6th century AD. The word is written variously as Sklabenoi, Sklauenoi, or Sklabinoi in Byzantine Greek, and as Sclaueni, Sclauini, or Sthlaueni in Latin. The oldest documents written in Old Church Slavonic and dating from the 9th century attest slověne to describe the Slavs around Thessalonica. Other early attestations include Old Russian slověně "an East Slavic group near Novgorod", Slovutich "Dnieper river", and Serbo-Croatian Slavonica, a river.

Scholars such as Roman Jacobson and others link the name with the Slavic forms sláva "glory", "fame" or slovo "word, talk" (both akin to slusati "to hear" from the IE root *kleu-). Thus slověne would mean "people who speak (the same language)", i.e. people who understand each other, as opposed to the Slavic word for foreign nations, nemtsi, meaning "speechless people" (from Slavic němi - mute, silent, dumb). For example, the Polish word Niemcy means "Germans" or "Germany", as do the Serbo-Croatian words Nemci/Nijemci and the Russian and Bulgarian word Nemtsi.

There are two alternative scholarly theories as to the origin of the Slavs ethnonym, both very tentative: according to the first theory[6], it derives from a hypothetically reconstructed Proto-Indo-European *(s)lawos, cognate to Greek laós "population, people", which itself has no commonly accepted etymology. The second theory (forwarded by e.g. Max Vasmer) suggests that the word originated as a river name (compare the etymology of the Volcae), comparing it with such cognates as Latin cluere "to cleanse, purge", a root not known to have been continued in Slavic, however, and it appears in other languages with similar meanings (cf. Greek klyzein "to wash", Old English hlūtor "clean, pure", Old Norse hlér "sea", Welsh clir "clear, clean", Lithuanian šlúoti "to sweep").

Единствено в гръцкия думата славяни прилича на думата роб, но не е изключено това да е игрословица , проява на "изтънченото" чувство за хумор на византийците

[gollum]

А сега ми кажи какъв е бил общия език на РАЯТА?

Тази общност е била на верска (отрицателна, в случая - хора, котио не споделят "правата вяра"), а не етническа или лингвистична основа, защо се търси общ език?

Колко древни летописи с название на славяните като НАРОД, а не като СОЦИАЛНА КАТЕГОРИЯ ЗАВИСИМО НАСЕЛЕНИЕ знаеш?

Хъм, а това не трябва ли първо да се ДОКАЖЕ? Че "славяни" се е употребявало като название на социална категория? А не да се употребява като вече доказано .

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

от кой век започват да се спомевнават славяни на север от Истър, че не мога да се сетя нещо?

Въпреки, че още не си отговорил на зададените от мен въпроси, продължавам нататък:

1. За четвърти път в тази тема цитирам Йордан: "От началото на р. Вистула живее върху огромно пространство многолюдният народ венети. Наистина техните имена се менят според разните родове и места, но те се наричат главно славини (sclaveni) и анти (antes)." (Йорданес - V² век)
Очевидно, римските роби (sclaveni) се срещат и в района на р. Вистула. Някога Римската империя владяла ли е тези обширни северни райони?
2. В текста на Йорданес ясно се вижда, че деленето на славини и анти е според родовете и местообитанието, а не според социалния статус.
3. Ако славините са роби, дали можем да твърдим същото и за венетите, които са наречени от Йорданес народ?
4. Черноризец Храбър нарича славяните словян: "Прежде оубw словяне не имяхъ книгъ. Нъ чрътами и рязами чьтяхъ и гатаахъ..." (Черноризец Храбър ²Х/Х век). Очевидно, това е тяхното самоназвание.
5. Не само южните, но и източните славяни също се самоназовават словене: "Тако же и ти же словене пришедше и седоша по Дънепру и нарекоша ся поляне а друзии деревляне" (Нестор Х²/Х²² век). Славяните в района на Днепър да не би да са избягали римски роби?
6. Славяните в района на Карпатите също се наричат словене: "устремили се през великите планини, които били наречени Угорски планини и започнали да воюват с живеещите там власи и славяни (В оригиналния текст Нестор използва думата словене - бел. Caesar). Преди това там обитавали славяните, а след това власите завзели Славянската земя. След това угрите прогонили власите, наследили тукашната земя и се заселили в нея със славяните, които подчинили на себе си" (Нестор Х²/Х²² век).
7. Sclavi се наричат и славяните в Панония: "Quam terram (Pannoniam) habitabant Sclavi, Bulgarii et Blachii ac pastores Romanorum". (Анонимна унгарска хроника - Х²² век). За власите изрично е уточнено, че са били пастири на римляните. За славяните и българите не е направено уточнение за социалния им статус.
8. Още от "Повесть временных лет" (на нещо като староруски):
"словене же сьдоша около озера илмеря. и прозъваша ся своимь именемь. и съделаша градъ и нарекоша и новъгородъ. а друзии седоша на десне. и по семи. и по суле. и нарекоша ся север. и тако разиде ся словеньскъ языкъ. темь же и прозъва ся словеньская грамота..." (Нестор Х²/Х²² век)
Дали римляните са владели и далечния север, или и там е имало избягали римски роби?
9. Защо "робите" от Новгород до Висла и от Балтийско до Егейско и Адриатическо море говорят все на език, който лингвистите единодушно определят като славянски?
10. Ако имаш нужда от някаква помощ, обърни се към tonev или Odzava, че ако реши да ти помага Sir Gray... лошо...

[княз Крылов]

Четете Римско частно право на проф. Михаил Андреев /

А този учебник преди лепанто е писан?

Повесть временных лет са от 12 век.Най-добрият от преписите стигнали до нас се води от 1377 година - Лаврентиевският.

По разрушении же столпа и по разделении народов взяли сыновья Сима восточные страны, а сыновья Хама - южные страны, Иафетовы же взяли запад и северные страны. От этих же 70 и 2 язык произошел и народ славянский, от племени Иафета - так называемые норики, которые и есть славяне.

Спустя много времени сели славяне по Дунаю, где теперь земля Венгерская и Болгарская. От тех славян разошлись славяне по земле и прозвались именами своими от мест, на которых сели. Так одни, придя, сели на реке именем Морава и прозвались морава, а другие назвались чехи. А вот еще те же славяне: белые хорваты, и сербы, и хорутане. Когда волохи напали на славян дунайских, и поселились среди них, и притесняли их, то славяне эти пришли и сели на Висле и прозвались ляхами, а от тех ляхов пошли поляки, другие ляхи - лутичи, иные - мазовшане, иные - поморяне.

Так же и эти славяне пришли и сели по Днепру и назвались полянами, а другие - древлянами, потому что сели в лесах, а другие сели между Припятью и Двиною и назвались дреговичами, иные сели по Двине и назвались полочанами, по речке, впадающей в Двину, именуемой Полота, от нее и назвались полочане. Те же славяне, которые сели около озера Ильменя, назывались своим именем - славянами, и построили город, и назвали его Новгородом. А другие сели по Десне, и по Сейму, и по Суле, и назвались северянами. И так разошелся славянский народ, а по его имени и грамота назвалась славянской.

Да те питам, иванец, кога е основана римската колония Новогородиум и колко време там е битувало робството

И защо народи по тоа време битуващ в Прибалтика и средна източна Европа да са били наричани роби от Римляните , които никога не са владели тези земи даже - да не говорим за Рускоо плато

[Юлиан Август]

Уф, на тролове от кога се отговаря ? Че и 2 страници, на всичкото отгоре...

[gollum]

.

[Sir Gray]

Уф, на тролове от кога се отговаря ? Че и 2 страници, на всичкото отгоре...

Е, позачистих...

[pnp5q]

Намерих интересно обобщение на достиженията на славянската езическа цивилизация - на руски е, но доста дълго, затова засега давам направо препратката.

[RIZAR]

Искам да представя на вниманието на форума една нова хипотеза за славянския произход направена от д-р Чавдар Бонев.Книгата е озаглавена "Праславянските племена-Част -I- (A)" ,София ,2007год./явно ще има и втора част/.
Автора застъпва автохтонната теза ,че праславяните са трако-дако-гетите.Бързам да добавя ,че редом с това той поставя готите ,гепидите и лангобардите в познатата обща теза за германския им произход.Също така,не поставя въпроса за произхода на българите/те учудващо липсват в материала му,може би ще се появят във втората част?!?/.
Ще се опитам да представя тезата му в синтезиран вид:

1.Най-напред се опитва да докаже изселническото движение от земите попаднали под Римска власт чрез писмени извори
2.Опити за структурен анализ на племенните названия на праславянските племена и тяхната етимология
3.Археологически данни-
3.1.Късна тракийска култура в Карпато-Балканския регион
3.2. Археологически паметници в новозаселените земи -I-V век.
3.3.Раннославянска археологическа култура от 6-8-ми век.
4.Планировка и големина на тракийски/дакийски / селища в района на север от Дунав
5.Укрепени селища и защитени убежища
6.Сравнителен анализ на тракийско и славянско масово селище
7.Обикновенни изделия от бита
8.Разглеждане на формите тип.Прага-Корчак/смятан за основен вид в раннославянската керамика /
9.Погребални обреди и обичаи
10.Разграничаване на северно тракийската/дако-гетската/ от южно тракийската култура
11.Езикови сходства
12.Отлики във вярвания и търсения на прилики
и някои други по дребни фактори

Автора е пионер в археологическите проучвания на север от Дунав и има публикации по проблемите на славянското заселване на Балканите,история на Влашко и Молдова и отвъддунавските земи на България.
В момента е научен сътрудник в Института по Балканистика.