Чужди пътеписи за Балканите

[Хана]

Малко описания на бита: къщите.

Ако има някои по-забележителпи сгради, нещо, което може да се каже за всички турски градове, това са джамиите, баните, жилищата на ходжите и обществените странноприемници, наричани ксрван-сараи. Те правят впечатление. Всички останали са ниски, направени от кал и дърво и едва се забелязват. Те са много тъмни и просто като че ли са необитаеми от хора, защото в тази част, където най-вече трябва да имат очи, те са слепи и заедно с улиците не се осветяват чрез никакви прозорци. От двете страни са обградени със зидове, които се изравняват с покривите на самите къщи. Поради това става така, че когато се разхождаш из улиците, ще кажеш, че това е пустош, освен ако някой не ти се изпречи отпред. До такава степен никой не гледа от прозорците.
Антон Вранчич, пратеник на Фердинанд Хабсбург, босненец, 1553

Много от селата им са изградени като войнишки колиби,, като много малко или пито една от къщите не е покрита с керемиди, а оборите в Англия обикновено са по-уютни и чисти. Селските степи приличат на тези в Унгария, но са по-лоши,, тъй като представляват забучепи в земята дълги пръти, преплетени като кошница и замазани от двете страни с кал и тор. Но обществените им сгради, като кервансараи или ханове, както и техните бани, мостове, пътища и фонтани, които срещахме почти по целия път ежедневно, са много впушителни.
Джон Бърбъри, англичанин, 1664

Техните къщи са от глинеста пръст и имат особена форма. Един комин, направен като пчелен кошер, доста широк долу, заема един ьгьл, осветява къщата, която няма други прозорци, през него влиза дъжд и сняг, прониква дневната и лунната светлина. В т.ъното на къщата е скрита една втора стая, нямаща друг изход освен малка врата, свързваща я с първата. Ето в това са настанени 30 същества - мъже, жени, деца, крави, биволи, овце, гъски, кози и т. н. Впрочем обстановката вътре не е толкова бедна, както се предполага в началото. По стените има много полици и куки, на които са наредени съдовете и домашната покъщнина.
Френски пътепис

Къщите на тези хора са съвсем тесни, лоши колибки. Няколко пъти видях къщи, поставени на гелеми дървени шейни, като че ли искаха да ги преместят и закарат на друго място. Когато преспивахме при тях, лягахме един до друг и в. тях няма нищо. за виждане освен кревати. Вътре нямат никакви, прозорци и щом се появи дневната светлина, тя не може да проникне през вратите, а през комина, който е изплетен високо от пръти и облепен и измазан с кал и глина. Цялата къща се състои от една стая, в която понякога живеят 6 до 8 души и седят под комина до огъня. Техният извор беше едно буре или голям чебър, поставен на количка, които стояха пред вратата. И така си живееха тези хорица твърде доволни.
Конрад Якоб Хилтебрандт, немски пастор, 1657

Нито тази нито някоя друга от българските къщи, в които съм нощувал-досега, не са странноприемници. Това са частни къщи, в които ни пускат след договаряне и обещание за бакшиш (подарък), а както разбирам, когато е необходимо, това се подкрепя и със сила. Убежището ни бе покрито със слама; стените и пода бяха от кал; нямаше таван и прозорци; вратата с само една; светлината влизаше през един комин с голям диаметър, на около фут от най-ниската част на покрива, който служи и за прозорец. Ала това външно сурово жилище не бе лишено от своите удобства. В момента, в който влязохме, на пода бяха разстлани един върху друг два много прилични памучни килима, чисти, като че ли никога неизползувани и достатъчно-големи да покрият по-голямата част от помещението, макар че бяха сгънати на две. Въпреки че най-точно ще бъде, ако земната съставка, с която са измазанн пода и стените, обозначим като кал, от една по-благоприлична гледна точка можем да я наречем вид мазилка. Ако тази мазилка е трайна, не зная дали не бнх я предпочел пред всяка друга, каквато съм виждал. Тя образува равна, гладка повърхност, без всякакви пукнатини. Цветът е приятен, еднороден светлокафяв тон, по който не личат никакви петна и в това отношение го предпочитам пред мръсното бяло, което покрива стените на най-бедните къщи в Англия, както и на някои от най-великолепните в Смирна и Константинопол.
Джереми Бентъм, юрист, икономист, философ, 1785

Повечето българи, които са изоставили селата си, за да избягнат яростта на разюздани войскари, са се оттеглили в планините на Македония, където са построили колиби по техен обичай -- къщите им са направени само от преплетени клони като плет, които пръскат отвън с глина. Покривът, покрит със слама, има отвор в средата, 'през който излиза димът, тъй като по обичай се пали огън в средата на колибата, за да се избягнат пожарите. Тази мярка действително необходима, изглежда малко смущава българите, които не се боят от дима, тъй като са свикнали с него.
Фериер дьо Совбьов, 1788

Това селце се нарича Дафне (Девня). Настанихме се в къщата на един български селянин и бяхме твърде приятно изненадани да открием, че тя бе удивително чиста и топла. Подобно на всички други български къщи, в конто сме влизали, тя бе направена от дърво и кал или глина, с хубав сламен покрив, оградена с широк дувар, подпрян на колони, които, като предпазваше стените от дъжда, запазваше основите здрави и сухи. Главното помещение винаги е добре застлано н заобиколено с нисък миндер с възглавници. Единствената мебел е малко трикрако столче, върху което се слага подносът с яденето, и има голямо огнище с разпален огън, който едновременно топли и осветява стаята - често пъти без пито един прозорец.
Адам Нийл, лекар, шотландец, 1805

Ето една малко по-богата къща с приключенията на английския либертарианец от горните цитат в нея.

През нощта домакини ни бяха мъж на средна възраст, три жени и две малки деца. Тези хора живеят много нашироко, защото освен откритата галерия, която, изглежда, се намира пред всички български къщи, неговата къща се състои от две стаи, една след друга. Външната бе освободена за трима ни. Семейството се оттегли във вътрешната, където приготвяха яденето. Съдейки по възрастта на жените, те трябва да бяха баба, майка и дъщеря, като средната беше съпруга на господаря накъщата. Тя все още беше привлекателна, а най-младата красива. Последната изглеждаше на около 16 години, но повече от възрастта й, нейната срамежливост издаваше, че не е омъжена. Движен от мотиви, ако някой настоява за това, по-силни от просто любопитство, аз се възползувах от случая да посетя вътрешното помещение, където намерих трите дами заедно с две малки мръсни, пискащи и болни деца. Обърнах известно внимание на последните и трябва да призная, че не бих го сторил, ако не беше оправдание за вниманието, което исках да окажа на друг член от семейството, който ми бе по-приятен. Използвайки запознанството, двете по-възрастни жени ми намекнаха, че няма да откажат подарък от по една пара за малките. Както може да се очаква, аз естествено ги задоволих на толкова ниска цена. Респектът пред хубостта ми забрани да обидя красивата им сестра, която не беше включена в намека за подобен подарък.
Джереми Бентъм, юрист, икономист, философ, 1785

[Хана]

И аз имам някои от книгите, мога също да постна направили ми впечатление откъси.
Ако Хана обаче иска тя да води темата нямам нищо против.

Разбира се, че нямам против, даже обратното. Вероятно са ни направили впечатление различни неща.

[TzarSamuil]

И аз имам някои от книгите, мога също да постна направили ми впечатление откъси.
Ако Хана обаче иска тя да води темата нямам нищо против.

[Хана]

Ето обещаното описание на женска баня в София от лейди Мери Монтегю, съпруга на английския посланик в Цариград.

Банята е построена от камък с формата на купол, с прозорци само на покрива, които пропускат достатъчно светлина. Има пет такива куполи, свързани заедно, като най-външният е най-малък и служи само за преддверие, където стои вратарката. Следващото помещение е много голямо, настлано е с мрамор и наоколо са издигнати две мраморни пейки една над друга. В това помещение има четири чешми със студена вода, течаща в мраморни мивки, а оттам стичаща се по пода в малки улеи, направени за тази цел, които от исждат водата в следващото помещение, малко по-малко от първото, със същия вид мраморни пейки, но толкова горещо от серните пари, проникващи от съседната баня, че с невъзможно да се стои в него с дрехи. Другите две засводени помещения са горещите бани, в едното от тях има кранове за студена вода, с които къпещите се могат да нагласяват топлината на водата според желанието си.
Мисля, че в банята имаше всичко двеста жени... На първите пейки, постлани с възглавници и богати килими, седят дамите, а на вторите - зад тях робините им, но без всякакво отличие за сана им в облеклото: всички бяха в естествено състояние, т. е. на обикновен английски - - съвършено голи, без да прикриват някоя прелест или недостатък. При все това сред тях не се забелязваше ни най-бегла покварена усмивка или нескромен жест. Вървяха и се движеха със същото величествено изящество както Милтън описва Ева. Сред тях имаше много жени с такива съразмерни тела както никоя от богините, рисувани от четката на Гвидо или Тициан. Повечето от тях имат блестящо бяла кожа, украсена само от хубавите им коси, разделени на много плитки, спускащи се по рамената им, заплетени с бисери или панделки и напълно наподобяват фигурите на Грациите. Тук се убедих в правотата на една мисъл, която често ми е идвала наум, че ако беше на мода хората да ходят голи, едва ли някой щеше да наблюдава лицето. Забелязах, че дамите с най-нежната кожа и най-изящните форми привличат много повече възхищението ми, въпреки че лицата им понякога са по-малко красиви от лицата на другарките им. Трябва да Ви призная, че бях твърде лоша и тайно пожелах господин Джервъс (познат художник на авторката) да може да присъствува тук невидим. Представям си, че той би подобрил много изкуството си, ако види толкова много хубави жени голи в различни положения: едни разговарят, други работят, трети пият кафе или шербет, докато повечето лежат небрежно върху възглавниците си, а роби-ните им (обикновено хубави момичета на 17—18 години) сплитат косите им по различни начини.
Дамата, която изглеждаше най-важна между тях, ме помоли настоятелно да седна до нея и искаше да ме склони да се съблека за къпане. Накрая бях принудена да разтворя ризата си и да им покажа корсета си. Това ги задоволи напълно, защото, както разбрах, те решиха, че съм заключена в тази машина и не е в моя власт да я отворя, като приписваха това изобретение на съпруга ми. Очарована бях от учтивостта и красотата им и бих била много щастлива, ако можех да остана по-дълго време с тях.

Според коментарите в българското издание Енгр нарисувал картината си "Турска баня" по това описание.

Баните са места, където хората отиват да се мият, и те са често използвани, особено от жените, които си имат отделни бани и ги посещават поне 2 пъти седмично.
Питър Мънди, търговски чиновник от Корнуол, 1620

В интерес на истината трябва да се спомене, че баните са само в големите градове или около изворите, които не са толкова малобройни, особено по основния път от Европа за Цариград през София и Пловдив и които са правели доста силно впечатление на пътешествениците. В селата без извор хигиената не е била на толкова високо ниво. Освен гражданите с особената си хигиена правят впечатление и турците.

Много ми харесваше спретнатият и чист вид на турците, с които разговаряхме, и това, че си мият краката, ръцете и липата, въпреки че в известна степен по отношение па чистотата си се посилваха; често пъти по време на пътуването пи чаушът, виждайки изворче или чпста вода, слизаше да се измие и всяка сутрин бе много интересен, като си извиваше тюрбана и си решеше брадата, питайки ме добре ли изглежда. Когато ходят до тоалетното помещение, носят със себе си кана с вода; те предпочитат да се уединяват, когато пикаят, което вършат, опирайки се на едното коляно и протягайки другия си крак.
В друг случай, когато при лунна светлина пътувах в една открита, се изпиках от едната й страна, за да не обезпокоя останалите, като ги накарам да ме чакат, докато сляза и мина встрани, или да забавя тяхното нощно пътуване; но един, който лежеше до краката ми, с големи извинения ми направи забележка, макар че от уважение към мен реши да не прави въпрос. Въпреки това се чудеше защо рискувам да загубя доброто си име по този иачин.
Едуард Браун, лекар от Норуич, 1669

Някои неща не са били повод за уединение за англичаните за разлика от пушенето на пура например.

[Хана]

Има доста пътеписи преведени и издадени: Ханс Шилтербергер, Бертрандон дьо ла Брокиер, Ханс Дерншвам, двата "дамски" сборника на 4 английски пътешественички. Въпреки това доста неща май и досега все още не са известни или може би са известни само в тесни исторически кръгове. Напремир при издаването на тези сборници от пътеписи, които поствам сега, са ползвани (за немските) само библиотеки от ГДР и Австрия, а английските са докопвани по много странен социалистически начин - ходел е човек от Външно в Англия и е правил там търсения, проучвания и снимки на микрофилм за историците ип реводачите. Например, попадна ми че пътеписи из България си е водил Молтке, когато е бил на служба към Османската армия и е обикалял империята. Ще оставим за албирео честта да ги изнамери и преведе на български.

Този път съм подбрала няколко неща за София. Ще започна с едно изречение, което спокойно би могло да бъде произнесено и през 2007, а не през 1623.

Най-сетне пристигнах в София, твърде голям и населен и много неприятен град.
Луи Жедоен, 1623

А ето нещо и за пословичното българско гостоприемство:

София е много лош град и хората са с лош нрав, защото стояха и ни зяпаха и ни плюеха, но не ни биеха.
Хенри Кевъндиш, 1589

В общи линии описанията се повтарят. На пътешественика в София му правят най-силно впечатление няколко неща:
1. Това, че срантилено голям град е без никакви крепостни стени е много впечатляващо за един европеец - почти всички описания започват с това, какво няма София в сравнение със западните градове - стени.
2. Непостланите улици и съответно калта и мръсотията по тях.
3. Изобилието от вода в града: водопроводите от Витоша, от минералните извори, чешми. Особено впечатление прави банята, тези, които са се задържали по-дълго от 1 ден, задължително я посещават и са доста впечатлени от нея.
4. Особеното разположение на София: от една страна, равно поле с хубава почва, пригодно за земеделие, от друга, Витоша с нейния хлад.
5. Народностите и религиите на хората в града.

По пътя трябваше да минем през някогашната столица на България — София, която сега е само едно открито, приятно и многолюдно тържище, което по големина може да се сравни с град Вормс. Тя лежи на р. Искър в една плодородна и равна местност. Равнината наоколо не би могла да бъде обрисувана по-хубава и далеч надминава Лехското поле при Аугсбург, както с право пише за това Саломон Швайгер. Там има и много хубави черкви, ханища и бани, но улиците не са постлани. Къщите са направени изцяло от дърво и са покрити с дървени капаци. Сега в града живеят много българи, дубровничани, гърци, мюсюлмани и евреи, повечето от които се занимават предимно със занаяти и въртят голяма търговия. В този град се правят най-хубавите ямурлуци в Турция.
Хр. фон Власдорф 1660

София ни се видя първоначално твърде хубава (и то при едно изключително разположение), когато се показаха множеството нейни джамии, които на брой са повече от 24, доколкото можах лично да ги изброя, качен върху минарето на една от главните джамии, а също и многото ханове в този град. Но ние се разочаровахме, когато при влизането си видяхме едно неравно селище с колиби, примесени с хубави къщи, с обикновени базари, с малко постлани с камък улици и с извънредно много калища.
Генерал Д`Арш, 1700

Къщите тук са далеч по-хубави, отколкото на други места.
Между тях има и много дворци и сараи, но всички са изградени в турски стил. Горните стаи преминават една в друга или са свързани, така че през решетките на прозорците се вижда от една в друга. Това е направено така може би заради жените, та ревнивите мъже да могат да наблюдават всичките им действия и движения. Стаите са доста малки и са разделени с различни дървени прегради и шкафове. По-голямата част от пода е една стъпка по-висока от другите стаи. Поради това, когато човек иска да се изкачи там, първо си събува обущата на площадката отпред. При това трябва да се знае, че местните хора имат обичай. .., когато биват поканени да влязат в някоя стая, те преди това събуват обущата си и при вратата или на тази площадка, нещо, което са свикнали да вършат и високопоставени лица. в стаите на местните .жители няма нито столове, нито пейки, нито други домашни мебели освен зимно време едно приспособление, което прилича на маса и което е покрито с една дебела покривка чак до земята. В него се поставя един глинен съд, пълен с въглени.
Герхард Дриш, 1718

Улиците на този град са съвсем тесни, неравни и нечисти, като са постлани само от двете страни с речни камъни. Из града се виждат много чешми, които са изградени с обществени средства и с такива се поддържат. Почти всяка къща има своя градина, в която има толкова дървета и храсти, че отдалеч човек би помислил, че вижда гора или град, заобиколен с гора. Многобройните минарета на джамиите създават впечатление за една друга, истинска каменна гора. В останалото градът не е заобиколен нито със стени, нито с вал, макар че положението на селището и равнинният терен го правят подходящ за крепост. Поради това в града може да се влиза свободно както нощем, така и денем. Но ако този град беше снабден и със стени и като се имат предвид засетите с жита или заети от лозя широки поля, човек би могъл да каже за него това, което някой си автор беше писал за друг един град, именно че Церера и Бакх27а биха желали да живеят зад неговите стени.
Герхард Дриш, 1718

София е град без стени. Впрочем градът е огромен, тъй като има осем хиляди мюсюлмански, две хиляди български и хиляда еврейски къщи. Има 24 джамии и 7 православни черкви, които са подчинени па архиепископ. Всички къщи в града са мизерии, но се виждат и някои сгради, които са с по-солидна направа и са предназначени за магазини на стоки.
Кемпелен, 1740

Почти всички съобщават за голяма католическа общност предимно от търговци от Дубравник, католически църкви и училище.

София е твърде просторно тържище, населено предимно с християни дубровничани.
Корнелий Шепер1533

В града има повече от 300 евреи, които поддържат свои училища.
Стефан Герлах, 1578

София е по-малка от Орлеан, въпреки че е столица и седалище на румелийския паша, кална отвсякъде отвън, където добрата почва я прави доста недостъпна. Но градът е доста разумно застроен отвътре, с много къщи, които имат симетрия, доста близка до тази на нашите къщи.
А.Пуле 1657

София не е затворена с никакви стени и къщите са отделени една от друга с големи градини, нещо, което прави градът да изглежда много по-голям. Няма нищо забележително, защото той е още по-лошо застроен от другите градове в Турция, а местоположението му е толкова нездравословно поради блатата, които го обкръжават.
Анонимен френски пътепис 1612

В София - блата???

Той е разположен в обширан равнина, макар и в съседство от южната му страна да има висока планина. Чрез водопроводи тя му доставя в изобилие хубави води.
Луи Жедоен, 1623

По това време водопроводите в градовете на Централна и Северна Европа са рядко явление.

На няколко левги оттук има планина, наречена Витоша, на която е постоянно студено и снегът не се е стопявал там отпреди повече от 20 години.
Льофевр, 1611

И накрая ще преразкажа с мои думи тази част от пътеписа на Дершвам, която е за София. Всъщност за самия град и околността Дершвам, който е по немски сух и фактологичен в описанията си, отделя 15 реда. За сметка на това на банята отделя в пъти повече, цели две страници. Описал е най-подробно архитуктурата, вътрешната предимно, техническото й устройство, тръби, настилки, процедурите: къе какво се прави, как се прави. Явно топлата вода е размекнала немската му сухост.
Но тъй като описанието е досадно подробно и много дълго, няма да го сканирам. В момента е около 11.30 ЕЕТ преди обяд, като стане 11.30 вечерта може да пусна описанието на Мери Монтагю на женските бани и най-вече на посетителките им.

Освен тая поредица, има и отделни издания, като "Дневникът на Ханс Дерншвам" от 16 век, книгата на Пол Рико, пътеписа на Стефан Герлах, пътеписа на Франсоа /?/ Бланки, две невероятни книги на едни английски дами-пътешественички /!!!/ от 18-ти век.

Освен изобилието от данни и чудесната представа за стила на всяка от епохите, в които са писани, много е интересно как всеки автор класически "представя" и стила на писане на нацията си. Също и картината на средновековните пътища, селища, обичаи, комуникации и пр.
Униклани са, наистина, жалко, че няма такива от по-ранни времена. Най-ценното на историята е ако можеш да схванеш тенденциите вкл. и през ежедневния живот.

Да имах по-бърз скенер, да ги бях сканирал, аз имам достъп до пчти всичките....

[krum-strashni]

Много интересно наистина! Давай насам това "още"

[Imperial]

Задължително поствай още.

[Хана]

Наскоро случайно ми попадна една поредица, издавана края на70-те – началото на 80-те години: “Чужди пътеписи из Балканите”. Серията включва 7 книги, били са предвидени и още, но демокрацията е спряла това Дотук съм прочела 4 от 7-те, сега ми предстои още една. Книгите са безкрайно интересни, сборници от откъси от пътеписи на най-различни европейци и по народност, и по професия, и като начин на мислене и стил на писане. Любопитно ми беше не само как описват България, българите, природата, градовете, пътищата, обичаите и т.н., но и какви са предварителните нагласи на пътешественицити и какви нови си създават по време на пътуването. ПРавих си някои бележки по книгите и реших да ги пусна, може би ще са интересни. Подбраните откъси са съвсем субективни и надали имат някакъв исторически смисъл, подбирала съм по-скоро любопитни и интересни наща, а не толкова важни от историческа гледна точка.

На 26 т. м. в 4 ч. тръбата засвири, св. литургия прочетена и пътуването бе продължено по-нататък. След 4 часа пристигнахме в Узунджова, едно бедно село, където живееха повече българи християни. Това място лежи в едно дълго равно поле, тъй като от Адрианопол до Филипопол се простира една прекрасна страна-с житна земя и лозя, която обаче съвсем никак или твърде малка е обработена. Поради това трябва да се съжалява, че варварите владеят една толкова хубава страна, която немците биха направили по-полезна.

Симперт Нигел, 1699

От Одрин започва България. Във всички села се говори български. Страната е хубава като Седмоградско. Изглежда, че навсякъде е имало лозя — сега всичко е буренясало я се е превърнало в поле. Народът е крайно потискан и ограбван, така че не може да се съзземе, а и никого не оставят да се издигне; обират му всичко. Има хубав добитък и пасища.
Тази страна е България, хубава, плодородна земя, но е запустяла, лошо обработена, селата са малко. Нивите и лозята са буренясали, къщите са лоши като свински кочини. Тук по полето видяхме много свине.

Ханс Дерншвам, 1553

По пътя трябваше да минем през някогашната столица на България — София, която сега е само едно открито, приятно и многолюдно тържище, което по големина може да се сравни с град Вормс. Тя лежи на р. Искър в една плодородна и равна местност. Равнината наоколо не би могла да бъде обрисувана по-хубава и далеч надминава Лехското поле при Аугсбург.

Хр. фон Валсдорф, 1660

Още от времето на Византийската империя тази провинция е била населена от войнствен народ, който често е нанасял поражение на императорските войски. През следващите епохи и след попадането им под турска власт българите запазили някои черти на независимост. Скрити в своите планини, те обикновено ги напускат само за да се присъединят към бунтовниците, които понякога всяват ужас в Константинопол, или за да отидат напролет в този град и в други големи градове в Турция. Тъй като са предимно овчари, те веднага се залавят да слугуват при пашите и големците, за да се грижат за канете им през цялото време, докато има паша. След това поемат обратно пътя към планините, където се отдават на занятията си и на 'навиците, които са придобили с времето.
Тяхното облекло, по което може да се съди за оскъдния им начин на живот, се състои от късо палто от овча кожа с вълната обърната навътре и от широки платнени панталони до коленете. На главата си носят калпаци от агнешка кожа, а обувките им са от сурова свинска кожа. Те нямат обичай да си оставят брада, но имат мустаци, които не са гъсти. Цветът на лицето им е маслинен, а кожата отпусната. У мнозина от тях коремната област е доста развита. Имат приятна външност, без да притежават благородна осанка, а откритото им лиие, малките очи, изпъкналото чело ги характеризират по-добре, отколкото присъщият им груб характер.
Големи любители на музиката и на танците, те не се разделят със своята гайда, под чиито крещящи звуци всички, дори и музикантите, започват да се движат ритмично. Те познават лирическия танц27 и безброй непристойни танци, които обикновено изпълняват по улиците на Константинопол, преди да започнат да слугуват и когато се готвят да си отиват. Впрочем те са храбри, скромни и трудолюбиви, но невежи повече, отколкото може да се предполага.

Франсоа Пуквил 1798

Но много повече са описанията на жените.

Жените из тези планини са твърде приветливи и приемат любезно пътниците. Но те са толкова нечисти, че никак не са желани.

Жан Форензиен, 1582

Тоя е бил голям чистофайник. Има и други мнения.

Трябва да признаем, че жените от тази страна няма защо да се показват, защото всички са много симпатични. Походката им е права, съпроводена с благородна гордост, примесена с любезност и мекота. Пои все че са само селянки, жестовете им и всичките им маниери са на хора над простолюдието. Мислех, че виждам вакханките на г. Пусен. Те изглеждат винаги пияни поради веселото им и разнообразяващо настроение. Облеклото им е само риза и някаква роба отгоре. Косите им са изцяло сплетени, висещи по гърбовете им и пълни с монети като пари от по пет френск/и су и други по-големи и по-открояващи се. Главите им са покрити само с малка шапчица, също украсена; колиетата, които носят, са с по четири-пет низа. Ризите и робите им са доста отворени отпред и шията им е твърде открита. Те всички са с много красиви шии и не си дават много труд да ги прикриват. Най-сетне винаги са с открити лица.

Пол Люка, 1706

Жените им съвсем не са с покрити лица, както останалите жени от Изтока. Всички те са окичени с цветя и плодове. Косите им са отпуснати и сплетени на една плитка отзад. Накрая те прикачват златни или сребърни копчета, та чак п малки блестящи стъкълца или камъчета. Всички те носят огърлица, която вместо маниста има само един ред медни, сребърни или златни монети според възможността им (т. е. на жените, б. пр.). Те (монетите) висят на кордон също като месали. На гърдите [жените] имат платнени кърпички, така покрити с някои от гия монети, че ге скриват всичко отдолу —- чак до доста ниско, наредени и пришити върху това бельо също като керемиди на покрив: от това може да се предполага, че потисиичеството не е такова, каквото нп го рисуват нашите писатели.
Тия жени са нежни, почти еднакви с нашите французойки. Те имат техния темперамент и изглеждат толкова учтиви, че идват сами пред керваните отрупани с хляб, плодове, топло и подсладено мляко, о няколко парчета печено месо, яйца п всякакви плодове, които продават на нищожна цена, но с толкова изящество, че не мога да си ги представя без сълзи в очите.

А.Пуле, 1657

Жените им са надарени с голяма красота и съчетават хармонично развитото тяло и съвършенството на формите с преимуществото на високия ръст и благородната походка. Сластолюбивпте източни монарси трябва по-скоро всред тях, а не всред черкезките да търсят розите на любовта, предназначени да украсяват техните хареми. Но тъй като такова съвършенство не може да бъде лишено от разум, те несъмнено ще намерят и достатъчно други прелести, които да ги накарат да забравят скуката на самотното си съществуване.

Франсоа Пуквил 1798

Българските жени са толкова усърдни в преденето, че когато вървят по улицата, не можеш да ги срещнеш без работа, но поставят една хурка с вълна зад рамото си и така вървят и предат като играят.

Райнхолд Лубенау, 1587

Но има и жени, които не се занимават с предене.

Надясно от главния път има едно хубаво село, наречено Усинция и на половин час от Разград едно друго, по-голямо, името на което е Хасанлар, където срещнахме първите леки жени в Османска Турция (пътуването е от Дунава- бел.). Те бяха две разпуснати моми от племето на тази нещастна чергарска нация, която във Франция обикновено наричат „египтяни" (цигани). Те ни чакаха зад оградата на къщата на един селянин, най-хубаво облечени и с по-черна външност от всички мюсюлмански жени, които се срещат из тези краища.
Впрочем те не бяха толкова отвратителни, както би могът да си помисли някой под впечатлението, което създавам за тях, казвайки, че бяха „египтянки". Те бяха забрадени с копринени кърпи, оцветени със златни райета, и цялото им останало облекло беше също от коприна. При нашето пристигане те ни канеха, особено двамата духовници в групата, с думи на турски език и с най-сластолюбиви жестове да' се приближим. По-малката и същевременно по-безсрамната започна да танцува. Между другите неприлични кълчения на тялото тя започна да движи шията и корема си по един начин, който тогава аз, който не бях виждал източни танци, ми се видя безподобен. По-голямата и съвсем бяла, по-хубава от другата, изглеждаше по-умерена и не обещаваше много. При все това обаче тя първа намери клиенти и един едър еничар от тези, които ни придружаваха, се спазари с нея. Хубавият пример подтикна другите и самите еничари, които първоначално не се бяха спрели, се върнаха назад и опитаха, заплащайки по 35 пари всеки. Това правеше 1 флорин и 10 халера от нашите монети, както разказваха след това помежду си. Това е твърде много за тези хора, които получават 6 халера на ден за храна и облекло.

Капитан Шад, 1740

България – родина на пиърсинга.

...жените носят висулки наушите от сребърни пулчета. Те носят по много на всяко ухо. Има някои, които носят по 5 или 6 на всяко ухо.

Льофевр, 1611

Продупчват ушите си на 4-5 места и закачват на тях обеци от олово, не толкова скъпи, колкото тежки.

Антон Вранчич, 1553

Българските жени имат обичай да окачват на ушите си всякакви обеци от пиринч, мед и др. Те продупчват цялото си ухо околовръст и така го отрупват с калцедони, кристали и пр., че се налага да закачват ушите си с кукички за косите, за да на се разкъсват.
По същия начин се кичат и мъжете, но не толкова излишно.
Българките си кичат не само ушите, но и глесените, и ръцете под рамената, както и носовете си. Едно време видях в Цариград една българка с дъщеря й и двете бяха окичени с хубав златен пръстен, забоден през носа. несъмнено този вид накит се е употребявал, както се разбира от следното изречение: Хубавата жена е за мъжа си като златен пръстен в носа.

Саломон Швайгер, 1577

Има и още.