Ако има някои по-забележителпи сгради, нещо, което може да се каже за всички турски градове, това са джамиите, баните, жилищата на ходжите и обществените странноприемници, наричани ксрван-сараи. Те правят впечатление. Всички останали са ниски, направени от кал и дърво и едва се забелязват. Те са много тъмни и просто като че ли са необитаеми от хора, защото в тази част, където най-вече трябва да имат очи, те са слепи и заедно с улиците не се осветяват чрез никакви прозорци. От двете страни са обградени със зидове, които се изравняват с покривите на самите къщи. Поради това става така, че когато се разхождаш из улиците, ще кажеш, че това е пустош, освен ако някой не ти се изпречи отпред. До такава степен никой не гледа от прозорците.
Антон Вранчич, пратеник на Фердинанд Хабсбург, босненец, 1553
Антон Вранчич, пратеник на Фердинанд Хабсбург, босненец, 1553
Много от селата им са изградени като войнишки колиби,, като много малко или пито една от къщите не е покрита с керемиди, а оборите в Англия обикновено са по-уютни и чисти. Селските степи приличат на тези в Унгария, но са по-лоши,, тъй като представляват забучепи в земята дълги пръти, преплетени като кошница и замазани от двете страни с кал и тор. Но обществените им сгради, като кервансараи или ханове, както и техните бани, мостове, пътища и фонтани, които срещахме почти по целия път ежедневно, са много впушителни.
Джон Бърбъри, англичанин, 1664
Джон Бърбъри, англичанин, 1664
Техните къщи са от глинеста пръст и имат особена форма. Един комин, направен като пчелен кошер, доста широк долу, заема един ьгьл, осветява къщата, която няма други прозорци, през него влиза дъжд и сняг, прониква дневната и лунната светлина. В т.ъното на къщата е скрита една втора стая, нямаща друг изход освен малка врата, свързваща я с първата. Ето в това са настанени 30 същества - мъже, жени, деца, крави, биволи, овце, гъски, кози и т. н. Впрочем обстановката вътре не е толкова бедна, както се предполага в началото. По стените има много полици и куки, на които са наредени съдовете и домашната покъщнина.
Френски пътепис
Френски пътепис
Къщите на тези хора са съвсем тесни, лоши колибки. Няколко пъти видях къщи, поставени на гелеми дървени шейни, като че ли искаха да ги преместят и закарат на друго място. Когато преспивахме при тях, лягахме един до друг и в. тях няма нищо. за виждане освен кревати. Вътре нямат никакви, прозорци и щом се появи дневната светлина, тя не може да проникне през вратите, а през комина, който е изплетен високо от пръти и облепен и измазан с кал и глина. Цялата къща се състои от една стая, в която понякога живеят 6 до 8 души и седят под комина до огъня. Техният извор беше едно буре или голям чебър, поставен на количка, които стояха пред вратата. И така си живееха тези хорица твърде доволни.
Конрад Якоб Хилтебрандт, немски пастор, 1657
Конрад Якоб Хилтебрандт, немски пастор, 1657
Нито тази нито някоя друга от българските къщи, в които съм нощувал-досега, не са странноприемници. Това са частни къщи, в които ни пускат след договаряне и обещание за бакшиш (подарък), а както разбирам, когато е необходимо, това се подкрепя и със сила. Убежището ни бе покрито със слама; стените и пода бяха от кал; нямаше таван и прозорци; вратата с само една; светлината влизаше през един комин с голям диаметър, на около фут от най-ниската част на покрива, който служи и за прозорец. Ала това външно сурово жилище не бе лишено от своите удобства. В момента, в който влязохме, на пода бяха разстлани един върху друг два много прилични памучни килима, чисти, като че ли никога неизползувани и достатъчно-големи да покрият по-голямата част от помещението, макар че бяха сгънати на две. Въпреки че най-точно ще бъде, ако земната съставка, с която са измазанн пода и стените, обозначим като кал, от една по-благоприлична гледна точка можем да я наречем вид мазилка. Ако тази мазилка е трайна, не зная дали не бнх я предпочел пред всяка друга, каквато съм виждал. Тя образува равна, гладка повърхност, без всякакви пукнатини. Цветът е приятен, еднороден светлокафяв тон, по който не личат никакви петна и в това отношение го предпочитам пред мръсното бяло, което покрива стените на най-бедните къщи в Англия, както и на някои от най-великолепните в Смирна и Константинопол.
Джереми Бентъм, юрист, икономист, философ, 1785
Джереми Бентъм, юрист, икономист, философ, 1785
Повечето българи, които са изоставили селата си, за да избягнат яростта на разюздани войскари, са се оттеглили в планините на Македония, където са построили колиби по техен обичай -- къщите им са направени само от преплетени клони като плет, които пръскат отвън с глина. Покривът, покрит със слама, има отвор в средата, 'през който излиза димът, тъй като по обичай се пали огън в средата на колибата, за да се избягнат пожарите. Тази мярка действително необходима, изглежда малко смущава българите, които не се боят от дима, тъй като са свикнали с него.
Фериер дьо Совбьов, 1788
Фериер дьо Совбьов, 1788
Това селце се нарича Дафне (Девня). Настанихме се в къщата на един български селянин и бяхме твърде приятно изненадани да открием, че тя бе удивително чиста и топла. Подобно на всички други български къщи, в конто сме влизали, тя бе направена от дърво и кал или глина, с хубав сламен покрив, оградена с широк дувар, подпрян на колони, които, като предпазваше стените от дъжда, запазваше основите здрави и сухи. Главното помещение винаги е добре застлано н заобиколено с нисък миндер с възглавници. Единствената мебел е малко трикрако столче, върху което се слага подносът с яденето, и има голямо огнище с разпален огън, който едновременно топли и осветява стаята - често пъти без пито един прозорец.
Адам Нийл, лекар, шотландец, 1805
Адам Нийл, лекар, шотландец, 1805
През нощта домакини ни бяха мъж на средна възраст, три жени и две малки деца. Тези хора живеят много нашироко, защото освен откритата галерия, която, изглежда, се намира пред всички български къщи, неговата къща се състои от две стаи, една след друга. Външната бе освободена за трима ни. Семейството се оттегли във вътрешната, където приготвяха яденето. Съдейки по възрастта на жените, те трябва да бяха баба, майка и дъщеря, като средната беше съпруга на господаря накъщата. Тя все още беше привлекателна, а най-младата красива. Последната изглеждаше на около 16 години, но повече от възрастта й, нейната срамежливост издаваше, че не е омъжена. Движен от мотиви, ако някой настоява за това, по-силни от просто любопитство, аз се възползувах от случая да посетя вътрешното помещение, където намерих трите дами заедно с две малки мръсни, пискащи и болни деца. Обърнах известно внимание на последните и трябва да призная, че не бих го сторил, ако не беше оправдание за вниманието, което исках да окажа на друг член от семейството, който ми бе по-приятен. Използвайки запознанството, двете по-възрастни жени ми намекнаха, че няма да откажат подарък от по една пара за малките. Както може да се очаква, аз естествено ги задоволих на толкова ниска цена. Респектът пред хубостта ми забрани да обидя красивата им сестра, която не беше включена в намека за подобен подарък.
Джереми Бентъм, юрист, икономист, философ, 1785
Джереми Бентъм, юрист, икономист, философ, 1785
Leave a comment: