Чужди пътеписи за Балканите

[Dinain]

На тюлени не попаднах, но имаше доста делфини в Черно море, включително и чак до устието на Дунав.

Чувал съм за историята на с. Тюленово, на север от Варна - там Фердинанд завъдил тюлени, за да им се радва когато ходи на почивка (може би там е имал вила). На това място няма плаж, а бреговата ивица е стръмна и скалиста. През една от гладните зими обаче селяните изяли всичките тюлени и така останало само името на селото

[Хана]

Малко сведения за флората и фауната. На тюлени не попаднах, но имаше доста делфини в Черно море, включително и чак до устието на Дунав.

Страната е пълна с птици, дивеч, като яребици, лещарки, глухари и кокошки, фазани, пъдпъдъци, пегаси, патици, орли и всякакви други с всевъзможнн имена, рибари и жерави, елени, сър(ни, диви свине. В планините се .намира голямо богатство, като злато, сребро, мед. желязо, олово, стипца, мед, копаят се всякакви хубавя бои, земнозелена, земносиня, сяра, сода. Има изобилие на всякакви скъпи плодове, растящи както на дървета, така н на земята.

В тази река (Марица край Пловдив) се ловят много жерави, които са считани за най-хубави, което се споменава още от Плиний.
В планините Хемус и Родопи се ловят много орли, дропли, лопатарки, а също и всевъзможни други птици.
Райнхолд Лубенау от Кьонигсберг, 1587

На 23-и (октомври) навлязохме в България, чиито селяни са християни, но половината от градското население е османско. Това е една много дива, но красива част на Европа. Там, където не е покрита с дъбови гори, местността е добре обработена. В дъбовите гори, през които минахме, има огромно количество диви: свине, от които българите правят най-хубавата шунка на света. Видях стотици от тези животни: глиганите бяха целите черни, а женските - бели и изпъстрени. Не можах да се отлича, като убия някое от тях; моят кон бе толкова уморен, че не би ме докарал на разстояние един изстрел. Аз само съсякох, една черна змия, дълга шест фута, която имаше отровни зъби. Тези чудесни гори се обитават също от мечки, вълци и сърни. Видях кафява мечка, висока четири фута.
Джеймз Алекзандър, британец, 1826

Още малко за мечките:

Докато свещеникът водеше литургия, трима българи докараха две мечки и едно малко мече, които бяха обучени да се борят под звука на цимбала. И тъй като някои ги предпочитаха пред молитвите, пашата заповяда да ги набият.
Джон Бърбъри, англичанин, 1664

Опитомени мечки правеха своите номера. Веднъж видях малко момче, съвсем голо, да се бори с една дресирана мечка, което много се хареса и бе няколко пъти показвано пред Великия господар. Между другото милорд занесе в Адрианопол голям английски мастиф, който се бе борил с най-голямата мечка и я бе надвил в битката.
Джон Ковъл, 1675

Едно малко необичайно от днешна гледна точка домашно животно, което в момента в България изобщо не може да се открие, дори и в Зоопарка.

Сетне пътувахме по една планина, обрасла малко с шубраци, и отново покрай едно татарско село, което се нарича Базарликьой (някъде около Дунава в северо-източна България). Там видях за първи път да орат с една снежнобяла камила.
...
Вода, мляко и течности те носят повечето в кожени мехове, пригодени за тази цел. Водата носят в цели волски кожи на магарета, камили или волове. Тези животни се намират там в изобилие и започват да се срещат още от Провадия. На селските коли не се виждат други животни освен волове и камили.
Мартин Грюневет, немец, от Гданск, 1582

Малко преди да стигнем града (Филипопол) от север видяхме султанския обор за камили, където има място за 5000 камили, които носят провизиите по време на война в тази част на империята.
Хенри Блаунт, английски адвокат, 1634

На 30 май пътувахме през една хубава планина и стигнахме до Филипопол. ... Войската там пресмятаха на 40 000, но ние не видяхме повече от 7 или 8 хиляди души и към 500 камили.
Анонимен пътепис, 1572

Отглеждани са много свине, главно заради факта, че турците не са посягали на тях нито като данък, нито като грабеж.

Нощувахме в твърде хубава долина при едно българско село, наречено Дервент (с.Лалково, Ямболско). Там се намира чудесно вино и най-хубавите свине каквито могат да се видят някъде.Всички български села отглеждат много свине, но това село надминава всички останали. В моята бащина родина има най-прочутите свине в Европа, но и Дервент също има своята слава.
Мартин Грюневет, немец, от Гданск, 1582

Какво са ловували пътешествениците (забравила съм да извадя автора, но мисля, че народността му е ясна)

Тук гъмжи от необикновено големи костенурки, които нашите хора събираха всеки ден толкова много край главния път чак до Адрианопол. Те служеха за ястие на всички. Османците, както и селяните християни, при които се подслонявахме, изпитваха ужас, като ни гледаха, че ги ядем, и за нищо на света не искаха да ни дадат едно котле, за да ги сготвим, или пък чиния, за да ги сервираме, от страх да не се заразят от тях. Те имат същата антипатия към охлювите и зелените жаби.

Затрих някъде цитатите, но в Дунава се е въдила есетра, която е служила за основно препитание на местното население.

Ориз:

При Татарбасик (Пазарджик) сред стръмни и заснежени планини се разстила широка равнина, забележителна с многото си ниви, които се пресичат от множество вади, прокарани изкусно от местните жители. Тук се отглежда в изобилие ориз с доброкачествени зърна, който се търси из целия Изток. Ядат го висши и низши, в къщи и навън, в мирно и военно време, сготвен на ястия или в гърне, а в някои дни и като осветен хляб на празнични религиозни трапези.
Паул Тафернер, 1665

В тази област расте ориз почти така, както у нас житото. При все това той изисква по-тлъста почва, заради което те често заливат нивите, за да станат по-плодородни и посетите семена да се вкоренят по-добре. При липса на вода събират такава в трапове и блата, та в случай на нужда оттам да бъде докарана в. нивите. В тази равнина се срещат толкова много и толкова големи такива трапища, че те стигат надалеч на няколко часа разстояние. Нивите са разделени на лехи като градина. На тях расте повече ориз, отколкото се консумира в цяла Турция.
Герхард Дриш, 1718

Особена порода ловни кучета.

Останалата част от пътя до Константинопол представляваше почти един непрекъснат лов, защото оттук нататък имахме все равен път. Нашите султански водачи залягаха твърде много да направят пътуването на г-н посланика по-приятно. Поради това те не само ни превеждаха през такива места, в които предполагаха, че ще има повече дивеч, но му доставяха и най-бързи кучета от добра порода, които го слушаха твърде много. Всяко едно от тях само при едно спускане донасяше три-четири заека. Аз видях едно от тези кучета, което не искаше да изпусне и шестия заек, поради което до такава степен се измори, че трябваше да го докарат на една кола и да го возят със себе си. Тези кучета толкова превъзхождаха нашите по бързина, колкото и по чевръстост при донасяне на дивеча, щом веднъж го вдигнат. При тичане тези кучета винаги се снишаваха ниско, така че изглеждаше, като че ли с глава и корем докосват земята. За разлика от нашите, които наострят уши, тези оставят' ушите си отпуснати надолу. Иначе по.външност те приличат на нашите, имат меча рунтава, опашка, дългокраки, тънки и остроглави са.
Герхард Дриш, 1718

Imperator ме кара да се замисля от кого ли бяха взели руснаците литература след покръстването си? ...
По темата - чудесна е и чета с удоволствие.
Не съм се интересувала от стари пътеписи за България, но от първия брой на Нешънъл Джиографик на български поместват в края свои статии за България от минали издания.
Подробно описание на България в началото на миналия век има в Енциклопедия Британика 1911 г.

Този източник много ми хареса, особено тази част за националния характер:

[QUOTE]National Character
The character of the Bulgarians presents a singular contrast to that of the neighbouring nations. Less quick-witted than the Greeks, less prone to idealism than the Servians, less apt to assimilate the externals of civilization than the Rumanians, they possess in a remarkable degree the qualities of patience, perseverance and endurance, with the capacity for laborious effort peculiar to an agricultural race. The tenacity and determination with which they pursue their national aims may eventually enable them to vanquish their more brilliant competitors in the struggle for hegemony in the Peninsula. Unlike most southern races, the Bulgarians are reserved, taciturn, phlegmatic, unresponsive, and extremely suspicious of foreigners. The peasants are industrious, peaceable and orderly; the vendetta, as it exists in Albania, Montenegro and Macedonia, and the use of the knife in quarrels, so common in southern Europe, are alike unknown. The tranquillity of rural life has, unfortunately, been invaded by the intrigues of political agitators, and bloodshed is not uncommon at elections. All classes practise thrift bordering on parsimony, and any display of wealth is generally resented. The standard of sexual morality is high, especially in the rural districts; the unfaithful wife is an object of public contempt, and in former times was punished with death. Marriage ceremonies are elaborate and protracted, as is the case in most primitive communities; elopements are frequent, but usually take place with the consent of the parents on both sides, in order to avoid the expense of a regular wedding. The principal amusement on Sundays and holidays is the chor5 (XopOr), which is danced on the village green to the strains of the gaida or bagpipe, and the gissla, a rudimentary fiddle. The Bulgarians are religious in a simple way, but not fanatical, and the influence of the priesthood is limited. Many ancient superstitions linger among the peasantry, such as the belief in the vampire and the evil eye; witches and necromancers are numerous and are much consulted. [QUOTE]

:tup:

[pnp5q]

Imperator ме кара да се замисля от кого ли бяха взели руснаците литература след покръстването си? ...
По темата - чудесна е и чета с удоволствие.
Не съм се интересувала от стари пътеписи за България, но от първия брой на Нешънъл Джиографик на български поместват в края свои статии за България от минали издания.
Подробно описание на България в началото на миналия век има в Енциклопедия Британика 1911 г.

*** модератор ***

Ето нещо от Густав Вайганд:

“Съседите на българите ги представят като тъпоглави хора, “български глави”, “дебели глави” – изрази, които се срещат паралелно при гърците и аромъните /по гръцки “хондрокефали” б.р./…Но за тъпоглавие не може да става дума (в оригинала: “Aber von dumm, stumpfsinnig kann nicht die Rede sein.”, б.р.). По много свои черти българинът прилича на немеца, а разликата между българите в Царството и тези в Македония не е по-голяма отколкото разликата между северните и южните германци. Когато отидох в 1887 и 1889-1890 г. в Македония да проучвам арумъните, аз волно или неволно усвоих тамошния славянски диалект. А когато след завръщането си в Германия се запознах с българския книжовен език, открих, че без сам да забележа, вече съм го научил в общи линии в Македония, но не съм научил сръбски, защото той в много отношения стои в много отношения доста далеч. В българския език има цяла редица думи, които не се срещат в сръбския: например “желязо” /по срб. gwozdže”, “град” /срб. varoš/, “планина” /срб. brdo/, “брашно” /срб. /muka/, “хубав” /срб. lep/, “лош” /срб. rdžaf/ и пр… По своята фонетика македонските диалекти са изцяло български. Старобългарското “Ъ”, което в днешните български диалекти преминава и в “О”, се среща в Македония като “О”, а също в съчетанията “ЪР”, “ЪЛ”, “ОЛ” /мак. “сърце”, “смърдам” /смърдя//, “долг и “дълг” /Охрид/, “волк” и “вълк”, но в сръбски “вук” и т.н”…Когато чужденецът като мен отиде в някой български край, той разбира, че не е познавал българите достатъчно….Българите са най-прилежните и усърдни земеделци…Българският занаятчия се цени като усърден, почтен и грижовен работник /в ориг.: Die fleiβigsten Ackerbauern sind die Bulgaren…Die bulgarische handwerer ist geschätzt als fleiβiger, geschuckter und sorgfältiger Arbeiter., б.р.” /проф. Г. Вайганд, 1924/


Ето малко следосвобожденски източници за българите:


“Българинът е истински син на земята….Пестелив е сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, бурната приветливост на сърбина, или мечтателния непрактичен идеализъм на руснака. Той по-скоро прилича на шотландец от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат…Оставете българина и черногореца на парче пустееща земя, и българинът ще я превърне в розова градина, докато черногорецът ще продължава да гледа.” /У. Милър, 1907 г./

“Колкото повече човек опознава българите от Македония, толкова повече се възхищава…Просвещението сред българите не намалява племенния инстинкт за саможертва, дори сякаш го подсилва. Албанецът се отказа от религията си, за да добие правото да носи оръжие. Българинът от Македония пази религията, завещана му от вековете, превива врат под ежедневния труд, придобил е търпението на роба, за да запази добродетелите на мъченика.” /Х. Брейлсфорд – английски публицист, 1906 г./

“По никакъв начин не бих искал да подценявам българския селянин. Той е фермер, при когото типичните за фермерите недостатъци са подсилени. Но при него са подсилени и добродетелите на фермерите. Той е силен, трудолюбив, здрав, миролюбив и почтен, издръжливостта и упоритостта му нямат равни на себе си. Българският селянин освен това е грамотен, патриотично настроен и готов да учи… .В страната няма нито богаташи, нито просяци, а селяните почти нямат нужди, които да не могат да не удовлетворят сами…Хората консумират храна и алкохол умерено. Няма хазартни игри…В никоя балканска страна няма такава религиозна свобода както в България….Трудолюбието им е пословично. Издръжливостта им е забележителна. Бедността в смисъла, в който думата се използва в Европа и Америка, в България е просто непозната…” /У. Монро – автор на първата история на България на английски език. Вж. Bulgaria and Her People. Washington, 1914./

“Това бяха забележителни хора. Селяни с чиста кръв, незасегнати от никакви морални болести, с храброст и издръжливост, заради които се прочуха в цяла Европа, с качества на духа и тялото, които са уникални по света.” /Н. Бъкстон за българите по време на Първата световна война/.

“Българските мъже от всички класи могат да служат за пример на мъжете от повечето европейски нации.” /С-К. Стобарт, 1913 г./
“Това, което този народ – българите- способен и енергичен, създаде в областта на науката, изкуството и народното стопанство, е удивително. /проф. Николае Йорга – румънски историк. Из реч в румънския парламент, 1930 г./

“Вашата страна е една страна с голяма духовна култура, високите нравствени качества на вашия народ му позволяват да се надява на едно по-добро бъдеще.” /граф Д'Адикс. Интервю пред в. “Зора”, 1933 г./

“С преминаването на българската граница при Свиленград като че ли навлязохме в една приказна страна. След запустелите, буренясали и безлюдни полета на турска Тракия, нам се стори, че навлизаме в един истински Ханаан. Докъдето ни стигне окото се виждаха отлично подредени ниви, китни градини, дървета, безбройни стада, спретнати и здрави селяни, които разпръснати из полята, работеха с песни. За мен, който идвах от Азия, това бе първото ми най-хубаво впечатление от Европа. Вие сте чудесна страна и народ с блестящо бъдеще.” /Из разговора на немски професор с писателя Стилиян Чилингиров, публикуван в 1938 г./

“Страната ви е същински земен рай. Където и да се обърне човек, вижда хубави нивя и градини. Особено впечатление ни прави трудолюбието на вашия народ. Вие вече сте ни задминали в лозарството. Миналата година /1937 г./ ние сме изнесли 4 млн. кг. грозде, а вие – 29 млн. /из разговор на гръцки учител със Ст. Чилингиров, 1938 г./.

[Хана]

Курипешич е от Щирия, писал е записките си на немски и е бил пратеник на австрийския император. Ако е бил славянин по произход, то е по-скоро словенец. Нормално е да не разбира съвсем българския, а сръбския - по-добре.

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

“…Те говорят на един славянски език, който за нас бе по-неразбираем от сръбския..."

Защо ли хърватина Бенедикт Курипешич нарича един абсолютно неразбираем за него (според Лъчезар) език славянски, след като той очевидно трябва да се причисли към иранските езици? Вероятно защото П. Д. още не е бил роден по онова време.:mhehe:

“От планината Чемерник до Одрин цялата тази страна е България. Това е една хубава и добре обработена страна…Те говорят на един славянски език, който за нас бе по-неразбираем от сръбския. Че страната България в християнско време /преди робството, б.р./ е имала големи свободи, богатства и всякакво изобилие, може да се види и разбере по това, че мъже, жени и деца, всички носят дрехи и ризи, извезани с копринени конци, макар и груби. Жените окачват на шиите и ушите си сребърни пръстени, а там, където няма сребро – месингови, оловни и пиринчени. /Из Пътеписа на хърватина Бенедикт Курипешич, 1531 г./

“Споменатите българи са от православната вяра. Хубав, скромен народ…Огнището, където правят целия си огън, се намира в стаята до вратата и е също като нашите камини, а не като татарските къщи. Над менсофата се намира прът, там окачват всичките си дрехи…Мъжете по облекло са почти еднакви с унгарците.Всички дрехи им са тесни. Жените им пък по носията си са почти еднакви с полските селянки. На гърдите си носят престилка, отрупана със сребърни и златни пфениги. Пръстите им са отрупани с пръстени. “/Из Дневника на Мартин Грюневег, 1582/

“Българите имат особен начин да жънат житото, с по-голяма сръчност, отколкото французите. Техните сърпове са също по-различни, понеже са плоски, широки и без зъбци и са по-малко извити. Като жънат, ги държат в дясната си ръка, а в лявата имат едно извито дърво, на което има три отвора, за да си пъхат трите пръста на ръката /паламарка, б.р./. И като отварят ръката си и обхващат житото, така те отрязват много по-голямо снопче от нас. След това вършеят житото не с бухалки, както в нашата страна, а с волове, при това воловете влачат дъски, набучени с камъни от Касидония /дикани с кремъци, б.р./, които раздробяват сламата и я смачкват /Из пътеписа на Пиер Белон, 1574/.

“Стигнахме в едно село, наричано Драгоман. …Хората поканиха нашите служители на една тяхна сватба и неколница, както и аз, отидохме там и гледахме техните церемонии. Те изпълняваха своето хоро със същата грация и припеви, както нашите литовски жени.” /Из Пътеписа на Р. Любенау, немец от Литва, 1587 г./.

“/В България/ селяните са създали образцово облекло на тиролци. Липсва му само тяхната шапка от плъст…Жените им не са с покрити лица, както останалите жени на Изтока. Тия жени са нежни, почти еднакви с нашите французойки….Правеше ми удоволствие да гледам сръчността и лекотата на трима-четирима селяни, затруднени при влаченето на едно рало, с която те прескачаха ту от едната, ту от другата страна на веригата, с която бяха вързани животните им, мушкаха ги с железен остен открая и ги изчакваха, за да ги накарат да теглят всички заедно.” /Из Пътеписа на А. Пуле, 1667 г./

“Отвъд планината стигнахме в едно село, наричано Габрово. Жителите и техните жени там всички са българи …и се хвалеха, че те са били истински българи, давайки да се разбере, че те са храбри и че не бива да бъдат считани за лоши.” /Из Дневника на Й. Фон Кинсдсперг, 1674 г./

“Облеклото на мъжете-българи е почти същото като това на планинците от Оверн във Франция, с бродерия по бельото и ризата Изглеждат по-малко нещастни от нашите селяни, по характер изглеждат също по-кротки и по-общителни. ..Те са най-приятните от всички хора.“/граф Д'Отрив/

“България сама по себе си е голямо царство. Царете му всички се наричат Шишмановци. Земята му е много обширна и хубава… и е богата на жито, месо, риба, сребро, злато и много други стоки и най-вече восък и коприна…През средата на това царство тече река Дунав.” /Описание на България в 1308 г. от доминикански монах, ХИБ, ², 224/

[Warlord]

Темата е изключително интересна. Ще взема и аз да цитирам една малка извадка, само че малко по-ранна - от доклад на османския военачалник Лала Шахин:

(София) още от старо време е била добре укрепена отвътре с всички приспособления на военното изкуство. Вътре в крепостта има многобройна кефирска отбрана армия, войниците на която са едри, мустакати и на вид добре калени в боеве, само че са навикнали да употребяват вино и ракия - с една дума, хора веселяци. Откъм продоволствие крепостта има в себе си изобилно храни: жито, брашно и жива стока - едир и дребен добитък... Военни провизии, припаси и военножелезарски работилници има в крепостта предостатъчно и оттам може да се набавя всичко, що е потребно за войската им... При това вътре в София има и минерални горещи води, които служат за нуждите на населението, което е доста красиво, едро и стройно наглед, с весело настроение.

[Хана]

А сега малко за храната. Добре, че ги има немците. Никой дриг не си е правил труда да пише какво яде, достатъчно маловажно е, но има които пунктуално описват всеки ден какво са закупили и какво са яли. Благодарение на тях сега има повече информация за тези битови подробности.

Тук (с. Клисура) намерихме провизии: ечемик, сено, кокошки, погачи. Друг хляб освен погачи нямат.
...
Във Вакарел намерихме сено, ечемик, вино, яйца – най-необходимото. И тук имат само погачи.
....
Във Ветрен намерихме хубави плодове, круши и погачи, също и кокошки, ечемик, сено и вино.
...
Всички носеха за продан погачи, сено, ечемик, кисело мляко, извара, месо, а също така и круши. В много къщи имаха собствено вино за продан, младо винце.
...
Намерихме вино, хляб, сено, ечемик, кокошки, погачи, круши и свине.
Ханс Дерншвам, немец от Северозападна Чехия, търговец, 1553

Там (Клокотница) жените имат обичай като видят да идват чужди хора, излизат на групи от селото и им носят хляб като малки пити, които те наричат погачи, и ги продават на чужденците; други носят мляко, месо, риба и каквото имат.
Стефан Герлах, протестански богослов, от Тюбинген, 1573

Ето и едно по-подробно описание на българска трапеза.

Обедът и вечерята ни се състоеше от 1. Hush-meleh; 2. Български пилаф; 3. Чифт печени пилета. Това Hush-meleh, ако добре съм разбрал названието, е нещо като палачинка, която се състои от брашно и каймак или разбита сметана. На различните български трапези го поднасят в разнообразен вид, но навсякъде е вкусно, и на едно друго място, където беше най-малко вкусно, приличaше на дебел пудинг, доста тежък и с бучки неразбъркан каймак на повърхността; другаде образуваше 5—6 много тънки листа; напълно се отделят един от друг, като долните два са най-упкави като коричка на сладкиш, без следи от каймака, ако-действително беше пръхкавата съставка; друг един път предявяваше тънка, набраздена маса, с твърдостта на изгорена кора, лишена от всякаква мекота, и в този си вид подхождаше най-вече на моя пилаф. Българският пилаф вместо от ориз, се-)ави от жито. То се вари, докато омекне- и сетне се насища с [якаква мазнина, било каймак, било мас, която не познавам, но едва ли е масло, тъй като тук не видях съоръженията за такъз вид производство. Струва ми се, че този вид пилаф в Англия се нарича firmitу. Тук, както и другаде сред българските ми домакини, птиците н хлябът се приготвяха на място: първите минаваха от курника в казана или върху шиша, а вторият от брашнения чувал в пещта — за времето от първата поява на госта, докато се разположи на масата.
Джереми Бентъм, англичанин, 1785

Тук малко за храната на обществени места.

В този хоспитал на всеки, бил той турчин, eвреин християнин или какъвто и да е, дават обед – парче овче месо, един кръгъл хляб, една паница чорба, т.е. варен ориз със супа от овче месо, а та коня му – зоб за едно ядене.
Райнхолд Лубенау, аптекар, от Кьонигсберг, 1587

Тахтахалите са почти като кухни и по образец на керван-сараите са построени четириъгълни. Там се поднасят сварена и печена риба или месо, каквото пожелае човек. Някои дюкянчета приготвят само супи, други — само зеленчук, трети -някои апетитни неща, четвърти -- вкусно агнешко. В занаята си майсторите са така усъвършенствувани, че умеят да приготвят за посетителите от всяка народност това, което те желаят според обичаите на страната си. При това всичко се върши доста бързо, а при това и извънредно чисто. Ако на някой му липсва нещо или не умее да си сготви нещо (за храна) сам, то майсторите веднага му го приготвят. Наистина, ако човек би пожелал да нагости един цар в такива тахтахали, то там за половин час могат да поднесат всичко -- ястия, овнешко, нищо не липсва. Близо до тахтахалите има хлебопекарници, аптеки, по-големи, по-хубави и по-пълни от които никъде не се срещат, също пазар за зеленчуци и овощия, виkарници за християните. Защото турците с изключение на войниците не пият вино, а вода, за изстудяването -на която през цялото лято държат лед и сняг. Иначе приготвят едно любимо за тях питие, което наричат шербет. То се приготвя по много начини и се нарича с различни имена. Това питие те приготвят от ябълки, круши, сушени стафиди r иначе от дребни круши с мед или захар. Един шербет е леко сладникав, друг -- по-сладък, един леко киселичък, друг -по-кисел; един с остър вкус, друг -- блудкав. Един шербет наричат аиадолски, друг — татарски и т. н.
Освен това имат още едно питие.То се приготвя от просо, бяло и гъсто е като мътеница и има почти същия вкус, но при преглъщане се усеща малко лютиИма п още едно питие, наречено боза, което е почти еднакво на споменатото, само че по-нагища. При пиене то е доста безвкусно, но е неприятно н опива. Има още едно питие, което пият топло, направо от огъня, обикновено вечер или сутрин. Наричат го черна вода. То 'наистина е черно, противно е и прочиства.
Покрай споменатото питие те пият ежедневно и едно питие от мляко, което приготвят по следния начин: сваряват подсладено мляко, което след това оставят да изстине до степен да могат да държат пръста си в него. Сетне поставят в средата му, без да разбъркват малко кисело мляко или кисел квас, или парченце хляб, или пък капчица оцет. Тогава го оставят, и то от час на час става все по-гъсто. След това го сипват в една торбичка да виси, така че течността да се оттече от само себе си. Така че това >питие става като гданския кампуст, конто се пие с печено. Щом настане време за ядене или по друго време, те вземат от това мляко в един съд н му прибавят малко вода, така го става по-рядко, като че ли идва направо от кравата. Така че то представя питие от кисело мляко, но не за кисели недоволни хора.

Ето едни симпатични по-късни впечатления от трапезите и стопанките.

В повечето случаи българите са собственици на земята, която обработват. Част от пея те оставят за градини, лозя н ниви, а останалата част за пасища. Добитъкът им се състои от биволи, бе-.ли и черни овце. кози, пуйки и кокошки. Почти всеки селянин има собствена каруца. Сами строят къщите си, конто са изградени от дърво и глина. Колкото едно семейство е по-голямо, толкова е по-заможно, защото работа може да се намери за всеки.
Те не консумират много месо. През октомври обикновено колят някоя крава, но това се счита за голям разкош. Ястията им са изключително хубави, особено специалния вид колбас, наречен суджук, и многото зеленчукови кебапи11". Обикновено ядат сирене, кисело мляко, яйца, салата, приготвена от краставици, чушки, .лук и чесън. По време на техните пости се препитават почти изцяло с боб и маслини.
Обикновено пият само вода, но пе се отказват и от виното, 'Л много рядко се лишават от него, освен на религиозни празници и особено на празника на св. Никола, техния патрон.
...
Снощните премеждия и пътуването бяха така изострили апетита ни, че буквално се нахвърлихмевърху яйцата, изпържени с лук, и върху киселото вино, което ни поднесоха. С такава треска утолявахме глада си, че въобще не погледнахме красивите обитателки на къщата.
...
Спряхме в една българска къща, за да закусим. Привлече ш; красивата стопанка с черти на Мария Магдалена. Страхувам се обаче, че най-много ни впечатли прекрасната закуска, която би направила чест на всеки майстор готвач. Тя се състоеше от яхния с пикантни подправки, пържени яйца, сирене и вино.
Щеше да е чудесно, ако домакинята беше толкова добра, колкото хубава. Няма да бъде справедливо, ако не кажа, че користолюбието й разваляше впечатлението, породено от красотата й.
Джордж Кепъл, англичанин, 1829

Информация за питиетата, твърде важни за един пътешественик:

може би ще дойде наум на някого да попита какво утешение е помагало на дружината ми да понася тези толкова неудобни страноприемници. ще се досетиш – виното, което обикновено служи за лекарство в лошите нощи. С виното си доставяхме меки възглавници и дюшеци, и всичко, което е нужно за приятен сън.
Ожие Бусбек, от Западна Фландрия, 1553

Независимо от всички тези пречки виното тук е много по-евтино, отколкото в християнския свят, макар че не се намира навсякъде. Въпреки че в това отношение не нарушава мъдрата заповед на Мохамед, мнозинството я спазва и едни пият с угризения на съвестта, а други - - с опасение. Когато някой от простолюдието бива хванат пиян, често го налагат с удари по голите стъпала. Виждал съм някои, след като се напият, цяла нощ да плачат и да се молят па Мохамед за застъп-ничество, така че не можех да заспя близо до тях; толкова силна е съвестта дори когато основанията й са въображаеми. Липсата На вино ги е накарала да добавят други питиета към ястията си, като например ошав, който представлява вода, сварена със стафиди, а понякога с мед. Най-много от всичко обаче обичат шербети, приготвени от захар, лимонов сок, праскови, кайсии, теменужки п други цветя, плодове и стафиди според това, което расте в страната. Всичките се изсушават заедно, докато станат достатъчно твърди, и се носят по време на война или при друг случай като една лъжица се смесва с кварта вода. Те имат и друго питие, но не към ястията, което се нарича кафе и се приготвя от една зърно, голямо колкото дребен фасул, изсушено във фурна и след това смляно на прах, с цвят на сажди и горчиво на вкус, което варят и пият толкова горещо, колкото могат да търпят. То се пие по всяко време на деня, но особено сутрин и вечер, когато за тази цел те прекарват по 2 или 3 часа в кафенета, които в Турция са по-многобройни от нашите гостилници и кръчми. Предполага се, че това е древната черна супа на лакедемонците, която изсушава всички лоши течности в стомаха, успокоява мозъка, никога не причинява пиянство или някое друго излишество и представлява безвредното забавление на доброто приятелство.
Хенри Блаунт, английски юрист и философ, 1634

Тук трябва да спомена за виното, макар че турците не дават на робите да пият от него освен само слабо и блудкаво. Общо взето, от Белград до Цариград се намира малко хубаво вино. Вината за това е не на турците, но по-скоро на тукашните жители, които го приготвят нечисто и го оставят под открито небе през цялата година, покрито с малко листа, или пък често оставят буретата в къщите (в които стая, килер и кухня всичко е в едно помещение). Още по-неприятно става на вкус тукашното вино поради това, че го държат простовато, по техния обичай, вътре вкъщи, много често до самия огън, от което то става съвсем кисело.
Кристиан фон Валсдорф, 1660

Виното е подправено и това, което би трябвало да бъде червено вино, е черно на цвят от цвета на бъза.
Ханс Дерншвам

Турчинът, който трябваше да ни придружи мене и куриера до Пеща в Унгария, ни заведе в една селска къщурка на селска сватба. Наистина, когато влязохме, бяхме доста доверчиво приети от селяните. Въведоха ни на една дълга тясна маса, на която бяха поставени два големи чебъра или бурета с червено и много силно вино, и ни поканиха да седнем. В буретата имаше няколко чаши за пиене от изчистени кратуни, каквито растат по селата много. На когото се допиеше, требваше с тях от виното и пиеше колкото можеше и колкото пъти искаше, при което тези селяни се проявяваха като истински варвари, каквито те и иначе също бяха.
Георг Кристоф фон Найчиц, 1631

[Hussar]

Пускайте още, на мене са ми много интересни.

[TzarSamuil]

Едно нелицеприятно описание на София от д-р Ами Буе от 1836г.
(Като се замисля днес положението не е променено много )

София (слав.Триадица) е обкръжена със зелена морава и с множество могили.Пред града има обширни гробища.Джамиите му и 22-те им минарета подксазват за значително население, при все че в този град има само 5000 домакинства или 20-22 хил. души, повечето от които са български семейства.Вътрешността не отговаря на външния вид.Явно е, че много е страдала.Древната стена е почти изчезнала, улиците са неравни и са с ужасна настилка, изпълнена с дупки и кал, а тротарите са така развалени, че трябва много да се внимава, като се върви.Множество големи площади са покрити с големи торища, вероятно от преди повече от век.Чаршията е с тесни покрити и вонящи улички, старото седалище на румелиийския валия не е възстановено след опожаряването му и част от това значително пространство е покрито с остатъци и мръсотии, а останалото пък е за сушене на вълна...

[TzarSamuil]

На път за Анкара Танкоан попада в мала Азия на едно село, населено изключително с българи.

Тръгнахме при изключителна жега, която ни се стори още по-непоносима, защото, като напуснахме бреговете на залива, за да навлезем навътре, местността стана гола и открита.Но за наше най-голямо задоволство намерихме няколко хубави сенки и рано пристигнахме в Къз-Дервенд, след като изминахме седем левги и половина.
Бяхме приятно изненадани, като открихме в това село, които се движеха с открито лице, и мъже, чиито нрави странно противоречаха на азиатските изобщо.Открихме също носии на жителите от бреговете на Дунава и чухме славянски език в местност, в която бихме го сметнали съвсем чужд.Някои сведения скоро ни дадоха обяснението на това откритие.Жителите ни разказаха, че са с български произход и че селото им е било основано преди почти един век от бащите им, изселили се и дошли да търсят в Азия щастието и спокойствието, което не са могли да намерят в родината си.Тяхното прилежание и това на потомците им скоро довело до разцвет на тази малка република, всичките жители изглеждаха щастливи и доволни.Атмосферата на охолство и благополучие цареше във всичките къщи, в които намерихме най-сърдечно гостоприемство.Ако е вярно, че леността е майка на всички пороци, те трябва да са рядкост в Къз-Дервенд.Всичките му жители, мъже и жени, бяха заети в полезни работи: почти всички жени предяха коноп и ние научихме че конопеното семе е най-голямото богатство на домакините ни и главният им предмет на търговия.
Жителите на това село са християни, източноправославни.
При нашето идване те не проявиха нито подозрение, нито ревност.Жените им са хубави и добре сложени и с тях ние можехме да разговаряме така свободно, както с мъжете им

Ж.М.Танкоан (1807)-Сътрудник на френското посолство в Персия през 1807, пътува по българското черноморие.

*Къз-Дервенд-изчезнало бълг. село, в областа на Бурса, след преселване на християнското население подир гръцко-турската война през 1921.

В Селимно главно си поразен от деятелността на българите и от тяхната дарба за технически дейности.При все че са по-слаби от турците в оръжиепроизводтсвото, те далеч ги превъзхождат във всички други клонове на разнообразното занаятчийство.колкото повече се изучава тази нация, толкова човек е склонен да я предпочете пред румилийските гърци, техните едноверци.При все че и те споделят с тях тъжната участ на всички християни под турско владичество, изглежда, че българите понасят игото с повече достойнство и показват даже и под робство независимост, която изглежда , допринася да намалее бремето.Освен това между българи и гърци има рязко прокарана линия, която ги отделя много определено.При все че гръцката кръв е по-хубава и лицето им по-благородно, българинът е по-едър, по-издръжлив на умора и има в чертите си прямота, независимост и чистота, които липсват у гърците.Рядко тези две националности се свързват в бракове.При все че са по-сближени в градовете на село те живеят в отделни села.Изобщо гъркът разбира повече от търговия и корабоплаване; българинът е по-вещ в земеделието изобщо и по-специално в лозарството.българските села имат по-цветущ изглед от гръцките, посажденията са по-богати и по-разнообразни.Добитъкъ е по-многоброен и по-гледан, жилищата им са по-добре подържани и по-чисти.Дори носията им, най-вече женската е по-изящна и по-богата.българинът пази още от древния войнствен дух на славянските си прадеди.

С.Сейже(1829)

[Хана]

Малко ще се върна към Софийската баня, описана през 1717 от Мери Монтегю. Оказа се, че описанието й е вдъхновило за едно от най-известните му платна "Турска баня" френския художник Жан Доминик Енгр.


One hundred years later, in 1817, the painter Jean Auguste Dominique Ingres copied a French translation of Lady Mary Wortley Montagu's description of the Turkish bath into his youthful sketchbook. It contains Lady Mary's key passage: "... il y avait bien la deux cent baigneuses; les premiers sophas furent couverts de cousins et de riches tapis; et toutes etaient nues. Cependant il n’y avait parmielles ni geste indecent, ni posture lascive…”
Нowever objective she intended her account to be, it had the reverse effect on Ingres, for it inspired him to paint, forty five years later, one of the most erotic paintings in the whole history of art. This was Le Bain Turc, of 1863.

[Dinain]

Г-н Бентъм отлично се ориентира, браво! Браво и на теб, Хана, истинско удоволствие е да чета темата ти.