Добре казано, Mr Rambler :tup: С изключение на фрагмента за Третия път: опасявам се, че Der Dritte Weg води към Die Dritte Welt 
На вниманието на светлейшия княз Крылов! Сударь, чел съм я "Der Untergang...", но явно сме я разбрали по различен начин, не претендирам, че моят е правилният. По същественото обаче е, че правилно са я разбрали онези, към които е насочена. Те са си извлекли поуката от прозренията (по точно: предупрежденията) на Шпенглер и са направили необходимото, за да предотвратят настъпването им. За успеха им в тази насока свидетелства най-добре ставащото около нас. Колкото и да ми се иска да е вярно твоето твърдение, че ние пълзим нагоре, а те се търкалят от високото, за съжаление се случва точно обратното: или както обича да се изразява простолюдието - и назад да тичат, пак няма да ги стигнем. Това твое твърдение обаче се намества много удобно в парадигмата, която Великият философ е дефинирал по следния начин - Светът като воля и представа. Именно нашият избор в полза на втората компонента е коренът на всичките беди и злини, той обрича точно нашата цивилизация на вегетиране, деградация и неизбежна гибел. И тук никакви заклинания и шаманизми няма да помогнат; съзерцанието не е начинът да се предотврати непредотвратимото (както би се изразил Козма Прутков
).
Не случайно ти препоръчах да се съсредоточиш върху каузалните зависимости във времето и пространството; не че аз съм ги осъзнал напълно - и аз си задавам повече въпроси, отколкото намирам отговори. Но твърдо съм констатирал едно нещо: тези с "героичния епос" приключват развитието си на ниво "Нещастна фамилия" и "Изгубена Станка"; онези със "сълзливите рицарски романи" преминават през върховните постижения на философията, музиката и поезията, за да достигнат до компютърния софтуер и вперят поглед в слънчевата и съседните галактики. Ако зависеше само от твоите неуки храбри борци със "содомията и педерастията", то днес двамата с теб щяхме да си комуникираме посредством пощенски гълъби, а постовете ни щяха да си калиграфисани с пачи пера...
Не си поставям за цел да те уязвявам и не изпитвам никакво задоволство от този свой текст; точно обратното - изпълва ме дълбока печал от битието, което споделяме и от съзнанието, което мнозинството от нас не може да превъзмогне, а и не полага никакви усилия за това.
Но по повод началото на твоето писмо все пак съм длъжен да ти напомня една изстрадана мъдрост: онези, които са склонни да се лишат от част от свободата си, за да получат повече сигурност, рано или късно ще загубят изцяло както свободата, така и сигурността си ...
На вниманието на светлейшия княз Крылов! Сударь, чел съм я "Der Untergang...", но явно сме я разбрали по различен начин, не претендирам, че моят е правилният. По същественото обаче е, че правилно са я разбрали онези, към които е насочена. Те са си извлекли поуката от прозренията (по точно: предупрежденията) на Шпенглер и са направили необходимото, за да предотвратят настъпването им. За успеха им в тази насока свидетелства най-добре ставащото около нас. Колкото и да ми се иска да е вярно твоето твърдение, че ние пълзим нагоре, а те се търкалят от високото, за съжаление се случва точно обратното: или както обича да се изразява простолюдието - и назад да тичат, пак няма да ги стигнем. Това твое твърдение обаче се намества много удобно в парадигмата, която Великият философ е дефинирал по следния начин - Светът като воля и представа. Именно нашият избор в полза на втората компонента е коренът на всичките беди и злини, той обрича точно нашата цивилизация на вегетиране, деградация и неизбежна гибел. И тук никакви заклинания и шаманизми няма да помогнат; съзерцанието не е начинът да се предотврати непредотвратимото (както би се изразил Козма Прутков
).Не случайно ти препоръчах да се съсредоточиш върху каузалните зависимости във времето и пространството; не че аз съм ги осъзнал напълно - и аз си задавам повече въпроси, отколкото намирам отговори. Но твърдо съм констатирал едно нещо: тези с "героичния епос" приключват развитието си на ниво "Нещастна фамилия" и "Изгубена Станка"; онези със "сълзливите рицарски романи" преминават през върховните постижения на философията, музиката и поезията, за да достигнат до компютърния софтуер и вперят поглед в слънчевата и съседните галактики. Ако зависеше само от твоите неуки храбри борци със "содомията и педерастията", то днес двамата с теб щяхме да си комуникираме посредством пощенски гълъби, а постовете ни щяха да си калиграфисани с пачи пера...
Не си поставям за цел да те уязвявам и не изпитвам никакво задоволство от този свой текст; точно обратното - изпълва ме дълбока печал от битието, което споделяме и от съзнанието, което мнозинството от нас не може да превъзмогне, а и не полага никакви усилия за това.
Но по повод началото на твоето писмо все пак съм длъжен да ти напомня една изстрадана мъдрост: онези, които са склонни да се лишат от част от свободата си, за да получат повече сигурност, рано или късно ще загубят изцяло както свободата, така и сигурността си ...
Comment