Независима или зависима външна политика?

[ToMaS]

Как смятате, кой от следните варианти би бил по-добър за България след Освобождението, с оглед националните идеали?

Независима (от никоя Велика сила) външна политика - точно това правят българските правителства и постигат невероятни резултати, НО...

Зависима външна политика - само едно име ще спомена: Сърбия. Те водят такава политика и успяват във ВСЕКИ ЕДИН МОМЕНТ да си осигурят подкрепата на някоя от Великите сили и крайният резултат е Югославия, която съществува до 1991 година (ако не се лъжа).
Пример: По време на Българо-Сръбската война от 1885 г., Сърбия е подкрепена от Австро-Унгария в най-критичният момент. После Сърбия е подкрепяна от Царска Русия до самия и край (на Царска Русия, де). След ПСВ много добре знаете какво става. Сърбия си присвоява чужди територии с благословията на Великите сили. По време на ВСВ Сърбия (вече Югославия) е покровителствена от СССР и западните демокрации. След разкола с СССР, Западът я приема с широки обятия.
Както виждате, държавата, която по всяко време съобразява политиката си с някоя от Великите сили печели много.

Така че повтарям въроса: кой от следните варианти би бил по-добър за България след Освобождението, с оглед националните идеали?

[Parabellum]

Гласувах за "зависима", защото колкото й да сме се правили на независими, сме си останали зависими такива.

[Dinain]

Парабелум е прав. Държава с ограничени ресурси като България реално няма избор, пък и никой няма абсолютно независима политика. Дори за да израстне до нивото на регионален лидер (регион за България биха били, естествено, Балканите) и да се задържи там е задължителна подкрепата на поне една Велика Сила.

[Mauser]

Не мисля, че след Освобождението българската външна политика е била независима. За кратки периоди, може би, но в общия случай винаги сме се съобразявали с някого. Но за разлика от сърбите винаги сме избирали грешните съюзници и сме били на страната на прецаканите. А най-лошото е, че колкото и романтично да мечтаят понякога господа специалистите историци за това "колко по-различно е щяло да бъде, ако било станало еди-как си", всъщност не е могло да бъде иначе, защото изборът за държавата в най-съдбоносните моменти е правен от хора, които са можели да решат нещата само по един единствен начин. Пример - Цар Фердинанд.

[krum-strashni]

Самият факт, че всяко наше дело след 1878 търси удобрението или признаването от страна на ВС, говори колко независима може да бъде външната полтика на новосъздадена България

[Dinain]

Май се отклонихте от темата. Въпросът е кое би било по-добре (хм) за България след 1878 г. - следване на независима външна политика или "подмазване" на една или повече ВС. Критерий би трябвало да са евентуалните резултати, постигнати по този или онзи начин.

[Todor Pavlov]

Това , което наричаме България след 1878г. всъщност е васално княжество, факт от самосебеси определящ отговора на въпроса-тема.
А за по-късните моменти-то Държавата , водена от изконния стремеж на народа за Национално обединение,неминуемо се сблъсква със свои съседи , "подкрепяни " отнякои Велики Сили. Т.е. за постигане на националния идеал е необходимо обвързване с други ВС , които да противостоят на първите , защото сама България е обречена на провал.

[Parabellum]

Господа, не може една държава с население от 3-4 милиона души да води независима политика без тежка промишленост по онова време. За да водиш що годе независима регионална политика по онова време ти трябват поне 10-15 милиона души и няколко фабрики за производство на оружие, оръдия, кораби. Тогава нека да ни напада който му стиска и да ни казва какво да правим в Македония , Одринска и Беломорска Тракия..............
Мое лично мнение!

[Гост]

Мисля че пропускате нещо , след 1908г.България сама се поставя в зависимост от Русия според договора изпадаме в почти феодална зависимост , като единствено което те ни гарантират е подкрепа за обединяването на страната.
Затова България е спокоина през 1913г. Русия обещава че ,ще изпълни ангажимента си и Румъния и Турция няма да нападнат .
Всички знаем какво се случва .
Има нещо интересно след воината руснаците награждават румънски генерали с ордени за победите им срещу нас.

[Станимер чаркчи]

Ако приемем, че зависима политика означава политика в унисон с външнополитическата доктрина на някоя "велика сила", то въпроса е каква ще е цената на нашата "зависима" външна политика. Ако съумееш добре да договориш подкрепата за съответната Велика сила, това може да е от полза за теб.

Независимата политика сама по себе си няма стойност, а от друга страна и най-зависимата, сервилна или "наведена" (както и казват таксиметровите шофьори) политика е удачна, стига да води до осъществяване на националния проект.

Например: "зависимата" от Германия политика, която води до безкръвно връщане на южна Добруджа.

[neHCuoHEpa]

Според мен малко бъркате понятията зависима и независима външна политика. Под независима политика не разбирайте, да си сам срещу целия свят(горе долу както е сега Северна Корея), да не се водиш от ничие мнение и интерес освен собственото. Тя не изключва приятелски отношения с останалите държави! Политиката на цар Борис 3 е независима - водена в добри отношения с ВС и от интересите на България.
Зависимата е да изпълняваш всичко което ти кажат, без много много да му мислиш!
И ВС са зависими една от друга(примери колкото искаш) и те търсят вмаимовръзки и подкрепа. Но това не им пречи да имат независима политика. А какво остава за малка страна от ранга на България.
Разбира се, че ще и се налага да води някакъв вид зависима политика, но по-добре би било, ако е водена в наш интерес, а не на някоя ВС, което, пак казвам, не изключва възможността за добри взаимотношения.

п.п. мислех, да дам много примери, но засега се въздържах!