Гагаузите

[Dinain]

Брей, тя Варна била като Хонконг на Черно море

Ами има нещо такова, "морските" градове е логично да са по-пъстри. Родителите на баба ми са дошли през 1912 г. от Гърция с една гемия и са се заселили именно в гръцката махала (баба ми и сега си живее там). Техните прародители пък са били власи от Румъния, ама и баба ми не знае кога и как са се озовали в Гърция. Това те кара да се замислиш за твърдения като "прародителите на българите са прабългарите и славяните"

Наскоро ми разказаха за последното научно изследване, според което българите са 40% траки, 36% келти и само по 12% славяни и прабългари :o

[Мишок]

Гагаузи живеят и на територията на Молдова. Николай Паслар шампиона ни по борба е наполовина Българин, наполовина гагаузин.

[Warlord]

Тук са обозначени автономните територии населявани от гагаузи в Молдова в южната част с лилав цвят. С лилаво е оцветена и Приднестровската република, за която също стана въпрос във форума.

[cracking]

Гагаузи живеят и на територията на Молдова. Николай Паслар шампиона ни по борба е наполовина Българин, наполовина гагаузин.

Хммм и каква е разликата между Българин и Гагаузин? Тогава и аз съм на половина Българин, наполовина Гагаузин.

[Dinain]

Хммм и каква е разликата между Българин и Гагаузин? Тогава и аз съм на половина Българин, наполовина Гагаузин.

Не се стряскай, друже. Тук има някои криво-разбрани националисти с криво-разбрани идеи за "що е то българин"

[emi73]

Хана е права за варненския квартал Виница. Там наистина по-голяма част от населението са гагаузи. Аз лично познавам такива хора. Те са по-религиозни от нас и с по-голямо българско самосъзнание от нас българите. Освен това във Варна днес живее и най-голямата в момента арменска общност в България. Тази информация я знам от мои приятели арменци. Но много пъти самите арменци ме мислят за една от тях. Често пъти направо на арменски са ме заговаряли. Аз обаче съм българка и то балканджийка. Между другото българския народ се дели на 9 етнографски групи. Една от тях е капанската. Капанците също населават този район- района на Добруджа.

[lzl]

Брей, тя Варна била като Хонконг на Черно море

Че тя Е и сега.
След Освобождението е имало основно гърци и турци. Сега обаче няма значителни малцинства, по-скоро като в нормалните български градове. Изключението са арменците, които са значително над средното за страната. За Виница, може преди време да е било гагаузко, но сегашното ми впечатление е, че се превръща в Ориндж Каунти .

Ето части от пътепис на Вазов от началото на 20век.

И българинът, който пръв път посещава Варна, под влиянието на първото впечатление ще си каже поразен и наскърбен:
- Това на е български град, тук няма българи!

Това си казах и аз в първия ден, когато излязох да се поразходя из Варна, след като оставих чантата си в хотел "Росия". Тоя хотел, въпреки името си, нямаше нищо руско, ни славянско, ни българско. Домакинът е маджарин, и булката е също, което й се прощаваше за вкусните ястиета, що готвеше; слугите гърци, келнерицата немкиня, гостите на трапезата гърци и италианци!

Реших най-напред да посетя тъй хвалената морска градина. Улицата, магазините, дюкяните имаха български надписи, но когато попитвах хората у тях за пътя до градината, отговаряше ми се на турски, на гръцки или на непонятен български език, като ми сочеха посоката, из която да вървя.

Забърквам я скоро и продължавам към едно кафене, което има надпис на вратата: Неутрално кафене! Питам пак за приморската градина дебелия почтен кафеджия, който седи на пейка до вратата, гологлав в едно положение неутрално, тоест ни буден, ни заспал.
- Приморска градина? Бу сокак тут! - и ми сочи тясната улица. Познавам, гагаузин.

Чаршията, душата на търговска Варна, е в чужди ръце. Гърци, гагаузи, арменци, евреи са заловили спекулата - на българите е останала канцеларията.

Тея дето са "от" Варна, във Варна ли живеете? Поздрави.

[emi73]

Аз живея от няколко години във Варна, но не съм варненка. Поздрави от Варна. Не крия моето месторождение и родния си край. Аз на няколко пъти съм го споменавала във форума.

[cell]

В Българево има една кръчма "При Гагауза " .След такава реклама където и да влезеш е едно и също .Тъй като тука има твърдения че гагаузите са християни ,само дето говорят на турски ,защо тогава аз имах 3-ма набори който бяха от Българево и бяха обрязани.Причините със сигурност не бяха просто медицински(има разлика при обрязване от сюнетчия и от хирург).Излиза че тия хора са не само християни ,но и спазват този близкоизточен ритуал който ние свързваме с мюсюлманската вяра.

[emi73]

Не само мюсюлманите, но и евреите биват обрязвани. Така че това не е патент на исляма.

[cell]

И еврейте не винаги са обрязани .Пак по време на службата си ,в началото бях във Ямбол ,на Червен Баир .Имахме във нашия взвод един евреин от Варна .Баща му бил "вярващ" комунист и мом4ето не беше рязано .Ама пича се имаше за евреин(92-93г) и може по-късно да се е обрязал .Само дето почти съм сигурен 4е това не е станало по време на службата му в БА.Там просто ти предписваха калиев перманганат .Но не и операция за която дават най-малко 30 дена отпуск.
А тая операция е елементарна ,отнема 30 мин .Кофти е само упойката :aaa: .

[mimi_kir]

Тъй като тука има твърдения че гагаузите са християни ,само дето говорят на турски ,защо тогава аз имах 3-ма набори който бяха от Българево и бяха обрязани.Причините със сигурност не бяха просто медицински(има разлика при обрязване от сюнетчия и от хирург).Излиза че тия хора са не само християни ,но и спазват този близкоизточен ритуал който ние свързваме с мюсюлманската вяра.

Регистрирам се тук, само заради тази тема.

Аз съм ГАГАУЗКА от Българево. :wo-oh:
Какво точно ви интересува?
Не съм чувала някой от селото да е образян. Това от горния цитат за обрязването на гагаузите е абсолютна глупост. :secret:
Гагаузите са збсолютни християни. Спазват се всички ритуали.
Къде все още ходят коледари, например?
Разбира се, както и при всички, младите не са толкова вярващи, но баба ми(лека и пръст) се кръстеше на ставане от леглото, на сядане и ставане от масата,на лягане, кандилото гореше често и на всеки празник ходеше на църква, макарче тогава нямаше поп.
В селото НЯМА турци, а циганите се броят на едната ми ръка.
Това е още едно потвърждение на непоносимостта на Българевски към мюсюлманството.
Разказва се, че преди десетки години, ако турчин влезе в селото да преспи- не остава жив. Дори са ми задавали въпроса- вярно ли е че спим с нож под възглавницата
Мога още много да разказвам, но зависи дали ви интересува.
Ще надничам и тук(понеже живея през един форум ) дали има интерес.
Питайте, ако нещо ви интересува. Баба ми беше ходеща енциклопедия. Много ми е разказвала...

Пускам ви и това:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE

Част от историята е написана от мен и е редактирано от някой съвсем малко.
От мен(баба ми) са предишните имена и местоположение на селото, преданието за 7-те фамилии и епидемията, както и за съществуването на обичаите.

за този цитат също мога да ви разкажа:
"Така например през януари 1919 г. срещу установяването на румънски войски при повторната окупация на Южна Добруджа население на с. Българево изградили своята позиция на неприемане на дейст-вията на румънците. По този начин гагаузите отстояват своята при-надлежност към българския народ."

Вярно е също, че смесените бракове са били голяма рядкост.

[SRH]

Здрасти mimi_kir! Познавам и аз гагаузи, но никой не е чувал за султан Кейкавуз. Ти чувала ли си нещо за него? Това е легенда и накратко става дума за селджукски султан, който е бил пленен от монголите. Византийците го освобождават и през 1261 г. го заселват в Добруджа. Там той намира сродно като етнически произход население /узите/ и създава държава, просъществувала 130 години.

Някой вече беше споменал за сходството между наименованията узи и гагаузи. Зонар твърди, че през 1064 г. 60 000 узи преминават Дунава, разбиват българо-гръцката войска и усядат в Северната част на България. И сега там има села, които имат имена с тюркски /доосмански/ произход - Узлар, Хорозлар, Азаплар. Евлия Челеби, описвайки земите на султана през 1651 г. нарича тия земи узи-еялет. Всички тия най-вече езикови свидетелства навяват за мисълта за узки произход на гагаузите.

Доколкото съм говорил с такива хора, те не се приемат за нещо различно от българите, освен по това, че говорят на "турски" - както те казват. Бил съм и в музея в едно село /ама не помня името/ и нещо не видях особена разлика с българските носии. И все пак изглежда има някакво деление между самите гагузи. Буквално преди седмица говорих с един гагаузин, който твърдеше, че той е от Българево, т.е. от истинските гагузи. Наистина, сред част от тях се разпространява Караманлийската книжнина, тъй като симпатизират на гърците... Обаче кои са истинските и кои не - не знам.

Антон Страшимиров /а знаете, той бая време живее сред гагаузи/ твърди, че когато турците са превзели Варна предоставили северната част на града на гагаузите, а сами се заселили в южната. После обаче възникнала сериозна свада на религиозна основа, т.е. не било приемливо турци да бъдат християни... Не знам дали е съвсем верно, но това накарало мюсюлманите да почнат голямо гонение и така големи маси гагаузи потеглили към Молдова и Украина. Между другото Рихард фон Бах в "Балкански работи" отделя гагаузите като отделен етнос в Македония - не си спомянм точно - но пак поради турските гонения.

[mimi_kir]

SRH, не знам изобщо дали има гагаузи които могат да знаят историята си от собствени източници.
Аз лично за произхода знам само това което съм чела оттук- оттам(вие тук знаете много повече )
По въпроса за делението- мога да кажа само, че българевци се наричаме столичани. Демек ние сме столицата на гагаузите. Може би защото селото е сравнително голямо. По мое време училището имаше към 120 деца.
Пак снощи четох в един друг форум такива обидни неща за нас... :wo-oh: че не можем да говорим български, че се определяме не знам как си...
Ами артиста Николай Урумов ми е селски. Ако смятате, че не говори добре български, че е прост или нещо подобно...
Наистина имаме самочувствието на българи, пък кой каквото ще да казва.
Сега малко лични наблюдения:
Забелязала съм, че в селото са рядкост високи или руси хора...
За височината- май си е типично за Добруджанци.
Интересно ми е защо точно при нас са се запазили доста странни имена, май приличат на гръцки: Ставрула, Киреки, Янаки, Димитурла. Това са все имена на живи хора от селото. Разбира се наред с всички хубави български имена.
И една историйка:
Когато бях малка в у-ще беше идвал един "изследовател". Взе ни отпечатъци на ръцете и краката, мери ни, шери ни :mhehe: . Явно правеше някакво проучване за гагаузите. Разбира се, няма как да знам кой е бил и какво е заключил, бях твърде малка.
И още нещо. Земите около Българево са резерват(Зеленка, Болата, Калиакра).Не ни закачайте , защото сме от защитените видове!
Ще ми се CELL да се включи, че ми е любопитно кои са обрязаните българевци? :secret: Ако каже имена и набор- може да ги познавам...
ОФФ: Брей че интересна тема- направо се развихрих...

[SRH]

Ето какво пише Васил Кънев за Кейкавуз:

Византийските летописци Георги Пахимер и Никифор Григора, чиито разкази малко се различават един от друг, разказват за патилата на султана-изгнаник Иззеддин. Бягайки от могъщия владетел хан Хулагу, селджуджкият владетел потърсил убежище при Михаил V²² Палеолог, по онова време никейски император. Поддържайки илюзиите на госта си, никейският владетел го отделил от семейството му, което останало в Никея, а сам него убедил да го следва в пътешествията му из империята. По-голямата част от бившите иззеддинови поданици се примирили с новото положение, но една част се прехвърлили в източната част на Никейската империя, където били приети със статут на федерати от императора, който се страхувал от могъщите татари на Хулагу, вече негови източни съседи. Съществуват и източни /персийски и арабски/ източници за освобождаването на Иззеддин, но те са твърде непълни и неточни. Най-пълно сведение по въпроса от източен извор е изложението на ранната турска история, наречено Огузнаме, достигнало до нас в преработения от придворния поет на султан Мурад ²²² – Сеид Локман, вид. Според него, когато Иззеддин се установил в Цариград, при него дошли и негови видни военачалници. Тъй като един от тях, именно военачалникът Али Бехадир, разгромил някакъв враг на Империята в Румелия, Иззеддин бил възнаграден с правото да посели Добруджа. Бившият султан изпратил известие до родственика си Саръсалтък, който, излизайки от Изник, минавайки през Босфора, в крайна сметка стигнал до Добруджа и „дълго време там имало два-три мюсюлмански града и 30-40 бюлюка турски семейства”, които давали отпор на враговете на Михаил, твърди Локман. Подозирайки заговор, василевсът обаче убил Али Бехадир и други военачалници. Останалата свита на Иззеддин били или покръстени, или хвърлени в тъмница. Изненадващо как, според Локман, изведнъж Рукнеддин, брат на Иззеддин, който го лишил от престола с интриги пред Гулагу, в изблик на състрадание, измолил от кипчашкия хан Берке помощ за брат си. Берке, след като освободил Иззеддин, според Локман, отвел го заедно със Саръсалтък и добруджанските турци в земите на кипчашките татари, където дарил на гостите си голяма земя за поселение. Както се вижда, разказът на Локман се покрива само на места с казаното от двамата византийски летописци. Локман споменава, че след поселението на Добруджа „още дълго време имало 2-3 мюсюлмански града и 30-40 бюлюка турски семейства”. Оттук можем да заключим, че не всички са напуснали Добруджа с татарите. Тъй като той обаче единствен дава известие за турска колонизация в тази област, е редно твърдението му да бъде подложено на известно съмнение. След като латинските рицари били изгонени от Цариград от никейците, провъзгласеният официално за автократор на Византия довел Иззеддин, семейството и свитата му във възвърнатата византийска столица. Тук Иззеддин се отдал на тъй разгулен живот, че Михаил решил, че няма от какво да се притеснява и побързал да затопли отношенията си с Хулагу, като му изпратил една своя незаконна дъщеря за жена. Но тъй като младоженецът починал преди сватбата, тя се омъжила за сина му Апага. Като се убедил, че няма да получи помощ от Византия, бившият селджуджки султан си наумил да си помогне сам. Сгодният момент дошъл, когато императорът заминал за Македония. Подозирайки бягство или евентуален заговор от страна на Иззеддин, василевсът заповядал да бъде задържан в крепостта Енос. Въпреки това бившият владетел на селджуките се свързал с Константин Асен Тих и го убедил да влезe във война срещу Михаил. Подсилвайки войската си с 10 000 татари, докато императорът се завръщал от Тесалия, българският цар и татарските му съюзници се пръснали из цяла Тракия, за да не може византийският владетел да им се изплъзне. По един или друг начин императорът се измъкнал и стигнал до Цариград. На татарите им било достатъчно това, че все пак освободили Иззеддин и пленили „като добитък” голяма част от населението на Тракия и за дълго време разорили тази земя. На императора му останала единствено утехата, че конфискувал богатствата на неблагодарния си гостенин, затворил семейството му, а поданиците му или били покръстени, или хвърлени в тъмница. Първото нещо, което се забелязва е, че византийският император награждава Иззеддин със земята Добруджа, сиреч по това време тя е била не българска, а византийска, нещо, за което никой византийски или друг летописец от онова време не споменава. Но, както ни известява Пахимер, византийците се разпореждали в със земята на юг от Хемус и с нито педя земя на север от тая преграда, т. е. във времето, което Локман изпраща Саръсалтък в Добруджа, а именно 1262-1263 г., Михаил Палеолог не би могъл да „даде” комуто и да било тази територия извън пределите на неговото разпореждане. Впрочем, споменатата Добруджа не била под косвена или политическа власт на Византия нито тогава, нито когато и да било по-късно. С това обаче не доказваме, че разказът на Локман е грешен, тъй като е напълно възможно Михаил Палеолог да е пратил турците в земите на своя враг, а именно – българския цар. Но надали владетелят на България би позволил една такава явна инвазия в земите си без да даде военен отговор на Византия. За такъв сблъсък не споменава никой познат на нас извор, но разбира се и това не е достатъчен факт сам по себе си. Вглеждайки се по-внимателно в „преработката” на Локман, се виждат редица очевидни несъответствия. Саръсалтък, твърди Локман, е давал отпор на враговете на императора – българи и татари, които впоследствие стават избавители на техния пръв водач Иззеддин и заедно със своите врагове – селджуките, татарите се връщат в родината си и дори ги награждават със земи за поселение, а водачите им – даже и с власт.

Изглежда има някаква историческа истина и това не е прсто предание. Между другото тая история се Кейкавуз /има различни транскрипции/ е основата на тезата на проф. Кемал Карпат, който твърди, че гагаузите са селджуки. Обаче като се има предвид голямата маса тюркозезично население из Лудогорието /печенеги, узи и кумани, пък да не забравяме и хуно-българската версия за произход/, изглежда тия хора преобладаващо да са дошли по северния път. Чета сега една книга на Митко Митев за езика на който говорят гагаузите. Стана ми една мешавина, но накратко нещата се въртят около тюркоезичните узи.

Между другото, дай някоя рецепта за врабчета